Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………..1.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено при
закрити врати на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при
секретар Албена Янакиева
като
разгледа докладваното от съдия Митева
търговско
дело № 1347 по описа за 2018 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
разгледано по специалния ред на чл. 625 и сл.
ТЗ по съединени искове за откриване на производство по несъстоятелност предявени
от кредитори:
„МАКСПЛАЙ“ООД, ЕИК202615193
със седалище и адрес на управление с.Пчелник,
ул. „Марица“ № 2, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, представлявано от управител М. Ц Д.,
и присъединил се към него „В ЕМ ИНВЕСТ“ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна
жк. Бриз, м-ст Св. Никола ул. Божидар Иванов №3, представлявано от управител М.
Ц Д.,
чрез общ пълномощник адв. Д.Т.(ВАК) служ.
адрес: ***
срещу длъжника „БУЛФОРЕСТ"ЕООД гр. Варна, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с.Пчелник, ул. „Марица“
№ 2, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, представлявано от управител Н. Д К., чрез
пълномощник адв. Г.А. (ВАК), служ. адрес: ***, ***.
Исковете
са основавани на твърдения за неплатежоспособност на ответника,
резултат от обективно влошено финансово състояние на предприятието или непреодолима свръхзадлъжнялост на предприятие, чиито
активи са спаднали под размера на всички поети задължения.
Ищците насочват самостоятелни претенции срещу
ответника като капиталово търговско дружество. Спирането на плащанията поради
трайно наложили се финансови затруднения се посочва от всеки от съищците,
според вземането, от което черпи легитимацията си, съответно: към пропускане на
срок за плащане на признат остатък след споразумение за прихващане от
12.12.2017г на дълг, формиран от фактурирани от
„„МАКСПЛАЙ“ООД за период септември–ноември 2017г. задължения за цена на
доставени суровини (фурнир, шперплат и
лепило) по договор за изработка
на водоустойчив шперплат, сключен на 30.09.2014г., изискани за плащане с
нотариална покана, връчена на 13.08.2018г и към пропускане на срок за плащане
на натрупани и фактурирани от „В ЕМ ИНВЕСТ“ООД за период май-юли 2017г.
задължения за цена на доставени суровини (шперплат) и февруари–септември 2017г.
задължения за наем на производствени машини, изискани за плащане с нотариална
покана, връчена на 13.08.2018г. Кредиторите заедно се позовават на презумпция
по чл. 608 ал. 3 вр. ал.1 ТЗ, като сочат задълбочаване на финансови затруднения
до обективно състояние на предприятието на ответника, изключващо обслужването
на текущите му задължения към доставчиците, публичните задължения и банкови
кредити към началото на 2018г, когато е била и преустановена дейността без
възможност за нова реализация на приходи. Отделно сочат, че след прекратяване
на производството длъжникът разпродал основни дълготрайни активи, без
постъпленията от тях да са формирали ликвидни средства за обслужване на
задълженията като считат, че стойността и структурата на активите на
предприятието (сведени
счетоводно до движими вещи, чието местонахождение след отчуждаването на
производствената сграда не е известно), сравнена с пасивите му обосновава
свръхзадлъжнялост на капиталовото дружество в хипотеза на чл.742 ТЗ.
Ответното дружество
е предприело защита, чрез оспорване на активна легитимация на всеки от
кредиторите. На първо място са оспорени както договарянето на доставките, така
и получаването на фактурираните като закупени от него стоки от двамата ищци,
като ответникът насрещно възразява за привидно документиране с цел представяне
пред трети лица (банки кредитодатели) като продължаващи обороти на поредица от
покупки на суровини и продажба на продукция между общо управлявани като една
група предприятия и съответно осчетоводяване на несъществуващи задължения,
произтичащи от абсолютно привидни сделки. Евентуално възразява за прикрита със
същите сделки договорена периодична изработка със суровина на възложителя, като
сочи, че получените стоки не са били закупувани, а приемани от него като
изпълнител на производство на влагоустойчив шперплат, възложено за сметка на
контролираните от управителя на двамата ищци дружества. Евентуално, ответникът
се позовава на прикрит договор за съвместна дейност с дружествата, контролирани
от управителя Д. и неговата съпруга, в което ответникът е участвал с
предоставените свои производствени мощности(котел, сушилня, мотокар, камион,
бус, сграда, компресор) и предоставени за общото производство материали (филм
за обработка на шперплат и други консумативи: чембери, боя, ъгли, стреч, кит,
шкурки, грес, дребни инстР.ти и ел енергия и гориво) както и труд с наета
работната ръка (чрез поемане на разходи за заплати, осигуровки и данъци), а
другите съдружници са предоставили за общо ползване свои производствени
мощности (гореща преса и шлайф) и допълнително предоставени машини за китайска
технология на обработка на суров фурнир, както и суровините за същото общо
производство (готов шперплат, а в последствие суров фурнир и необходимо за
подготовката му лепило). В тази връзка твърди, че стоките, посочени във
фактурите са получени за общата дейност, а не са закупени от съдружника.
Отделно, в случай
че симулативността на описаните от ищците сделки не се установи, оспорва
изпълнението на доставките и ползването на наетите вещи. Сочи, че не е получил
всяка от фактурираните доставки, като се позовава на документи, съставени от превозвачите
само на името на доставчиците, възприемани като получатели на свой товар и
липса на последващо предаване на така получените стоки на самия ответник.
Твърди, че след изтичане на наемните договори е поканил собственика да приеме
обратно машините си, като съответно освободи помещенията от сградата на
наемателя, но поради последваща уговорка за съхраняване на статуквото с цел
предлагане за съвместна продажба на активите в цялост (сграда и налични в нея
производствени машини) наетите вещи останали в имота въпреки явното взаимно
съгласие на двете страни за прекратяване на наемното ползване.
На второ място, ответникът
оспорва наличието на общо влошаване на финансовото състояние на предприятието,
като се позовава на привидно водено счетоводство. Сочи, че обявеното финансово
състояние в оповестяваните от него отчети е резултат от неуредени отношения при
прекратяване на прикрития неформален договор за съвместна дейност, а не от
поемането на задължения към доставчици.
Възраженията на ответника са оспорени изцяло
от двамата ищци. По същество общият им пълномощник пледира за уважаване на
исканията им за откриване на производството по несъстоятелност, като счита за
доказана както активна легитимация на двамата кредитори по сделки с безспорно
търговски характер, чиято привидност е останала недоказана, а тезата за
прикрити отношения е била опровергана както от свидетелите, описали конкретните
търговски отношения между дружествата, така и от нарочното признание на
задълженията преди началото на процеса. Позовава се на установеното от назначения
съдебен експерт декапитализиране на предприятието след разпореждането с
активите и завишената му задлъжнялост, което изключва каквато и да е възможност
за възстановяване на преустановената дейност, още повече ако до момента тя само
е прикривала отношения, които са вече прекратени. В писмените си бележки ищците поясняват тези доводи, като се
позовава на установените от съдебния експерт счетоводни резултати от дейността
на предприятието преди договарянето на пласмента и доставките през 2013г и
последващото повишавана на оборотите след наемането на новите машини през
2014-2017г и реализираните печалби от собствените приходи, което опровергава
тезата за прикриване на други отношения, генериращи задължения в ущърб на
предприятието. Считат за установени с гласните доказателства фактите по
получаване на стоките при разтоварването им именно от ответника и
продължаващото ползване на наети машини със знание и без противопоставяне на
наемодателя след изтичане на наемен договор да ноември 2017г. Пълномощникът
обосновава както спиране на производствената дейност, като източник на приходи,
така и свръхзадлъжнялостта с поредицата от отчуждителни сделки през ноември
2017 – януари 2018г. Като пледира за прилагането на закона като израз на
справедливост при така установените предпоставки за откриване на производство
по несъстоятелност, моли съединените
искове на кредиторите да бъдат уважени.
По
същество пълномощникът на ответното дружество пледира за отхвърляне на претенциите
без разглеждане на финансовото състояние на предприятието поради липса на липса на вземания в полза на двамата ищци и
злоупотреба с правата им, черпени от привидни сделки. Позовава се на събраната
по делото кореспонденция, като счита че в нея достатъчно ясно е изявена воля за
съвместна дейност под форма на гражданско дружество, а не договаряне между
независими един от друг доставчик и производител. Като индиция за съгласувани
общи действия под контрола на управителите на ищците се сочат нарежданията за
определяне на цени на доставени суровини и изкупни цени на произведената от
ответника продукция и прикриването на брака от некачествена суровина като
складова наличност за данъчни цели, с което като краен резултат загубите от
общата дейност са останали в предприятието на ответника. Като счита, че
привидните сделки не пораждат задължения, а евентуално прикритите отношения
нямат търговски характер, тъй като са договаряни между съдружници в гражданско
дружество моли исковете да бъдат отхвърлени поради липса на първата от предпоставките за сезиране на
съд с искане за откриване на производство по търговска несъстоятелност.
Допълнително пълномощникът на ищеца моли съда да разгледа и възраженията му за
прихващане, заявени в отговора по иска и в становището по претенцията на
присъединения кредитор. Излагат се
доводи за доказано приемане на разтоварените стоки в склад на доставчика, но не
и за прехвърлянето им на ответника като купувач и за погасяване по давност на
вземанията на втория молител и липсата на договор за ползването на машините
след изтичане на срока на наемния договор, изключващо търговския характер на
породени от неоснователно обогатяване отношения. Евентуално се сочи
преодоляването на задлъжнялостта с усилия на собственика на ответника, погасил
с лични средства банковия кредит и възможностите на предприятието да възстанови
дейността си във вида й преди обвързването с прикритото съглашение, чието
изпълнение е довело до симулираната задлъжнялост поради зависимост от единствен
доставчик и клиент. Пледира за преценка на състоянието на дружеството без
задълженията към дружествата, контролирани като обща икономическа група, като
се отчетат причините за преустановяването на дейността и натрупването на
задълженията и действията по
добросъвестно уреждане на отношенията с действителните кредитори на
предприятието. С доводи за липса на всички предпоставки за откриване на
производството, моли претенциите да бъдат изцяло отхвърлени.
Насрещните
страни са поискали и определяне на разноски, като претенциите на всяка от
страните са конкретизирани в списъци по
чл. 80 ГПК(л. 729 и л.793). Ищците оспорват с възражение за прекомерност разходите за
възнаграждение на пълномощника на ответника.
Твърденията за
наличие на фактите, в хипотезите на презумпционни предпоставки по чл. 608 ал.1
т. 3 ТЗ и възраженията на ответника срещу легитимацията на всеки от ищците са
по-подробно докладвани от съда в начален проект за доклад (на л. 210-213),
коригирани и допълнен с два устни доклада: по претенции на първия кредитори,
удостоверен в протокол от с.з. от 17.01.19г(л. 410), и по претенция на
присъединения кредитор в протокол от 31.01.19г(л.
432). При тази подготовка за разглеждане на делото по същество съдът изрично е
изключил от предмета на делото неуточнени възражения, които въпреки дадени указания в определение №
4009/12.11.2018г (л.178) са останали основани на вътрешно противоречиви
твърдения, които ответникът е бил заявил в първоначален отговор в хода на
размяна на книжата, преди разясненията за специалния ред за водене на
производството на чл. 625 и сл. от ТЗ (т.1 от ТРОСТК1/2017). Затова и
позоваването в пледоарията на възражения за погасяване на задължения към
ищците с прихващане на насрещни вземания на ответника, произтичащи от различни
правоотношения (неформалният договор за изработка с продължително изпълнение,
обвързващ страните от 2013 до 2017г; от надплатена
цена на доставен като консуматив филм, договорена привидно в размер тройно
надхвърлящ действително установената в отношенията между страните по пет фактури;
от неразпределена загуба, генерирана от общата дейност на прикрито гражданско
дружество за съвместното производство на шперплат; от причинени вреди на
купувач от некачествена доставка) е безпредметно. Извън предмета на делото са и
възражения, които изобщо не са били заявени в отговора на ответника и съответно не са докладвани от съда, каквито
са изключените с първия вариант на доклада прихващане с насрещно вземане, произтичащо
от разноски, направени за общите работи в прикритото дружество и възражение за
давност, което за пръв път се заявява в устни състезания (такова възражение
липсва както в първо становище в о.с.з на 17.01.2019г при допускане на
присъединяването, така и при обявяване на окончателния доклад след изтичане на
допълнителен срок за становище в о.с.з. на 31.01.2019г).
По
предварителните въпроси и допустимостта на производството съдът се е произнесъл
с определение по чл. 140 ГПК № 4602/28.12.2018г (л. 207) и понастоящем не са
налице обстоятелства, налагащи ревизията на това произнасяне. Неоснователността
на подновените в пледоарията по същество възражения за недопустимост на претенциите поради липса на
активна легитимация на двамата кредитори съдът вече е обявил в съответствие с трайно
установената съдебна практика (Определение № 386 от 15.06.2017 г. на ВКС по т.
д. № 2178/2016 г., II т. о., ТК) и не се налага отново мотивиране на тази
преценка на съда.
Съдът, след
съвкупна преценка на представените по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна
по съществото на спора :
Двамата кредитори се позовават на породени изискуеми
задължения за цена на извършени доставки на основни суровини и материали,
ползвани в производствената дейност на ответника, съответно в периода от май до юни 2017г , договорени
с „В ЕМ ИНВЕСТ“ООД и от септември
до ноември 2017г, договорени с „МАКСПЛАЙ“ООД. За установяване на тези
договори са представени фактури и придружаващи стоките транспортни документи (л.
340 – 359 и л. 259 - 322). Същевременно само „В ЕМ ИНВЕСТ“ООД сочи, че
предоставил под наем свои машини, използвани след изтичане на уговорен наемен
срок със съгласие и без противопоставяне на страните в ответното предприятие в
периода февруари – септември 2017г. Представени са съставените фактури от
наемодателя (л. 365-371). Нито един от тези документи не е подписан за
търговското дружество получател на доставката, като превозните документи изобщо
не сочат ответника като получател на товара. Същевременно няма спор, че така
фактурираните доставки са били насрещно осчетоводени и от двете страни. В
установената съдебна практика (решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. 991/09
г. на ВКС, II т. о., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на ВКС, I
т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о.,
решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/09 г. на ВКС, II т. о. и много други)
вписването на сделките в счетоводните книжа и оповестяването им за целите на
данъчното облагане се възприема като признание на сключването им, заместващо
полагането на подписа на получателя по фактурата, но същевременно се отчита (решение
№ 169/31.01.2013 г. по т. д. № 664/2011 г. на II т. о., решение №
187/24.01.2013 г. по т. д. № 436/2012 г. на II т. о. и решение № 218/05.07.2011
г. по гр. д. № 775/2010 г. на ВКС, III г. о.), че счетоводните книги не се
ползват с материална доказателствена сила на официални свидетелстващи
документи, относно съдържанието им и последното следва да се преценява според
чл. 182 от ГПК, с оглед всички други обстоятелства по делото.
Ответното дружество е възразило за съгласувана воля на
насрещните страни по документално представяне на стопанските им отношения по
начин различен от действителните им уговорки, останали прикрити за третите
лица, ползващи се от оповестяваната счетоводна информация (банки, други
кредитори, фискална и митническа
администрация). Това възражение
за симулиране, чрез счетоводно оповестяване на привидно фактурирани доставки
съдът намира за доказано, като съобрази следните обстоятелства по делото:
Между служители на „„МАКСПЛАЙ“ООД (управители М.и В.Д.и и
Т. З.) и „БУЛФОРЕСТ“ ЕООД (управител Н. К. и А.К.) е разменена
електронна кореспонденция (адресирана от пощенски кутии с обозначен общ домейн
maxply.com), в която се съдържат недвусмислени изявления за уговаряне на
удобно, а не достоверно документиране на сделките сключвани от тези търговци.
Така в писмата (л.590 – 601), 28.09.2015г., 29.05.17г., 28.06.2017г. и 27.07.2017г. ясно се изисква от една страна
фактуриране на стока, която е произведена, и макар че още не закупена е била
вече предназначена за натоварване на транспорт за следващ клиент, както и
последващо фактуриране на вече експедирана продукция за крайни клиенти,
посочени от „МАКСПЛАЙ“ООД и натоварени
от негово име на осигурени от него транспортни средства. Подобни отношения се разкриват и в писма от
29.06.2015г. и 10.09.2015г. (л. 581 – 528), адресирани до служител в
дружеството на управителя К. с указания
за промяна на съдържание на фактури със задна дата за продажби с добавяне на
експедирани вече количества към крайните клиенти по споразумение, постигнато с
управителите („….забравихме, а мъжете говориха…“).
Подобно документиране не е изолирано, тъй като се
установява и в отношенията с „В
ЕМ ИНВЕСТ“ООД, като с кореспонденцията
от 25.02.2014г. и 31.03.2014г. (л. 576 – 578), отправяна от Д.а от лична
пощенска кутия до управителя К. са уговаряни необходими поправки на фактури,
съставени от продавач за документиране на продадена продукция, като купувачът е
изисквал детайлно съответствие на количества с такива които е уговорил за износ
и обозначение за идентификация с отчитани при него асортименти, а не такова
разпознаваемо от самия производител. От обяснението на доставчика е видно, че с
фактурите се документират отношения различни от фактическите, тъй като
поправката не се обосновава с грешки в пресмятане или мерене, а с промяна на
инструкции, дадени от другия представител на купувача.
Подобни са и писмата в края на 2017г. Така в писма от
20.11.2017г. и 1.12.2017г. (л. 128- 131), лично управителите Д. и К. са
уточнявали какви са наличните в предприятието на ответника стоки, които още не
са били документирани като доставени суровини (шперплат, филм за облепяне и
лепило), но остойностяването им е било наложително за планиране на разплащане,
с което да се покрие ДДС за внасяне и заплати.
Тази кореспонденция изцяло съвпада с хронологично
документираните отношения между страните, установени и при прегледа на
счетоводното отразяване на това документиране в счетоводството на ответника,
извършен от назначения от съда експерт.
Видно от представените аналитични регистри от 2012г. и 2013г. (л. 720, 722) на „ВИ ЕМ ИНВЕСТ“ООД (което
според данни от ТР по ЕИК ********* се е
управлявало също от Д.и), съпоставени с
записите при ответника за вземания по продажби, установени от вещото лице (л.
712), произведен от „БУЛФОРЕСТ“
ЕООД водоустойчив шперплат е бил
доставян периодично като още през 2013г. е установена практика на плащане по
банков път на част от дължимите цени и прихващане с насрещни задължения към
същия клиент, неустановени по вид по настоящото дело. Именно тогава е формирано и задължението по
две фактури за тополов шперплат с филм, останало непогасено и понастоящем и
отчитано като актив на ответника, което обаче в насрещното предприятие е
закрито с отразено регресно вземане породено от изпълнение на чужд дълг. При
съпоставка на документите за уреждането на този дълг (л. 738 -724) обаче е видно, че
неплатените от „БУЛФОРЕСТ“
ЕООД суми са уговорени в инвойси от 10.04.13г.
и 12.03.13г. и 09. 05.13г. като цена на
внесен от Румъния тополов шперплат, покрит с филм, изцяло идентичен с продукта,
продаден от купувача с фактурите от 11.04.2013г. и 13.05.13г. (л. 694) на
клиента, платил цената пряко на износителя в деня на фактуриране от вносителя.
Тъй като вещото лице не е констатирало незакрито задължение към румънския
доставчик понастоящем, а в следващите кореспонденции този дълг не е бил
коментиран като неуреден между насрещните страни, съдът приема, че още към този
момент е въведена практика по документално оформяне на сделки с правни
последици по движение на собственост на стоки без да е налице фактическо
прехвърляне. В случая крайният клиент е договарял пряко с външния производителя
за своя сметка, като само е поръчал доставката на продукт от асортимент
идентичен с този на българския си партньор, представен документално като
продавач на такава стока. В този смисъл могат да се възприемат и признанията на
управителя Д. за предоставено на ответника в този период „съдействие“ с
фактури, признато в кореспонденция от 18.11.2017г. (л.119).
Към този момент самото предприятие на ответника се е
реорганизирало, като към по-рано придобита с ипотечно кредитиране от
12.06.2012г., предоставено от Уникредит
Булбанк АД (л.46) стопанска сграда в с. Пчелник и използваните за изработка на
шперплат машини (котел, сушилня и компресор) са били добавени и допълнителни
съоръжения за увеличаване на обемите на преработката на шперплат.
Тогава е било предоставено ползване от „В ЕМ ИНВЕСТ“ООД
на инсталираните в сградата на ответника първа група машини, като на
1.10.2013г. е съставен и първоначалния договор за наем със срок на ползване 3
години и 4 месеца (л. 360) за горещо
формоваща преса и шлайф машина. От 01.3.2013 г. този имот вече е посочен и като
регистриран адрес на управление на „БУЛФОРЕСТ“ЕООД. В този период вещото лице е установило, че е възникнало
значително по размер задължение на едноличния собственик, поради рефинансиране
на 13.09.2013г. на негов личен кредит (л.706,781) чрез предоставено фирмено
кредитиране от Райфайзенбанк АД, като съдът приема, че това обстоятелство съответства
на обединяването на разходите за закупени с кредити производствени мощности,
като съобразява обявения като известен на насрещната страна факт на целевото
използване на личните кредити за придобиване на машини (л.119) и евентуално
освобождаването от тежести на личните имоти на собственика за да се ползват за
обезпечаване на по- мащабното фирмено кредитиране. През тази година се налага
като основна дейност преработването на обикновен шперплат до ламиниран (с
покритие от допълнителен филм) водоустойчив шперплат, като обема на този
артикул достига до 83% от цялото производство, а в следващата година се налага
изцяло, според установените от вещото лице данни (л. 713).
Безспорно е и съставянето на два рамкови договора на
30.09.2014г. (л. 251 и 253) с които са уговорени параметри за това вече основно
производство за ответното предприятие. С първия от тях „БУЛФОРЕСТ“ЕООД се задължава за изкупува
суровини, доставени от „ВИ ЕМ ИНВЕСТ“ООД за
срок от 1 година, като са фиксирани цени на обикновен тополов и брезов шперплат
и филм за ламинирането му и приблизителни количества от 1500 куб.м. дървесна
суровина месечно за достигане на планирани оборот около 7 718 хил. евро. С втория
договор същите количества, но вече преработени до водоустойчив шперплат от
двата вида е следвало да бъде изкупен от „МАКСПЛАЙ“ООД, но в този договор
липсват ценови параметри и той е следвало да обвързва страните за четири
години. По делото не е представено, нито е установено като част от търговската
документация в предприятието на ответника, прегледа от вещото лице, съставянето
на предвидените в чл. 3 от този договор анекси за договаряне на конкретни цени
на продукцията, която се е задължил да произведе за този свой основен клиент.
Бланкетно е останало и съдържанието на иначе типични за такъв вид споразумения
клаузи относно начина, по който стоките ще се предават и приемат, съответно
разноските по разтоварване и натоварването й в склада на производственото
предприятие, отговорността за неизпълнение на уговорените ангажименти за обеми
и регулярност на доставките. В счетоводството на ответника обаче (л.613
и 788) за посочения четиригодишен период са отразени произведени
общо количества, които съвпадат с договорените
годишни обеми суровините само за
първа година. Така през 2015 общо е
отчетен продаден като преработен
шперплат в количества съответни на доставка за осем месеца, които
добавени с общото количество от 2014 достигат уговорената кубатура за 12 месеца
за всеки от двата вида дървесина. През 2016г обаче разликата по видове е
значителна, като брезовият ламинат съответства на 6 месечни доставки, а
тополовият не покрива 4 месеца. През следващата 2017г вещото лице изобщо не е могло да установи обозначението
на пласираните стоки като ламинирани и
доставните цени на суровината за тях по видове, като от количествата продадени
изделия от дърво само 1620.83 куб.м. индикират преработка като водоустойчив
шперплат, а останалите видове са обозначени като обикновен тополов, иглолистен
и смесен вид, каквито не са били предвидени в рамковия договор.
Вещото лице е категорично, че за изследвания период
именно управляваните от Д.и дружества са доставчици на основната суровина (л.
676 гръб), което е определило и значителната зависимост на ответника от тези
негови съконтрахенти и тя се е задълбочавала в годините, поради практиката за уреждане
на текущи отношения с прихващане на насрещно дължими цени за пласирана
продукция, като за 2017 и 2018г (л. 650 и л.677) именно останалите неуредени по
този начин задължения към двамата ищци формират 92% и 98% от осчетоводените
дългове към доставчици на това предприятие. Останалите задължения са формирани
от дребни суми за консумативни разходи.
При тази договорна рамка, експертът, проверил отразените
в счетоводството стойности на пласирана продукция и вложените в нея
производствени разходи е установил, че себестойността е била значително
подценена (л.745, 787 гръб), като е
отчитана само придобивна стойност на основни материали, заплати и ел. енергия и то не при всеки от
произвежданите артикули. Установените
„надценки“ като разлика само между цена на суровина и цена на готов продукт, а
не като добавена печалба над всички присъщи на производството разходи (вкл.
административни и рентабилност) намаляват през годините, като най-високи са за
продукта от бук, чието производство е изоставено, докато се стигне през 2016 г.
до произвеждан артикул на очевидна загуба (л.788).
Тези констатации
на вещото лице се подкрепят и от документираните отношения в следващия периода
от дейността на ответника. С анекси от 30.12.2013г. (изписана обаче в документа
на л.362 с цифри като дата от следваща
година), 01.04.2014г. (л. 363) и
1.10.2014г. (л. 364) наемателят на машини е приел да ползва допълнително
предоставено от „В ЕМ ИНВЕСТ“ООД оборудване газокар, обръщач и маслена сушилна
преса за фурнир и мотокар, като съответно договорения наем е увеличен до 4046лв. На 18.09.14г (л. 204) основният
клиент „МАКСПЛАЙ“ООД е закупил съседен на цеха недвижим имот, където е била
изградена допълнително нова сграда, присъединена като обем към завареното хале
и допълнително построения от ответника навес за складиране на суровини. Няма спор (л.431 гръб), че в новата постройка
са били доставени и монтирани негови машини за производство на нова стока от
друг вид суровини, внос от Китай, като ответникът продължил да ползва както
своето хале, така и новото съоръжение на своя клиент за да преработва вече не
само готов шперплат, но и по-груба заготовка на дървесина като сух или дори
мокър фурнир, която е следвало да се подготви предварително до шперплат преди
да може да се ламинира. Видно от аналитичните регистри на доставчика на
суровините „В ЕМ ИНВЕСТ“ООД през 2015г
освен планираните шперплат и филм, вече са фактурирани и доставки на фурнирни листове бреза (л. 380). Въпреки, че е
започнало такова ново производство (което се индикира от новите наименования на
произведени артикули от 2015г (фурнировано
и ламинирано OSB и иглолистен
шперплат), вещото лице не е установило да са
били отчитани като разходи някакъв технологичен брак (л. 714), нито
естествена загуба от сушене, пресоване и обрязване на суров фурнир, ползван за производството вместо готовия
неламиниран шперплат.
Въпреки изтичането на срока на рамково договорена
доставка на суровина, отношенията и с
двамата ищци се запазват, като вещото лице е констирало не само фактуриране на
доставки от „МАКСПЛАЙ“ООД но и от „В ЕМ ИНВЕСТ“ООД, което е в явно отклонение
от уговорените първоначално принципно
различни функции на всеки от участниците в оборотната верига доставка(внос),
производство, пласмент (износ). По данните, кореспондиращи на паричните потоци
между тримата участника, вещото лице е установило, че такива отношения са
поддържани и през 2016г и 2017г (приложение
1 на л. 716), като за предходния период
на 2015г има отразено кредитно салдо на неплатени доставки в полза на „В ЕМ
ИНВЕСТ“ООД, както и неплатени покупки на „МАКСПЛАЙ“ООД. Не е убедителен доводът
на ищците, че сливането на качествата на доставчика на суровина и основен краен
клиент на производителя е наложено поради оттегляне на първия основен
доставчик, напротив и двамата са продължили да участват именно в оборотни
сделки, в които стоката е „преминавала“ през производителя и разчетите им се
основават на значителни прихващания на породени от веригата сделки насрещни
вземания (36% от цялата счетоводна стойност на пласмента).
През 2016г и 2017г. дейността вече е осъществявана по нова
технология, с новите машини и суровини под прекия контрол на управителя на „МАКСПЛАЙ“ООД.
В тази връзка съдът отчита и събраните свидетелски показания относно начина, по
който суровините са достигали до предприятието.
В заседанието на 28.03.2019г. съдът е разпитал лица, които са работили в
предприятието на ответника в този период. Впечатленията на св. Н. са
фрагментарни, неясни и противоречиви, като въпреки че разпознава като лица
управляващите на двете фирми (присъстващи в съдебна зала) този служител е
заявил, че и двамата са шефове, че е работил за „БУЛФОРЕСТ“ООД, но не знае на
кого е тази фирма, нито знае как се казва фирмата на К.. Обратно, показанията
на св. П. и особено на св. П. са последователно изложени, съдържат впечатления
за отделни детайли от производствената дейност и кореспондират на други събрани
по делото писмени доказателства. И двамата свидетели са категорични, че
фабриката където е складирана разтоварена от камиони суровина (фурнир) и са товарени готови за експедиране опаковани
стоки, е била ползвана като едно общо помещение и е била обозначена с табели с
фирмено наименование „МАКСПЛАЙ“ООД, а работниците са носили униформи със същото
обозначение (л. 618 гръб), въпреки че фактическата ежедневна дейност е била
ръководена от директора К. и сина му А., който всеки ден е присъствал на
обекта. Липсата на наети от „МАКСПЛАЙ“ООД складови работници е категорично
призната ( л.436 гръб) от пълномощника на този търговец. Св. П. не може да обясни как е преминал на
работа в „МАКСПЛАЙ“ООД, където е бил съкратен и договора му е бил прекратен, но
е категоричен, че заплатата си преди това е получавали в брой от К.. Св. П.
подробно излага впечатленията си от работните помещения, технологията на преработката на фурнир,
използваните машини и консумативи за обработката, които не биха могли да бъдат
така убедително депозирани, ако не са пряко възприети от очевидец. Съдът изцяло
кредитира тези показания, като въз основа на тях установява, че до края на 2017г.
М.Д. (несъмнено разпознат от свидетеля в съдебна зала) е възприеман от наетите
за работа в цеха работници на „БУЛФОРЕСТ“ЕООД като началник на директора К. (л.
620 гръб, л. 621), защото неговите нареждания се съобразявали от ръководството.
Именно по настояване на Д. през 2016г.
били поставени табелите на неговата фирма и работниците били задължени за носят
неудобни за сезона работни облекла със същото наименование. Описаните три
табели изцяло съответстват на възложените за изпълнение и одобрени от Д.
обозначения в кореспонденцията от 28.04.16г. (л. 587). Това нареждане било
възприето като част от подготовка за посещение на предприятието от делегация,
водена от самия Д., за демонстрация на възможностите на фабриката, машините и
готовото производство. Подобно искане е заявено в писмо от 17.04.2016
г. (л. 594). Д. осигурил и техническите
ръководства за новите машини за китайската технология, с които въвели новото производство,
като присъствал както на първоначалния монтаж, така и при опитите за
отстраняване на проблемите, проявили се при работата с различните консумативи и
суровини. Този свидетел категорично посочва, че доставките с автомобилен
транспорт, пристигащи от чужбина или от страната, са били насочвани пряко към
фабриката с указание за адреса, но имало нужда шофьорите да се упътят физически
на място, защото преди поставяне на табелата фабриката не е била обозначена и
след обаждане по телефон, известен на превозвача, често бил пращан от А.
или К. да посреща камион от пътя.
Свидетелят посочва и обяснение за прекратяване на трудовите договори на
работниците през ноември в края на 2017г, като ръководството на „БУЛФОРЕСТ“ЕООД
е целяло да съхрани незаети места по щатно разписание за да поднови дейността
си в бъдеще, а освободения персонал, зает в преустановеното производство е бил
пренасочен към „МАКСПЛАЙ“ООД, където е можело да бъде съкратен и освободените
работница за ползват права на регистрирани безработни. В тази връзка съдът
преценява, че признатото от св. П. такова прехвърляне съответства и на
посочването на лице със същите имена („Р. ***) като лицето, чрез което Д. и К.
са уговаряли вече през 2018 г. фактическия
достъп до вече разделените помещения и съдействие по предаване на машините,
останали в частта, застроена върху територията на ответника (л. 143) .
Спорните фактури са били съставени именно в периода на
нововъведеното производство до прекратяването на трудовите договори с персонала
през ноември 2017г., установено и от вещото лице (л. 647).
При съпоставка на удостоверени в издадените от ищците
фактури данни за конкретните сделки, съдът констатира някои несъответствия в
датите на доставките и удостоверените обстоятелства по достигане на стоки до
складовата база в с. Пчелник в документите, съставени от името на доставчиците
на суровините. Тъй като товарителниците са представени от самите ищци, съдът
приема, че документираните с тях факти са изцяло възприети от тези страни като
верни, независимо, че в голяма част от тях липсват печатите на фирмите,
товарополучатели по превоза. Така например, фактура № 487/31.05.17г. (л.340) е издадена
преди тополовия шперплат поръчан на тази дата от Румъния да е можел да бъде приет от посочен като получател
по фактурата доставчик „В ЕМ ИНВЕСТ“ ООД, тъй като е превозван и разтоварен
едва на 01.06.17г. , според вписана в неподпечатана товарителница дата (л. 344).
Със следващата фактура №489/13.06.17г. (л.345)
е документирана доставка на тополов шперплат от същия вносител, поръчан на 12.06.
и пристигнал 13.06.2017 г. според неподпечатана товарителница (л. 349), но
разминаване в датата отново има по доставката с фактура № 490/20.06.17г. (л.350) за същия вид суровина.
Според фактурата на превозвача, извършил превоза на доставката, поръчана в
Румъния на 20.06.17г, транспортът е приключил на 22.06.17г. (л. 352), като на
товарителницата изобщо не е нанесена дата на разтоварване, но е поставен печат
на „МАКСПЛАЙ“ООД (л. 354). Въпреки, че ищците чрез адв. Т. са признали, че няма
вътрешни отношения помежду им в тези сделки (л. 431), следващата фактура №
494/3.07.17(л.355) също се свързва с разтоварване на стока от Румъния,
документирана като получена с печат „МАКСПЛАЙ“ООД
(л. 359) за превоз възложен от „В ЕМ ИНВЕСТ“ООД (л.358).
Допълнителни пояснения относно начина на получаване на
суровините в предприятието дава свидетеля А. К. (л. 622). Въпреки родствените
връзки с представителя на ответника, показанията на този свидетел убедително
кореспондират на документирането на вдигането на товарите, отразено в
транспортните документи, представени от ищците като обосновка на изпълнението
на спорните сделки през 2017г., поради което и съдът ги възприема като
достоверни. Описаните от този свидетел начин на адресиране на транспорт
организиран от „МАКСПЛАЙ“ООД от мястото на натоварване на стоката до фабриката
като пункт на разтоварване както и получаването на произведената продукция от
превозвачите, ангажирани с превози до крайни клиенти са в съответствие и с
описваните действия по документиране на сделките в посочената по-горе
кореспонденция между управителите на дружествата. Този свидетел признава (л. 621 гръб), че е
разполагал с печат, предоставен му от основния клиент, с който е оформял
от името на „МАКСПЛАЙ“ООД и „ГЛОБЪЛ
ФОРЕСТ КОРП“ООД (но не и на „В ЕМ ИНВЕСТ“) получавани на тяхно име доставки, складирани
на територията на фабриката и използвани в производствения процес. Тази
практика е била наложена без промяна в
годините (например указания за натоварване се намират в кореспонденция от 11.03.2015г
на
л. 566 и от 17.05.2017г на л. 601). Същият свидетел е посочен и като
съставител на протоколи през март, април и декември 2017г подпечатани от името
на „МАКСПЛАЙ“ООД за експедирана продукция (л. 598, 586, 600) с транспорт,
уговорен от посочения износител и насочен към негов краен клиент. Доставките на
така експедирани стоки съответстват на стойности, прихванати като насрещни
задължения с протокол от август 2017г., като първо значително прихващане през
2017г., отразено в аналитичните регистри на тази фирма (л.228). Предаването на
печата на „МАКСПЛАЙ“ООД като овластяване за документиране от негово име е
признато и от пълномощника на ищците (л. 408 гръб). Тези съответствия мотивират
съда да възприеме като достоверни и показанията на същия свидетел относно
начина на формиране на паричните потоци между дружествата, управлявани от Д. и К.. Свидетелят описва (л. 621 гръб)
„превъртане“ на парична сума между банкови сметки за плащане на насрещни
задължения, документирани като продажби на продукцията и покупки на суровини,
но без това документиране да е съответствало точно на количествата, които в
съответния момент са напускали или съответно пристигали в складовата база.
Свидетелят посочва, че фактурите са били издавани според количествата и цените
на продажби, договаряни от Д. с крайни клиенти на неговите дружества, за да се
ползва подходящ за целите на усвояване на данъчен кредит обем на покупките,
респективно такъв да се формира и за оборотите на производителя чрез
фактуриране на доставките. Именно постигнатото със синхронизираното фактуриране
изравняване на паричните потоци според свидетеля е позволило и изоставянето на
практиката за парични трансфери и уреждане на отношенията само с прихващане на
насрещни осчетоводени задължения, каквото се наблюдава за 2017г. както в аналитичните регистри на „МАКСПЛАЙ“ООД (л.228),
така и в счетоводството на „В ЕМ ИНВЕСТ“ООД, от когото не е получен нито един
паричен превод въпреки наличие на фактурирани доставки (л. 716).
Обвързването на документирането на оборотите на ответника
с търговията на ищците се потвърждава и в кореспонденцията в началото на 2017г.
Така в писмото от 1.02.1017 (л. 671 – 674) производителят докладва необходими суровини за изпълнение на
новите продукти (twin шперплат от преработен тополов и брезов фурнир) по поръчка на „МАКСПЛАЙ“ООД от 23.01.2017г., но в тази кореспонденция не
са коментирани каквито и да е изкупни цени на поръчаните от този клиент стоки, нито за доставни цени
на материалите, поискани от производителя, а описаните видове суровини явно
съществено се разминават с тези, за които в предходните години е уговорена
рамкова доставка. Продължение на тези отношения е кореспонденция на 07.02.2017г
(л. 583) за себестойност на продукция, предложена и коригирана от клиента до
крайна производствена цена 455 евро/куб.м, но при съпоставка с констатираните
счетоводни данни за фактурираните стойности за този продукт вещото лице (л. 714
и л. 789) е установило по-ниска себестойност: 796.16лв за шперплат топола-бреза,
без да е успяло да отграничи придобивна стойност на суровини за този продукт,
но средно за годината цената на суровини е била
814.14лв.
Втората група процесни доставки са свързани именно със
суровини, получени след тази поръчка и част от материалите недвусмислено се
свързват с нея (среди тополов и
брезов шперплат с дебелини под 15мм, суров фурнир, ламиниращо фолио-филм с лого,
обозначаващо вида на продукта ЕuroBrich,
EuroPine и МaxPly, обозначени при
индивидуализацията на очакваното производство в писмото на износителя (л. 674). Съставените от „МАКСПЛАЙ“ООД неплатени фактури за суровините датират
сделки от 11.09.17 до 29.11.17г., като и по тези доставки съдът констатира
определени несъответствия с документите, удостоверяващи предаването на стоките
при разтоварване във фабриката.
С фактура 826/11.09.17г. (л.259) е документирана доставка
на тополов шперплат поръчан на тази дата от производителя от Румъния ( л. 262)
и пристигнал с транспорт, приключил на 14.09.17г. с превоз в рамките на страната
(л.261) без товарителницата, оформена с печат на „МАКСПЛАЙ“ООД да е била
четливо датирана (л. 263). В същата фактура е включена и друга доставка, на
брезов шперплат, препродадена на доставчика „МАКСПЛАЙ“ ООД чрез другото
свързано дружество „ГЛОБЪЛ ФОРЕСТ КОРП“ООД на 11.09.17г., което го е закупило
от своя страна на 06.09.17г. от
износителя от Беларус, и го е получило в базата в с. Пчелник от свое име (л. 268).
Третият вид стока по тази фактура е мокър и сух брезов фурнир, пристигнал с транспорт
от Украйна на 06.09.17г. (л.273) и на
07.09.17г.( л.277)за вносителя договарял
се като купувач още през 20.07.17г. (л. 276) и удостоверил разтоварване в
товарителницата със свой печат (л.278).
Следващата фактура № 827/25.09.17г. (л.303) също
комбинира две доставки, като с едната е получен сух и мокър брезов фурнир при
пряк внос от Беларус с организиран от вносителя „МАКСПЛАЙ“ООД транспорт приключил на 13.09.17г.(л. 307), а другата е документирана
като препродажба на беларуски шперплат (л. 308) внесен от „ГЛОБЪЛ ФОРЕСТ
КОРП“ООД и разтоварен за този товарополучател отново в базата в Пчелник на
18.09.17г.(л. 311).
На същата дата е издадена още една фактура № 832/25.09.17г.
(л.290) за румънски тополов шперплат
заявен за внос от „МАКСПЛАЙ“ООД на 20.09.17г. ( л. 293) и удостоверен като
разтоварен в товарителница без четлива дата с печат на този вносител (л. 294) и
брезов мокър фурнир, заявен за внос от Украйна на 19.09.17г. с транспорт, който
е фактуриран като приключил 19.09.17г. (л.298).
Доставката на иглолистния шперплат по фактура №
839/29.09.17г. (л. 299) обаче е
предварително документирана, тъй като този материал макар и заявен от вносителя
още на 23.08.17г. е бил готов за
доставка не по-рано от издаване на инвойса от 15.09.17г и плащането на
15.10.19г, като проформа фактурата на износителя е датирана едва на 01.10.17г. (л.
301-2), а разтоварването в базата в с. Пчелник
не е можело да предшества пристигането на транспортния контейнер, превозен не
по-рано от 16.11.17г. (л. 300). Във връзка с тази стока съдът отчита, че с
идентично описание е осчетоводена продадена като готова продукция стока,
установена от вещото лице като част от оборотните сделки на ищците и ответника
(л. 714), което сочи че не всички суровини са преработени при приключване на
производствената дейност.
Към фактурирана с №844/13.10.17г. (л. 312) доставка на
тополов шперплат от Румъния, заявен от вносителя на 12.10.17г. ( л. 315) и разтоварен на 13.10.17г. с подпечатана за „МАКСПЛАЙ“ООД товарителница (л. 316) е обявена и стока, за
която липсват изобщо доказателства за предаване на получателя, тъй като освен
фактура за препродадени слънчогледови пелети, доставени на „МАКСПЛАЙ“ООД от „НИК СОТ ГРУП“ на
4.10.17г. (л. 317) данни за разтоварване в предприятието в с. Пчелник
липсват.
Несъответствие в дати има и в последната фактура №
847/24.10.17г. (л. 279), тъй като описаният в нея ламиниращ филм с логото на
клиента, е бил поръчан от Германия на
21.10.17г. (л.282) с уговорена с превозвач дата на доставка на 27.10.17г. (л.
281), когато е приключил и превоза според товарителницата (л.283), като този
транспортен документ е оформен с печата на „МАКСПЛАЙ“ООД. Към тази доставка е
добавен и обикновен брезов шперплат, внесен от Беларус и препродаден на 23.10.17г. (л.284),
въпреки че в транспортните документи за разтоварване е удостоверено получаване
на доставката от името на този вносител, приключило още на 18.10.19г. в склада
в с. Пчелник (л. 287). Към тази фактура също липсват документи за предаване на
част от препродадената стока (брезов шперплат с дебелина 18 мм).
Последно фактурираната доставка на суровина с №
864/29.11.17г. (л. 318) се отнася до лепило, което обаче е било заявено за
доставка още на 29.09.19г (л. 319) и получено най-късно на 06.10.17г, според
приключване на транспорта (л. 320) започнал на 3.10.17 (л. 322).
Според
аналитичните регистри на „МАКСПЛАЙ“ООД (л.228) последната закупена стока,
произведена от ответника е фактурирана на 30.11.2017г, което съответства на
потвърденото от свидетелите преустановяване на дейността и прехвърлянето им при
друг работодател към тази крайна дата. При отчитане на цикъла на производство,
изискващ поне 10 дни сушене според заявката на производителя и 22 дни според
оценката на клиента следва да се приеме, че изкупена продукция е произведена
най-рано в предходния месец, съответно само суровини, доставени до тогава е можело да се
използват ефективно.
По този въпрос съдът съобразява и кореспонденцията
от 06.10.17г (л. 118) в която
производителят чрез управителя К. е докладвал налично производство на
преработения шперплат (обозначен с индикация на качеството А, В и С, лого и twin),
а през следващия месец е изискана информацията не само за продукцията, но и за
суровини(шперплат, филм, лепило и фунрир), които данни управителят на „МАКСПЛАЙ“ООД
търсил за да се фактурират разчети с ДДС(л. 128). На 01.12.17г., след
уточняване на новите количества по видове продукция и суровини, вкл. и такива,
за които се признава че са предоставени за производство но не са фактурирани (л.
129), са указани и крайните изкупни цени на всички заявени като налични стоки (л.130),
като указания произход на суровината за тази продукция съвпада с фактурираните
доставки от тази година.
Същевременно, по повод на преговори с банка кредитор
относно финансиране както на дружествата, управлявани от Д., така и на
ответното дружество през юли 2017 г (л.113, 117),„МАКСПЛАЙ“ООД е обявил като
нужни оборотни средства за своята
дейност не изкупни цени на произведена от другиго стока( които да придобива и
да изнася), а стойности на суровини и материали, заплати и горива, отчитани в кореспонденцията
с ответника в началото на година като себестойност на неговото производство (л. 583). От своя страна К. признава пред банката, че значителния
размер на задълженията на управляваното от него дружество от 891хил. не са аванси за договорена за пласмент
продукция, а неиздължени цени на стоково-материални ценности, които закупил от групата
дружества на ищеца (л. 116). Това оповестяване изцяло съвпада с установените от
вещото лице (л. 716) по счетоводни
записвания на насрещните страни салда на задълженията на ответника за придобити
основни суровини доставени от ищците, заварени в началото на 2017г. в сбор от
1024 хил. лв. При изследването на
движението на счетоводните данни по сметки суровини „301“и влагани в
производство или за препродажба стоки
„304“ (л. 713), експертът е установил че през годините на производствена
дейност са се натрупвали постепенно салдата на неизразходваните материали, тъй
като стойностите на придобиваните основни суровини за дебитиране на сметката
винаги са надхвърляли кредитните
обороти, формирани при изразходване на тези СМЦ в производствения процес, като
най-значително увеличение се наблюдава през 2013г(нараства 8 пъти в сравнение с
предходна година), когато са констатирани първите удобни, а не фактически
обосновани фактурирания на сделките, и през 2015г (почти двойно увеличение),
когато започва доставка на фурнир за новата технология на производството.
Осчетоводените наличности като начално салдо през 2018г, са били бракувани със стойност
от 507 771.51лв (л. 705), съизмерима с разликата от 509 хил.между салдата
от 2012 до 2017г. Като основание за това
счетоводно записване е представен протокол за брак (л.186), в който обаче се
документира едностранна констатация за факти, настъпвали назад във времето
(доставки в периода 2013 – 2017г), а не окачествяване на налични в
предприятието вещи. Съпоставени със списъка на изкупените наличности,
декларирани от ответника в кореспонденцията от 06.10.17г до 1.12.17 (л. 118,
128 и 130 ) описанието на бракуваните суровини явно не съответства на признатите
налични видове и количества. Явно е, че „бракуваните“ по стойност вещи не са били фактически налични за да формират
счетоводната стойност на салдата по сметка 302, след като е приключила пълната
експедиция на цялото производство и изкупуването на годните остатъчни суровини
до края на 2017г .
Извън посочените от страните доказателства съдът
съобразява и общодостъпната информация, оповестена от името на „„МАКСПЛАЙ“ООД в
Интернет като негова търговска реклама (http://maxply.eu/bg/contacts/), където
това дружество е представено като производител именно на артикулите фактурирани
като изкупена произведена продукция на ответника с търговски марки идентични с
описваните в документите по делото идентификации като лого на използвания за ламиниране на
преработения шперплат филм (MaxPly®,
EuroBirch® и EurоPine®.). На същият сайт са публикувани снимки на сграда
съответна на описаната от свидетелите и обозначена с табелата „МАКСПЛАЙ“ООД с
графично изображение изцяло съвпадащо с това, представено по делото и
разпознато от свидетелите, а като местонахождение на производствената фабрика
на този търговец е описан адрес, на който се намират двата съседни имота общо
използвани за разполагане на производствените мощности и складове. Търговецът
рекламиращ се като производител на обикновен и водоустойчив шперплат е представил
публично и сертификат от 23.1.2017г, с който именно „МАКСПЛАЙ“ООД и негова производствена база в с. Пчелник са
удостоверени като завод, прилагащ
нужните стандарти в производствен процес и датиран към 01.07.2016г сертификат
за въведена система на качествен контрол от управлението на „„МАКСПЛАЙ“ООД “ООД.
В периода 02.2017 – 07.2017г са освидетелствани и качествените характеристика
на стоки (водоустойчив тополов и twin шперплат с различни дебелини), заявени
като произведени от този търговец.
Въз основа
на така съпоставените фактически данни за цялостното развитие на отношенията
между насрещните страни, съдът прави следните правни изводи:
Писмената кореспонденция убедително разкрива взаимна воля
на физическите лица, натоварени с управлението на участващите в процеса
търговски дружества да документират стопански операции по начин, който не
съответства на действително настъпили юридически факти. Симулацията е
съгласуваност на волеизявленията на договарящите страни, за което може да се
прави извод и от действията им, когато те са по изпълнение на поето задължение (решение
№ 184 от 19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6394/2014 г., III г.о.). Описаната
по-горе хронология на събитията кореспондира на разменяните писма, а не на
счетоводните документи. Констатираните
несъответствия в дати, количества и стойности не биха могли да се обяснят с
грешки, тъй като исканията за поправки се базират на уговаряне на нещо различно
от документираното, а не на установени неверни пресмятания или отчети, като
такива уговорки се доказаха както с изявления, отправяни по възприет като
обичаен за страните начин с електронна кореспонденция към момента на текущо
документиране, но и с изявленията, направени след промяната в отношенията на
страните след края на 2017г, когато са започнали преговори по уреждане на последиците
от това документиране, останали недовършени поради непостигнато съгласие в
периода 29.01.2018г- 10.04.2018г. В този
период несъмнено е признато, че счетоводно кореспондиращите балансови салда в
насрещните страни са неверни, тъй като по тях страните са продължили да водят
спорове (л. 132-134, л. 137). Разговорите относно невключени в себестойности
разходи и компенсиране на поето несъществуващо задължение „екстра филм“ и
стокови несъответствия категорично не
биха били възможни, ако сделките бяха предварително договаряни и сключвани по
взаимно съгласие със съдържание, изцяло съответно на счетоводните отразявания.
Предмет на тези преговори несъмнено е остатъчен счетоводно отразен при
ответника дълг, останал неуреден в последно съставен протокол за прихващане на
стойности без индивидуализация на основания за насрещните задължения, по който
се е планирало следващо споразумяване (л. 12), но очакванията на насрещните
страни за начина на закриването му са се разминали. Така, въпреки че е признал
сумата за завишена и е предложил намаление със стойност на „екстра филм“,
прихващано от остатъчното задължение към „***“ООД и поемане на
„заплати“, управителят Д. в
писмото от 29.01.2018г и 09.02.18г. е продължил да търси остатъчен дълг от поне
126 054лв и други компенсации и обезпечения, докато ответникът е
настоявал за пълното си освобождаване от него поради неполучено съгласие за
разсрочването му (л. 133, 138 и 140). До
разрива обаче явно волята за привидно документиране е била взаимна, поради
което и цялото счетоводно отразяване на сделките, формиращи основната дейност
на ответника до последното споразумение за прихващане от 12.12.2017 съдът
намира за симулативно. Въпреки липсата на пълен обратен документ по всяка от
процесните фактури, извод за привидността на съставените от доставчиците и
отразени в счетоводството на получателя писмени изявления убедително се налага,
като се съпоставят поотделно отнасящите се до всяко едно събитие документи.
Позоваване на съставените от ищците фактури и вписвания в счетоводните книги на
ответника, като неизгоден за него факт представлява злоупотреба с процесуални права,
тъй като самите ползващи се от тези записвания насрещни страни също са
участвали в симулираното документиране.
Освен фактурите обаче, доказателства за предаване на
стоките от конкретния доставчик на ответното дружество липсват. Само на това
основание би следвало да се отрече вземането на всеки от ищците, основано
единствено на документи, привидно удостоверяващи доставки на стоки и материали
и наеми на производствени активи, калкулирани за обосноваване на удобна
себестойност на продукция, пласирана по цени, също удобно калкулирани за целите
на начисляване на подходящ размер на ДДС по документирани оборотни сделки на
дружествата, доставящи и изкупуващи така документираното производство и самия ответник като съконтрахент
на всеки от тях.
Този подход обаче
би бил оправдан само ако съдът категорично установява пълна липса на воля на
участниците в привидно документираните сделки да се обвържат по какъвто и да е
начин. В конкретния казус обаче, установените трайни отношения формиращи
цялостната търговска дейност на ответника несъмнено индикират обща, макар и
прикрита воля за извършване на значителни по обем икономически транзакции,
породени от производствена дейност. Макар и да не съответстват на
документираното съдържание, отношенията между страните несъмнено имат договорен
характер. Затова и заявеното възражение за абсолютна привидност на
фактурираните като наеми и доставки на суровини и материали сделки не може да
бъде прието за основателно. Това е така, защото твърденията, че всички посочени
в процесните доставки стоки са били вече налични в склада, а фактурите
документирали привидни обороти само за да представят пред банките приключилата
още през март 2017г. производствена дейност като продължаваща, категорично се
опровергават от кореспондиращи си в тази част писмени документи за по-късно разтоварване
и показания на свидетелите за влагане на пристигащи доставки в производството
до ноември 2017г, както и признанията за бракуване на липси, които обаче не са
съответни на привидно доставени в края на 2017г суровини, а на натрупани
привидни наличности от доставки, извършвани в последните години.
В съответствие с
установената съдебна практика(решение № 475 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
621/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 86 от 18.07.2011 г. на ВКС по т. д. №
682/2010 г., I т. о., ТК) дори и да установи нищожност на привидния договор,
съдът следва да приложи закона (чл. 26,
ал. 2, пр. 5 ЗЗД) във връзка с разпоредбата на
чл. 17 ЗЗД, когато установи, че волята на договарящите е била насочена
към пораждане на последици на сделка, различни от тези на външно изявения
договор.За да приложи правилно закона, съдът следва да установи прикритото съглашение при относителната
симулация в съответствие с изискванията на чл. 17, ал. 1 ЗЗД, както и на основните начала на гражданския процес по чл.
5, чл. 6, ал. 2 и чл. 10 ГПК.
Посоченото от
ответника на първо място правоотношение като прикрита сделка, уреждаща
цялостната дейност и първопричина за симулацията не се установява. За да е
налице договаряне на съвместна дейност ( консорциум или договор за скрито
съучастие в производствено предприятие) следва да се установи договаряне,
покриващо съществени елементи на договора за гражданско дружество като
съгласувани паралелни изявление на участващите субекти, насочени към постигане
на общата стопанска цел. Този вид сделка изисква съдружниците да уговарят
конкретните престации, с които допринасят за общата полза, както и начина по
който стопанския резултат ( бил той печалба или загуба) ще бъде разпределен
между тях. В нито един момент твърденията на ответника не са конкретизирали
ясна уговорка за възникване на съсобственост върху „дружествено имущество“ в
резултат от производството, за което се твърди че е било крайна стопанска цел
на консорциума. Напротив, описанието на първоначалните намерения на страните,
макари и направено при вече загубено доверие между тях сочат, че целта на
организираната от Д. и К., като управители на различни контролирани пряко от
тях дружества „обща дейност“ се е изразявала в изкупуването на произведените в
предприятието стоки и отделянето на печалба от увеличаването на стойността на
препродадената суровина до експедиран продукт. Тази печалба е следвало да се
формира като „надценка“ над производствена себестойност и изкупна цена. Както обаче сочи св. А.К. (л. 621), чийто родствени връзки с лицето, участвало в началното уговаряне
правят достоверни описаните по признание на баща му уговорки, целта на
свързването на производството с дружествата на управителя Д. е била да се
осигури печалба на кубик, а не за общ отчет на приходи и разходи и разпределение
на печалба, ако такава бъде реализирана след изпълнение на ангажиментите на
всеки от участниците да осигури своя дял от нужните за общо производство
средства. Не се твърдят и не се
установяват отношения, в които всеки от участниците е следвало да допринася за
общата цел, напротив последователно се описва уговаряне на очаквана от другия
участник престация, като за ответника е било безразлично чрез кое от общо
контролираните дружества на партньорите тази престация ще му бъде осигурявана.
Не се установява и скрито съучастие на контролиращ дейността на
предприятието съдружник, налагащ волята си за управлението му(като част от обща
икономическа група, контролирана от управителя Д.). Тази правна фигура се
проявява в това, че скритият съучастник не се манифестира, т. е. той сам не
влиза в правоотношения с трети лица, а единствено е в правоотношение с явния
търговец и участието му в извършване на търговската дейност е посредством
имуществена вноска и с дял в печалбата(решение № 656 от 15.12.2005 г. на ВКС по
т. д. № 209/2005 г., I т. о., TK). В случая съдът установява точно обратното,
защото на третите лица са обявени именно сделките между ответника и
контролиращия субект.
Макар и да не е допуснал свидетелските показания за да се
разкрива на прикрито със симулацията
отношение, а за фактите по изпълнение на документираните сделки, съдът не може
да игнорира посочените от свидетелите сведения. Позоваване на ограниченията за
допустимостта на свидетелските показания в случай на вече установеното
симулиране на документооборота в разменените писма би било противно на
изискванията за добросъвестност в процеса.
Именно свидетелите потвърждават точно фактите, които са документирани до
влошаване на отношенията между двамата управители, възприемани до тогава като
началници, но с изявен приоритет на Д. по съществените въпроси относно
производството: какви машини и суровини ще се използват, каква технология ще се
прилага, как ще изглеждат производствените
помещения и наетия персонал, къде ще се пласира производството и от къде ще се
доставят материалите. Присъствието на това лице в цеха обаче е било инцидентно
и само при конкретен повод или проблем. Съответно всички текущи оперативни
проблеми са били разрешавани лично от К.
или от сина му, който пряко е бил ангажиран с ежедневна дейност в цеха:
оформяли документи за насочени към склада за разтоварване суровини и за товарене и експедиране на пласираната готова
продукция; разпределяли трудовите функции на наетите работници; разплащали
консумативи и заплати и документирали паричните обороти с банкови и касови
операции. Това разпределение на функциите съответства на сътрудничество между
значим основен клиент и ръководството на производствено предприятие –
доставчик. Такива отношения се създават по повод продължително обвързване между
главен доставчик, поддържащ търговски имидж на производител и износител,
ползващ подизпълнител за производството на собствения си продукт и покриват
характеристика на договор за изработка „на ишлеме“, т.е. с материали и
суровини, осигурени от клиента и с изрични спецификации на крайния продукт,
съответстващ на изисквания за качество на търговската марка на клиента. Данните
в тази връзка са категорични, при отчитане на настояването на Д. да се
обозначат както производствените помещения, така и персонала и продукцията с
лого на негова фирма, насочването пряко
към цеха на ответника на доставката на суровините и особено ламиниращия филм с
вече поставено лого на търговските марки, ползвани от „МАКСПЛАЙ“ООД и най-вече
въвеждането на новото за това предприятие производство през 2015г. и
последвалото сертифициране през 2017г на производствения процес като управляван
от „МАКСПЛАЙ“ООД в общите помещения, обслужвани от работници на ответника. Индиция
за такъв характер на отношенията има и в рамковия договор с „МАКСПЛАЙ“ООД, където
клиента е посочен като възложител, а ответника като производител на конкретни
артикули и липсата на уговорени крайни цени за изкупуване на продукцията. Тъй
като при договора по чл.259 ЗЗД уговорката за предоставянето на средствата за
изпълнение на възложената работа е диспозитивна, възнаграждението на
изпълнителя варира според това какви са основните суровини. Така в общия случай
на изработването на нещо ново само с помощни средства за производство на
изпълнителя, той получава възнаграждение съизмеримо със стойността на усилията
на персонала му, амортизацията на активите му и административните разходи за
управлението на дейността и съответно договорена печалба. Ако обаче за
изпълнението е необходимо да се преработи суровина, договорът за изработка
търпи модификации, като или се договаря възнаграждение по общия ред, но с
клауза за поемане на доставката на материал от самия клиент (производство на
„ишлеме“ на стока, представяне на пазара
като произведена от самия клиент) или ако поръчаната от клиента стока се
произвежда със суровини, с които доставчика се снабдява самостоятелно и
независимо от указанията на клиента, сделката се приравнява на продажба на произведена
собствена стока и се уговаря изкупна
цена, в полза на самия производител като продавач(тъй като съществената част от
стойността изначално е собственост на
доставчика). В процесния случай съвкупната преценка на поведението на страните
както преди, така и след конфликта в най-голяма степен съответства именно на
уговорка за изпълнение на производство на „ишлеме“ за групата търговци,
управлявани общо от управителя Д., който е бил прикрит с привидни доставки на
суровините и продажби на произведената продукция, като симулацията е била
предназначена да представи пред трети лица, вкл. кредитори и публична
администрация привидни обороти на стоки и продукция.В тази насока са описаните от
св. А.К. „превъртания“ на плащания и декларираните от всеки от участниците
придобивни сделки за начисляване и приспадане на кредит по ДДС и обявявани от
групата пред банката притежавани стоки, предлагани за обезпечение по оборотни
кредити. Също в подкрепа на извода за привидно прехвърляне на стоки са всички
документирани обстоятелства относно товаренето и разтоварването на стоки на
територията на предприятието, отчитани едновременно като приемане на закупени
от възложителя внесени суровини и предаването им като препродадени на
ответника(а както се установи дори и двукратно
препродадени чрез контролираните от Д. други дружества вносители),
аналогично на също така автоматично предаване на продадени от ответника
произведени стоки, закупени вече от следващи клиенти на купувача-износител. В
тази връзка следва да се отчете фактическата липса на собствен на „МАКСПЛАЙ“ООД
склад както за доставени суровини, така и за предлагани като негово
производство стоки и декларираното от това дружество пред НАП наемане на
складови помещения на ответника (в актове
за прихващане на ДДС) и предложеното също симулативно документиране на
наемането им без съответно отразяване на приход за наемодателя (л. 570).
Отношенията по изработка на „ишлеме“ съответстват и на
признанията и претенциите на насрещните страни, изложени в неприключилите
преговори помежду им по повод преодоляване на последици от симулативно
документираните им отношения. Първоначално възприетото като взаимно изгодно
насрещно (а не паралелно дружествено) уговаряне на възнаграждение за ответното
предприятие според влаганите от него усилия на персонал и консумативни
материали и амортизации на ДМА (наличната фабрика с първоначално придобити с
кредити производствени мощности), завишени с печалбата „на кубик“ за преработен
само чрез ламиниране готов шперплат (по представените от ответника изчисления
на л. 169), прикрити като разлика между размер на придобивна цена на суровини и
наем на предоставени от основния клиент машини и крайна цена на продукция, е
признато и в кореспонденцията от ноември 2017г ( л.119 и 121). Тези уговорки
обаче, прикрити с двата договора за доставка на суровини и изкупуване на
продукция от 2014г., не са били актуализирани в новите условия при въвеждането
на принципно по-трудоемко и разходоемко производство на самия многослоен
шперплат от суров или изсушен фурнир, въпреки уговорките в тази връзка (каквито
са вариантите за ценообразуване на twin шперплата на л. 671–4 и л.583). Така разминаването в очакванията на
сигурно възнаграждение на изпълнителя на производството на „ишлеме“ не са били
оправдани и въпреки допълнително заплатени от възложителя значителни суми в края на 2017г, след
прихващане на симулативно документираните обороти не е достигнат стопанския
резултат, установен в предходни години. Претендираното възнаграждение е
мотивирало ответника да отказва да приеме че е останал задължен след
приключване на документиране на производствения цикъл, докато възприятията на
възложителя за дълга на производителя житейски се основават на съхраняването на
начина на определяне на възнаграждението според предходните калкулации, въпреки
обективното му понижение и влошените пазарни условия (признато в писмото на л.
119). При съобразяване на всички тези обстоятелства по целта на договора и
обичаите в практиката, се налага и
единствено възможен извод, че прикритите отношения не са други, а именно
породените от възложена изработка на „ишлеме“ на шперплатовите изделия от
продуктовата гама с марките ЕuroBrich,
EuroPine и МaxPly. С това съдържание
и поведението на страните би съответствало на добросъвестно изпълнение на
прикрития договор, както се изисква в установената съдебна практика (решение №
1189 от 10.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5365/2007 г., V г. о.).
В заключение съдът намира, че при така установените
дисимулирани договорни отношения, прикрити с процесните фактури задължения
отново не са можели да възникнат. Това е така, защото доставките на суровините
и основните материали (шперплат, фурнир, ламиниращ филм, лепило) не пораждат
задължение за плащане, а за влагане в производството на поръчания от възложителя
продукт и това задължение е било изцяло изпълнено, тъй като продукцията
несъмнено е предадена с експедиране след остойностяване с привидни продажби. Не
е възникнало и прикрито задължение по наемна цена, тъй като срещу
предоставеното ползване на съоръженията, нужни за производството на продукта на
възложителя, изработващия производител дължи тяхното правилно използване в
технологичния процес и връщането им след приключване на производствения цикъл.
Претендираните наеми са именно до септември 2017г, докогато машините, които на се били
собственост на самия изпълнител са били употребявани само за производството на
продуктите, експедирани от името на двамата ищци. Посочените от ищците
неплатени парични вземания срещу ответното предприятие не се дължат.
Отричането
на легитимацията на ищците като кредитори по конкретно индивидуализираните им
вземания изключва материално правната им легитимация да искат откриване на
производство по несъстоятелност.
Дали тези
дружества имат други неудовлетворени претенции по повод установената прикрита
сделка съдът не може да установява, тъй като такива не са били въвеждани
изрично като предмет на делото и съдът не е събирал доказателства за детайлно
изследване и сравняване на всички стоково-материални ценности, предадени фактически
от дружества, контролирани от Д. (не всички те са и страни по делото) за
нуждите на прекия изпълнител на изработката, нито всички произведени за тази
група възложители в това предприятие продукти, предадени на посочени от тях
клиенти. Респективно съдът не е и установявал дали получения чрез симулираните
обороти финансов резултат от тази производствена дейност е съответен на
възнаграждение, което дори и да не е уговорено изрично би се дължало в размера,
обичайно получаван за такава услуга (по арг. от чл. 336 ал.2 ТЗ, възприеман в
практиката като приложим и при търговски изработки). Затова и какъвто и да е
анализ на счетоводно отразените балансови стойности, коментирани от вещото лице
във поредицата от варианти на допусната експертиза би бил безпредметен, тъй
като ще отрази привидността, а не действителното икономическо състояние на
предприятието след приключване на дългосрочното договаряне с основните му
клиенти.
Съдът констатира пълна липса на задължителна
легитимационна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност по
чл. 625 ТЗ, което изключва и необходимостта от разглеждането на останалите
презумптивни предоставки. Това се отнася и за двете посочени в молбата основания за откриване на производство
по несъстоятелност - както поради неплатежоспособност, така и поради
свръхзадълженост, тъй като съгласно императивната норма на чл. 625 ТЗ,
активната легитимация за откриване на производство по несъстоятелност и при
двете основания за откриване на производството по чл. 608 и чл. 742 ТЗ е обвързана с изискването молителят да е
кредитор на длъжника (Решение № 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. №
1053/2006 г., ТК, II т. о.).
Исканията и на двамата кредитори за откриване на производство по
несъстоятелност са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в цялост.
По
разноските:
Съответно на този резултат искането на ответника за
присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи. Списъкът с разноски
на тази страна се изчерпва с депозирана сума, усвоена за възнаграждение на вещо
лице в размер на 300лв и хонорар, уговорен с данъчно задължено адвокатско
дружество и внесен по банков път в размер на 4800лв. Ищците са възразили своевременно за прекомерност на този хонорар. Съдът отчита, че защитата на ответника срещу
искане за откриване на производството не е идентична със защита на оценяема
претенция при открито производство, уредена в чл. 7 ал. 3 от НМРАВ,
тъй като на тази първа фаза предмет не са вземания в конкретни размери, а
характеристиките на основанието за пораждането на какъвто и да е по размер дълг
и общото финансово състояние на предприятието. Затова и минималните стойности
на адвокатската услуга в тези производства, независимо на коя страна е поставен
доверителя се лимитират до 800 лв. Този минимален размер обаче е в явно несъответствие
с конкретните характеристики на настоящото дело, преценени по критериите
на т. 3 от ТРОСГТК № 6/12 ВКС. Правната
сложност на казуса е към средната доколкото по въпросите относно прилагането на
правилата при симулативни сделки е налице богата съдебна практика, но пък
самото изследване на различни аспекти на разграничителни критерии между сходни
правни институти изисква повишени усилия. Фактическата сложност на казуса обаче
надхвърля съществено обичайната дори и за такива типове дела проблематика, тъй
като поради поредицата евентуално заявени възражения от ответника се налага детайлно
изследване на множество привидни и прикрити отношения, датиращи в период от повече
от 6 години и обемащи цялостната дейност на едно производствено предприятие и
връзките му с основния му клиент и свързани с него лица. Това е наложило
преценка на значителен обем писмена документация (над 800 стр.) от които три
високо специализирани заключения на вещо лице. Съдебното дирене е наложило
провеждане на седем открити заседания, в две от които са разпитвани и общо
петима свидетели. Само финалните пледоарии са протоколирани на 6 страници,
извън писменото становище на ищците. В този смисъл петкратния размер на
хонорар, заплатен за защита срещу двама ищци не е необосновано завишен, тъй
като ще се сведе спрямо всеки от тях до сума, съответна на по-малко от
трикратен облагаем с ДДС минимум. Размерът на претендираните от ответното
дружество разходи не следва да се намалява, като присъдената в полза на тази
страна компенсация на направените разноски за защита възлиза на сбор от 5100лв.
По изложените съображения
и по аргумент на противното от чл. 625 ТЗ, както и на осн. чл. 253 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искове, предявени от „МАКСПЛАЙ“ООД,
ЕИК202615193 със седалище и адрес на управление
с.Пчелник, ул. „Марица“ № 2, общ. Долни Чифлик, обл. Варна,
представлявано от управител М. Ц Д.,и присъединил се към него „В ЕМ ИНВЕСТ“ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, жк Бриз, м-ст Св. Никола ул. Божидар Иванов
№3, представлявано от управител М. Ц Д., срещу
длъжника „БУЛФОРЕСТ“ЕООД гр. Варна,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Пчелник, ул. „Марица“ №2, общ. Долни
Чифлик, обл. Варна, представлявано от управител Н. Д К., за откриване на
производство по несъстоятелност на търговеца, поради неплатежоспособност или
свръхзадълженост.
ОСЪЖДА „МАКСПЛАЙ“ООД, ЕИК202615193 със седалище и адрес на управление с. Пчелник, ул. „Марица“ № 2, общ. Долни
Чифлик, обл. Варна, представлявано от управител М. Ц Д. и „В ЕМ ИНВЕСТ“ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, жк Бриз, м-ст Св. Никола ул. Божидар Иванов №3, представлявано от
управител М. Ц Д., да заплатят общо на „БУЛФОРЕСТ“ЕООД гр. Варна, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление с. Пчелник, ул. „Марица“
№2, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, представлявано от управител Н. Д К. сумата
от 5100лв(пет хиляди и сто лева),
представляваща направени за защита по съединените неоснователни искове разноски, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд в седмодневен срок от връчването му на страните, на осн. чл. 633 ал.2 ТЗ с
въззивна жалба по общия ред на ГПК.
ПРЕПИСИ от решението се връчат на пълномощниците на ищците
и на ответника, с указанията в образец № 11 от НАРЕДБА№7/ 22.02.2008г.
Решението не подлежи на вписване в Търговския регистър,
по арг. на противното от чл. 622
ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: