Решение по дело №478/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 от АПК във връзка с чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС.

Обжалва се Решение № 1048/03.11.2023 г., постановено по административно дело № 212/2023 г. по описа на А. съд гр. Бургас в частта, в която е отхвърлен предявеният от И. Г. П., [ЕГН] против ГД „Изпълнение на наказанията“- София иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 01.05.2022 г. – 31.05.2022 г., настъпили вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Затвора Бургас, за разликата над 110 лева до пълния предявен размер от 1755 лева.

Касационния жалбоподател И. Г. П., [ЕГН], моли обжалваното решение да бъде отменено в отхвърлителната му част, а предявеният от него иск против ГДИН да бъде уважен в пълния му предявен размер от 1755 лева или да се увеличи размерът на определеното обезщетение. Излага повторно възраженията и твърденията си, изложени в исковата молба. С допълнение към касационната жалба от процесуалния представител на жалбоподателя адвокат М. М. се посочват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неправилност и несъответствие с материалния закон.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, в писмен отговор оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която обжалваното съдебното решение е неблагоприятно в обжалваната част, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, жалбата е неоснователна.

Производство пред първоинстанционния съд се е развило по иск, предявен от И. Г. П., [ЕГН], с адрес понастоящем Затвора Стара Загора, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, за заплащане на обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 1 755 лв., за периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г. за престоя му в Затвора – Бургас.

Претенцията е основана на твърдения, че за посочения период затворническата администрация на Затвора Бургас не е изпълнила задължението си да осигури нормални битови и санитарно-хигиенни условия за изтърпяване на мярката „задържане под стража“, като му е причинила неимуществени вреди чрез действия и бездействия, изразяващи се в наличие в килията на хлебарки и дървеници, перманентен шум и несъблюдаване на тишина, отсъствие на достъп до компютър и интернет, изключване на електричеството в килиите след 22:30 часа до 06:00 часа, отсъствие на адекватни медицински услуги, ползване на душ само два пъти седмично, честа липса на топла вода и отсъствие на кран за регулиране температурата на водата, поставяне в килии, чиито прозорци са малоразмерни, лошо качество и количество на храната, наличие на спекулативна практика, изразяваща се в завишаване цените на стоките, предоставени за свободна продажба от затворническата „лавка“, лоши битови условия, изразяващи се в пукнатини по стените на килиите, изронена мазилка и разрушени плочки в санитарните възли, влага и мухъл, стари и скъсани дюшеци в спалните помещения, отсъствие на сянка и на спортни уреди на каре № 2, на което се осъществява престоят на открито.

Първоинстанционният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че исковата претенция е основателна частично, тъй като са доказани само две от твърдените неблагоприятни обстоятелства, а именно неосигуряване на нормални санитарно - битови условия, изразяващо се в наличие на хлебарки и дървеници в килията и липса на безопасни условия за поддържане на лична хигиена -внезапна промяна на температурата на водата от душовете при изтърпяване на мярката „задържане под стража“.

Съдът е приел, че от ответната страна са ангажирани писмени доказателства за осигуряването на тези условия в битов аспект, но е обосновал извод въз основа на показанията на свидетелите Смит, Г. и Т., че предприетите действия от страна на администрацията на затвора не са достатъчни, за да осигурят нормално обитаване на помещението от ищеца, без вредното въздействие на дървеници и хлебарки, което влошава в значителна степен качеството на живота. В този аспект, съдът е направил извод, че е налице бездействие на затворническата администрация да обезпечи нормална битова среда и благоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС за изтърпяване на мярката „задържане под стража“. Мотивирано е, че наличието на протоколи за фактически извършени мероприятия по дезинфекция и дератизация на помещенията на външна специализирана фирма, не е достатъчно доказателство и очевидно предприетите мерки не са били достатъчни, за да осигурят нормално обитаване на помещението от ищеца, без вредното въздействие на дървеници и хлебарки, което влошавало в значителна степен качеството му на живот.

Н. следващо място съдът е приел за основателни релевираните в исковата молба оплаквания досежно отсъствието на топла вода за душ и на кран за регулиране температурата на водата, която е или прекомерно гореща, или прекомерно студена. В хода на производството е установено, че периодично е имало случаи на внезапна промяна на температурата на водата, което безспорно е предпоставка за настъпване на телесни повреди у лицата, ползващи душовете в този момент. Този извод съдът е обосновал въз основа на показанията на свидетелите, които заявяват, че през м. май 2022г. К. С. е получил изгаряния от топлата вода по време на къпане, а И. Т. - изгаряне на кожата на главата си вследствие на врялата вода от душа, наложило оказване на медицинска помощ. Съдът е счел, че физическото страдание, причинено от къпането с вода с неподходяща температура, включително причиненото изгаряне, надхвърля обичайните неудобства, свързани с изпълнението на наложената мярка за неотклонение и е довело до понасяне на страдание и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на мярката „задържане под стража“.

При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, за това че затворническата администрация бездействала и не осигурила на ищеца, като лишен от свобода, такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на неговото физическо здраве и на човешкото му достойнство. Ищецът бил поставен в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващи се в поставяне под въздействието на инсекти и липса на безопасни условия за поддържане на лична хигиена (внезапна промяна на температурата на водата от душовете), което само по себе си представлява третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и морално страдание. Приел е, че справедливото обезщетение е равнимо на 110 лева, поради което искът частично е счетен за основателен. При определяне на размера на обезщетението съдът се е съобразил с характера на деянието, увреждането, естеството и степента на претърпените морални страдания и при отчитане на кумулативното им въздействие върху ответника по касация е опредена сумата, до която искът е уважен.

По отношение на останалите твърдени обстоятелства, представляващи основания за претендираното обезщетение, първоинстанционния съд е приел, че не са доказани, като е изложил подробно и обосновано мотиви по всяка една от формулираните в исковата молба точки.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, а наведените от касатора възражения са неоснователни.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи в частта на размера на дължимото обезщетение, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят.

Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е приел за доказани част от твърдени в исковата молба факти и за необосновани и недоказани останалите. Мотивирал е, че законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им осигури, от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга – начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и, от трета – като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – липса на достатъчно приемливи условия за живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, в помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказание, вследствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, изразили се в неосигуряване на безопасни условия за поддържане на лична хигиена поради внезапна промяна температурата на водата от душовете.

По отношение на наличието на хлебарки и дървеници, според касационната инстанция в обжалваното решение неправилно се приема, че от страна на затворническата администрация не са представени достатъчно доказателства относно предприети действия по дезинфекция и дератизация на помещенията, обитавани от затворника. В хода на първоинстанционното производство са представени договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 650 от 20.01.2021 г., сключен между ГДИН и ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“, с предмет - извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните й служби. Съгласно чл.2, ал.2 от този договор извършването на дезинсекция се извършва осем пъти годишно във всеки обект в рамките на договорения срок. В тази връзка ответникът е представил приемо-предавателни протоколи за извършени на 25.03.2022г. и 19.05.2022г. ДДД обработка против хлебарки и дървеници от изпълнителя ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“. Явно задълженията на изпълнителя по договора са изпълнявани регулярно за процесния период и е направено необходимото и изискуемо от ответника.

От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ППЗИНЗС, а видно и от справките на длъжностните лица на затворническата администрация, поддържането на хигиената в помещенията е задължение на лишените от свобода. Същевременно, от показанията на свид.Т. се установява, че храната се раздава в коридора и лишените от свобода се хранят в помещенията, които обитават, както и, че съхраняват в тях храна, закупена от лавката или донесена от близки, без наличието на хладилник, което е предпоставка за наличието на хлебарки и дървеници в помещенията. Предвид горното, не може да се обоснове извод за поставяне на ищеца в неблагоприятни условия от посочения вид, по смисъл на чл.3 от ЗИНЗС, при положение, че от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация, което изключва наличието на незаконосъобразно бездействие.

Последно посочените обстоятелства не са съобразени от първоинстанционния съд. Независимо от това, с оглед предмета на касационна проверка и предвид установената забрана за влошаване на положението на жалбоподателя, определения размер на обезщетението не подлежи на промяна, а и предвид установеното наличие на неблагоприятни условия в затвора във връзка с начина на организация на ползването на топла вода, касационния съд намира, че определеният размер на обезщетение е справедлив и без нарушението, свързано с наличието на дървеници и хлебарки в затворническите помещения, което, каза се, е останало недоказано.

По отношение на останалите оплаквания първоинстанционният съд е формирал обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон, които изцяло се споделят от касационната инстанция. С представените справки, графици за разпределяне на лишените от свобода и за престой на открито, се установява, че по отношение на режима на ищеца и обитаваните от него помещения са положени необходимите грижи относно хигиената, качеството на храната и дневния режим, полаганата медицинска грижа, както и относно обитаваното пространство. Горното се потвърждава и от събраните свидетелски показания, които подробно са обсъдени с обжалваното решение.

Неоснователно е и оплакването за незаконосъобразно бездействие, изразено в неосигуряване на достъп до интернет и компютър. Правилно решаващият съд е посочил, че правата и задълженията на лишените от свобода са регламентирани в Глава девета от раздел първи от ЗИНЗС и в глава втора, раздел първи от ППЗИНЗС, като сред тях не е посочено правото на лишения от свобода да му бъде осигурен достъп до интернет, следователно не е предвидено съответното задължение на затворническата администрация да осигури такъв достъп.

Противно на възраженията в касационната жалба, касационната инстанция намира, че присъденото обезщетение е съобразено със съдебната практика на ЕСПЧ, в т. ч. и с последната такава, като следва да бъде отчетено и обстоятелството, че по цитираните дела са установени множество извършени нарушения от специализираните органи по изпълнение на наказанията, а в конкретния случай е прието наличието само на две от твърдените нарушения. Т. е., при определяне на конкретния размер на обезщетението съдебният състав е съобразил възможния ефект върху ищеца, обсъдени са общите условия на наказанието лишаване от свобода и кумулативните, наслагващи се ефекти от негативните условия върху ищеца, както изисква ЕСПЧ.

Присъденото обезщетение е справедливо определено, защото е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху ищеца, съответстващ също на размерите на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния. Присъденото обезщетение в пълен обем разрешава въпроса за възникналата отговорност на държавата, като отчита наличието на правоотношение в пенитенциарно заведение, интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху личността на затворника.

Предвид всичко изложено настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

За разноските: С оглед разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника при частично уважен иск не се дължи. Поради това искането на ответника е неоснователно.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 1048/03.11.2023 г., постановено по административно дело № 212/2023 г. по описа на А. съд гр. Бургас в частта, в която е отхвърлен предявеният от И. Г. П., [ЕГН] против ГД „Изпълнение на наказанията“- София иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 01.05.2022 г. – 31.05.2022 г., настъпили вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Затвора Бургас, за разликата над 110 лева до пълния предявен размер от 1755 лева.

Решението не подлежи на обжалване.