Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 514 30.10.2017 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд Търговище единадесети състав
На двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1153 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 от ГПК по предявени искове с правно основание чл. 128 от КТ,чл. 215,ал.1 от КТ; чл. 262,ал.1 от КТ, чл. 264 от КТ и чл. 224,ал.1 от КТ, както и по чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Г.М.Д. ***, действащ чрез процесуалния си представител и съдебен адресат а..Р.Р. ***, твърди в исковата молба, че между него и ответника „ДОНЧЕВ ТРАНС-2000“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Търговище, представлявано от управителя К.Л.(прехвърлено в хода на процеса на Т.Я. М.) е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор № 8/25.09.2016г. (екземпляр от който не бил връчен на ищеца), като същото било прекратено със заповед № 3/31.03.2017г. на работодателя, на осн. чл. 325,ал.1,т.1 от КТ, считано от 31.03.2017г.Ищецът признава обстоятелствата, че по банков път работодателят извършил преводи по сметка на ищеца за сумата от 4638,82лв. през 2016г. и 5364лв. през 2017г., но твърди, че същите били за заплащане на разходите по пътуванията в чужбина, по причина, че работодателят не му предоставил служебна дебитна карта за заплащане на горива, такси, глоби и др., а уговорката била дължимите суми за заплата, командировки и др. да му се заплащат след връщането в страната и след представяне на отчети и след проверка на дигиталната карта на водача и тахографа на автомобила. Като твърди, че въпреки изготвения и предаден отчет, работодателят не му изплатил дължимите суми при прекратяване на трудовото правоотношение, а именно- сумата от 1 175,85лв., претендирана като неплатено трудово възнаграждение за декември 2016г., м.февруари и м. март 2017г.; командировъчни за 63дни за периода от 01.12.2016г. до 28.03.2017г. в размер на 3 402евро(6 804лв.); суми за заплащане на извънреден труд за същия период в размер на 126,75лв.; суми за заплащане на труд в почивни дни в размер на 214,02лв., както и в празнични дни в размер на 37,32лв., както и обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ за неползван годишен отпуск в размер на 274,37лв., ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове, претендира законната лихва и разноските по делото.В съдебно заседание а..Р.Р. -ТАК пледира за уважаването на претенциите и иска постановяване на неприсъствено решение против ответника, с оглед наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор от ответника не е постъпил. В съдебно заседание същият, редовно призован, не изпраща представител, като не е взел становище по исковете и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази направеното искане, съдът приема, че следва да се постанови неприсъствено решение, поради следните съображения:
Доколкото ответникът не е депозирал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, не изпраща представител в съдебно заседание и не е поискал делото да се разгледа в отсъствието му, то съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК, при наличието на които ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение.
Видно от съдържанието на разпореждане по чл. 131 от ГПК и призовката до същия, връчени му по реда на чл. 50,ал.2 от ГПК, двукратно му е указано, че при неподаване на писмен отговор, неявяване в съдебно заседание и липса на искане делото да се разгледа в отсъствието му, срещу него може да се постанови неприсъствено решение, поради което съдът приема, че е налице и предпоставката по чл. 239,ал.1,т.1 от ГПК.
Видно от представените по делото писмени доказателства- заповед № 3/31.03.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 325,ал.1,т.1 от КТ, както и от приложените документи- отчет за работата на ищеца и платежни документи към него, както и писмо до същия от ИА”ГИТ”, както и предвид обстоятелството, че върху ищеца не пада доказателственатата тежест да установява отрицателния факт на неплащане на дължимите суми за заплата, командироване и обезщетения, съдът приема, че исковете са вероятно основателни, по см. на чл. 239,ал.1,т.2 от ГПК.На следващо място, доколкото съдът, въз основа на изложеното от вещото лице служебно е извършил проверка на ответното дружество в Търговския регистър, от която се установява че в хода на процеса търговското предприятие на ответника е прехвърлено на трето лице, то съгл. разпоредбата на чл. 15,ал.1,изр. второ и ал.3 от ТЗ , прехвърлителят и приобретателят отговарят солидарно за задълженията на дружеството, следва да се приеме, че ищецът валидно ангажира трудово-правната договорна отговорност на ответника и след извършеното прехвърляне.
Поради изложеното и като счита, че са
налице всички изискуеми от закона предпоставки, а именно-формалните
предпоставки по чл. 238,ал.1 от ГПК, както и тези по същество-по чл. 239,ал.1
от ГПК, съдът приема, че на осн. чл.239,ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да се
постанови неприсъствено решение против ответника, който следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 175,85лв.,
претендирана като неплатено трудово възнаграждение за
декември 2016г., м.февруари и м. март 2017г., ведно със законната лихва от
05.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 128 от КТ;
командировъчни за 63дни за периода от 01.12.2016г. до 28.03.2017г. в размер на 3 402евро(6 804лв.), ведно
със законната лихва от 05.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 215
от КТ; сума за заплащане на извънреден труд за същия период в размер
на 126,75лв., ведно със законната лихва от 05.07.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн.чл. 262,ал.1 от КТ; сума за заплащане
на труд в почивни дни в размер на 214,02лв., ведно със законната лихва от
05.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
262,ал.1 от КТ, както и в празнични дни в размер на 37,32лв., ведно
със законната лихва от 05.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението,
на осн.
чл. 264,ал.1 от КТ, както и обезщетение за неползван годишен отпуск в
размер на 274,37лв., ведно със законната лихва от 05.07.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 224,ал.1 от КТ.
С оглед изхода от спора, ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд Търговище държавна такса върху исковете в размер общо на 345,30лв., на осн. чл.
78,ал.6 от ГПК, а на ищеца-сумата от 760лв. платено адвокатско
възнаграждение, на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на осн. чл.239,ал.2 вр. ал.1 от ГПК „ДОНЧЕВ ТРАНС-2000“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.”Славянска”, №
10, представлявано от управителя К.Л. (прехвърлено в хода на процеса на Т.Я. М.),
да заплати на Г.М.Д. с ЕГН ********** ***, действащ чрез процесуалния си
представител и съдебен адресат а..Р.Р. ***, следните суми: сумата от 1 175,85лв., претендирана като неплатено трудово възнаграждение за
декември 2016г., м.февруари и м. март 2017г., ведно със законната лихва от
05.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 128 от КТ;
командировъчни за 63дни за периода от 01.12.2016г. до 28.03.2017г. в размер на
3 402евро(6 804лв.), ведно със законната лихва от 05.07.2017г. до
окончателното изплащане на задължението,
на осн. чл. 215 от КТ; сума за заплащане
на извънреден труд за същия период в размер на 126,75лв., ведно
със законната лихва от 05.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението,
на осн.чл. 262,ал.1 от КТ; сума за заплащане
на труд в почивни дни в размер на 214,02лв., ведно със законната лихва от
05.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
262,ал.1 от КТ, както и в празнични дни в размер на 37,32лв., ведно
със законната лихва от 05.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението,
на осн.
чл. 264,ал.1 от КТ, както и обезщетение за неползван годишен отпуск в
размер на 274,37лв., ведно със законната лихва от 05.07.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 224,ал.1 от КТ, дължими по прекратено
трудово правоотношение между страните.
ОСЪЖДА „ДОНЧЕВ ТРАНС-2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.”Славянска”, № 10, представлявано от управителя К.Л. (прехвърлено в хода на процеса на Т.Я. М.), да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Търговище държавна такса върху исковете в размер общо на 345,30лв., на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК
ОСЪЖДА ДОНЧЕВ ТРАНС-2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Търговище, ул.”Славянска”, № 10, представлявано от управителя К.Л.
(прехвърлено в хода на процеса на Т.Я. М.), да заплати на Г.М.Д. с ЕГН ********** ***, действащ чрез
процесуалния си представител и съдебен
адресат а..Р.Р. ***, разноските по делото в
размер на 760лв., на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 от ГПК.
Съдия: