МОТИВИ
ПО НЧХД №50297/2013г. по описа на МРС
Обвинението е предявено с тъжба
за престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 146,
ал. 1 НК.
По разбиране на настоящия съд не
е, и не бе пречка за него, сам да квалифицира престъпните деяния изхождайки от
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на тъжбата. Това съдът стори
в контекста на разбирането му, че квалифицирането на престъпното деяние е
служебно задължение на съда, решаващ делото и посочената квалификация на
престъплението по наказателно дело частен характер, не е задължителна за съда
/в този смисъл е Решение № 443/10.08.1970г. по н. д. № 405/70г., II н. о. ВС/. Съдът
не прекрати производството по делото приемайки, че тъжбата е съобразена с
изискванията на чл. 81, ал. 1 – ал. 3 НПК.
Тъжителят Г.Г.Г. лично и чрез повереник
– упълномощен адвокат, поддържа предявеното обвинение с тъжбата в хода
съдебните прения, като молят съда да постанови осъдителна присъда със законните
последици от това – уважаване и на предявените и приети граждански искове.
Подсъдимият
М.К.М. в обясненията си в хода на съдебното следствие не се признава за виновен,
дава обяснения и излага своята версия за случилото се на 02/03.02.2013г. в гр. Белоградчик.
В последното по делото съдебно заседание, надлежно известен подс. М. не се
явява и не излага допълнителни доводИ.
Защитникът
на подсъдимия моли съда да постанови оправдателна присъда, като изтъква
съображения за не прецизност на тъжбата и за налични условия по чл. 24, ал. 1, т.
6 НПК.
Доказателствата
са писмени и гласнИ. Прието е и заключение по назначена и изготвена съдебно –
медицинска експертиза.
Съдът след
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и
логическо единство и във връзка с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
Тъжителят Г.Г.Г.
работи като гл. полицай заемащ длъжността командир на отделение в група „Охрана
на държавната граница” при ГПУ ІІ степен гр. Белоградчик към РДГП Драгоман при
ГДГП МВР, видно от писмо рег. №18301/03.10.2013г. на РДГП Драгоман.
Подс. М.К.М.
е неосъждан /реабилитиран по право/, управител на фирма „Кобра” ЕООД гр. Враца.
На 02.02.2013г.
тъжителят Г. бил с приятелите си – св. Р.И.К. и лице с име Евгени в ресторант
„Мислен камък” в гр. Белоградчик, област Видин. Тримата седнали на маса в
ресторанта и си били поръчали по едно питие. Тъжителят Г. твърди, че на
съседната до тяхната маса бил подс. М.К.М. с компания. Отношенията помежду подс.
М. и тъжителя Г. не били добри, тъй като през 2012г. подс. М. твърди, че бил
заплют в лицето от тъжителя, а последния пък твърди, че подс. М. е конфликтна и
скандална личност, която се държи предизвикателно и невъздържано, но винаги се
„измъквал” и, че е от „криминалния контингент” заради което тъжителя имал само
служебни контакти с подс. М..
Тъжителят
твърди, че около 23:00 часа на 02.02.2013г., на връщане от тоалетна подс. М. го
бил залял с някаква течност – възможно било да е алкохол. В ресторанта имало
много хора, повече от 30 човека. Тъжителят твърди, че по никакъв начин не бил
провокирал подс. М., въпреки това не реагирал, седнал си на масата. Тъжителят
твърди, че след като тръгнал да излиза от заведението при разминаване с подс. М.,
последния му показал свита ръка в юмрук – заканително.
Подс. М. твърди
от своя страна, че на 02.02.2013г. в ресторант „Мислен камък” в гр. Белоградчик,
а след това и в дискотека „А.” на 03.02.2013г. не е заливал с течност, в т. ч. дори
и с вода тъжителя Г..
Двете
компании по различно време се преместили в дискотека „А.” в гр. Белоградчик, като
вече било 03.02.2013г. около 02:00 часа. В дискотеката компанията на тъжителя
си поръчала бутилка уискИ. Компанията на подсъдимия също консумирала алкохол. Св.
И. П. А. – син на колега на тъжителя, бил в дискотеката с приятелката си, а
освен тях там били и св. И.С.Л. – граничен полицай като тъжителя и лице с имена
Й. В. по прякор „К.”. На отделна маса седели приятелките св. И. С. И. и св. Д.Г.П..
Подс. М. по прякор „К.” бил в компанията на съпругата си, познатия му св. Б.Т.Г.
и св. Д. В. Е.. Охранители по това време в дискотеката били св. Б.П.Н. и негов
колега със собствено име П., а на бара бил св. Ц.Т.М..
Св. И. С. И.
била поканена да танцува от тъжителя на дансинга в дискотеката, на същия
танцували и св. И. П. А. и приятелката му. В един момент св. И. почувствала, че
я заливат с нещо защото гримът й се развалил. Тъжителят също бил залят с
течност, която била хвърлена от подс. М.. В отговор на това тъжителя хвърлил по
посока на подс. М. запалена цигара, която ударила последния в челото и паднала
по якето му, заради което бързо било почистено от св. Д. Е.. Св. И. И. заради
разваления й грим, престанала да танцува с тъжителя, взела си чантата и бързо
заедно със св. Д.П. отишли в тоалетната. По пътя към последната видели, как
подс. М. бива удрян в лицето от тъжителя Г.. Подс. М. от своя страна започнал
да удря и рита тъжителя. В скандала се намесили и св. И.С.Л. и лицето Й. В. с
прякор „К.”. Заради случващото се, св. Б.Н. като охранител изблъскал встрани св.
Л.. Лицето с прякор „К.” по твърдение на св. Л. и св. А. бил ритнат от подс. М.
при което паднал на пода и си бил глътнал езика. От ударите на подс. М., тъжителя
паднал на пода и започнал да се пази с ръце продължавайки да получава удари от
подсъдимия. В края на скандала се намесил св. Р.К., който буквално повлякъл
тъжителя към входа на дискотеката, а подс. М. който също получавал удари от
приятелите на тъжителя, със св. Б.Г. и др. част от компанията си напуснал
дискотеката. Тъжителят алармирал за случилото се на тел. 112, а след това
отишъл в бърза помощ за оказване на спешна медицинска помощ. След това се
прибрал у дома, където на сутринта бил видян в недобро видимо здравословно
състояние от силно притеснената си майка – св. М. И. П. – съдебен заседател в
РС Белоградчик. Заради нараняванията си тъжителя посетил очен лекар, а след
това и хирург, който му издал медицинско свидетелство с дата 04.02.2013г., подал
и жалба в РУП Белоградчик. Седмица време след инцидента тъжителя разказал своята
версия за случилото се на приятеля си – св. Г. Л. И.. Заради случилото се
тъжителя изпитвал срам, променил поведението си и около месец време не се
срещал с приятелите си и не посещавал с тях заведения в гр. Белоградчик. От
своя страна подс. М. не потърсил медицинска помощ, ресП. не разполага с
документ удостоверяващ причинени му увреждания.
В хода на
съдебното следствие се назначи и изготви съдебно – медицинска експертиза, съгласно
чието заключение тъжителя Г.Г.Г. е получил следните увреждания: травма на
главата с оток и кръвонасядане по клепачите на ляво око, контузия на лявата
очна ябълка с кръвоизлив под конюктивата й, разкъсно – контузна рана в областта
на лявата скула /под долния клепач на ляво око/, контузия на носа с кръвоизлив
от носните ходове и кръвонасядане в областта на лявата мишница, довели до
временно разстройство на здравето, не опасно за живота на Г..
За да изложи горната фактическа
обстановка съдът обсъди заедно и поотделно показанията на св. Г. Л. И., св. Р.И.К.,
св. М. И. П., св. И.С.Л., св. Ц.Т.М., св. Б.П.Н., св. Б.Т.Г., св. Д.Г.П., св. И.
С. И., св. И. П. А. и св. Д. В. Е.. Разбира се, съдът обсъди и показанията на
тъжителя Г. и обясненията на подс. М..
Въпреки проведените многобройни очни
ставки, не бяха отстранени противоречията между посочените свидетели от
тъжителя и тези, посочени от подсъдимия, в т. ч. между тъжителя и подсъдимия. На
практика двете групи свидетели премълчават поотделно за уличаващото поведение
на тъжителя Г., ресП. за това на подс. М.. Свидетелите посочени от тъжителя Г.
премълчават за поведението на тъжителя спрямо подс. М., в т. ч. и относно
нанесения удар от тъжителя спрямо подс. М.. Свидетелите посочени от подс. М. не
съобщават за нанесените удари спрямо тъжителя от подсъдимия и за заливането с
течност преди това спрямо тъжителя. Свидетелите на тъжителя премълчават, че тъжителя
в отговор на заливането с течността, която е засегнала и танцуващата с него св.
И. И., е хвърлил спрямо подс. М. запалена цигара, която го е ударила в челото и
е паднала по якето му, наложило намесата на св. Д. Е., която започнала да го
чисти, за да не се запалИ. За това, че е било налице хвърляне на запалена
цигара по подс. М. свидетелстват св. Б.Н., св. Д. Е. и в същата насока – св. Ц.Т.М.
и св. Б.Г.. За удар спрямо подс. М. от тъжителя свидетелстват св. И. И. и св. Д.П..
За ударите на подс. М. спрямо тъжителя Г. свидетелстват св. Р.К., св. И.Л. и св.
И. А.. За това, че и подс. М. е бил удрян и ритан дават показания св. Б.Н. и св.
Б.Г..
Всички събрани гласни доказателства
по НОХД №962/13г. на РС Видин нямат процесуална стойност за настоящия съд, тъй
като съгласно НПК – доказателствата се събират непосредствено от съда чрез
предвидените за това процесуални способИ. Съдът освен непосредствено събраните
свидетелски показания, в т. ч. и тези в рамките на проведените очни ставки, анализира
и показанията на тъжителя и обясненията на подс. М., които като посочените от
тях свидетели, премълчават уличаващите ги факти и обстоятелства и изтъкват само
оневиняващите гИ. Не е налице и хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, като в
добавка на изложените мотиви с определение от 13.12.2013г., следва да се посочи
и това, че в рамките на НОХД №962/13г. на РС Видин обвинението е за
престъпление от общ характер, за разлика от настоящето обвинение по чл. 130 НК,
което е престъпление от частен характер.
Относно твърдението на тъжителя Г.,
че е бил залят с неуточнен по вид течност – алкохол в ресторант „Мислен камък”
на 02.02.2013г., освен показанията на св. К., който е близък приятел на
тъжителя Г., липсват др. доказателства, поради което съдът намери, че това
обвинение не е доказано по несъмнен начин, ресП. е налице хипотезата на чл. 304 НПК. Имайки предвид горното съдът призна за НЕВИНЕН подс. М. в това на 02.02.2013г.
в ресторант „Мислен камък” в гр. Белоградчик, област Видин публично да е
нанесъл обида, като да е извършил заливане с течност /неуточнен вид алкохол/ спрямо
Г.Г.Г. xxx, унизително за честта и достойнството на Г. в негово присъствие, поради
което и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДА по обвинението за извършено
престъпление на 02.02.2013г. по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
Доказано е по делото, че
заливането с неуточнена по вид течност спрямо тъжителя Г.Г.Г. в дискотека „А.”
от подс. М.–е възприето от тъжителя Г. като унизително за честта и
достойнството му, а след като това е така, то автора му – подс. М., беше
признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с
чл. 146, ал. 1 НК. Действието посочено по - горе унизително за честта и
достойнството на тъжителя е извършено от подс. М. пред повече от двама човека в
негово присъствие, а това има за последица хипотезата на чл. 148, ал. 1, т. 1 НК.
При горния разбор на
доказателствата съдът намери, че подс. М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146,
ал. 1 НК:
- на 03.02.2013г.
в гр. Белоградчик, област Видин в дискотека „А.” публично нанесъл обида, като
извършил заливане с неуточнена по вид течност спрямо Г.Г.Г. xxx, унизително за
честта и достойнството на Г. в негово присъствие.
От субективна страна горното
престъпление е извършено с пряк умисъл – подс. М. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни
последици и е искал тяхното настъпване.
На основание чл. 148, ал. 3 вр. с
чл. 146, ал. 2 НК съдът освободи подсъдимия М.К.М. и тъжителя Г.Г.Г. от наказание, тъй като на 03.02.2013г. в
гр. Белоградчик, област Видин в дискотека „А.” последния веднага е отвърнал с
обида спрямо подсъдимия М. хвърляйки със запалена цигара по М., унизително за
честта и достойнството на подс. М. в негово присъствие, нанесена публично.
Съдът приложи института на реторсията
и освободи от наказателна отговорност подс. М. защото на 03.02.2013г. тъжителя Г.
е обидил веднага подс. М., като е хвърлил със запалена цигара по подс. М.. Безспорно
това действие е възприето от подс. М. също като обида, която тъжителя му е
нанесъл публично.
Обидите от страна на подс. М. и
тъжителя Г. са „публични” защото са извършени пред повече от две лица.
По безспорен начин се доказа по
делото, че автор на причинените увреждания на тъжителя Г., посочени в
приложеното по делото медицинско свидетелство и съгласно заключението на
съдебно – медицинската експертиза, е единствено и само подсъдимия М., като
последния е имал и мотив да го стори – афектиран от поведението на тъжителя, вероятно
повлиян и от употребения алкохол, какъвто е бил употребил и тъжителя Г., предшествани
от непосредствено установените от настоящия съд влошени личностни отношения
помежду тъжителя и подсъдимия. Не е налице хипотезата на чл. 131, ал. 1, т. 2 НК, т. е. леката телесна повреда да е била причинена спрямо Г. в качеството му
на полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му, тъй
като видно от писмо рег. №18301/03.10.2013г. на РДГП Драгоман и от др. доказателства
по делото на 02.02.2013г. и на 03.02.2013г. Г. не е бил на работа, бидейки в
почивка.
Според настоящият съд по делото
се събраха данни, че на 03.02.2013г. в дискотека „А.” в гр. Белоградчик подс. М.
е изпаднал в афектно състояние по смисъла на чл. 132, ал. 1 НК, ресП. е
причинил леката телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК на тъжителя
заради силното си раздразнение, предизвикано от тъжителя Г. с насилие, от което
е било възможно да настъпят тежки последици за виновния М.. Заради горното тълкуване
съдът намери, че не са налице условията на чл. 130, ал. 3 НК.
При горния разбор на
доказателствата съдът намери, че подс. М. е осъществил от обективна и
субективна страна и състава на престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 130,
ал. 1 НК:
- на 03.02.2013г. в гр. Белоградчик,
област Видин в дискотека „А.” в състояние на силно раздразнение, предизвикано
от пострадалия Г. с насилие, от което е било възможно да настъпят тежки
последици за виновния М., причинил на Г.Г.Г. xxx лека телесна повреда с
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, изразяваща се
в травма на главата с оток и кръвонасядане по клепачите на ляво око, контузия
на лявата очна ябълка с кръвоизлив под конюктивата й, разкъсно – контузна рана
в областта на лявата скула /под долния клепач на ляво око/, контузия на носа с
кръвоизлив от носните ходове и кръвонасядане в областта на лявата мишница, довели
до временно разстройство на здравето, не опасно за живота на Г..
От субективна страна това
престъпление е извършено с пряк умисъл – подс. М. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни
последици и е искал тяхното настъпване, изпадайки в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия – тъжителя Г..
Горното съдът стори в контекста
на разбирането му, че квалифицирането на престъпното деяние е служебно
задължение на съда, решаващ делото и посочената квалификация на престъплението
по наказателно дело частен характер, не е задължителна за съда /В този смисъл е
Решение № 443/10.08.1970г. по н. д. № 405/70г., II н. о. ВС /. Съдът призна
подс. М. за по – леко наказуемо престъпление от посоченото в тъжбата, защото
анализа на събраните доказателства дадоха основание за това.
За извършеното и доказано
престъпление по чл. чл. 132, ал. 1, т. 3 вр. с 130, ал. 1 НК, признавайки подс.
М. за виновен, съдът приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 1, б. ”а” – б. ”в” НК,
като освободи подс. М. от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание – ГЛОБА в размер на 1000 лева. Подс. М. не е осъждан /реабилитиран е
по право/, няма причинени и доказани имуществени вреди от деянието, предвиденото
наказание е по – леко от три години лишаване от свобода – по чл. 132, ал. 1, т.
3 вр. с чл. 130, ал. 1 НК се предвиждат наказания лишаване от свобода три
месеца или пробация до шест месеца, и не на последно място подс. М. до
настоящия момент не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Размерът на глобата бе определен съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, а именно
при следните обстоятелствата – чисто съдебно минало на подсъдимия, семеен, без
данни по делото за имотно състояние и размер месечни доходи, макар и управител
на еднолична фирма. Предвид горното съдът наложи минимума на административното
наказание глоба, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК. Имайки предвид вида наказания
по чл. 132, ал. 1, т. 3 вр. с 130, ал. 1 от НК, е неприложима разпоредбата на
чл. 78а, ал. 5 НК.
Съдът постанови настоящата
присъда въз основа на събраните по делото доказателства, спазвайки основните
признаци на наказателния процес, в т. ч. и визирания в чл. 103, ал. 1, изр. 2-ро НПК относно доказателствената тежест по дела образувани по тъжба на пострадалия.
Съдът постанови присъдата като съобрази всички факти и обстоятелства от
значение за решаване на настоящето дело, подробно мотивирайки се.
По гражданската
отговорност:
В настоящето производство са предявени и
приети граждански искове от тъжителя Г.Г.Г. против подсъдимия М.К.М. за сумата
2000 лева представляващи обезщетение за неимуществени вреди от престъпленията
по чл. 146, ал. 1 НК и за сумата 10000 лева обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на престъплението по чл. 130 НК, ведно със законните последици и
разноските по делото.
Съдът намери гражданските искове
за частично основателни в частта на обвиненията, за която подс. М. беше признат
за виновен и за изцяло неоснователен в частта на обвинението, за което беше
оправдан.
Съдът
приложи института на реторсията във връзка с обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1
вр. с чл. 146, ал. 1 НК за деянието на 03.02.2013г., намирайки, че са налице
основанията на чл. 148, ал. 3 НК, при което беше длъжен след като призна подс. М.
за виновен да освободи него и тъжителя от наказание. При предявен обаче и приет
за разглеждане в наказателния процес граждански иск съдът бе длъжен да се
произнесе по същество с присъдата си в тази част. Освобождаването от наказание
не освобождава деликвента от гражданска отговорност за вреди от непозволено
увреждане по чл. 45 ЗЗД. В случая след като подс. М. бе признат за виновен по
обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 НК за деяние извършено
на 03.02.2013г., което е и основанието на иска в тази част, съдът прие, че претенцията
на тъжителя за обезщетение е частично основателна. Съдът намира, че в резултат
на обидата тъжителя е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в унижение и
срам дължащи се на факта, че на обществено място е бил залят с течност в присъствието
на много хора в малко като гр. Белоградчик градче, където Г. освен, че живее, изпълнява
и длъжност, която го прави обществено известен. Съдът отчита обаче и факта, че
на обидата, веднага е отвърнато с обида от тъжителя описана по – горе в
настоящите мотивИ. На Г. следва да се присъди обезщетение за претърпените
неимуществени вреди по справедливост отчитайки всички обстоятелства изложени по
– горе. По отношение на обвинението за деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл.
146, ал. 1 НК извършено на 02.02.2013г. в ресторант „Мислен камък” подс. М.
беше оправдан, поради и което съдът не присъди обезщетение от общо
претендираното на това основание в размер на 2000 лева.
Съдът
намери че предявения граждански иск в частта по обвинението по чл. 148, ал. 1, т.
1 вр. с чл. 146, ал. 1 НК за деянието на 03.02.2013г. в дискотека „А.” е прекомерно
завишен. Предвид това и съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост съдът определи
сумата 500 лева, която подс. М. да заплати на тъжителя Г. като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 03.02.2013г. до окончателното й изплащане, като отхвърли предявения
граждански иск в останалата му част над уважения размер до претендирания такъв
от 2000 /две хиляди/ лева за неимуществени вреди причинени от престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК извършено на 02.02.2013г. и от
същото извършено на 03.02.2013г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На базата на установеното по
делото, а именно, че на 03.02.2013г. макар и в състояние на силно раздразнение
предизвикано от тъжителя, подс. М. е причинил на тъжителя следните увреждания –
травма на главата с оток и кръвонасядане по клепачите на ляво око, контузия на
лявата очна ябълка с кръвоизлив под конюктивата й, разкъсно – контузна рана в
областта на лявата скула /под долния клепач на ляво око/, контузия на носа с
кръвоизлив от носните ходове и кръвонасядане в областта на лявата мишница, довели
до временно разстройство на здравето, не опасно за живота на Г.. На основание
чл. 45 от ЗЗД подс. М. е длъжен да обезщети тъжителя за причинените му вредИ. От
деянието му тъжителя е претърпял болка и страдание, които следва да бъдат
обезвезмездени чрез присъждане на обезщетение в полза на тъжителя на основание
чл. 52 от ЗЗД по справедливост. На основание горното съдът осъди подсъдимия М.К.М.
да заплати на частния тъжител и граждански ищец Г.Г.Г. сумата 1000 /хиляда/
лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
посочената сума считано от 03.02.2013г. до окончателното й изплащане, като
отхвърли предявения граждански иск в останалата му част над уважения размер до
претендирания такъв от 10000 /десет хиляди/ лева, причинени от престъплението
по чл. 132, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Съдът
не уважи изцяло така предявения иск, съобразявайки вида, броя на уврежданията
на тъжителя и последиците от тях – не бяха представени данни, че уврежданията
при тъжителя са му причинявали дисконфорт за време, което е по – дълготрайно от
присъщото за подобен род наранявания, като видно от писмо рег. №803/09.01.2014г.
на РДГП Драгоман, тъжителя Г. не е ползвал и отпуск поради временна нетрудоспособност,
отсъствайки от работа на 05.02.2013г. и на 09.02.2013г. ползвайки отпуск –
компенсация.
Съдът се произнесе по предявените
и приети граждански искове въз основа на установената по делото и описана по –
горе фактическа обстановка, като счита, че е съобразил всички обстоятелства с
правно значение за определяне размера на дължимите от подс. М. обезщетения.
Разноски по делото на страните във връзка с
обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 НК относно деянието на
03.02.2013г. остават за сметка на страните така като са ги направили, тъй като
съдът приложи института на реторсията. / В този смисъл е Решение № 255/17.06.1992г.
по н. д. №144/92г., I н. о. Съдът при присъждане на разноските взе предвид и
това, че съгласно чл. 304 НПК подс. М. беше оправдан по обвинението за деяние
по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК извършено на 02.02.2013г. в
ресторант „Мислен камък” в гр. Белоградчик, област Видин.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия М.К.М.
да заплати на частния тъжител и граждански ищец Г.Г.Г. сумата 510 /петстотин и
десет/ лева, представляваща направени разноски по водене на делото, изключвайки
тези, по отношение на които се приложи чл. 148, ал. 3 вр. с чл. 146, ал. 2 от НК, ресП. чл. 304 НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия М.К.М.
да заплати по сметка на ВСС сумите – 60 /шестдесет/ лева държавна такса върху
уважения размер на гражданските искове и 5 /пет/ лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание горните мотиви съдът
постанови присъдата сИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: