РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 17.06.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия
МИТЕВА търг. дело № 39 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл.
430 и сл. от ТЗ, вр. 422, ал.1, вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба
подадена от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ***** представлявано от М. В.- прокурист и П.Н. Д.- изпълнителен директор, представлявано от Адвокатско
дружество "Ч.. П. и И.",
чрез адвокат Х.И., САК, съдебен адрес:***, бизнес сграда ИВЕЛ, против М.И.И.,
ЕГН **********, и И.В.И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, с посочено
правно основание чл. 124. ал. ГПК във връзка с чл. 430 ТЗ. във връзка с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД, за сумата 146 620.49 СHF – главница, ведно със законната лихва
върху главницата от дата на подаване на исковата молба, както и нотариални
такси в размер на 180 лeва. Посочва се, че съгласно Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL41579/ 28.07.2008 година банката отпуснала на
ответниците общо сума в размер на равностойността в швейцарски франкове на 204
000 EUR по курс „купува" за швейцарския франк към лева на Юробанк И Еф Джи
България АД в деня на усвояване на кредита, от които както следва:
равностойността в швейцарски франкове на 70 000 EUR по „курс" купува
за швейцарския франк към лева на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на
усвояване на кредита за покупка на магазин и равностойността в швейцарски
франкове на 134 000 евро по „курс" купува за швейцарския франк към лева на
Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита за други
разплащания, като кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. За
обезпечение на отпуснатия кредит е учредена договорна ипотека № 139 том V per.
№ 6364 дело №565 от 2008г. върху недвижимия имот
С банково бордеро № 9776326/ 30.07.2008
година по банковата сметка на първия ответник превеждат сумата от 339 769 CHF,
с което банката е изпълнила изцяло задължението си по сключения договор за
кредит.
На 16.10.2008г. между "БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД („БРС” АД) и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД е
сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, от които и
процесния.
Банката е уведомила кредитополучателите за
извършеното прехвърляне при сключване на допълнителното споразумение от
31.03.2009 година, а също така и с нотариални покани изпратени до двамата
кредитополучатели, съответно peг. № 11762 том IV-п, № 68/ 15.12.2017г. и peг. №
11764. том IV-п, № 69/ 15.12.2017г. чрез Нотариус Савина И. peг. № 016.
Към Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL41579/ 28.07.2008 г. има сключени Допълнително споразумение от
31.03.2009г., Допълнително споразумение от 27.11.2009г., Допълнително
споразумение от 20.07.2010 г.,
Допълнително споразумение 28.07.2010г. и Допълнително споразумение от
30.09.2011г., представляващи неразделна част от Договора.
С Допълнително споразумение от
30.09.2011г., кредитополучателите са дали своето безусловно съгласие банката
служебно да преоформи съществуващите, но неплатени към момента на сключване на
допълнителното споразумение просрочие, чрез натрупването им към редовната
главница по кредита. След така извършените реструктурирания по кредитната
сделка общият размер на кредита се е увеличил до размер от 353 625,75 CHF,
поради предоставените преди всяко едно споразумение суми за погасяване на
просрочията. В споразумението е уговорен шестмесечен погасителен план с месечна
вноска от 1039 CHF (чл.5), с фиксирана годишна лихва в размер на 3,56%
процента, а след изтичане на период - годишна лихва в размер равен на сбора на
действащия към същата дата Базов лихвен процент на Банката за жилищни кредити в
съответната валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 2,19 пункта
(чл.6).
По силата на чл. 9 от споразумението в
тежест на кредитополучателите е вменено получаването на изготвените по
банковата сделка погасителни планове, като неполучаването им не освобождава
заемополучателите от задължението за погасяване на банковия кредит.
При просрочие на дължимите вноски и при
предсрочна изискуемост в договора е уговорена (чл. 3, ал. 3) лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Предвидена била - чл. 4 от договора, такса за управление в размер на 0,05 %
върху размера на разрешения кредит, еднократно, платима при първо усвояване на
кредита, в тежест на кредитополучателите са уговорени и разноските, свързани с
организиране и провеждане на принудително изпълнение по предоставеното
обезпечение - чл. 11, т. 3.
На 11.01.2013г. в Търговски регистър е
вписана промяна в наименованието на дружеството от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"
АД на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД.
Поради непогасяване на погасителна вноска с
падеж 10.11.2011 година на основание чл. 19 от Договора, Банката обявила целият
остатък от задължението за незабавно изискуемо и дължимо, за която длъжниците
били уведомени с нотариални покани с peг. № 11762, том IV-п, № 68 от и рег. №
11764, том IV-п, № 69 от 15.12.2017г. чрез Нотариус Савина И..
С Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 12.06.2017г. и ПРИЛОЖЕНИЕ №4. неразделна част от
договора, „БРС” АД, ЕИК *********, прехвърля на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК
*********, всички свои вземания към длъжниците по процесния договор, за което
същите са уведомени с нотариалните покани, цитирани по-горе.
Посочва се, че задължението на
кредитополучателите е в размер на: главница: 352 392,42 CHF, ведно със
законната лихва върху главницата считано от подаване на настоящата искова
молба; договорна лихва: 224 333.29 CHF; такси: 10 242.73 CHF; Застраховки
838.22 CHF и нотариални такси: 300,00 лева.
Моли да бъдат призовани на съд и
постановено решение, с което да бъдат осъдени солидарните длъжници М.И.И.. ЕГН **********,
и И.В.И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на "Юробанк
България" АД, ЕИК *****. частично дължимите
се от тях суми произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL41579 от 28.07.2008г., и Допълнително споразумение от 30.09.2011г. в размер
на:Главница: 146620.49 CHF, ведно със законната лихва върху главницата, до
окончателното и изплащане, Нотариални такси: 300.00 лева.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил
отговор от , в която се посочва, че исковата молба е нередовна и следва да бъде
оставена без движение поради неяснота относно претендираните суми и от как са
формирани, тъй като в договора и приложените допълнителни споразумения са
посочени различни суми. Прави се възражение, че делото не следва да се
разглежда по реда на чл. 365, т.1 от ГПК, тъй като не попада в тази хипотеза –
сделката не е търговска.
По основателността на исковата молба,
оспорват изцяло по основание и размер предявените искове, като считат същите за
неоснователни и недоказани.
Правят възражение за погасяване на
задължението по давност поради изтичане на пет годишния давностен срок съобразно
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД.
Твърденията в исковата молба са че поради
непогасяване на погасителна вноска с падеж 10.11.2011 год. на основание чл. 19
от Договор и с изпращане на нотариални покани от 15.12.2017 година, връчени на
17.02.2012 година "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е обявило целия остатък от
задължението по банковата сделка за незабавно изискуемо и дължимо.
След като вземането е станало предсрочно
изискуемо на 17.02.2012 год. и то по твърдения на банката, което е достигнало
до тях, договорът е прекратен от тази дата, а исковата молба е заведена едва на
02.04.2018 год. то банката-кредитор следва да понесе негативни последици под
формата на отхвърляне на иска, тъй като е изгубила правото на държавна защита
поради изтичане на пет годишен давностен срок по смисъла на чл. 110 от ЗЗД за
главница, поради което е погасено по давност и съответното обезщетение за
забава по чл. 119 от ЗЗД за лихви.
От друга страна считат, че спрямо тях
действието на договора за цесия от 16.10.2008 год., сключен между „БРС” АД и
„Юробанк и Еф Джи България"АД не е настъпило предвид факта, че
прехвърлянето на основание чл.99 ал.З от ЗЗД не им е била съобщена.
Съобщаването на процесната цесия е извършено заедно със съобщаването на втората
цесия с която е прехвърлено вземането по договора за кредит на 12.06.2017 год.
от „Бългериън ритейл сървисиз"АД към „ Юробанк България" АД извършена
с нотариална покана и връчена ни на 31.01.2018 год., когато вече кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем още през 2012 год. и действието на договора е
било прекратено. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в
Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 година на ОСГК на ВС и постановените по
реда на чл.290 от ГПК решение № 123/24.06.2009 година по търг. дело №12/2009
година на ВКС, II т. о. и решение № 137/02.06.2015 година по гражд. дело №
5759/2014 година на ВКС, III г. о., за да произведе цесията действие спрямо
длъжника на основание чл.99 ал.З и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор е този,
който трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Допустимо е
по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл.9 ЗЗД предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като
негов пълномощник. В този случай
представителната власт възниква
по волята на представлявания - цедента, съгласно
разпоредбата на чл.36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което
упълномощителят е изявил съобразно чл.39 ЗЗД. Такава представителна власт не е
договорена по договорите за цесия. В същите единствено е обективирано т. 4.1,
че банката и БРС се задължават своевременно да уведомят кредитополучателите по
договора за кредит за прехвърлянето на съответните вземания спрямо тях съгласно
настоящия договор, а в .т.4.2 е обективирано, че разходите за изготвянето и
изпращането на всички уведомления са за сметка на банката, респективно за БРС.
С оглед уговореното в т. 4.2 от договорите за цесия, то неоснователно е
искането на ищеца за присъждане на нотариални такси във връзка с уведомяването
в размер на 300 лв.
Твърдят, че процесиите два броя цесии са
нищожни на основание чл. 26 ал.2 предл. пето от ЗЗД, като излагат подробни
съображения. Излагат, че и представените допълнителни споразумения, не са
породили правно действие по отношение на тях, тъй като са сключени от „БРС” АД
, което не е страна по договора за кредит.
Правят възражение за нищожност на конкретни
клаузи от процесния договор за кредит поради противоречието им със закона и
поради това, че се явяват неравноправни за тях като потребители –кредитополучатели.
Позовават се на практика на ВКС и на СЕС по преюдициални запитвания относно
едностранната промяна на лихвения процент и превалутирането.
Предвид изложеното следва да се приеме, че
са нищожни всички разпоредби от допълнителните споразумения, с които изтеклите
лихви са капитализирани (приобщени към главницата). Затова не може да се приеме
тезата на ищеца, че с нотариална поканата от 2017 год. обявява за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, поради неплащане на вноски по погасителен
план, просто защото той не е бил коректно съставен и не отразява действителните
размери на обслужваните с него задължения. Невалидното капитализиране на лихви
с допълнителните споразумения е компрометирало всички съставени въз основа на
тях погасителни планове, за които пък следва да се отбележи, че не са подписани
от тях в качеството ни на кледитополучатели. Неправилно са определяни размерите
на анюитетите и съдържащото се в тях съотношение между главница и
възнаградителни лихви. Паричните средства по обслужващата кредита сметка са
били отнасяни от банката за намаляване размера на главното и акцесорните
вземания в погрешни пропорции.
Видно е, че ние като кредитополучатели са
физически лица и договореното в допълнителните споразумения, преоформяне, чрез
натрупване върху главницата на просрочени лихви и такси, в резултат на което се
получава нов размер на главницата, върху която се дължат договорна лихва и
такси, е в нарушение на закона и поради това, е нищожно.
Твърдят, че на са подписвали погасителен
план, като в договора не е посочена датата на падежа на погасителните вноски, в
този смисъл липсва съгласие между страните относно падежа на месечната вноска и
съотношението на лихва и главница, които се погасяват с месечната вноска. По
делото, като неразделна част от договора е приложено приложение 1, съгласно
разпоредбата на чл.1 ал.З в същото е следвало да бъде посочено приложимия към
съответната дата курс купува за съответния франк, както и конкретно определения
съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. Видно обаче, че в
съответното приложение там където е следвало същите да бъдат посочени са
оставен празни места. Търсените суми не съответстват на действително дължимите
от нас поради ред нищожни клаузи на банковия договор и споразуменията, които се
отразяват на размера на задължението ни и вследствие които ищецът неправилно е
начислявал суми за погасяване на главница, лихви и такси.
Предвид факта, че ищецът основава
претенцията си, както на база договора, така и на Споразумение от 30.09.2011
год., но същия към исковата молба е приложил две споразумение от същата дата с
визирани в същите различни суми, за които са подписани, оспорват тяхната
верност досежно тяхното съдържание, поради факта че от същите не става ясно въз
основа на кое от двете допълнителни споразумение ищеца основава исковата си
претенция.
В този смисъл моли да бъде постановен
съдебният акт, приложени са доказателства и са направени доказателствени
искания.
По реда на чл. 372 от ГПК е подадена
допълнителна искова молба,
в която се посочва, че видно от петитума, предявеният иск е частичен по
отношение претендираната главница в размер на 146 629.49 CHF, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда,
до окончателното и изплащане и сторените нотариални такси в размер на 300,00
лева.
Излагат съображения, ме спорът е търговски
и следва да се разглежда по реда на глава тридесет и втора от ГПК, тъй като се
касае за търговска сделка – банков кредит, поради което считат така направеното
възражение за неоснователно, поради което молят да бъде оставено без уважение.
По отношение релевираните възражения за
погасяване на задълженията по давност и приложените за доказване на това
твърдение писмени доказателства:
Оспорват
и двете приложени към отговора писма, на следните основания:
1. Писмо от 27.12.2011 г. с неясен автор-
като истинност, авторство и относно правото на съставилите го лица да изпращат
подобен род писма. От така представеното писмо не става ясно по никакъв начин
кои са съставилите го лица, а ако се установи, че това са лица, служители на
съответния клон на банката, оспорват правомощията им да представляват банката в
отношенията им с клиентите, при уведомяване за съществуващи просрочия по
кредитите по см. на чл. 301 от ТЗ.. Молят за установяване истинността на Писмо
от 27.12.2011г. с неясен автор и бъдат задължени ответниците да приложат същото
в оригинал, тъй като доверителите ми не разполагат с такова писмо, както и открито оспорване на писмото по реда на чл.
193 ГПК;
2. Писмо от 17.02.2012 г.- истинността му,
авторството, като заявяват, че не е подписано от адвокат Стоян Чаталбашев
саморъчно. Молят да бъдат задължени ответниците да представят оригинала, като в
случай че заявят че ще се ползват от оспореното доказателство, да бъде открито
производство по чл. 193 ГПК.
В допълнение, твърдят че писмото не е
изходящо от надлежен кредитор, предвид, видно от приложените още с исковата
молба Договор за цесия от 16.10.2008г. и съответно Договор за цесия от
12.06.2017г. Несъстоятелни считат и възраженията на ответниците, че с
процесните писма банката е прекратила договора за банков кредит, тъй като
никъде няма такова изявление.
По
отношение релевираните от ответниците възражения за нищожност на цесиите и
направените оспорвания за реалното съобщаване на така сключените договори за
цесия. Посочват, че съгласно чл. 29 ал.1 от контракта БАНКАТА и
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ се съгласяват, че във всеки един момент от действието
договора за кредит, Банката има право едностранно да прехвърли вземанията си,
произтичащи от договора, на дружества или институции от групата на EUROBANK EFG
GROUP, вкл. на Бългериън Ритейл Сървисиз" АД гр. София, или на други
финансови или нефинансови институции или дружества включително такива, чиято
дейност включва секюритизация.
Изрично в ал. 2 на същата договорна
разпоредба е записано, че независимо от прехвърлянето на вземането
кредитополучателите продължават да обслужват задълженията си по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL41579 от 28.07.2008г. по банковата сметка
първоначално договорена в контракта, а именно банкова сметка ***: BG 16 BPBI
7923 **********.
Ответниците са уведомени освен с
приложените по делото нотариални покани и от служителите, подписали
Допълнително споразумение от 31.03.2009г. И.И. И. и Т. И. И. към тази дата не са били служители на Бългериън
Ритейл Сървисиз АД, а са били търговски пълномощници на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ АД. Съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД, за да има действие спрямо
задължените лица, цесията следва да им е съобщена. Нито законодателят, нито
съдебната практика обаче придават форма на уведомлението. В конкретния случай
цесионера е упълномощил цедента по договора за цесия да го представлява в
съществуващите отношения с физически лица, кредитополучатели по договори за потребителски
кредити, жилищни кредити, които са закупени от дружеството цесионер с правото
да извършват всички необходими действия от името и за сметка на „БРС” АД,
включително да сключват анекси и допълнителни споразумения, с които да изменят
срокове, да променят лихвените условия, а също така и да прекратяват договори
за кредит.
Важно е също така да се отбележи, че както
и ответниците признават техните задължения по кредитното правоотношение не са
се променили, т. е през цялото време процедурата е била една и съща, именно
защото те са посещавали един и същи клон, говорили са с едни и същи служители.
Така цитираната законова разпоредба, а именно чл. 99, ал. 4 ЗЗД цели да защити
длъжника от опасността да плати неточно и/или да плати два пъти, плащайки на стария
кредитор. Въведеното в тежест на цедента задължение за уведомяване е с изцяло
протективна функция. С оглед направените и от ответниците признания, че са
плащали по една и съща сметка, общували са с едни и същи хора, считате че нито
правата нито интересите на ответниците са застрашени, доколкото със сключените
споразумения те са плащали облекчени вноски за посочен от тях период от време,
поради което дори да не са разбрали, че кредиторът им е нов, макар това да е
изписано и на първата страница от всяко едно Допълнително споразумение, то те
са влезнали в правоотношения с новия си кредитор и са ползвали облекченията на
така сключените споразумения.
Абсолютно несъстоятелни считат и
направените в тази връзка възражения за нищожност на договорите за цесия като привидни,
доколкото сумата по кредита е закупена от цесионера, а след това е закупена
обратно от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, като БРС АД е водило счетоводно кредита, а също
така постъпвалите по сметка на ответниците средства са прехвърляни към
БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД за осчетоводяването им.
С оглед на изложеното и приложените писмени
доказателства, страните не само са искали да сключат двата договора за цесия,
но реално е постигнат и резултата от тях- платена е цената на цесията и
вземанията са отразени в счетоводството на БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД. Това
дали договорите са съобщени на задължените по тях лица не води до порок на
самите договори, доколкото не е елемент от вътрешните отношения между цедента и
цесионера, а до предпазване на третите задължени лица да изпълнят два пъти едно
и също задължение.
По релевираните от ответниците възражения
за нищожност на отделни клаузи от договора:
Предвид на това, че претенцията им е
частична и по отношение на главницата, изтъкват, че всички клаузи, касаещи
договорената между страните договорна лихва не са обект на настоящото
производство, доколкото те не са и част от предмета на исковата претенция.
Въпреки това, считат, че в молба – искане
до банката ответниците са изложили
своите искания досежно кредитния продукт, за който кандидатстват, валутата, в
която жеалят да получат своя кредит, а също така и каква лихва желаят да се
прилага по договора.
В договора за банков кредит са заложени
посочените от ответниците параметри като в чл. 3,ал. 1 е договорена плаваща
лихва, но е заложен размерът на лихвата към отпускане на кредита. В този смисъл
договорката на чл. 3, ал. 1 не само не е неравноправна, но като първоначален
размер посочената в чл. 3, aл. 1 договорна лихва отговаря на направеното от
кредитополучателя искане. Отбелязват, че за периода, в който е сключван
договора, приложимата по договора лихва е в пъти по-ниска от всички други
валути и това се дължи само на валутата, в която е договорен и усвоен кредита.
Считат, че посочените от ответниците
решения на СЕС са неотносими в конкретния случай.
По отношение на релевираните оспорвания
досежно, клаузите на допълнителни споразумения, то считат същите също за
несъстоятелни. Споразуменията са сключени след изрично писмено искане от тяхна
страна поради затруднения в изплащане на задълженията. Всяко едно от така
сключените споразумения е подписано след изрично подадена от клиентите молба
поради възникнали временни затруднения за изплащане на задълженията. Всички
допълнителни споразумения са направени в съгласие с Наредба № 9 от 03.04.2008
г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за
установяване на специфични провизии за кредитен риск на БНБ поради възникнали
за кредитополучателя временни затруднения за погасяване на задълженията.
Към датата на всяко едно от подписаните
между страните допълнителни споразумение е било налице просрочие по кредита,
като именно с цел предоговарянето му е следвало кредитната експозиция да бъде
редовна.
„Преоформянето" по банковата сделка се
осъществява не чрез прибавяне на просрочени задължения към главницата, а чрез
погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми по банковата
сделка. Именно поради същата причина при сключването на всеки анекс към
договора кредитополучателят е „усвоявал" сума, с която реално са погасявани
просрочия по сделката. Преоформянето е извършено при стриктното изпълнение на
чл. 13 от горецитираната наредба.
С оглед на изложеното и предвид факта, че
преди сключването на договора е било налице договаряне на условията по него,
като освен това има и изрично искане за вида на кредита и валутата му, считат,
че не са налице неравноправни клаузи по договора и изборът на кредита е
продиктуван от ниската приложима лихва.
Приложени са писмени доказателства и
направени доказателствени искания. Не възразяват по направеното искане за
експертиза, като оспорват приложените писмени доказателства.
По реда на чл. 373 от ГПК е постъпил
допълнителен отговор, в който поддържат възражението си за нередовност на
исковата молба и петитум. Оспорват верност на двете допълнителни споразумения
от 30.09.2011 год. досежно тяхното съдържание, поради факта че от същите не
става ясно въз основа на кое от двете допълнителни споразумение ищеца основава
исковата си претенция, като оспорваме и представената подробна справка.
По отношение на оспорените от ищеца писма,
посочват, че уведомление с изх. № 1864/ 27.12.2011 год. "Юробанк И Еф Джи
България" АД - клон гр. Плевен, е подписано от търговски пълномощници на
банката, които са имали представителна власт, като подписите са идентични с
тези положени в споразуменията от дата 27.11.2009 год.; 30.09.2011 год. и
30.09.2011 год., както и в Договор за кредит HL 41579 от 28.07.2008 год. и
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 136, том V, peг. № 6364,
дело № 365 от 28.07.2008 год. В тази връзка молят на основание чл. 190 от ГПК
да бъде задължен ищеца да приложи в оригинал пълномощно с peг. № 8099 от
30.11.2007 год. на нотариус Е.П.с peг. № 379 на Нотариалната камара, с което
пълномощно законните представители на "Юробанк И Еф Джи България" АД
са упълномощили търговските пълномощници И. И. и Т.Б., както и да бъде представен в оригинал изходящия
дневник на банката, тъй като от писмото е видно, че в горен десен ъгъл е
поставен печат с изх. № 1864/27.12.2011 год., а на втората страница от същото е
поставен печата на "Юробанк И Еф Джи България" АД - клон гр. Плевен.
В случай, че бъде открито производство по оспорване, молят да им бъде дадена
възможност да сочат други доказателства и правят доказателствени искания в този
смисъл. Заявяват, че ще се ползват от процесното доказателство.
По отношение на искането за откриване
производство по оспорване на подписано от адвокат С.Ч. писмо, заявяваме, че ще
се ползваме от същото, като в тази връзка Ви молят да бъде задължено
"Юробанк И Еф Джи България" АД да представи в оригинал пълномощно с
което, е упълномощило адв Чаталбашев, както и самото писмо изходящо от самия
ищец. Процесното писмо е получено от нас във вида в които сме го представили по
делото. В случай, че бъде допуснато процесното оспорване молят да им бъде
дадена възможност да сочат доказателства и правят доказателствени искания в
този смисъл.
Сочат, че изпратените до тях нотариални
покани и допълнително споразумение от 31.03.2009 година са подписани от
служителите, като търговски пълномощник на „БРС” АД, а валидното съобщаване на
цесията следва да бъде извършено от цедента, а именно „Юробанк и Еф Джи
България" АД. На следващо място, ако са били редовно уведомени, кое е
наложило повторно да бъдат уведомявани видно от представената от ищеца
нотариална покана връчена на 31.01.2018 година, в която е употребен израза „за
така извършените цесии".
Отделно от това от представеното към
допълнителната искова молба пълномощно с което „БРС” АД е упълномощило „Юробанк
и Еф Джи България" АД не може да се направи извод, че ние сме били
уведомени за сключената цесия от 16.10.2008 год.
Съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД
прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. Представеното пълномощно изхожда от Цесионера,
а не от Цедента по договора за цесия от 16.10.2008 год., а и отделно от това
същото не е изрично дадено, тъй като в него липсват данни за делегиране на
каквито и да е права по отношение на процесното вземане и конкретни длъжници.
Изтъкват, че в Договора за цесия от
16.10.2008 год., раздел 4 „Уведомления", чл. 4.1 „Банката и БРС се
задължават своевременно да уведомят кредитополучателите, солидарните длъжници и
поръчителите на прехвърлените кредити за сключените договори, което е станало
след десет години. Предвид на това, че е уговорена писмена форма за
уведомяването, а именно с одобреното Приложение № 3 и предвид представените от
самия ищец два броя нотариални покани, с които сме уведомени едновременно за
двете цесии е недопустимо със свидетелски показания да се оборват писмени
доказателства и то представени от самия ищец.
Поддържат възраженията си за нищожност на
клаузите касаещи лихвите. Считат, че са относими към предмета на спора поради
следното: Нищожни са всички разпоредби от допълнителните споразумения, с които
изтеклите лихви са капитализирани (приобщени към главницата). Невалидното
капитализиране на лихви с допълнителните споразумения е компрометирало всички
съставени въз основа на тях погасителни планове, за които пък следва да се
отбележи, че не са подписани от тях в качеството им на кредитополучатели.
Неправилно са определяни размерите на анюитетите и съдържащото се в тях
съотношение между главница и възнаградителни лихви. В резултат от включените в
допълнителните споразумения клаузи дългът се е увеличил, чрез прибавяне на
изтеклите лихви към увеличената
главница, която е
била отново олихвена, поставяйки ги в невъзможност да
погасят кредита. Самия ищец на л. 3 от исковата молба сочи реструктуриране на
кредитната сделка, което води и до увеличение на кредита, като неплатените към
момента на сключване на допълнителните споразумения просрочия /лихви, такси и
др./ се натрупват към редовната главница по кредита.
Изразили са становище по доказателствата и
направените доказателствени искания, като от своя страна са направили
доказателствени искания.
В съдебно заседание Банката-ищец се представлява от адв. Т. и адв. И.,
които поддържат предявените искови претенции и молят да бъдат уважени.
Представят писмена защита, в която развиват подробни съображения в подкрепа на
исковата си претенция.
Ответникът М.И. се представлява от адв. Ю.С., а И.И. – от адв. М. Б., които
от името на доверителите си молят да бъдат отхвърлени предявените искове и
присъдени направените разноски. Представат в срок писменин бележки.
От събраните по делото писмени доказателства,
заключението на съдебно-икономическата експертиза, заключението на графическата експертиза и заключението
на съдебно-техническата експертиза, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната
взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:
Между "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, от една страна, и М.И.И., ЕГН **********, и И.В.И., ЕГН **********,
като кредитополучатели, от друга, е сключен
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41579/ 28.07.2008 година с кредитен лимит в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 204 000 евро, по курс „купува” на банката-кредитор в деня на
усвояване на кредита. Съгласно чл. 5 от Договора крайният срок за погасяване
на задължението,
включително дължимите лихви, е 216 месеца, считано от датата на усвояването му.
Предпоставка за усвояване на кредита е представяне на нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху имота, удостоверение за тежести,
нотариален акт за покупко-продажба на имота, писмено искане от клиента за
усвояване на кредита, молба за превалутиране по образец на банката;
удостоверения за липса на задължения – чл. 2, ал.3. Банката служебно
превалутира в евро по търговски курс „купува” швейцарския франк към еврото на
Банката за съответната валута в деня на усвояването, като за това кредитополучателите
на дължат такси.
Уговорен е размерът на годишната
лихва върху сумата от кредита, дължима от кредитополучателят на Банката, която
се формира от БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарския франк Банката за
съответния период, плюс надбавка от 1.9 пункта. Към датат на подписване на
договора БЛП е я процент е в размер на 5 %. При просрочие на дължимите вноски
или предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер
на сбора от лихвата за редовната главница плус наказателна надбавка от 10
пункта. В договора е посочено, че действащията БЛП на Банката не подлежи на
договоряне, договорените надбавки не се променят, а кредитополучателят се счита
уведомен за промяната с поставянето на съобщение в паричните салони на Банката.
В договора е предвидено, при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и което и да е друга
задължение, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем. При неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцало
или частично, челият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцало
изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта
настъпва, без да е нуобходимо волеизявление на страните.
На 30.07.2008 година към договора
е подписано приложение № 1, в която е посочено, че датата на усвояване на
кредита е 30.07.2008 година, като не е посочен приложимия курс „купува” за
швейцарския франк на „Юробанк и Еф Джи България” АД към еврото, съобразно чл. 1
от Договора. Не е посочен и размерът на усвоения кредитен лимит в швейцарски
франка. Приложено е банково бордеро от 30.07.2008 година, от което се
установява, че по сметка на М.И.И. е преведена сума в размер на 407 688.82 лева, представлваща левовата
равностойност на 339 769 CHF при курс 1.19990. Представено е
извлечение от сметката за периода 30.07.2008 година – 29.03.2018 година.
С договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.10.2008 година, сключен мужду „Юробанк и Еф Джи
България” АД – София и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД – София, вземането по
процесния договор е прехвърлено на второто дружество – Приложение 2А, т.23 и
т.24.
С договор от 12.06.2017 година
процесното вземане е прехвърлено обратно на Банката, съгласно приложение №4,
т.6 и т.7.
С допълнително споразумение (ДС)
от 31.03.2009 година, сключено между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД – София и
ответниците, е констатиран размерът на задълженията по договора, уговорен е
облекчен ред за погасяване на задълженията, както и преоформяне на просрочените
задължения като главница., при условие, че длъжниците внесат еднократно
определена сума, която не е посочена – т.ІІІ от споразумението.
С ДС от 27.11.2009 година отново
са констатирани към тази дата задълженията по кредита, уговорена е еднократна
сума за внасяне, след което влиза в сила облекчен ражим за погасяване на
задължението и капитализиране на лихвата. С такова съдържание са и ДС от
28.07.2010 година и ДС от 30.09.2011 година.
Приложен е погасителен план ,
който не е подписан от длъжниците по кредита.
С нотариална покана от 15.12.2017
година, връчена на 31.01.2018 година на длъжниците, банката е обявила цялото
задължение към 06.10.2017 година в общ размер на 574 536.17 швейцарски
франка за незабавно изискуемо и дължимо без да се прекратява действието на договора.
С договор за покупко-продажба от
28.07.2008 година, н.а № 135, том V, рег. № 6363, дело № 564/ 2008
годинаМариана И.И. и И.В.И. са придобили от „НИЯ ИНВЕСТ” ООД-Плевен, са
придобили подлобно описа недвижим имот – магазин № 53 за сумата от 70 000
евро с кредит от „Юробанк и Еф Джи България” АД, обезпечен с договорна ипотека
върху имота, учредена с н.а. № 136, том V, рег. № 6364, дело № 565/ 2008
година.
Представено е писмо изх. № 1864/
27.12.2011 година от „Юробанк и Еф Джи България” АД, подписани от търговските
пълномощници Т. Ц. Б. и И. И. И., с което е посочено, че задължението по
договора за кредит към 14.02.2011 година е в общ размер на 356 008.89 CHF, в т.ч.: главница (вкл. просрочена) 352 520.03 CHF, лихви (вкл. просрочени върху главница) 3 111.89 CHF; просрочени ежемесечни такси управление общо в размер на
376.97 CHF. Даден е 7дневен срок за
погасяване на задължението, като в противен случай банката ще предприеме всички
предвидени в закона и договора действия за принудително изпълнение на цялото
изискуемо вземане.
Ответниците са приложили и писмо
от 17.02.2012 година с посочен автор адв. С.Ч., като пърномощник на банката, с
което кредитът е обявен за пресрочно изискуем и е посочено задължението по
договора към 17.02.2012 година.
По делото е представено
пълномощно от 09.02.2009 година, с което „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД – София
(БРС) упълномощават „Юробанк и Еф Джи България” АД, да ги представлява във
връзка с отношенията между дружествата и физически лица – кредитополучатели по
договори за потребителски кредити, жилищни кредити и др., като има право да
подписва всички документи и да извършва всички необходими действия от името и
за сметка на БРС, които се отнасят пряко и непосредствено до отношенията между
БРС и кредитополучателите, произтичащи от Договорите за кредит, включитено, но
не само: анекси и/или допълнителни споразумения, писмени увдомления, изброени
примерно. Приложен е и договор за посреднически услуги между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ” АД – София и „Българска пошенска анка” АД, с които дружеството
упълномощава банката за събира и приема плащания по цедираните кредити, по
сметки на дружеството в банката, да осигурява разработването и технологичната
поддържа на специализирано приложения с отмелна електронна база данни,
съдържаща информация за дълга по прехвърлените кредити, както и възможност на
ддлъжниците, ползвали услугата електронно банкиране до датата на прехвърлянето,
да следят и погасяват дълга си към новия кредитор чрез системата за електронно
банкиране.
Представено е и кредитното досие
по договора, съдържако и справка за
валутните курсове на „Юробанк България” АД към 30.07.2008 година, както
следва: CHF/ BGN – курс купува безкасово 1.1765, EUR/ BGN – курс купува безкасово – 1.9505;
кръстосан курс EUR/CHF – 1.665533.
По делото е допусната комплексна
експертиза за графическо и техническо изследване на документи, съгласно чието
заключение подписът в писмо от 17.02.2012 гдина е копие на подпис на адв. С. Ч..
Подписите в умедомителното писмо № 1864/ 27.02.2011година не са изпълняване от
адв. Ч.. От допълнителното заключение е видно, че са на И.И. И.и Т. Ц. Б..
На
основание чл. 195 от ГПК по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза,
съгласно чието заключение сумата от 339 769.00 CHF
е
постъпила по разплащателна банкова сметка ***
***, с
титуляр М.И.И. в „Юробанк България" АД на 30.07.2008г. Реструктурираните
към главницата просрочия са в общ размер 24 055.76 CHF. Преди погасяване на
натрупаните просрочил по кредита няма регистрирани усвоявания на суми, с
изключение на сумата от 16 988.45 CHF с основание „КЕШ БОНУС
41579", с дата 30.07.2008г.
Направените от длъжниците погасителни вноски към
„Юробанк България" АД по кредита са общо 100 броя на
стойност 63 595.57 CHF, като първата вноска е с дата
03.09.2008г., а последната вноска е с дата 16.02.2012г. Първото просрочие по
кредита е с първата вноса, която е следвало да бъде внесена на 30.08.2008г.,
с обща сума на вноската 2 920.50 CHF, а същата е внесена с дата 03.09.2008г.
Погасяването по кредитната сделка е преустановено с дата 17.02.2012г. С
последното плащане с дата 16.02.2012г. в размер на 303.60 CHF
са
погасени: просрочена такса управление - 177.43 CHF,
просрочена
лихва редовна главница - 124.30
CHF, просрочена лихва просрочена главница - 1.87 CHF, след
която дата е преустановено погасяването по кредитната сделка.
Неизплатеното задължение на длъжника включващо главница
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL41579 от 28.07.2008 година и Допълнително споразумение от
30.09.2011г., съобразно уточнението в молба вх. № 669/28.09.2018г. е както
следва: усвоен кредит по Договор за кредит № HL41579 от 28.07.2008г. с дата на усвояване 30.07.2008г. 339 769.00 CHF + усвоен кредит, след увеличаване на договорения
размер, съгласно Допълнително споразумение от 30.09.2011г. - 11 509.65 CHF - /минус/погасените главници, в т.ч. като редовна
главница 4 892.39 CHF и 6539.95 CHF като
просрочена главница, общо 11 432.34 CHF
= 339 846.31 CHF, неизплатено задължение за
главница към 30.09.2011г.
Размерът на платените от банката разноски - нотариални
такси, свързани със събирането на вземането по процесния кредит са 300.00 лв.
Извършените плащания не отговарят по размер и дати за съответните месечни
погасителни вноски в цялост, отразени в погасителния план, заедно с дължимите
съгласно чл. 4 от Договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 41579
от 28.07.2008г. за комисионни за управление на кредита, платими ежемесечно на
датата на падежа на съответната погасителна вноска по кредита в размер на 0.05%
върху размера на непогасената главница, считано от същата дата, с изключение на
погасителната вноска с дата 30.01.2009г. и 30.04.2009г. /второто се дължи на
извършеното служебно погасяване с извършената капитализация с дата
30.03.2009г./. Само на 30.01.2009г. и 30.04.2009г. дължимите месечни вноски за
лихви и главници са равни, без закъснение, в т.ч. и следващите се задължения за
административни такси. И в случаите когато вноските са направени на съответната
дата за внасяне/падежа на съответната вноска/, останалите средства след
погасяване задължението за такси, просрочена лихва за просрочена главница и
просрочената главница, същите са били с недостиг за пълното погасяване на
съответната месечна вноска за лихви за редовна главница и редовна главница.
Размерът на закупеното от
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"АД по силата на Договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 16.10.2008г. вземане по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL41579 от 28.07.2008г. е 340 855.78 CHF, в
това число: остатъчна главница 338 971.66 CHF и
лихви върху редовна главница 1 884.12 CHF. За покупката е издадено
бордеро № 15016 от 29.09.2008г. с основание „Автоматично осчетоводяване при
покупка на кредит".
Продаденото от „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"АД вземане по договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL41579 от 28.07.2008г. е с дата 23.02.2017г. с бордеро № 3560269 с основание
"Отписване на кредит срещу ценни книжа съгласно решение за
отписване". Общият размер на продаденото/отписаното вземане към 23.02.2017
год. е в размер общо на 543 051.63 CHF, в това число като: остатъчна главница
- 352 392.42 CHF, (в.т.число редовна главница - 279 259.48 CHF, просрочена главница - 73 132.94 CHF); просрочени
лихви по редовна главница - 148 477.07 CHF, просрочена лихва по просрочена главница - 31 225.40 CHF,просрочени такси -10 242.73 CHF, просрочени
застраховки 714.01 CHF
Към датата на всяко едно Допълнително споразумение е имало просрочие. С изключение на
първото Споразумение с дата 31.03.2009г., при което цялата сума е в просрочие
от 30.03.2009г., като таксите са погасени с дата 31.03.2009г., а останалите
непогасени суми за лихва и главница общо за 2 950.91 CHF
са с 2 дни
просрочие, всички останали просрочил по останалите Споразумения са с просрочие
повече от 90 дни.
След усвояване на договорените с банковата сделка суми по банкова сметка *** *** М.И.И., с банково бордеро № 9776459 с дата
30.07.2008г. е преведена сумата от 16 988.45 CHF
с
основание „КЕШ БОНУС 41579".
Кредитът е
усвоен в швейцарски франкове по банкова сметка *** *** М.И.И., която сметка е в Швейцарски франкове.
Погасяването е извършвано също в швейцарски франкове - клиентката М.И.И. е
купувала валутата в швейцарски франкове по курса на банката за деня на шв.фр. и
така е отрязавана вноската, след което е извършвано погасяването за съответните
задължения -такса, лихви, главница. Банката не е осчетоводила предсрочна
изискуемост на кредита.
Базисният
лихвен процент при подписване на договора за кредит № HL 41579
от 28.07.2008г. е бил 5.00. До датата на сключване на първото Допълнително
споразумение/ДС от 31.03.2009г./ са действали лихвените проценти за съответния
вид кредит и валута, след което лихвените проценти са определяни съобразно
отразените размери в ДС.
Банката е отписала счетоводно дължимата от ответниците суми по кредита на основание бордеро №
3703394 с дата 29.09.2008г. с основание „Отписване кредит срещу ценни
книжа съгласно решение за отписване. Продажба на кредит на BRS". Общият размер на отписания кредит е 340 855.78 CHF, в
това число: остатъчна главница 338 971.66 CHF и
лихви върху редовна главница 1 884.12 CHF.
Банката е
подавала информация към ЦКР в качеството си на лице, което администрира и
обслужва дължими към трето лице кредити за периода от цедирането на сделката от
Банката към БРС (м.09.2008т.) до цедирането на сделката от БРС към банката
(м.02.2017г.).
Получените от банката плащания от кредитополучателите в периода 16.10.2008г. - 12.06.2017г. са
прехвърляни на „БЪЛГЕРИЪН Ритейл СЪРВИСИС" АД за
погасяване на процесния кредит с основание „Прехвърляне на средства за
продаден кредит 934174"
В Бългериън ритейл сървисиз" АД са осчетоводявани получаваните суми внесени от
кредитополучателите, и е извършвано погасяване на дължимите суми съобразно
условията на сключения договор и подписаните допълнителни споразумения.
Главницата от 352 392.42 CHF,
дължима към 10.04.2012г., е сформирана както следва:усвоен
кредит с дата 30.07.2008г.- 339 769.00 CHF; погасена главница -
11.432.34 CHF; -усвоен кредит съгласно ДС
от 31.03.2009г.; 28.07.2010г. и 30.09.2011г. и отчетеното неизпълнение на тези
ДС, за което са издадени банкови бордера с номера, дати и суми: 1134182/01.04.2009г.
2 950.91 CHF (ДС от 31.03.2009г.); 3251975/31.08.2009
г. 1 763.08 CHF (за неизпълн. чл.VІ от ДС от 31.03.2009г.); 1215037/28.07.2010г. 5 314.12 CHF (ДС
от 28.07.2010 г.); - 3958985/30.06.2011Г.
2480.08 CHF (за неизпълн. чл.5 от ДС от 28.07.2010г.); 4721388/30.09.2011г. 8 048.61 CHF (ДС
от 30.09.2011г.); 4721425/30.09.2011г. 3 461.04 CHF
(ДС от 30.09.2011 г.); 6318851/10.04.2012 г. 37.92 CHF
(за неизпълнение на чл. 6 от ДС от 30.09.2011 г.), общо 24 055.76 CHF.
По всички приложени
допълнителни споразумения за просрочените задължения за просрочена главница,
просрочена лихва за редовна главница, просрочена лихва за просрочена главница и
просрочени такси е извършено капитализизиране на главницата /ДС от
31.03.2009г.; ДС от 28.07.2010г. и ДС от 30.09.2011г./, с изключение на
Допълнително споразумение от 27.11.2009г. Извършена е капитализация на лихви за
редовна главница за неизпълнение на чл. VІ от ДС от 31.03.2009г.; чл. 5
от ДС от 28.07.20Юг. и на чл. 6 от ДС от 30.09.2011г. Извършеното
капитализиране е изчислено правилно на базата на просрочените задължения към
съответната дата на всяко допълнително споразумение.
Има
незначително различие между просрочените задължения и извършената капитализация
и усвояване на кредит в:
- ДС от 28.07.2010г. -
просрочени задължения за 5 313.97 CHL; капитализация и усвояване на
кредит за 5 314.12 CHL - разлика от 0.15 CHL;
- ДС от 30.09.2011г. -
просрочени задължения за 11 508.99 CHL; капитализация и усвояване на
кредит за 11 509.65 CHL - разлика от 0.66 CHL.
По всяко допълнително споразумение е изчислен размера на
капитализацията на базата на просрочените задължения към датата на съответното
споразумение, като всяка капитализация счетоводно е отразена като усвоен
кредит, т.е. като нарастване на остатъчната главница.
Към датата на депозиране на исковата молба дължимата
главница е 352 392.42 CHL. Тази разлика е резултат от
извършената капитализация за просрочени задължения и усвоен кредит с
допълнителните споразумения общо за 24 055.76 CHL и
извършените погашения в общ размер на 11 432.34 CHL.
Назначена е и съдебно-техническа експертиза по която
експертът е установил, че писмо с универсален идентификационен код №
218-2502-**********, поставен върху дясната страна на писмо от 17.02.2012
година не е от база данни на банката. По отношение на това дали подписът на
адв. Ст. Ча. е автоматично генериран, експертът е посочил, че писмото не е
оригинално и това не може да бъде установено дали е автоматично генериран или
подправен.
При
така установеното съдът приема, че спорът е търговски, като съдът е сезиран с
иск по чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД, ЕИК ****, като частичен, на основание чл. 430 ТЗ, във връзка с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД, против М.И.И., ЕГН **********, и И.В.И., ЕГН **********, с искане да
бъдат осъдени при условията на солидарност да им заплатят сумата от 146 620.49
СHF – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и нотариални такси в
размер на 300 лeва, произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 41579 от 28.07.2008 година и допълнително споразумение от 30.09.2011
година, както и разноските по делото.
Процесуалната легитимация на ищеца се установява от
служебна справка по чл. 23 от ЗТР в Търговския регистър.
От събраните по делото доказателствата по делото се
установява, че между страните е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 41579/ 28.07.2008 година с
кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 204 000 евро, по курс „купува” на
банката-кредитор в деня на усвояване на кредита с краен срок на погасяване –
30.07.2026 година.
От
приложеното банково бордеро от 30.07.2008 година и от заключението на
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата от 339 769.00 CHF е постъпила по разплащателна
банкова сметка *** ***, с титуляр М.И.И. в „Юробанк
България" АД на 30.07.2008г. 30.11.2007 година. Направените от длъжниците
погасителни вноски към „Юробанк България" АД по кредита
са общо 100 броя на стойност 63 595.57 CHF, като първата вноска е с дата
03.09.2008г., а последната вноска е с дата 16.02.2012г. Първото просрочие по
кредита е с първата вноса, която е следвало да бъде внесена на 30.08.2008г.,
с обща сума на вноската 2 920.50 CHF, а същата е внесена с дата 03.09.2008г.
Погасяването по кредитната сделка е преустановено с дата 17.02.2012г. С
последното плащане с дата 16.02.2012г. в размер на 303.60 CHF
са
погасени: просрочена такса управление - 177.43 CHF,
просрочена
лихва редовна главница - 124.30
CHF, просрочена лихва просрочена главница - 1.87 CHF, след
която дата е преустановено погасяването по кредитната сделка. Неизплатеното
задължение на длъжника включващо главница по Договор за кредит за покупка
на недвижим имот HL41579 от 28.07.2008 година и Допълнително споразумение от
30.09.2011г., съобразно уточнението в молба вх. № 669/28.09.2018г. е както
следва: усвоен кредит по Договор за кредит № HL41579 от 28.07.2008г. с дата на усвояване 30.07.2008г. 339 769.00 CHF + усвоен кредит, след увеличаване на договорения
размер, съгласно Допълнително споразумение от 30.09.2011г. - 11 509.65 CHF - /минус/погасените главници, в т.ч. като редовна
главница 4 892.39 CHF и 6539.95 CHF като
просрочена главница, общо 11 432.34 CHF
= 339 846.31 CHF, неизплатено задължение за
главница към 30.09.2011г. Размерът на закупеното от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ"АД по силата на Договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит от 16.10.2008г. вземане по Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL41579 от 28.07.2008г. е 340 855.78 CHF.
Продаденото от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"АД вземане по договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL41579 от 28.07.2008г. с дата
23.02.2017г. е в общ размер на 543 051.63 CHF,
в това
число като: остатъчна главница - 352
392.42 CHF, (в.т.число редовна главница - 279 259.48 CHF, просрочена главница - 73 132.94 CHF); просрочени
лихви по редовна главница - 148 477.07 CHF, просрочена лихва по просрочена главница - 31 225.40 CHF,просрочени такси -10 242.73 CHF, просрочени
застраховки -714.01 CHF
Към датата на всяко едно Допълнително споразумение е имало просрочие. С изключение на
първото Споразумение с дата 31.03.2009г., при което цялата сума е в просрочие
от 30.03.2009г., като таксите са погасени с дата 31.03.2009г., а останалите
непогасени суми за лихва и главница общо за 2 950.91 CHF
са с 2 дни
просрочие, всички останали просрочил по останалите Споразумения са с просрочие
повече от 90 дни.
От страна на ответниците е
направено възражение за погасяване на задължението по договора за кредит поради
изтичане на петгодишна погасителна давност, като се позовават на изх. № 1864/
27.12.2011 година от „Юробанк и Еф Джи България” АД – офис Плевен, подписани от
търговските пълномощници Т.Ц.Б. и И. И. И.а, и писмо от 17.02.2012 година с
посочен автор адв. С.Ч., като пърномощник на банката.
Процесуалните представители на
банката от своя страна са оспорили представителната власт на търговските
пълномощници, както и авторството на писмото от 17.02.2012 година. От събраните
по делото доказателства - комплексна експертиза за графическо и техническо
изследване на документи, както и съдебно-техническа
експертиза, се установява, че подписът в писмо от 17.02.2012 гдина е копие на
подпис на адв. С. Ч., а подписите в умедомителното писмо № 1864/
27.02.2011година са на Ирена И. Игнатова и Татяна Цветанова Божинова. Не е
установено писмото с посочен автор адв. Ст. Чаталбашев да изхожда от банката и
от кантората му, предвид генерирания код.
Банката от своя страна е била
задлъжена да представи изходящ регистър за процесния период, а с оглед
твъдението, че същите не се пазят, да представят Вътрешни правила за
съхранение, архивиране и унищожаване на документи, както и Акт за унищожаване
на неценни документи с изтекъл срок на съхранение. Такива не са били
представени.
При това положение настоящият
състав приема, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена с писмо изх. №
1864/ 27.12.2011 година от „Юробанк и Еф Джи България” АД – офис Плевен,
подписани от търговските пълномощници Т. Ц. Б. и И. И. И.. Съгласно
разпоредбата на чл. 26 от ТЗ търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да
извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на
други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия,
свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с
нотариално заверен подпис. В конкретния случай, Банката не оспорва качеството
на пълномощници на лица и е представила пълномощно за обема на представителната им власт, от което е видно, че могат да
извършват всички действия и сключват всички сделки, свързани с банковата
дейност на територията на Плевенска област. При това положение съдът счита, че
същите са имали представителна власт и не може да бъде приложена разпоредбата
на чл. 301 от ТЗ. В този смисъл съдът, приема, че същите са имали
правомощия да извършват всички действия, свързани с обикновената денойст на
банката, включително и да подписват и изпращат процесното писмо.
По отношение на писмо от
17.02.2012 година с посочен автор адв. С. Ч., като пърномощник на банката,
съдът приема за доказано оспорването на авторството на същото и счита, че
същото не изхожда от соченото за автор лице, като пълномощник на Банката.
С оглед приетото по-горе, че
предсрочната изискуемост на кредита е обявена с писмо изх. № 1864/ 27.12.2011
година от „Юробанк и Еф Джи България” АД – офис Плевен, подписани от
търговските пълномощници Т. Ц. Б. и И. И. И., а искът е предявен с искова молба
вх. № 4154/ 02.04.2018 година (пощ. клеймо 30.03.2018 година), т.е. след
изтичането на петгодишната погасителна давност, то исковата претенция, като
погасена по давност следва да бъде отхвърлена.
Предвид акцесорнастта на
останалите възражения, направени от ответниците, то съдът не следва да се
произнася по тях.
При този изход на процеса на ищецът следва да бъде осъден за заплати направените от ответника М.И. разноски в размер
на 750 лева – депозит за вещи лица, както и по 6 405.09 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, на процесуалните представители на ответниците М. и И.И.,
съответно адв. Ю.С.С. и адв. М. Ц. Б.а,
от Плевенска адвокатска колегия.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК **** представлявано от Ми. В.
- прокурист и П. Н. Д.- изпълнителен директор, представлявано от Адвокатско
дружество "Ч.. П. и И.", чрез адвокат Х.И., САК, съдебен адрес:***,
бизнес сграда ИВЕЛ, като частичен иск, на
основание чл. 430 ТЗ, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, против М.И.И., ЕГН **********,
и И.В.И., ЕГН **********, с искане да бъдат осъдени при условията на
солидарност да им заплатят сумата от 146 620.49 СHF – главница, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и нотариални такси в размер на 300 лeва,
произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41579 от
28.07.2008 година и допълнително споразумение от 30.09.2011 година, както и
разноските по делото, като неоснователен и недоказан, поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ******, с горните данни,
на основание
чл.78 ал.1 от ГПК, да заплати на М.И.И., ЕГН **********,
разноски по делото в размер на на 750 (седемстотин и петдесет) лева.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ******, с горните данни, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, да
заплати на адв. Ю.С.С.,***, като пълномощник на М.И.И., ЕГН **********, адв. възнаграждение в размер на
6 405.09 (шест хиляди четиристотин и пет 0.09) лева.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ******, с горните данни, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, да
заплати на адв М. Ц. Б.а, АК – Плевен, адрес:
град *****, като пълномощник на И.В.И., ЕГН **********, адв. възнаграждение в размер на 6 405.09 (шест хиляди
четиристотин и пет 0.09)
лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ
АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: