Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 509
02.04.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на десети март две
хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2400 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от ЗДДС, вр.
чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Версус 2019“
ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“ бл. 23, ет. 6, ап. 17, представлявано от управителя В.Р. Русев,
против Заповед за налагане на ПАМ № 279-ФК-0048729 от 30.09.2020 г., издадена
от началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП. С обжалваната заповед е наложена на жалбоподателя принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект, находящ се в гр. Бургас, на
ул. „Морска“ № 37, за срок от 14 дни.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения
на административнопроизводствени правила и несъответствие с целта на закона. В
нея се сочи, че лицето, извършило продажбата в търговския обект, не е управител
на обекта, а временно е присъствало в него до завръщане на управителя В. Русев- негов син, като не му било възложено да работи.
Здравословното състояние на същия не било добро, за което били представени пред
административния орган писмени доказателства, игнорирани от последния. В
жалбата се сочи още, че не е издадено наказателно постановление за установеното
при проверката нарушение, което препятства възможността за прилагане
разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Отбелязано е, че не е съобразено от
административния орган обстоятелството, че функционирането на обекта би довело
до нови облагаеми приходи, а оттам и дължими за тях данъци и с оглед на това
заповедта противоречи на целите на закона. Наведени са доводи за липса на
конкретни мотиви относно продължителността на мярката. По същество се иска
отмяна на заповедта.
В съдебното заседание не се явява представител на
жалбоподателя, редовно уведомен.
За ответника не се явява представител, редовно
уведомен. С писмена молба е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Претендират се разноски.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
На 28.09.2020 г. в 14.00 часа е извършена проверка от служители
на ТД на НАП- Бургас в търговски обект- магазин, находящ се в гр. Бургас, ул. ул.
„Морска“ № 37. В хода на проверката е направена контролна покупка на кутия
цигари и пакетче дъвки на обща стойност 6.40 лева, заплатена в брой от Деница
Николаева Атанасова- инспектор по приходите. Плащането е прието от лицето Р.В. Русев с ЕГН **********. За
извършената продажба не е издаден фискален бон от монтираното и въведено в
експлоатация в обекта фискално устройство. Тези констатации са отразени в
протокол за извършена проверка серия АА № 0048729 от 28.09.2020 г. За
нарушението е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F574649 от 10.10.2020 г. На основание чл. 186,
ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена обжалваната Заповед № 279-ФК-0048729 от
30.09.2020 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С
решение № ГДФК-150 от 30.10.2020 г. на директора на дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП жалбата на търговеца срещу
издадената заповед за прилагане на ПАМ е отхвърлена.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена по несъмнен начин от писмените доказателства, налични в
административната преписка. Сведения за подлежащите на доказване правнозначими
факти се съдържат в приложения протокол за извършена проверка серия АА №
0048729 от 28.09.2020 г. (на л. 29 и сл. от делото), изготвен в хода на
проверката на основание чл. 110, ал.4 от ДОПК. От него се установява, че на
посочената дата е извършена от проверяващите лица контролна покупка, заплатена
в брой, за която фискален бон не е издаден. Като съставен от длъжностни лица в
кръга на компетентността им, този протокол съставлява официален удостоверителен
документ и съобразно нормата на чл. 50, ал.1 от ДОПК е доказателство за
извършените от и пред приходния орган действия и изявления. В проведеното
съдебно производство той не е оспорен от жалбоподателя по надлежния процесуален
ред, указан в чл. 193, ал.1 от ГПК, и съдът е обвързан да приеме, че фактите, предмет
на удостоверителното изявление, са осъществени така, както е отразено в него.
Ето защо съдът приема, че приетите от административния орган фактически
констатации са доказани посредством допустимите доказателствени средства.
При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма от компетентен орган- началник на отдел „Оперативни дейности“-
Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП. Последният от своя страна е овластен с нормата на чл.186, ал.3
от ЗДДС да издава заповеди за прилагане на ПАМ запечатване на обект за срок до
30 дни.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
нарушения на административнопроизводствени правила. Заповедта е надлежно
мотивирана от административния орган. Налагането на принудителната мярка се
основава на констатациите при извършената от служители на НАП проверка, отразени
в съставения протокол за извършена проверка. Видно от мотивите на
административния акт, при налагане на мярката са взети предвид тежестта на
извършеното нарушение и последиците от него, видът и характерът на извършваната
търговска дейност и местоположението на обекта. Прието е, че с нарушението се
засяга утвърдения ред на фискална дисциплина, който осигурява отчетност на
извършваните от лицата продажби. Отбелязано е, че създадената организация на
работа позволява част от оборота да не се отчита чрез фискалното устройство, а
това води до невъзможност за проследяване на реализираните обороти. С оглед
горните данни е прието, че срокът на запечатване на обекта от 14 дни съответства
на тежестта на нарушението, съобразен е с целената превенция за преустановяване
незаконосъобразните практики в обекта, и е необходим за създаване организация
на отчитане дейността на търговеца, с оглед недопускане вреда на фиска.
Изложените съображения по мнение на настоящия съдебен състав са достатъчни за
извършване на съдебната проверка за законосъобразност на заповедта.
Принудителната административна мярка запечатване на
обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при
наличие на установените в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС материалноправни
предпоставки. Следователно обстоятелството, че не е издадено наказателно
постановление за установеното нарушение, е ирелевантно за законосъобразността
на процесната заповед и наведените от жалбоподателя доводи в този смисъл са
неоснователни.
Материалноправните предпоставки за прилагане на
принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до един
месец“ са установени в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС. Обжалваната заповед е
издадена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, според който мярката
се налага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба. Тези предпоставки несъмнено са налице. От данните по
делото е видно, че за извършената контролна покупка на стойност 6.40 лева, заплатена
в брой от проверяващите лица, не е издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация в обекта фискално устройство, в нарушение на установения в чл.
118, ал.1 от ЗДДС ред за документиране на продажбите, с което е осъществен
съставът на административното нарушение по чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Това
обстоятелство по същество не се оспорва от жалбоподателя. Ирелевантно за
преценката относно наличието на съставомерните признаци на нарушението, респ.
на изискуемите материалноправни предпоставки за издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ, е обстоятелството, че лицето, извършило продажбата в
търговския обект, не е управител на обекта и е с влошено здравословно състояние,
каквито доводи са наведени с жалбата. Наред с това се сочи, че не е издадено
наказателно постановление за установеното при проверката нарушение, което
препятства възможността за прилагане разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС.
Наложената принудителна административна
мярка е с превантивен характер. С нея се цели да се въздейства предупредително
към нарушителя и да се осуети възможността да извършва други нарушения на
фискалната дисциплина, поради което следва да се приеме, че тя напълно
съответства на целта на закона. Не се установяват основания за отмяна на
заповедта за прилагането и́, поради което оспорването следва да се
отхвърли, като неоснователно.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Версус 2019“ ЕООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл. 23, ет. 6,
ап. 17, представлявано от управителя В.Р. Русев, против Заповед за налагане на
ПАМ № 279-ФК-0048729 от 30.09.2020 г., издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“- Бургас в главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект, находящ се в гр. Бургас,
на ул. „Морска“ № 37, за срок от 14 дни.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: