Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 29.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при
участието на секретаря Елена Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Ирена Аврамова гр. д. № 712 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 79, вр. чл. 240 от ЗЗД, предявен от “Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № ..,
против А.Ю.В., ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на 26.05.2015 г. между „4финанс“ ЕООД,
опериращо с търговска марка „Вивус“, и ответникът А.Ю.В. бил сключен Договор за
кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР, уреждащ предоставяне на
финансови услуги от разстояние чрез използване на средствата за комуникация.
Процедурата започвала с регистрация на кредитополучателят в системата /на
интернет страницата/ на „Вивус“, подаване на заявка за отпускане на кредит и
попълване на Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация,
приемане на Общите условия на „4финанс“ ЕООД и подписване на генерирания
договор чрез натискане на бутон „Подпиши“. По този начин бил сключен процесния
договор, като в подадената заявка ответникът В. поискал да му бъде отпусната
сума в размер на 350 лв., която съгласно условията на договора му била
преведена чрез „Изипей” на същия ден, а именно на 26.05.2015 г. Посочва се, че
падежът по договора настъпил на 25.06.2015 г., към която дата
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава, като въпреки
отправените към него напомнителни писма и покани не изпълнил задълженията си по
договора. На 01.02.2018 г. между „4финанс“ ЕООД и ищецът „Кредитреформ
България“ ЕООД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-005/01.02.2018 г., с който били прехвърлени всички вземания по Договор
№ ********** в общ размер от 846,48 лв., подробно описани в Приложение № 1 към
договора за цесия. По силата на същия цесионерът „Кредитреформ България“ ЕООД
бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното
прехвърляне на задълженията му по договора. В тази връзка било изпратено
уведомление до длъжника с препоръчана писмова пратка, която обаче била върната
с отбелязване „преместен”, поради което към исковата молба приложили уведомление
до длъжника за извършената цесия. Сочи се, че от сключването на договора за
цесия до завеждане на делото ответникът продължавал да бъде в забава. По
наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди А.Ю.В. да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД сумата в
размер на 350 лв., представляваща главница по Договор за кредит № ********** от
26.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се
направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба от ответника А.Ю.В..
Преди проведеното по делото съдебно заседание е депозирана молба от
ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД, в която е взето становище по същество и е
направено искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл.
238, ал. 1 от ГПК.
Ответникът А.Ю.В., редовно призован, не се явява в първото съдебно
заседание, не изпраща представител и не прави искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид становището и доводите на ищеца и след като
прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК са уредени три кумулативни
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а
именно: непредставянето
в срок на отговор на исковата молба, неявяване в първото по делото съдебно
заседание, липса на искане от страна на ответника делото да се разглежда в
негово отсъствие. При наличието и на трите предпоставки ищецът може да
избира или да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
или да оттегли иска си без съгласие на ответника. В случая са налице посочените
условия за постановяване на неприсъствено решение, като ищецът е направил
изрично искане в този смисъл.
Съобразно чл. 239,
ал. 1 от ГПК постановяването на неприсъствено решение е обусловено и от
наличието на две допълнителни изисквания. На първо място е необходимо на
страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С разпореждане № 1658 от
15.07.2019 г., връчено лично на ответника, съдът изрично му е указал последиците
от процесуално бездействие и предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 238 от ГПК. На второ място се изисква искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства. Вероятно основателен е искът, когато наведените в
исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на
исковата претенция, които факти се подкрепят и от представените с исковата
молба писмени доказателства. От приложения договор за кредит № ********** от
26.05.2015 г. се установява, че между „4финанс“ ЕООД и ответника А.Ю.В. е възникнало заемно правоотношение за
сумата в размер на 350 лв. и за срок от 30 дни. Видно от представената разписка
за извършено плащане тази сума е била преведена на ответника още същия ден чрез
система за електронни плащания ePay.bg. Приложен е договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-005 от 01.02.2018 г., видно от който вземането на „4финанс“
ЕООД към ответника е цедирано на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД, за което е
изготвено потвърждение от 01.06.2018 г., както и пълномощно за уведомяване по
смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. От
доказателствата не се установява на ответника да е било съобщено за
извършената цесия, но е представено уведомление за прехвърляне на вземания. В
тази насока съдебната практика последователно приема, че връчването на приложените към исковата молба
доказателства, сред които и съобщението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, съставлява
надлежно уведомяване за цесията. При това положение следва, че представените с
исковата молба писмени доказателства подкрепят наведените твърдения, поради
което може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, с оглед на което следва да
бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника за уважаване на
предявения иск.
При този изход на делото, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 200 лв., от които 50 лв. за
държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240
от ЗЗД А.Ю.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № ..,
сумата в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща главница по
Договор за кредит № ********** от 26.05.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба на 11.07.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК А.Ю.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на “Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № ..,
сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: