№ 1108
гр. Варна, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501801 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 11870/13.07.2022г., подадена от М. Г. Н. с
ЕГН ********** – длъжник по изпълнението – срещу постановление на държавен съдебен
изпълнител по изп.д. № 20223110407037 по описа на СИС при ВРС от 21.06.2022г., с което
са определени разноски за взискателя под формата на платено адвокатско възнаграждение
по изп.д. в размер на 680 лева /чл. 38 от делото/.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания акт на СИ. Поддържаните доводи са, че дължимите по делото суми са били
платени от жалбоподателката на 30.05.2022г., още преди връчване на ПДИ. Такава е връчена
след погасяване на задължението. Единственото извършено по изп.д. действие е по подаване
на молба за образуване на изп.д. Добросъвестното и доброволно изпълнение на
задължението, предхожда връчването на ПДИ. В този смисъл определените от СИ разноски
се явяват прекомерни и са налице предпоставки за намаляване размера на възнаграждението
в хипотеза на чл. 78, ал. 5 от ГПК. От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т.
3 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато са направени
за способи, които не са приложени. В случая е налице единствено извършено действие по
образуване на изп.д. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното постановление на СИ,
като разноските за адвокатското възнаграждение се редуцират и се постанови намаляване на
същото посредством определяне на минимален размер.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК, взискателят Ф. П. Д. не е депозирал писмено
1
възражение по жалбата.
В писмените си мотиви ДСИ е описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за основателност на жалбата.
Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Съобщението за постановлението от 21.06.2022г. е връчено на длъжника по делото на
04.07.2022г., а жалбата е депозирана по пощата на 13.07.2022г. Изхожда от процесуално
легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване
съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, а именно постановление за разноски и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба на Ф. П. Д. от
23.05.2022г. въз основа на издаден изпълнителен лист № 260603 от 19.05.2022г. по гр.д. №
12011/2018г. по описа на ВРС, в който е удостоверено правото на принудително изпълнение
в полза на взискателя срещу М. Г. Н. за заплащане на сумата от 6040 – обезщетение за
обезщетение за ползване на притежаваните от него 58/100 кв.м. ид.ч. от Апартамент № 2 в
гр. Варна, ул. „Орел“ № 1 за периода 01.10.2018г. до 01.01.2021г.
На 07.06.2022г. по изпълнителното дело е постъпила молба от М.Н., придружена с
операционна бележка от 31.05.2022г., установяваща нареждане на сумата от 6040 лв. на
основание обезщетение ползване на ап. 2 по Решение 262972 за периода 01.10.2018г. до
01.01.2021г. В молбата длъжницата отправила искане за прекратяване на изп.д. поради
извършено плащане.
С Разпореждане от 07.06.2022г. СИ разпоредил да се отрази в програмата
извършеното по делото плащане, както и да се уведоми длъжникът за дължимите по делото
разноски – 24 лв. за образуване на изп.д. и 680 лв. – адвокатски хонорар.
С молба от 07.06.2022г. взискателят признал извършеното плащане на дълга, като
отправил искане за присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение в
размер на 680 лв. Представил договор за правна защита и съдействие от 20.05.2022г.
ПДИ е връчена на длъжника на 06.06.2022г.
С молба от 20.06.2022г. длъжникът по изпълнението релевирал възражение за
прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение в полза на взискателя.
С обжалваното постановление ДСИ приел възражението за неоснователно и
определил разноски за взискателя на основание представения договор за правна защита и
съдействие в размер на 680 лв.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.
№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на
2
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението. Прието е, че на основание чл. 79 от ГПК, между страните по
изпълнението възниква материалноправно отношение за възстановяване на разноските. По
силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените
във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има
съответното задължение да ги възстанови. Това вземане се събира в това производство, дори
и реализираното в него притезание да е непарично такова.
Предмет на обжалване по настоящото дело е отказ на ДСИ да редуцира размера на
възнаграждението за адвокат, с аргумент за дължимост на възнаграждението в хипотеза на
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г. Този извод на ДСИ е незаконосъобразен, доколкото
цитираната разпоредба от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е неприложима в случая. Установено е в тази връзка и няма спор между
страните, че вземането по изпълнителния лист е платено от длъжника по банков път по
сметка на взискателя преди получаване на ПДИ по изпълнителното дело. Към този момент
по делото не е било налице доказателство за платено адвокатско възнаграждение от
взискателя. Доказателство за плащане на разноски са представени едва с молба от
07.06.2022г. - в размер на 680 лв. по договор за правна защита и съдействие от 20.05.2022г.
Със същата молба, взискателят признал извършеното от длъжника плащане. По
изпълнителното дело не се съдържат данни и доказателства за предприети от взискателя
последващи действия с цел удовлетворяване на паричното му вземане, които към този
момент са били удовлетворени в цялост. Няма спор също, че таксите и разноските по
изпълнението дължими на основание ТТР ЗЧСИ също са погасени в цялост от длъжника.
Ето защо и доколкото е установено и признато пълно погасяване на дълга чрез плащане,
както и на дължимите разноски и такси по изпълнение от страна на длъжника, то хипотезата
на процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1/2004г. въобще не е реализирана по делото. Неправилно в обжалваното
постановление ДСИ е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение в по-
голям размер на основание чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г., доколкото с оглед развитието
на отношенията в рамките на конкретното принудително изпълнение, дължима от длъжника
е единствено таксата по чл. 10, т. 1 от Наредбата – за образуване на изпълнителното дело.
Размерът на тази такса е нормативно определен и реално дължим в случая. Ето защо
релевираното от длъжника възражение за прекомерност на претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение над този размер е било основателно. Единственото предприето
от пълномощника на взискателя действие до този момент, е подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело и признание на последвалото плащане. При тези факти,
съдът приема, че конкретното дело е с ниска правна и фактическа сложност, а платеното от
взискателя възнаграждение за адвокат в размер надхвърлящ минималния – прекомерен. Ето
защо и на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, платеното от страната възнаграждение следва да се редуцира
до сумата от 200 лв. Постановлението на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането за
3
намаляване размера на разноските и същите са определени в пълен претендиран размер
следва да се отмени като незаконосъобразно и вместо него възражението по чл. 78, ал. 5 от
ГПК – се уважи.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивницата има право
на реализирани разноски. Искане за присъждане на съдебни разноски е направено, поради
което и доказаните разноски в размер на 37 лв. – платени по жалбата такси, следва да се
присъдят в тежест на въззиваемия.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК по жалба с вх. №
11870/13.07.2022г., подадена от М. Г. Н. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението
Постановление на държавен съдебен изпълнител по изп.д. № 20223110407037 по описа на
СИС при ВРС от 21.06.2022г., с което са определени разноски за взискателя под формата на
платено адвокатско възнаграждение по изп.д. в размер на 680 лева /чл. 38 от делото/ И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК определените разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя Ф. П. Д. с ЕГН ********** по изп.дело №
20223110407037 по описа на СИС при ВРС, от 680 лева на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ф. П. Д. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на М. Г. Н. с ЕГН ********** сумата от 37 лева, представляваща съдебни
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.
4, пр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4