РЕШЕНИЕ
№ 260488/30.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при секретар София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №2684/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Д.“ ООД ***90 срещу Наказателно постановление
№03-012038 от 27.12.2019 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ, на въззивника е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер 5000.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е
незаконосъобразно и неправилно и моли същото да бъде отменено. Оспорва да е
извършил нарушението, за което е санкциониран. Сочи, че проверяващите лица не
са установили посоченият като работник А.Д. да е осъществявал действия по престиране на труд. Твърди, че същият само е посетил свой
познат, работещ на обекта, както и че не е разбрал добре, какъв документ
подписва, тъй като е чуждестранно лице и не владее български език. Твърди също,
че при определяне размера на наложената санкция не е взето предвид, че няма за въззивника няма предходно установени нарушения от същия
вид.
Въззиваемата страна
оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди
оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
20.11.2019 г. около 15.00 ч. служители на Дирекция „ИТ“ Варна – свидетелите С.И.,
П.М. и М.М.-Ж. извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в строителен обект – „пристройка,
надстройка и реконструкция на жилищна сграда“, находящ
се в УПИ VІІІ-8, идентификатор 10135.2560.329, кв.15 по план на 18-ти м.р.,
ул.“Никола Михайловски“ №11, гр. Варна, с изпълнител въззивното
дружество „Д.“ ООД, при която установили трима работници, полагащи
изолация, както и още трима работника, облечени в работни дрехи, седящи на маса
пред работнически фургон, които обяснили, че полагат кофраж и са спрели
временно, тъй като дейността им предизвиква силен шум и ще продължат след 16.00
ч. В последствие техните изявления били потвърдени и от присъстващия в обекта
технически ръководител М. М. За всеки от работниците били предоставени бланкетни декларации, като тази за лицето А. Д., който
заявил, че не си носи очилата, била попълнена от негов колега Станислав
Стойнев. При приключване на проверката на тех.
ръководител М. Маринова била връчена призовка за работодателя „Д.“ ООД за
явяване на 25.11.2019 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна с указания
за представяне на документи, сред които трудови досиета за установените
работници. На 25.11.2019 г., сред представената от въззивника
документация липсвал трудов договор за лицето А. Д., поради което срещу въззивника бил съставен АУАН №03-012038 от 18.12.2019 г. за
нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 КТ, извършено на 20.11.2019 г. в гр. Варна и изразяващо се в допускане на А. Д.
да престира труд в полза на „Д.“ ООД, на длъжност
„общ работник“ с работно място обект – „пристройка, надстройка и реконструкция
на жилищна сграда“, находящ се в УПИ VІІІ-8,
идентификатор 10135.2560.329, кв.15 по план на 18-ти м.р., ул.“Никола
Михайловски“ №11, гр. Варна, работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч. и договорено
месечно трудово възнаграждение 560.00 лв, без да е
сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото
правоотношение.
На
02.05.2019 г. наказващият орган издал процесното НП, с
което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и
наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.1 КТ наказание
имуществена санкция в размер 5000.00
лв.
Визираната
фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните
като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на
всеки един от свидетелите С. И., П. М. и М. М.-Ж., така и от приобщените
документи – НП №03-012038 от 27.12.2019 г., АУАН №03-012038 от 18.12.2019 г.,
разписка за получаване на НП от 21.01.2020 г., становище изх.№10К1914037 от
27.12.2019 г., възражение вх.№19120918 от 23.12.2019 г., протокол
рег.№ПР1937828 от 18.12.2019 г., писмо вх.№19119718 от 17.12.2019 г.,
Декларация от А. Д. от 20.11.2019 г., идентификационна карта на „Д.“ ООД,
призовка на основание чл.45, ал.1 АПК, заповед №В071 от 12.01.2010 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна.
Относно
процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
Акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия
наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание.
Относно
материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Както
еднозначните, съвпадащи, взаимно допълващи се и непротиворечиви показания на
всеки един от свидетелите С. И., П. М. и М. М.-Ж., така и изцяло съответстващия
на гласните доказателства документ – декларация от лицето А. Д., установяват по
несъмнен начин наличието на основните елементи на трудово правоотношение между
работник и работодател – престиране на труд на
конкретно работно място, с договорени работно време и трудово възнаграждение.
Същевременно, наведените от въззивника твърдения, че
лицето А. Д. е пребивал на обекта инцидентно и не е престирал
труд, останаха голословни и непотвърдени от каквито и да е доказателства като
същевременно, бяха и опровергани от категоричните изявления на преките
очевидци, всеки от които еднозначно възпроизведе непосредствени възприятия,
както за изявленията на самия работник, така и за твърденията на техническия
ръководител, че установените лица на обекта по време на проверката работят по
трудово правоотношение с въззивното дружество. Наред
с това, като непосредствен очевидец свид. М. М.-Ж.
описа и непосредствените си лични възприятия, още преди приключване на
проверката, след продължилата до 16.00 ч. обедна почивка, всеки от тримата
кофражисти, сред които и А. Д., подновили дейността по полагане на кофраж в
строителния обект. При така приетата за установена фактическа обстановка и
съобразно липсата на доказателства за наличие на сключен към съответната дата
трудов договор между работодателя и работника А. Д., съдът намира твърдяното
нарушение за правилно установено и квалифицирано.
Същевременно
съдът намира, че наказващият орган неправилно е индивидуализирал размера на
имуществената санкция, която следва да се наложи на в рамките, установени от
законодателя. Имуществена санкция в размер 5000.00 лв
не отговаря на тежестта на нарушението и обстоятелствата от неговото
извършване. Нарушението е констатирано като едноактно осъществено в рамките на
един работен ден и липсват данни същият работодател да има други, предходно
регистрирани нарушения от този вид. Не е без значение и обстоятелството, че
мястото, на което е полаган труд, не е установено наличие на повишен риск за
живота и здравето на работника. Ето защо, при отчитане на изтъкнатите
обстоятелства, съдът намира, че наложената в случая имуществена санкция в
размер между минималния и средния предвиден - 5000.00 лв,
се явява завишена с оглед степента на обществена опасност на нарушителя и
тежестта на нарушението и НП следва да се измени в частта относно размера на
наложената санкция, която следва да бъде намалена до минималния установен
размер – 1500.00 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №03-012038 от
27.12.2019 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание имуществена санкция на „Д.“ ООД ***90, от 5000.00 лв (пет хиляди лева,
00 ст.) до 1500.00 лв
(хиляда и петстотин лева, 00 ст.) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част, на
основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.1 и пр.2 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: