РЕШЕНИЕ
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело №
5015 по описа за 2020 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 7655 от 10.01.2020 г., постановено по гр. дело № 3503/2016 г. по описа
на СРС, 68-ми състав, е допусната съдебна делба между Л.Л.С. и Ю.Л.С., на следния недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ с идентификатор 68134.1386.2674.1.16, находящ
се в гр.София , район *******”, ж.к. "********блок 145 (предишен блок № ********ап.16,
със застроена площ от 88,43 кв.м., състоящ се от три стаи , кухня и сервизни помещения
, при съседи : стълбище , двор ,Ю.и Р.Н.и двор, при съседи по кадастрални карта
: на същия етаж : 68134.1386.2674.1.17, под обекта - 68134.1386.2674.1.13 над
обекта: 68134.1386.2674.1.19, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 16, с площ от 4,27
кв.м. , при съседи : коридор , С.Г.Б., коридор , заедно с 4,528 % идеални части
от общите части на сграда № 1 и от правото на строеж върху мястото - поземлен
имот с идентификатор 68134.1386.2674, при СЛЕДНИТЕ КВОТИ : за Л.Л.С.
- 5/6 ( пет шести) идеални части от правото на собственост върху посочения
имот, и за Ю.Л.С. – 1/6 (една шеста) идеална част от правото на
собственост върху посочения имот.
Със същото решение е
отхвърлено като неоснователно предявеното от ищеца Л.Л.С. искане по чл.344,ал.2 ГПК за присъждане на обезщетение за лишаването му от ползването на имота в
размер на 400 лв. месечно за периода от 25.01.2016г. до приключването на съдебната
делба.
Срещу
първоинстанционното решение, в частта, с която е допусна делба на процесния
недвижим имот, е постъпила въззивна жалба от съделителя-ответник Ю.Л.С., чрез пълномощника
си - адв. Н. Н., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания
за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост
на изводите му. Поддържа, че решението е постановено по нередовна искова молба,
доколкото в същата не се съдържало искане за съдебна делба. Сочи, че представеното
от предишния пълномощник на страната пълномощно не отговаряло на изискванията
на чл.33 ГПК и чл. 34 ГПК, доколкото не е давал права за признание на иска.
Изтъква, че в нарушение на чл. 131 ГПК първоинстанционният съд не е указал на
ответника, че може да оспори истинността на представения с исковата молба
документ, респективно че губи възможността да направи това в по-късен момент.
Поддържа, че обективирания в представения към исковата молба Нотариален акт №
10 от 20.03.2015 г. договор за издръжка и гледане е нищожен, поради липса на
основание, противоречие с добрите нрави и че същият е симулативен, тъй като
прикрива дарение. Поддържа, че срока по чл. 342 ГПК е специален по отношение на
този по чл. 131 ГПК, а квотите са неправилно определени и в нарушение на
материалния закон. Предвид изложеното, моли първоинстанционното решение да бъде
обезсилено, а при условията на евентуалност отменено, като се отхвърли иска за
делба. Претендира направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият
съделител Л.Л.С., не е подал в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на
въззивната жалба. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Мишев, с
надлежно учредена представителна власт по делото, оспорва въззивната жалба по
подробно изложени съображения. Претендира разноски за настоящето производство.
Решението в частта, с която е отхвърлено като
неоснователно предявеното от ищеца Л.Л.С. искане по чл.344,ал.2 ГПК за
присъждане на обезщетение за лишаването му от ползването на имота в размер на
400 лв. месечно за периода от 25.01.2016г. до приключването на съдебната делба,
не е обжалвано от ищеца Л.Л.С. и е влязло в законна сила.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС,
като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
По конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:
Исковата
молба е редовна и отговаря на изискванията на процесуалния закон /чл. 127 и чл.
128 ГПК/. Изложени са конкретни твърдения за наличието на съсобственост между
страните при квоти 5/6 ид.ч. за ищеца и 1/6 ид.ч. за ответника, като е формиран
изричен петитум, съдържащ искане за съдебна делба на процесния недвижим имот.
Представено
към отговора на исковата молба пълномощно е от адвокатски кочан и е в съответствие
с изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗАд., като не се оспорва по реда и в срока по
чл. 193, ал. 1 ГПК учредената от жалбоподателя представителна власт на адв. Е.Н.,
поради което извършените от същия правни действия до момента на оттеглянето на
пълномощното запазват своята сила – арг. чл. 35, изр. 2 ГПК.
Следва
да се отбележи, че първоинстанционния съд не е допуснал твърдяното процесуално
нарушение, като с оглед твърденията в исковата молба и становището дадено в писмения
отговор на ответника, СРС е изготвил доклад в съответствие с разпоредбата на
чл. 146 ГПК и същият не страда от сочените във въззивната жалба пороци.
Въведените
с въззивната жалба пороци за нищожност на договора за издръжка и гледане,
обективиран в представения към исковата молба Нотариален акт № 10 от 20.03.2015
г. са преклудирани. В тази връзка следва
да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, когато в
установения срок ответникът не направи провоизключващо възражение, каквото по
естеството си представлява оплакването във въззивната жалба, че договора за
издръжка и гледане е нищожен, той губи възможността да направи това по-късно,
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
В конкретния случай, в подадения в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, писмен отговор на исковата молба ответникът Ю.Л.С., не е
направено такова възражение. Напротив, признал е твърдените от ищеца факти. Ето защо по отношение на това възражение
е настъпила предвидената в разпоредбата на чл. 133 ГПК преклузия и същото не
може да бъде предмет на изследване от въззивната инстанция, като разпоредбата
на чл. 342 ГПК не изключва приложението на чл. 133 ГПК.
По
отношение на последното оплакване следва да се отбележи, че от представените по
делото като писмени доказателства нотариален акт
№188/10.11.1986г.,том XXI, дело № 3988/1986 г., удостоверение, изх. №
0104-700-29-04-13П от 22.01.2015г., издадено от Район "Надежда" при
СО, е и нотариален акт № 25/20.03.2015г., том I, per. № 2934, дело № 23/2015 г. се установява съсобственост между страните при
твърдените квоти – 5/6 ид.ч. за Л.Л.С. и 1/6 ид.ч. за Ю.Л.С..
По
изложените съображения и с оглед обстоятелството, че по правилността на обжалваното
решение с въззивната жалба не са направени други оплаквания, решението в
обжалваната част следва да бъде потвърдено, а предявената от съделителя жалба
отхвърлена.
При
този изход на делото пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемата
и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва де се присъдят
направените разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 700,00 лв.,
които не са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото.
С оглед на
правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното
решение подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7655 от 10.01.2020 г., постановено по гр. дело
№ 3503/2016 г. по описа на СРС, 68-ми състав в обжалваната част, с която е допусната съдебна делба
между Л.Л.С., ЕГН: **********
и Ю.Л.С., ЕГН: **********, на
следния недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ с идентификатор
68134.1386.2674.1.16, находящ се в гр.София , район *******”, ж.к. "********блок
145 (предишен блок № ********ап.16, със застроена площ от 88,43 кв.м., състоящ
се от три стаи , кухня и сервизни помещения , при съседи : стълбище , двор ,Ю.и
Р.Н.и двор, при съседи по кадастрални карта : на същия етаж :
68134.1386.2674.1.17, под обекта - 68134.1386.2674.1.13, над обекта: 68134.1386.2674.1.19, ведно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 16, с площ от 4,27 кв.м. , при съседи : коридор , С.Г.Б., коридор ,
заедно с 4,528 % идеални части от общите части на сграда № 1 и от правото на
строеж върху мястото - поземлен имот с идентификатор 68134.1386.2674, при
СЛЕДНИТЕ КВОТИ : за Л.Л.С. - 5/6 ( пет шести) идеални части от
правото на собственост върху посочения имот, и за Ю.Л.С. – 1/6 (една
шеста) идеална част от правото на собственост върху посочения имот.
ОСЪЖДА Ю.Л.С. , ЕГН: **********,*** (предишен блок № ********ап.16, със съдебен адрес ***,
чрез адвокат Н.Р.Н. да заплати на Л.Л.С. , ЕГН: **********, с настоящ адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. чл. 273 ГПК сумата от 700,00 лв., представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕ № 7655 от 10.01.2020 г., постановено по гр.
дело № 3503/2016 г. по описа на СРС, 68-ми състав частта, с която е отхвърлено предявеното
от съделителя
Л.Л.С. искане по
чл.344,ал.2 ГПК за присъждане на обезщетение за лишаването му от ползването на
имота в размер на 400 лв. месечно за периода от 25.01.2016г. до приключването
на съдебната делба, не е обжалвано от ищеца Л.Л.С. и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: