О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 13.12.2019 г.
Окръжен
съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на тринадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. № 652 по описа за 2019 г.
на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК:......, срещу
Разпореждане № 3785 от 29.10.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 2002 по описа за
2019 г. на Районен съд – Ловеч, с което съдът отхвърлил изцяло заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Счита, че същото е незаконосъобразно, тъй
като при постановяването му съдът не е приложил правилно разпоредбите, касаещи
заповедното производство и е превишил правомощията си. Релевира, че в
производството по чл. 410 от ГПК заповедният съд не следва да формира изводи
както за съществуването на вземането, така и за основанието, на което то се
претендира, а само да провери дали същото е спорно. В тази насока счита, че
първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл по валидността на
договорните клаузи, пропускайки, че този въпрос е извън предмета на заповедното
производство, тъй като подобна констатация може да се установи само в един
исков процес. На следващо място се сочи, че съдът не е съобразил, че сключването
на споразумението за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително, кредитополучателят
доброволно е заявил желанието си последното да стане неизменна част от договора.
Твърди, че ползването на допълнителните услуги предоставя на длъжника възможност
да влияе върху съществените характеристики на договора, като например да намалява
вноски, да отлага вноски и др., в замяна на което същият реципрочно следва да
заплати и уговореното възнаграждение. С оглед на посоченото счита изводите на
първоинстанционния съд, че е налице нарушение на разпоредбите на ЗПК, за
неоснователни и моли обжалваното разпореждане да се отмени, като бъде издадена
заповед за изпълнение за посочените в заявлението вземания.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането
е получено от заявителя на 05.11.2019 г., а жалбата е подадена на 12.11.2019 г.
/видно от п. кл., намиращо се на л. 10 от делото/, против подлежащ на обжалване
съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото с нея
е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл. 413, ал. 2 от ГПК).
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в
жалбата, подадената молба с вх. № 8233/03.12.2019 г., с която жалбоподателят е
изпълнил дадените му от въззивния съд указания, и приложеното ч.гр.д. № 2002/2019
г. по описа на Районен съд – Ловеч, намира за установено следното:
Със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано
производството пред Районен съд – Левски, впоследствие изпратено по компетентност
на Районен съд - Ловеч, заявителят „Профи Кредит България“ ЕООД е
претендирал, че Т.А.Ч. дължи заплащане на следните суми: 296,39 лв.,
представляваща главница; 31,16 лв. – договорно възнаграждение; 236,22 лв. –
възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и направените
в заповедното производство съдебно-деловодни разноски – 25 лв. за държавна
такса и 150 лв. за адвокатско възнаграждение.
В
обстоятелствената част на заявлението и допълнителната молба, с която са отстранени
констатираните от въззивния съд нередовности, е посочено, че вземанията произтичат от
неизпълненено задължение по Договор за потребителски кредит с № **********, по силата на който
на Т.Ч., в качеството ѝ на кредитополучател, ѝ била отпусната сума
в размер на 500 лв., като последната се задължила да я върне ведно с
договорената лихва и възнаграждението по сключеното Споразумение за
допълнителни услуги, неизменна част от договора, на 9 равни месечни вноски в
размер на 117,25 лв. всяка. В изпълнение на договора на 01.09.2015 г.
заявителят е превел по банкова сметка *** Ч. така договорената сума. Сочи, че падежът
на последната погасителна вноска е настъпил на 01.07.2016 г., като до този
момент кредитополучателят е погасил само четири от общо деветте вноски. Твърди,
че годишният размер на разходите е в размер на 49,88 %.
С Разпореждане № 3785
от 29.10.2019 г. първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло заявлението, като се мотивирал, че
споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно, тъй като противоречи на
чл. 10а от ЗПК и на добрите нрави. Съобразявайки това, съдът приел, че
извършените от длъжника извънсъдебни плащания включват и суми, начислени във
връзка с нищожното споразумение, поради което същите се явяват и недължими, а в
настоящото производство съдът не е компетентен да извърши съответните
изчисления за установяване на остатъка от дължимите главница и възнаградителна
лихва.
Настоящият съдебен състав споделя частично изводите на
проверяваната инстанция, поради което разгледана по същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Въззивната
инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че с оглед качеството на
заемателя е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо
конкретния договор - договор за паричен заем, във връзка с който е възникнало
процесното вземане, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за
потребителския кредит /ЗПК/. Настоящият съдебен състав изцяло се съгласява със
съждението на проверяваната инстанция, че процесното Споразумение за
допълнителни услуги, неизменна част от сключения договор за потребителски
кредит, се явява нищожно поради противоречие със закона и добрите нрави. Претендираното възнаграждение по
Споразумението е уговорено във фиксиран размер, събиран по силата на самия
договор, а не на
база реално потребено благо-услуга, което изключва възможността същото да бъде
разглеждано като предоставена допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1
от ЗПК. Но дори да се възприеме подобна теза уговарянето му по този начин е в
колизия с нормата на чл. чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в която е предвидено, че видът, размерът и действията, за които е начислена сумата, следва да са
ясно и точно конкретизирани в договора. На следващо място видно
от посочените в жалбата и в обстоятелствената част към заявлението услуги,
договорени със споразумението, а именно „намаляване на вноски, отлагане на плащане на вноски и
др.“, същите представляват
действия по управлението на кредита. Това е в противоречие с чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, в който е предвидена изрична забрана за кредитора да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Процесното споразумение противоречи и на добрите нрави, доколкото
уговореното възнаграждение е в размер почти равен на главницата.
Без да влиза в полемика с цитираната
от жалбоподателя съдебна практика, въззивната инстанция не споделя изложеното. Действително
в заповедното
производство за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК съдът, дължи проверка на
формалната външна редовност на заявлението, а споровете относно процесните претендирани вземания
следва да се решат по исков ред при евентуално възражение на длъжника. Но освен това,
видно от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, законодателят е вменил
задължение на заповедния съд да извърши и преценка за съответствие на заявлението със закона и
добрите нрави, което
налага
последният да изясни въпроса
относно валидността на уговорките, създаващи задължения за
потребителя, дори и да не бъде направено възражение от длъжника. Настоящият съдебен
състав счита, че неравноправните клаузи представляват частен случай на клауза
противоречаща на закона и добрите нрави, поради което и сезираният със
заявлението съд следва да следи служебно и за тях. В тази насока е и
константната практика на всички състави в Окръжен съд – Ловеч.
Що се
касае до посочените в заявлението претенции за главница и възнаградителна
лихва, въззивната инстанция не споделя становището на проверяваната такава.
Както се посочи и по-горе, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда да се откаже
издаване на заповед за изпълнение само по отношение на вземания, които са в нарушение
на закона и добрите нрави. В процесния случай се констатира нищожност само на
споразумението за допълнителни услуги, като в останалата си част, а именно по
отношение на главницата и договорната лихва, е налице годно правно основание за
претендирането им. Разсъжденията на първоинстанционният съд, че не е компетентен в
заповедното производство да извърши съответните изчисления за установяване само на дължимите
главница и възнаградителна лихва потвърждават изложената
тезата. Следва да се отбележи, че подобно задължение би превърнало заповедното
производство в квазиисково и би влязло в колизия с чл. 6 от ГПК. По отношение
на събраната сума от кредитора на нищожно основание изцяло и единствено в
дискрецията на длъжника е дали и как ще упражни правата си.
С
оглед на частичното уважаване на заявлението и съобразявайки разпоредбата на чл.
78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗАдв. във вр. с чк. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, въззивната инстанция счита, че претенцията за
разноски се явява основателна до сумата от 25 лв., представляваща държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По
изложените съображения съдът счита, че следва да отмени разпореждането в
частта, с която е отхвърлено заявлението по отношение на сумите 296,39 лв.,
представляваща главница, 31,16 лв., представляваща договорно възнаграждение, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, 25 лв., представляваща държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, като в останалата част разпореждането следва да се потвърди.
Водим
от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 3785 от 29.10.2019
г., постановено по ч.гр.д. № 2002 по описа за 2019 г. на Районен съд – Ловеч, в
частта с която съдът е отхвърлил заявление по чл. 410 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по отношение на следните суми:
296,39 лв., представляваща главница, 31,16 лв., представляваща договорно
възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането, 25 лв., представляваща държавна такса и 50 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, като вместо него постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение
в полза на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр. ......против Т.А.Ч., с ЕГН: **********, с адрес: ***, за следните
суми: 296,39 лв., представляваща главница, 31,16 лв., представляваща договорно
възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането, 25 лв., представляваща държавна такса и 50 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3785 от 29.10.2019
г., постановено по ч.гр.д. № 2002 по описа за 2019 г. на Районен съд – Ловеч, в
останалата му част.
ВРЪЩА делото на РС-Ловеч за
издаване на заповедта за изпълнение.
Определението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………
ЧЛЕНОВЕ: 1………………………….
2…………………………..