Определение по дело №1781/2021 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                    /19.11.2021 год., гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

           

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1781/2021г по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С определение №2426/28.09.2021г е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на М.А.Х., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.Н.М. ***, против отказ за възстановяване на данъци, обективиран в писмо рег.№МД-Т21004004ВН_001ВН/23.04.2021г на директора на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна; прекратено е образуваното по нея производство по настоящото адм. дело № 1781/2021г. на АС – Варна; и жалбата на М.Х. *** – за произнасяне по компетентност съгл.чл.152 от ДОПК.

Определението е връчено на страните, и в срока по чл.248 ал.1 от ГПК, приложим по препращането на чл.144 от АПК, жалб.Х. чрез пълномощника си адв.М. е депозирал молба за допълване на прекратителното определение чрез присъждане в негова полза на своевременно поисканите разноски по делото въз основа на ангажирани доказателства в тази насока (договор за правна помощ в размер на 800лв. и пълномощно).

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК ответната администрация чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Хаджиев е депозирала писмено становище с.д.№15872/28.10.2021г, с което на първо място оспорва дължимостта на разноските предвид липсата на задължителни реквизити и всякаква индивидуализация в представения от жалбоподателя договор за правна защита и съдействие; в евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на осн.чл.78 ал.5 от ГПК.

За да се произнесе по молбата за изменение на решението в частта за разноските, съдът прие за установено следното:

Молбата за допълване на приключващото производството определение по реда на чл.248 от ГПК е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна.

На първо място следва да бъде посочено, че с оглед основанието за прекратяване на настоящото производство – чл.156 ал.2 от ДОПК и чл.159 т.1 от АПК, както и конкретната фактология по делото, следва да се приеме, че ответната администрация не е преценила правилно характера на жалбата на М.Х. против отказ за възстановяване на данъци, обективиран в писмо рег.№МД-Т21004004ВН_001ВН/23.04.2021г на директора на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, а именно – жалба по административен ред пред горестоящия административен орган по см.чл.152 ал.2 от ДОПК вр.чл.4 ал.5 изр.1 от ЗМДТ – кмета на Община Варна. Поради тази грешна преценка вместо на надлежния горестоящ административен орган, администрацията е изпратила жалбата на ненадлежния Административен съд – Варна, с което ответникът категорично е дал повод за завеждане на делото по см.чл.143 ал.2 от АПК при липса на правно основание за това. От изложеното следва извод, че жалбоподателят принципно има право на разноски на осн.чл.143 ал.2 от АПК, и доколкото в случая производството по делото е прекратено поради липса на подлежащ на оспорване акт предвид неизпълнената от администрацията дължима процедура по чл.4 от ЗМДТ.

На второ място противно на поддържаното от ответната страна наличните по делото доказателства – 2 бр. пълномощни с изрично упълномощаване от М.Х. на адв.Н.М. да го представлява пред Административен съд – Варна при необходимост от обжалване на административни актове във връзка с придобиване на ПИ с идентификатор 10135.4510.1005 по давност, и договор за правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Административен съд – Варна, според този състав в достатъчна степен обективират и доказват претенцията на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение по основание. На практика ръкописните вписвания в договора са два вида – под индиго и с химическа синя паста, при което реквизитите, изписани под индиго, действително са по-трудно разчитаеми, и вероятно са ясно видими само на екземпляра, представен по делото, което обяснява възражението на ответника за липса на попълнени реквизити. Напротив – такива присъстват в договора, вкл. имена, ЕГН и адрес на клиента М.Х., имена на адвоката Н.М. с посочен ЕИК номер и адрес на кантората, предмета на договора, договореното възнаграждение – 800 лв. (изписано цифром и словом), платени във брой, дата 29.04.2021г и подписи на двете страни – клиент и адвокат. Тези реквизити на договора дават основание същият да бъде квалифициран като разписка за получаване на сумата според константната съдебна практика, респективно – и за дължимост на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Като основателно съдът преценява възражението на последните за тяхната прекомерност. Настоящото съдебно производство е прекратено на фаза проверка за допустимостта на жалбата, без проведени открити съдебни заседания, без извършени процесуални действия от страните. Участието на пълномощника на жалбоподателя – адв.М. в настоящото производство се изчерпва с депозирането на жалбата и на една молба, с която представя доказателствата за платена ДТ и заявява, че писмото не е обжалвано по административен ред. С оглед гореизложеното настоящият случай попада в хипотезата на чл.9 ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г на Висшия адвокатски съвет, приложима по препращането на чл.36 ал.3 и ал.2 от Закона за адвокатурата, според който за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл.7 или чл.8, но не по-малко от 300 лв. Приложима към казуса е нормата на чл.8 ал.3 от Наредбата, която предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв., като ¾ от тази сума е 375лв. Съдът намира, че ЮЛ, в чийто състав принадлежи ответника в настоящия казус, дължи на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в минимума от 300лв. по чл.9 ал.1 от Наредбата, тъй като го преценява като съответен на обема, продължителността и невисоката правна сложност на производство; дължима е и сумата 10лв., представляваща заплатената по сметката на АС – Варна държавна такса за образуване на производството.

            Така мотивиран и на осн.чл.248 ал.3 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът

 

           

О П Р Е Д Е Л И  :

 

           

            ДОПЪЛВА определение № 2426/28.09.2021г по адм.д. № 1781/2021, ХХVІ с-в, със следното:

            ОСЪЖДА Община – Варна да заплати на М.А.Х., ЕГН **********,***, направените в производството разноски в размер на 310 (триста и десет) лв.

            Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд-София.

            Преписи от определението да се връчат на страните.

            След влизането му в сила настоящото да се отбележи върху определение №2426/28.09.2021г.

 

 

 

 

           

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: