№ 726
гр. Благоевград , 30.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500191 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена частна жалба от „Ч.Р.Б.“ АД
против Разпореждане № 90205/12.01.2021 г., издадено по ч.гр.д. № 2136/2020
г. на PC-Благоевград за обезсилване на издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника В. АС. АС..
В частната жалба се сочи, че на основание чл. 415, ал. 4 ГПК
жалбоподателят счита, че е спазил нормативното изискване, като в срок е
предявил искова молба, видно от приложената обратна разписка,
удостоверяваща връчването й в съда. Твърди, че с оглед епидемиологичната
обстановка в страната и с оглед обстоятелството, че седалището и адресът на
управление на „Ч.Р.Б.“ АД се намира в гр. С., бул. „Ц.ш.“ № 159, е изпратил
исковата молба по куриер с искане за входящ номер и връщане на екземпляр
до подателя на писмото. Посочва се, че след справка, жалбоподателят е
установил, че препис от входираната искова молба не е получен от „Ч.Р.Б.“
АД, поради което не е разполагал с такъв, който да представи по ч.гр.д.
2136/2020 г. на PC-Благоевград до последния час на 04.01.2021 г., когато е
настъпила преклузия на правото на заявителя.
Към настоящата частна жалба се прилага искова молба и първа
страница от нея, снимана от кориците на делото, с входящ номер на РС-
Благоевград, удостоверяваща факта, че същата е входирана в срок. Доколкото
изискването на чл. 415, ал. 5 ГПК е да бъдат предоставени доказателства за
предявяването на искова молба, а не се изисква прилагането на самата искова
молба, счита, че е изпълнил изискването, като е депозирал изрична молба, в
която след справка е установил и уведомил РС- Благоевград, че е образувано
исково производство, а именно гр.д. № 1/2021 г., въз основа предявена в срок
1
искова молба, като същите данни са предоставени и като информация по
ч.гр.д. 2136/20 г. Посочва, се, че е платена и дължимата държавна такса за
образуване на делото по подадената искова молба.
Моли съда, с оглед епидемиологичната обстановка в страната и
обективните факти породени от нея да вземе предвид, че невъзможността
жалбоподателят да представи входиран екземпляр от искова молба по ч.гр.д.
№ 2136/20 г. не е по вина на заявителя, а само последица от усложнената
обстановка във връзка със спазването на въведените противоепидемични
мерки и дистанционни методи уреждащи документооборота, с оглед на което
моля да се приложи институтът на служебното начало в процеса на основание
чл. 7 ГПК.
Отправено е искане до съда да отмени като незаконосъобразно и
неправилно обжалваното разпореждане.
Постъпил е писмен отговор от В. АС. АС., чрез адв. В.У., в който
заявява, че счита Разпореждане № 90205/12.01.2021 г. за правилно,
законосъобразно и обосновано. Посочва, че при постановяването на
оПр.ението Районния съд е мотивирал решението си за обезсилване на
издадената заповед. Направените от съда изводи в горецитираното
разпореждане съответствали на задължителната съдебната практика. Съдът
обстойно се бил мотивирал относно факта, че сроковете за завеждане на
исково производство са изтекли.
Навежда довод, че уведомяването може да се осъществи от заявителя,
както изрично с молба придружена с копие от исковата молба и данни за
депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред
който е образувано исковото производство. Сочи, че съдът издал заповедта за
изпълнение, не е задължен служебно да извършва проверка дали искова
молба, с предмет, съвпадащ със заявлението е постъпила в съда, както и да
събира данни за датата на депозирането й.
Твърди, че доказването на факта на предявяване на иска и спазването на
срока е в тежест на заявителя, още повече, че в случая той е бил изрично и
еднозначно уведомен за това свое задължение и за последиците от
неизпълнението му. Сочи, че оплакванията му във връзка със „съдебната
кореспонденция“ са неоснователни. Твърди, че представянето на
доказателства за предявяване на иска по смисъла на чл. 415, ал. 5 /предишна
2/ от ГПК предполага не само изпращане, респективно постъпване в
регистратурата на искова молба от заявителя и заплащане на държавна такса,
но и уведомяване в указания едномесечен срок на съда по делото, образувано
по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. /В
този смисъл са ОПр.ение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009
г., I т. о., ТК; ОПр.ение № 124 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 20/2010 г.
на I т. о., ТК; ОПр.ение № 218 от 19.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 167/2012
г., IV г. о., ГК и др./.
2
Твърди, че от изложеното става ясно, че частният жалбоподател е бил
длъжен да представи доказателства относно обстоятелството, че е предявил
установителен иск в едномесечният срок по смисъла на чл. 415 ал. 4
/предишна 1/ от ГПК, което той не е сторил, както и че представянето на
такива след тази дата, или пред въззивната инстанция, не може да предизвика
желания ефект и да предотврати обезсилването на заповедта или
впоследствие да предизвика отмяната му.
Счита доводите, наведени във въззивната жалба свързани с
епидемичната обстановка за напълно неоснователни, тъй като
жалбоподателят е имал срок от 1 месец, в който да стори нужните действия и
в никакъв случай конкретната обстановка не може да служи като оправдание
за бездействието на същия.
Отправено е искане до съда да потвърди Разпореждане №
90205/12.01.2021г. постановено по гр. д. № 2136/2020 г. на РС-Благоевград.
Претендират се разноски.
Съдът, след като се запозна с жалбата и делото, намира следното:
Депозираната частна жалба е процесуално допустима, доколкото е
подадена в срок, от правно-легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, внесена е и дължимата държавна такса.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Производството по ч.гр.д № 2136/2020г. по описа на Районен съд-
Благоевград е образувано по депозирано заявление със заявител „Ч.Р.Б.“ АД,
срещу длъжника В. АС. АС. за заплащане на посочени в заявлението суми.
Издадена е заповед по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника. Против
същата е депозирано възражение по чл. 414 ГПК от страна на последния.
С разпореждане, постановено на основание чл. 415 ГПК, съдът е указал
на заявителя (кредитор), че може да предяви иск за установяване на вземането
си срещу длъжника в едномесечен срок, като довнесе държавна такса, както и
че следва да представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок.
Съобщението е редовно връчено на заявителя „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *********, на
01.12.2020 г. Срокът за предявяване на иска е изтекъл в последния час на
04.01.2021 г. (01.01.2021 г., 02.01.2021 г. и 03.01.2021 г. неприсъствени дни).
Първоинстанционният съд е приел, че е настъпила преклузията на
правото на заявителя да представи доказателства за предявяване в срок на
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. До този момент заявителят не бил представил
доказателства, че е предявил иска в посочения срок. Посочил, че съгласно
трайно установената съдебна практика съдът не е длъжен служебно да
установява дали искът за установяване на вземането е бил предявен и
дали е предявен в едномесечния срок.
Констатира се от въззивния съд, че действително в указания срок
3
заявителят не е представил доказателства пред заповедния съд за това, че
установителният иск е предявен. В едномесечния срок по делото единствено е
постъпило писмо от съдия - докладчик по гр. дело № 1/2021г. по описа на
Районен съд-Благоевград, с което е направено искане за предоставяне на
заповедното производство за проверка редовността на исковата молба и
допустимост на производството, но същото не е предоставено.
С атакувания съдебен акт, издаден на 12.01.2021г., заповедният съд е
обезсилил заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК поради непредявяване на
иск в едномесечен срок и е прекратил производството по делото.
На 14.01.2021г. и след обезсилване на издадената заповед, заявителят е
представил по делото молба, че с оглед епидемиологичната обстановка в
страната не се разполага с препис от исковата молба, която е подадена.
Настоящият съдебен състав споделя направените от
първоинстанционният съд правни изводи по следните съображения:
Разпоредбата на чл.415,ал.5 от ГПК изрично постановява,че заявителят
следва да представи на съда доказателства за предявения от него
установителен иск. Задължението е изцяло на подалия заявлението, който
следва своевременно да уведоми заповедния съд и представи конкретни
доказателства- копие от исковата молба и данни за предявяването й,както и
съдебно удостоверение от сезирания съд в този смисъл. Единствено факта на
предявяване на установителния иск е недостатъчен и не изпълнява
изискванията на чл.415,ал.2 от ГПК. За заповедния съд не съществува
служебно задължение да извършва проверка дали е предявен установителният
иск с идентичен на заповедното производство предмет. Това задължение е
изцяло и само в тежест на заявителя. Нормата е императивна и
неизпълнението и има за последица задължение на заповедния съд за
обезсили издадената заповед за изпълнение и прекрати производството по
делото. В този смисъл е налице непротиворечива практика на ВКС,която
настоящият състав споделя и се съобразява и която е и цитирана и от
първоинстанционния съд,а именно – Опр.№123/27.01.2010г.,на ВКС по ч.т.д.
№736/2009г.на І ТО, Опр. №247/18.05.2009г. на ВКС по ч.т.д.№166/2009г.ІV
ГК, Опр.№315/13.06.2011г.на ВКС по ч.т.д.№314/2011г.ІІІ ГО, Опр.
№319/29.03.2011г.на ВКС по ч.т.д.№88/2011г. на ІІ ТО, Опр.
№374/27.05.2010г.на ВКС,ч.т.д.№325/2010г.,ІІ ТО, Опр.№452/25.06.2010г.на
ВКС, ч.т.д.№241/10г.,ІІ ТО и др.
В случая, заявителят не е изпълнил задължението си своевременно да
уведоми заповедния съд, че е предявил установителната си претенция по
чл.422 от ГПК.Не е представил нужните доказателства, въпреки дадените му
изрични указания и разяснение на последиците от неизпълнението им.
Изпратеното писмо от докладчика по гр. дело № 1/2021г. по описа на
Районен съд - Благоевград също не променя горните изводи на съда,
доколкото в него не са посочени страни и предмет, за да се направи преценка
4
дали е във връзка с образуваното ч.гр.д. Видно пък от молбата от 14.01.2021
г. на заявителя, сега жалбоподател, същата касае друго гражданско дело –
гр.д. 2746/2020 г. по описа на БлРС, а не образуваното гр.д. №1/2021 г.,
касаещо това ч.гр.д.
Изложените в жалбата обстоятелства за несвоевременно получаване на
вх. номер на исковата молба, поради усложнената епидемична обстановка и
обстоятелството, че седалището на дружеството е в гр. С. са ирелевантни към
спора. Ако по някаква причина заявителят е бил възпрепятстван да представи
доказателства за предявяване на иска пред заповедния съд е могъл да
използва други процесуални възможности. Отделно от това заявителят не е
бил длъжен да представи пред заповедния съд искова молба с входящ номер.
Достатъчно е било в срок да представи като доказателство екземпляр от
исковата молба.
Настоящият съдебен състав приема, че доколкото липсват
доказателства пред заповедния съд, в едномесечния срок да е предявен
положителен установителен иск за установяване съществуването на
паричните притезания, предмет на издадената заповед за изпълнение, то
същата следва да бъде обезсилена.
Гореизложеното обосновава законосъобразността на обжалвания
първоинстанционен акт и съответно неоснователността на жалбата, която
следва да бъде оставена без уважение.
В полза на длъжника – ответник по частната жалба ще следва да се
присъдят разноски в размер на 250 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, БлОС
ОПр.И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от „Ч.Р.Б.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. С., район „Мл.”,
бул. „Ц.ш.” № 159, бл. ”Б.М.”, Бизнес център, представлявано от законните
представители П.Х. и В.Л.Ст. против Разпореждане № 90205/12.01.2021 г.,
издадено по ч.гр.д. № 2136/2020 г. на PC-Благоевград за обезсилване заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 908293 от
23.10.2020 г..
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. С., район „Мл.”, бул. „Ц.ш.” № 159, бл. ”Б.М.”, Бизнес
център, представлявано от законните представители П.Х. и В.Л.Ст., да
заплати на В. АС. АС., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „Пр.“ № 15
сторените по делото разноски в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева).
ОПр.ението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6