РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Бургас, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20212120106913 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ИВ. Д. В. от град *****, с ЕГН
********** против Етажната собственост на сграда, находяща се в град ***. В
молбата се твърди, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № **, представляващ апартамент № **, и самостоятелен обект в сграда,
с идентификатор № ***, представляващ склад № 502С, като и двата обекта са с
административен адрес: ***.
С покана за свикване на Общо събрание на ЕС от 19.08.2021г., обявена по реда
на чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС, собствениците, ползувателите и обитателите на
самостоятелни обекти в ЕС, са поканени на Общо събрание на ЕС, което ще се проведе
на 28.08.2021г., при предварително обявен в поканата дневен ред, място и час на
провеждане на ОС.
На 28.08.2021г., Общото събрание на ЕС е проведено в 10 часа, като според
изготвения след провеждането му протокол, на същото са присъствали представители
на 55.194% идеални части от общите части на сградата.
В изпълнение на разпоредбата на чл.16, ал.6 от ЗУЕС, протоколът е изготвен и
обявен на собствениците, ползвателите и обитателите на обекти в сградата на
04.09.2021г.
Твърди се, че взетите решения по точка 5 - „Определяне размера на паричната
такса за разходи за управление и поддържане на общите части на етажната
1
собственостна месец, от 01.09.2021г." и по точка 6 - „Определяне размера на паричната
вноска във фонд „Ремонт и обновяване"от 01.09.2021г.", на проведеното на
28.08.2021г. Общо събрание на ЕС, са незаконосъобразни.
При провеждане на ОС, по т.5 са възникнали множество въпроси, свързани с
обстоятелството, че се иска гласуване на предложената сума за всеки отделен
апартамент, а не поравно на всички собственици, ползватели и/или обитатели на
жилищата, каквото е изискването на ЗУЕС. Отговорено е, че тъй като е сложно да се
прецени кои и колко са собствениците или обитателите, решението се взема за
апартамент, което обаче е в нарушение на закона.
Видно от протокола по т.6 също са възникнали спорове и въпроси, тъй като
идентично решение на ОС вече е било отменено от съда. Гласувано е решение,
съгласно което е определен размер на паричната вноска за фонд „ремонт и
обновяване", в размер на 1% от минималната работна заплата на месец, като не е
посочено така гласуваната сума за всеки апартамент ли е, от всеки собственик ли се
дължи, или е върху прилежащите на всеки апартамент идеални части от общите части
на сградата. Съгласно чл.50, ал.2 от ЗУЕС, сумите за ремонт и обновяване се определят
на ежемесечни вноски, като размерът се определя съобразно идеалните части на
отделните собственици в общите части на ЕС, но не по-малко от 1% от минималната
работна заплата за страната. Това е императивен начин на разпределение на средствата
и не може да бъде променян с решение на ОС. Изложено е твърдение, че ОС на ЕС не е
имало необходимия по закон кворум. Съгласно чл.17, ал.2, т.5 от ЗУЕС, решенията
касаещи определяне на такси за ремонти и обновяване, се вземат с мнозинство не по-
малко от 67% от идеалните части от общите части на сградата. При посочения кворум
от 55.194%, това решение е взето в нарушение на тази законова разпиредба, което го
прави нищожно.
Предвид изложеното е направено искане да се постанови решение, с което да се
отменият взетите решения по точки 5 и 6 от дневния ред, на проведеното на
28.08.2021г. Общо събрание на ЕС гр.***, като незаконосъобразни. Заявена е
претенция за разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
последната се оспорва като неоснователна.
В с.з. се поддръжа депозираният отговор.
Бургаският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представените нотариални актове, ищецът е собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, представляващ Апартамент **, с
2
административен адрес: гр. ***, ап. **, със застроена площ от 55,76 кв.м., ведно с 10,04
кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 0,476 % ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, както и на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, представляващ Склад 502С, с административен
адрес: гр. *** със застроена площ от 9,93 кв.м., ведно с 1,07 кв.м. ид.ч. от общите части
на сградата, равняващи се на 0,051 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот.
По делото са представени протоколи от проведени Общи събрания на Етажната
собственост /за краткост ОСЕС/ на 24.02.2019г., на който е взето решение
заплащането на месечните такси да се разпредели по брой апартаменти в комплекса, и
на 20.04.2019г., на което е взето решение разходите по поддръжка на комплекса и
текущите разходи да са на брой апартаменти.
По делото е представен и протокол от проведено на 15.11.2020 г. общо събрание
на етажната собственост, в което по т. 5 от дневния ред е прието следното решение „
считано от 01.01.2021 г., паричната вноска за разходи за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост се определя в размер на 33,50 лева на месец на
жилищен обект“, а по т. 6- „Определя се размера на паричната вноска във фонд
„Ремонт и обновяване“ в размер на 1 % от МРЗ, считано от 01.01.2021 г., дължима на
месец, на самостоятелен обект. Определената вноска да важи до промяната на вноската
по този фонд с решение на Общото събрание. Вноската се заплаща в брой на касиера
на ЕС или по сметка на ЕС в срок 20 число на текущия месец.“
На съда е служебно известен фактът, че с Решение № 260962 от
08.07.2021г, постановено по гр.д. №8415/2020г. по описа на БРС
съдът е отменил решенията, приети по т.2, 5, 6 и т.8 от дневния ред на проведеното на
15.11.2020г. ОС на собствениците на ЕС с адрес в ***. С Решение №52 от 18.01.2022г.
по в.гр.д. №1819/21г. по описа на БОС решението потвърдено.
На 28.08.2021г. е проведено ново ОСЕС, като видно от представения протокол
от заседанието, етажната собственост е взела решение по т.5.2 от дневния ред,
съгласно което: „Определя се размера на паричната такса за разходи за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост в размер на 33.50лв. на месец,
считано от 01.09.2021г. Определената такса да важи до провеждане на ново събрание,
на което да се приеме нарочна решение.“
Прието е и решение по т.6, съгласно което: „Определя се размер на паричната
вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ от 01.09.2021г. в размер на 1% от МРЗ на
месец.Определената вноска да важи до промяната на вноската по този фонд от Общото
събрание.
При докладване на точките от дневения ред председателстващият събранието е
разяснил, че се определя само размера на паричната такса за управление и поддръжка и
3
паричната вноска за фонд, а не начинът им на разпределение. Последният е определен
на апартамент, съобразно двете решения на ОСЕС от 2019г. и Правилника за
вътрешния ред.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Оспорените решения на проведеното на 28.08.2021г. Общото събрание на
Етажната собственост са неясни и съответно незаконосъобразни. Това е така, тъй като
и в двете решение не е посочен кръгът от задължени лица, които следва да заплащат
посочените такси и вноски.
Видно от протокола за проведеното на 28.08.2021г. общо събрание изрично при
обсъждане и гласуване на решението по т.5 и т.6 е било посочено, че се определя само
размерът на задълженията, тъй като за начина на разпределение е взето вече решение
на предходни общи събрания. И тъй като взетите вече решения са в смисъл, че се
дължи заплащане на сумите на всеки отделен апартамент, се е стигнало да обсъждане и
гласуване на посочения размер от 33.50лв за управление и поддръжка на общите части
и на 1% от МРЗ вноска за фонд като месечно задължение.
Правилата относно определяне на разходите за управление и поддържане на
общите части, освен че са в компетентността на решение на Общото събрание, но са и
задължителни за него. Нормата на чл. 51 ЗУЕС обаче не предпоставя възможност за
тълкуване, тя е ясна и императивна. Извод в тази насока може да се направи и от
тълкуването на чл. 11, т. 5 ЗУЕС, в която разпоредба е посочено, че правомощие на
Общото събрание е определяне размера, но не и начина на разпределение на разходите
за управление и поддържане на общите части. Последният е разписан изрично в закона
- поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на
техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
Следователно е налице противоречие и неяснота по отношение на взетите от ОС
решения. Това е така, тъй като видно от протокола общото решение е определило
размера на задълженията, приемайки че сумата се дължи на апартамент. Последното
обаче може да се изведе единствено от обсъжданията и предложенията на общото
събрание. Изрично посочване в решението не е направено. Така, прилагайки
императивната разпоредба на чл. 51 ЗУЕС (която ОСЕС не може да дерогира), се
достига до извод, че сумите са дължими от собствениците, обитателите, ползвателите и
членовете на техните домакинства, каквато не е била волята на общото събрание.
Нещо повече ответната етажна собственост е приела две решения на
проведеното на 15.11.2020г.- за определяне на месечна такса за управление и
поддръжка на общите части и за вноската във фонд „Ремонт и обновяване“, като и в
двете решения е посочено, че сумите се разпредели по брой апартаменти в комплекса.
С решение №260962 от 08.07.2021г, постановено по гр.д.№8415/2020г. по описа на
4
БРС съдът е посочил, че посоченият начин на разпределение е в разрез с разпоредбата
на чл. 51 ЗУЕС и е отменил решенията.
Съгласно Решение № 313 от 7.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2019 г., IV г. о.,
две са хипотезите, при които решението на Общото събрание на Етажната собственост
преустановява действието си. Първата е отмяната му по съдебен ред, поради
нарушаване на процедурата по приемането му или поради неспазване на императивни
правни норми. Втората е- приемане от Общото събраните на Етажната собственост на
ново решение, по силата на което предходното преустановява действието си. Това се
отнася и до решенията, приети на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС за определяне
размера на паричните вноски за управлението и поддържането на общите части на
сградата. Когато в производство по чл. 40 ЗУЕС решението на ОС на ЕС бъде
отменено от съда като неправилно, постановено в противоречие със закона, Етажната
собственост не може да прилага занапред това решение, нито предходно такова с
идентично съдържание, а трябва да съобрази поведението си с предписаното от съда,
като проведе ново Общо събраните, на което съответните решения бъдат
преразгледани и съобразени с разпоредбите на специалния закон.
Следователно етажната собственост не може да се позовава на постановените от
2019г. решения на ОСЕС и обвързва размера на бъдещите месечна такса и вноска с
оглед на факта, че с предходни решения е прието, че те се дължат на апартамент.
Предвид изложеното приетите решения на ОСЕС се явяват незаконосъобразни и
като такива следва да бъдат отменени.
При този изход от пора ответната страна дължи сторените от ищеца разноски в
размер на 680лв., от които 600лв. –адвокатско възнаграждение и 80лв. държавна такса.
Съдът намира, че заявено възражение за прекомерност на възнаграждението е
основателно, поради което последното следва да бъде присъдено до посочената в
чл.7,ал.1,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сума.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 40 ЗУЕС решенията по т.5.2 и т.6 от проведеното на
28.08.2021г. Общо събрание на Етажната собственост гр.*** като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА Етажната собственост гр.*** да заплати на ИВ. Д. В. от град *****,
***, с ЕГН********** сумата от 680лв. съдебно деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Етажната собственост гр.*** за
присъждане на съдебно деловодните разноски.
Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването
5
му.
Вярно с оригинала:
ММ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
6