Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 10.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на шести август през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 370 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.186,
ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Медикафарма“ ЕООД гр.Русе против заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 143-ФК/17.06.2020 г., издадена от Б. С. Г. - началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски
обект“ – аптека, находящ се в гр.Русе, ул.“Тодор Икономов“, стопанисван от
жалбоподателя, и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни. В жалбата се
развиват оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на
материалния закон, липса на извършено нарушение като фактическо основание за
издаването му, както и поради неговото несъответствие с целта на закона,
включително и предвид отсъствието на издадено наказателно постановление и
лишаването по този начин на жалбоподателя от възможността по чл.187, ал.4 от ЗДДС - да заплати определената имуществена санкция и така да осуети изпълнението
на принудителната административна мярка (ПАМ). Поддържа, че при издаване на
оспорената заповед административният орган е действал в нарушение на принципа
за съразмерност, закрепен в чл.6, ал.5 от АПК. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени оспорения акт.
Ответникът по жалбата – началникът на
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност и
моли тя да бъде отхвърлена. Твърди, че извършеното нарушение по чл.25, ал.1 и
ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., станало повод за налагане на ПАМ, е
безспорно установено. Възразява, че законът не поставя изискване за издаване на
наказателно постановление, като условие за издаването на оспорената заповед. Поддържа,
че заповедта е достатъчно мотивирана от гледна точка на определената
продължителност на мярката и че същата преследва установените от закона цели. Моли
съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
След
извършена служебна справка по партидата на дружеството жалбоподател в
търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ съдът установи, че до 27.07.2020 г.
същото е имало своето седалище в гр.Русе, с адрес на управление ул.“Александровска“
№ 97, вх.“Б“, ет.6, ап.14, като на последната дата са извършени промени по
регистрацията му и седалището на дружеството е преместено в гр.София, с адрес
на управление р-н Средец, ул.“Любен Каравелов“ № 28, ет.3, ап.7. Местната
подсъдност на делата по оспорване на индивидуални административни актове като
процесния се определя от постоянния адрес или седалището на посочения в акта
адресат – чл.133, ал.1 от АПК вр.чл.186, ал.4 от ЗДДС. Релевантният момент, към
който се извършва преценката в района на кой административен съд се намира
постоянния адрес или седалището на жалбоподателя е момента на подаване на
жалбата, тъй като след нейното подаване местната подсъдност се стабилизира и
настъпилите промени в постоянния адрес или седалището не водят до препращане на
делото – арг. от чл.120 от ГПК вр.чл.144 от АПК. В разглеждания случай жалбата
е депозирана директно в съда – на 10.07.2020 г., към който момент седалището на
дружеството жалбоподател е било в гр.Русе, поради което местно компетентен се
явява именно сезирания съд – Административен съд – Русе.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с т.1 от която
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане
на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Тя е издадена в предвидената
от закона писмена форма като при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила.
Предвид
редакцията на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, компетентният орган
по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна
административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което
не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната
норма налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на
реда за отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган
действа при обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение той
е длъжен да наложи принудителна мярка (в този смисъл вж. решение № 1929 от
13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I о., решение № 14927 от
4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2018 г., I о., решение № 3418 от
19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2018 г., I о. и мн.др.). Следователно
свободата на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се
отнася само до определянето на продължителността на срока, за който тя се
налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна
самостоятелност като в акта следва да са изложени мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се
забранява достъпът до него.
В т.2 от
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието,
че в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по
свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от
няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и съответно е основание за отмяна на
административния акт. В случая такова нарушение не е допуснато. Макар и по –
общи като съдържание, в заповедта са изложени мотиви относно избраната
продължителност на мярката като по този начин е удовлетворено изискването на
чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Продължителността
на определения срок на мярката е обоснован и с обстоятелството, че на свързано
с жалбоподателя лице – търговското дружество „Медика 3“ ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от същото физическо лице – управителя Д. П. Д., за същото по вид нарушение е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ и ПАМ „запечатване на обект“. При извършена служебна
справка по партидите на жалбоподателя и посоченото търговско дружество в
търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ беше установено, че до 24.07.2020 г.,
заедно с Т. В. Р., Д. Д. е бил управител на „Медика 3“ ЕООД, поради което последното дружество
действително е свързано с жалбоподателя лице по смисъла на § 1, т.3, б.“д“ от
ДР на ДОПК. С тези съображения в мотивите на акта е обосновано и виждането на
органите по приходите, че начинът на управление и на двете дружества разкрива
лоши практики по неотчитане на приходи и по този начин отклонение от данъчно
облагане.
В крайна сметка
към органите по приходите не следва да бъдат поставяни неизпълними условия за
мотивиране всеки път по различен начин на постановените заповеди за налагане на
ПАМ, тъй като те често касаят практически идентични случаи, които съгласно
закона следва да бъдат третирани еднакво – чл.8, ал.2 от АПК. Противното би
означавало, по съображения за контрол за законосъобразност върху определената
продължителност на срока на мярката, на органа по приходите да бъде отнета
възможността да осъществява вменените му контролни правомощия. Така е и в
разглеждания случай, който по нищо не се отличава от типичното нарушение по чл.25,
ал.1 вр. ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., представляващо неиздаване на
фискална касова бележка, за което, съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС,
се налага оспорената мярка, нито като начин на извършване, нито като правно и
фактическо положение на санкционирания търговец.
Следва да се
допълни, че аптеката, чието запечатване е разпоредено, се намира в гр.Русе,
ж.к.“Чародейка – юг“, поради което изпълнението на мярката не би засегнало неблагоприятно
нейните клиенти и не би ги лишило от достъп до медикаменти, доколкото те биха
могли да се снабдят с лекарства и от множеството други аптеки в града (срв.
решение № 8098/24.06.2020 г. по адм.д. № 3646/2020 г. по описа на ВАС, Осмо
отделение, в което е разгледан случай, в който аптеката, чието запечатване е
било разпоредено, е била единствена в района и е обслужвала четири села като
съдът е приел, че принципът на съразмерност е нарушен именно поради
запечатването, в условията на актуалната епидемична обстановка, на единствената
аптека, обслужваща четири населени места, което би довело до големи затруднения
на местните хора за снабдяване с лекарства).
Извършването на
нарушението се установява от протокол за извършена проверка № 0387860/11.06.2020
г., който е подписан от органите по приходите, от управителя на дружеството жалбоподател
– Д. П.Д. и от работещия в обекта помощник-фармацевт Д. В. Б., присъствали при извършване на проверката. По тази причина протоколът се
ползва с презумптивна доказателствена сила, съгласно чл.50 от ДОПК, досежно
отразените в него фактически констатации и конкретно по отношение на факта на
неиздаване от жалбоподателя на фискална касова бележка при извършената същия
ден, в 10:30 часа, от органите по приходите контролна покупка на лекарството
„Беналгин“, за което те заплатили на място в обекта и в брой сумата от 3,50
лева. Така описаната продажба не е отразена и в изведения на хартиен носител КЛЕН
(контролна лента на електронен носител) за 11.06.2020 г., приложена по
преписката (л.16) за периода от 00:00 часа до 10:55 часа на същия ден.
Не е нарушен и
принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. Както беше посочено, при извършената
проверка безспорно е установено нарушение на данъчното законодателство, а
обстоятелството каква е стойността на покупката, за която не е издадена фискална
бележка, е неотносимо към факта на нарушението. Срокът на мярката от 14 дни
кореспондира на установените по делото обстоятелства, при които то е извършено.
Оспорената заповед е постановена както в съответствие с приложимия материален
закон, но така също и в съответствие с неговата цел.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, обосновано с разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, според което с издаването на заповедта за налагане на ПАМ преди
наказателното постановление органите по приходите целят да го лишат от
възможността да заплати определената му имуществена санкция като по този начин
бъде прекратено изпълнението на оспорения акт.
Както беше
посочено по – горе, при издаване на заповедта за налагане на ПАМ органите по
приходите действат в условията на обвързана компетентност като, според чл.186,
ал.1 от ЗДДС, мярката се налага „…независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции“. Следователно нейното
налагане не е обвързано с издаването на наказателно постановление за същото
нарушение. Двете производства – административното по чл.186 от ЗДДС и
административнонаказателното по ЗАНН за определяне на наказание за извършеното
административно нарушение са независими едно от друго във фазата на налагането
на ПАМ и определяне на наказанието. Обратният извод не следва от разпоредбата
на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Предвидената в нея възможност за прекратяване на
наложената ПАМ се отнася не към фазата на издаване на заповедта за налагането
й, а към фазата на изпълнението на мярката. Само по себе си налагането на
мярка, предвидена в закона, при установено нарушение, е съобразено с целите по
чл.22 от ЗАНН (в този смисъл и константната съдебна практика - решение № 1324
от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2019 г., VIII о., решение № 2580 от
18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9762/2019 г., VIII о. решение № 6227 от
23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2403/2019 г., I о. и мн.др.). Мярката има превантивен
характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя да извърши други
подобни противоправни деяния, а от тук да се предотвратят и вредните последици
от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна
дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел
гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. По изложените
съображения съдът намира жалбата неоснователна и като такава тя следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.4 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, ответникът по жалбата има право на
юрисконсултско възнаграждение, което, предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът определя в размер на 100 лева. Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС,
възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура се
намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в
полза на Националната агенция за приходите съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Медикафарма“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н
Средец, ул.“Любен Каравелов“ № 28, ет.3, ап.7, представлявано от управителя Д. П. Д., против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 143-ФК/17.06.2020
г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и
чл.187, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка „запечатване на търговски обект“ – аптека, находящ се в гр.Русе,
ул.“Тодор Икономов“ и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „Медикафарма“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за
приходите сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: