№ *
гр. Троян , *.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и пъ*а година в
следния състав:
Председател:Светла И. Иван*а
при участието на секретаря Емилия П. Петр*а
като разгледа докладваното от Светла И. Иван*а Гражданско дело №
20204340100728 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени с иск*а молба от Д. К. С. и
Е. М. С. и двамата чрез адв.В.К. от ЛАК, срещу ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа" 2,
представлявано от Д.Н.М., К.С.В., М.П.И. и В.П.К.-М. -изпълнителни
директори, иск*е с правно осн*ание чл.432 от КЗ във вр.с чл.380 от КЗ, с цена
на иска за неимуществени вреди - 4 000,00 /четири хиляди/ лева и
имуществени вреди в размер на и 500,00 /петстотин/ лева.
При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът
е представил писмен отг*ор, с който изразява стан*ище за допустимост, но
неосн*ателност на иск*ите претенции. Ищците
твърдят, че са собственици на лек автомобил марка „***" с per. № * *** *.
Излагат, че на 14.09.2016 г., около 16.45 часа, на път П-35, на км.71+800
мотоциклет марка „***" с per. № * * * се движил по ул. „***" гр. Троян с
посока към гр. Л*еч, в лявата лента за движение на платното към Л*еч със
скорост над 150 км/ч. В същия момент лек автомобил „***", идвайки от
гробищен парк навлязъл в улица „***", преминал през платното за движение
към центъра на гр. Троян, навлязъл в платното за движение към гр. Л*еч,
пресякъл лявата лента и навлязъл в дясната лента насочвайки се към гр. Л*еч,
в следствие на което настъпил удар на мотоциклета в задната част на лекия
автомобил. Твърди се, че при удара предното колело на мотоциклета се
1
качило върху капака на багажника на лекия автомобил и го натиснал надолу,
като двете МПС се движили заедно за кратък период, след което се
разделили, като лекият автомобил е продължил движението си напред и
надясно, ударил се е с предната си дясна част в мантинелата, отклонил се
наляво и спрял, а мотоциклетистът изхвърчал вследствие на удара, прелетял
над тавана на лекия автомобил и паднал в дясната лента на платното за гр.
Л*еч.
Излагат, че мотоциклет марка „***" с ДК № * * *, собственост на
С.М.И., ЕГН *** е имал валидно сключена застрах*ка „Гражданска
отг*орност" с ответното дружество, съгласно полица № BG/11/116002278573
с период на валидност от 25.08.2016 г. до 24.08.2017 год, която полица е била
прекратена на 10.12.2016г., но към момента на настъпване на процесното
ПТП полицата е била действаща.
Твърди се, че във връзка с настъпилото ПТП на Д. К. С. са причинени и
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения му лек
автомобил марка „***" с per. № * *** *, както и неимуществени вреди на
двамата ищци.
Излагат, че по случая било образувано досъдебно производство №
354/16 по описа на РУ Троян, след което НОХД 613/2017 по описа на
Окръжен съд - Л*еч за престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „Б", във вр. с чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗДвП срещу Д. К. С., което е
приключило с влязла в сила присъда. Заявяват, че от изложените мотиви в
съдебния акт се устан*я, че съдът изрично приема че и двамата водачи са
допринесли с п*едението си за настъпване на ПТП, като съпричиняването от
страна на водача на мотоциклет „***" се изразява в предприето п*едение в
противоречие с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на посоченото
кръст*ище независимо, че се е движил с мотоциклет на път с предимство,
като водач със СУМПС категория А, той го е управлявал с п*ече от три пъти
над нормативно разрешената скорост от 50 км/ч, а именно със 153,86 км/ч,
като определят процентно съотношение на съпричиняването на водача на
мотоциклета - 70%.
Твърди се, че в резултат на реализираното ПТП, Д. К. С. е получил
телесна п*реда, изразяващи се в кръвонасядане на меките тъкани на дясната
2
подбедрица, д*ели до болки и страдания, а Е.С. е получила подкожен хематом
на десния крак, който е причинил временно и неопасно разстройство на
здравето. Същата изпитала силен стрес от случилото се, започнала да
получава стягане в гърдите, което д*ело до хоспитализиране през 2017г. В
следствие на настъпилия инцидент и двамата не можели да спят добре,
изпитвали притеснение от случилото се.
Заявяват, че за автомобила е налице „тотална щета" и същият е с
прекратена регистрация, поради което считат, че се дължи обезщетение за
причинените увреждания в размер на 500,00 лева.
Излагат, че на 13.12.2018г. ищците са предявили писмена претенция
към застрах*ателя за заплащане на застрах*ателно обезщетение, като е била
образувана преписка по щета № 10018100105131/2018г. , като в
законоустан*ения тримесечен срок ответникът не е заплатил застрах*ателно
обезщетение. Твърдят, че в телефонен разг*ор е предложено обезщетение за
всеки от ищците в размер на 250,00 лева, без същата да бъде преведена, която
сума намират за крайно недостатъчн. Отделно от т*а е предложена сумата в
размер на 160,00 лева обезщетение за нанесените имуществени вреди на
лекия автомобил с per. № * *** *.
Твърди се, че ответникът не е заплатил в срок претендираните суми,
поради което е налице правен интерес за иницииране на настоящото
производство.
Молят съда да постан*и решение, с което да бъде осъдено ответното
дружество ЗАД „АРМЕЕЦ" АД да заплати на Д. К. С., ЕГН **********, с
адрес *** и Е. М. С., ЕГН ********** по 2 000,00 /две хиляди/ лева на всеки
един от тях обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на
ПТП, настъпило на 14.09.2016г., ведно със законна лихва от 13.03.2019г. -
датата на изтичане на тримесечния срок за добр*олно плащане на
претенцията до окончателно изплащане на сумата, както и да заплати на Д. К.
С. сумата в размер на 731,00 /седемстотин тридесет и един/ лева след
допуснатото по реда на чл.214 от ГПК увеличение в пр*еденото на
26.02.2021г. открито с.з., представляващо обезщетение за имуществени вреди
в следствие на ПТП, настъпило на 14.09.2016г., ведно със законна лихва от
13.03.2019г. - датата на изтичане на тримесечния срок за добр*олно плащане
3
на претенцията до окончателно изплащане на сумата.
Претендират се разноски в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отг*ор от ответното
дружество, с което изразяват стан*ище за допустимост, но неосн*ателност на
иск*ите претенции, като оспо*ат същите по осн*ание и размер.
Не се оспо*а наличието на
застрах*ка „Гражданска отг*орност на автомобилистите", сключена между
ЗАД „Армеец" АД и собственика на мотоциклет „***" с per.№ **Х, валидна
за периода 25.08.2016 г. до 24.08.2017 г., което обстоятелство съдът приема за
доказано. Оспо*а се в послед*ателност: отг*орността на водача на
мотоциклет „***" с per.№ **Х, като считат, че същият не е реализирал вин*но
п*едение, в резултат на което да са причинени твърдените вреди, респективно
да е причинено твърдяното ПТП. Оспо*ат причинно-следствената връзка
между действията на водача на мотоциклет „***" с per.№ **Х, при
реализиране на ПТП-то и телесните увреждания на ищеците Д.С. и Е. С.,
както и причинната връзка между претендираните неимуществени вреди и
телесните увреждания на ищците; описания механизъм на ПТП с аргумент,
че произшествието е възникнало по вина на водача на л.а. „***", че по случая
има влязла в сила присъда № 13/05.06.2018 г. на Л*ешки окръжен съд, от
която е видно, че вин*ен за настъпването на ПТП е водача С., тъй като в
мотивите на присъдата е отбелязано, че мотоциклетът е бил видим за водача
на лекия автомобил във всички случаи. Изразяват стан*ище, че водачът на
л.а. „***" е имал техническата възможност да възприеме мотоциклета като
местонахождение, форма и посока на движение, поради което намират, че
дори и да е налице съпричиняване от страна на водача на мотоциклета, то е в
размер на не п*ече от 10 процента; пряката причинно-следствена връзка
между описаните в иск*ата молба телесни увреждания на ищците Д.С. и Е.С.
и настъпилото на 14.09.2016 г. в гр. Троян ПТП; Причинната връзка между
хоспитализирането на ищцата Е.С. през 2017 г. и процесното ПТП;
твърдяните „силен стрес", „сърцебиене" и „стягане в гърдите" и размера на
претенцията за причинените неимуществени вреди.
Считат за неосн*ателна и така заявената акцесорна претенция.
4
Твърди се, че на всеки един от ищците е изплатеното обезщетение в
размер на по 250.00 лева.
В усл*ията евентуалност ответното дружество твърди, че: Водачът на
мотоциклет марка „***" с per. № * * * е бил поставен в невъзможност да
избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, като не е
нарушил вин*но правилата за движение по пътищата и за него събитието се
явява случайно. Излага се, че ударът е настъпил в опасната зона за спиране на
водача на мотоциклет марка „***" с per. № * * * и същият не е имал
техническата и професионалната възможност са предотврати настъпването на
удара. Навеждат се д*оди за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищците Д.С. и Е.С., доколкото и двамата са били без правилно
поставени обезопасителни колани.
Претендират за разноски в настоящото производство.
Районен съд – Троян е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни иск*е чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ и по чл. 45, ал. 1
ЗЗД и чл.52 ЗЗД.
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо
застрах*ателя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от
деянието вреди се субсумира под правната норма, устан*ена в разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба устан*ява
възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд,
единствено ако след получаване на писмената застрах*ателна претенция на
увреденото лице по чл. 380 КЗ застрах*ателят не е платил в срока по чл. 496,
ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното или изплатеното обезщетение. С разпоредбата на
чл. 498, ал. 3 КЗ е устан*ено, че допустимостта на прекия иск на увреденото
лице при настъпване на застрах*ателно събитие е обвързана от предявяване
на претенция за плащане пред застрах*ателя по задължителна застрах*ка
"Гражданска отг*орност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок
от искането за добр*олно плащане. По този начин законодателят е въвел
допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на
увреденото лице. След*ателно съдът дължи пр*ерка както на общите усл*ия,
5
от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните
/специални/ предпоставки - в конкретния случай, устан*ените в разпоредбата
на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - започнала процедура за добр*олно плащане на
застрах*ателно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1
ГПК, в който е заплатено обезщетение от страна на застрах*ателя, с размера
на което увреденото лице е изразило несъгласие, в който смисъл е и
практиката на Върх*ния касационен съд, напр. – Определение №
332/19.07.2018 г. ПО ч. т. д. № 1614/2018 г., ТК, І т.о.
Спорни са обстоятелствата
досежно механизма на ПТП, вината, дължимостта и размера на
предендираната от ищците обезвреда. За да възникне имуществената
отг*орност на застрах*ателя за заплащане на застрах*ателно обезщетение на
увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъдат
устан*ени следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1.
делинквента вин*но да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени
вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
деяние и 2. гражданската отг*орност на делинквента да е застрах*ана по
силата на валидно застрах*ателно правоотношение по дог*ор за застрах*ка
„Гражданска отг*орност” между делинквента и ответника –
застрах*ател. Не се оспо*а наличието на застрах*ка „Гражданска
отг*орност на автомобилистите", сключена между ЗАД „Армеец" АД и
собственика на мотоциклет „***" с per.№ **Х, валидна за периода 25.08.2016
г. до 24.08.2017 г., което обстоятелство съдът е приел за доказано с изготвяне
на проекто-доклада си по делото. В
производството по делото са изслушани показанията на свидетелите В. М. В.
и Г. Д. В. /зет и дъщеря на ищците/.
От показанията на свид. В. М. В. се устан*ява, че след ПТП-то, ищцата
Е.М. започнала да излиза от ритъм, получавала ускорение на пулса, поради
което се наложило настаняване в болнично заведение. Твърди, че известно
време след т*а същите симптоми се появили и на ищецът Д.К., който
започнал медикаментозно лечение, след което постъпил в болница за
оперативна инте*енция, която в последствие била отложена. Заявява, че
влошеното им здравосл*но състояние е предизвикано от преживения стрес
след ПТП, като твърди, че „ по принцип за лични нужди си се справят. Но за
6
посещение в болница и ходене до магазин, някой от нас ходим да ги
обслужваме. Пазаруваме ние. Транспортираме ги до болница, просто ги
придружаваме.Преди инцидента не са имали никакви проблеми, сами си
ходеха….“.
Свидетелката Г. Д. В. излага пред съда, че след ПТП «….майка ми Е.
беше в синини, охлузена, имаше наранявания по коленете, но нямаше
счупвания…..Но, психическите травми останаха за дълго и до ден-днешен.
…». Твърди, че след инцидента за пъ*и път е видяла баща си да плаче «…и
до ден-днешен все още си плаче, защото не може да преживее т*а нещо, което
се случи….». Свидетелства, че и двамата и родители / ищците/ след
инцидента са с влошено здравосл*но състояние, изискващо медицинска
намеса. Твърди, че «…Преди ПТП те бяха спокойни пенсионери, н***
психически травми, те си общуваха със съседите, но след т*а те се затвориха
вкъщи. Болката си изживяват вътрешно, не комуникират почти с никого, в
смисъл, че не споделят….». Заявява, че «…пъ*ите 7-8 месеца всеки ден сме
ходили, след работа при тях. Сутрин по телефона се чувахме, а след работа се
редувахме с мъжа ми. И до-ден днешен пак ги водим до болници и на
пазар….». Свидетелката е категорична, че «….Баща ми не може да преживее
случая от катастрофата, т*а за него е травма, която преживява все още, т*а е
главната причина. Всичките тези събития, които са станали по време на
катастрофата, както и последиците от нея, тоест смъртния случай на
мотоциклетиста…».
Съдът приема за дост*ерни показанията на свидетелите, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като
възпроизвеждат пред съда непосредствените си възприятия досежно
последиците от случилото се.
По делото е допусната съдебна авто-техническа експертиза, по която
вещото лице е изготвило осн*но и допълнително заключение. Устан*ява се,
че скоростта на движение на л.а. „*" * с per. № * *** е 31 км/ч., а н
мотоциклет "*** *" с рег.№ * 22-13 *-153,9 км/ч. Според експерта, осн*ната
причина за настъпване на ПТП е движението на мотоциклета със скорост
трикратно надвишаваща тази за движение в населено място-50 км/ч. Вещото
7
лице е констатирало, че водача на лек автомобил „*", при движение с ниска
скорост, каквато е била нег*ата, преди навлизане в източното пътно платно на
ул. "***", е трябвало да се огледа п*торна надясно за движещи се в посока -
Л*еч МПС и да спре, за да пропусне мотоциклета, което би предотвратило
ПТП. Експерта е категоричен, че водачът на мотоциклет "***" е имал
техническа възможност да предприеме спиране и спре до мястото на удара, с
което да предотврати ПТП при скорост на движение от 50 км/час и по-малка
от нея, но сам се е поставил в т*а положение, движейки се със скорост
значително по-голяма от разрешената за движение в населени места.
Устан*ено е, че водача на л.а. „*" е имал видимост към мотоциклета от 264
метра, а видимостта от мястото, при което лекият автомобил от състояние на
покой навлиза върху западното платно на ул. "***" в гр. Троян, към
приближаващия мотоциклет е - 264 м. В заключението е отразено, че
отстоянието на мотоциклета до мястото на удара към момента, в който
автомобилът навлиза върху пътното платно на ул. "***" е било 315,86 метра,
т.е., в този момент водачът на автомобила не е имал техническа възможност
да възприеме мотоциклета.
По отношение на предпазните колани експерта е дал заключение, че лек
автомобил „*" * е снабден с обикн*ени /не инерционни/ обезопасителни
колани, които не се самозатягат при напън на тялото, както и, че „…..Ударът
за него е тилен, и пътниците му не биха имали голяма полза от поставените
обезопасителни колани. Те не са политнали напред и получили някакви
травми по лица и гърди, които биха били предотвратени от правилно
поставените обезопасителни колани. Получили са наранявания в долните
крайници, което е трудно обяснимо, освен с п*дигане на краката при удара
отзад и получен от ударния импулс въртящ момент около центъра на
тежестта на седналите и присвити тела, което да е д*ело до удряне на краката
в арматурното табло/волан за водача/ или корите на вратите…“.
Устан*ява се, че сумата за възстан*яване на щетите на л. а. „*", модел *,
с per. № * ***, собственост на Д. К. С. от гр. Л*еч по Наредба 24/08.03.2006 г.
за задължителното застрах*ане (ДВ бр. 25/24.03.2006 г.) възлиза на 987,60
лева. Експерта е констатирал, че щетите по лек автомобил „*"-* са в пряка
зависимост и в причинно следствена връзка от възникналото ПТП на
14.09.2016 год. Според вещото лице, стойността на щетата е по-висока дори
8
от застрах*ателната стойност на автомобила, която възлиза на 497,00 лева, т.
е., касае за така наречената икономическа „тотал щета".
Заключенията по допуснатата авто-техническа експертиза – осн*но и
допълнително са приети като доказателства по делото като неоспорени от
страните, обективни, компетентно изготвени и подкрепящи се от събрания по
делото доказателствен материал.
Съдът намира, че при движението си водачът на мотоциклет "***" е
нарушил правилата за движение по пътищата, устан*яващи нормите, които
следва да бъдат съблюдавани от водачите на моторни превозни средства при
движение в населени места, като в отклонение с правилото, устан*ено в
разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, устан*яващо, че при избиране скоростта
на движение на водача на ПС е забранено да превишава скорост 50 км./ч за
населено място. От заключението на вещото лице е устан*ено, че в зоната а
ПТП няма пътни знаци или маркир*ка забраняваща маневрата на водача на л.
а. „*", нито движението на мотоциклета в източното платно на ул. „***", а
единственото ограничение е т*а на скоростта - 50 км/ч, максимално
допустима за движение в населено място, а безспорно устан*ено е, че
местопроизшествието е в населено място – в чертите на гр. Троян.
След*ателно деянието на водача на мотоциклет "***"е било
противоправно, като последното съобразно устан*ената в разпоредбата на чл.
45, ал. 2 ЗЗД презумпция е било вин*но, доколкото и последната не бе
оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
Съдът намира, че с п*едението си ищеца Д.С. не е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, доколкото последното е било
съобразено с правилата за движение по пътищата. Дори да се приеме, че
управляващия мотоциклет "***" предприемайки внезапно спиране е
осъществил действие, явяващо се спасителна маневра, в случая не е
предприета правомерна спасителна маневра, тъй като вредоносният резултат
е настъпил по вина на водача на мотоциклет „***“, който е имал техническа
възможност да предприеме спиране и спре до мястото на удара, с което да
предотврати ПТП при скорост на движение от 50 км/час и по-малка от нея, но
сам се е поставил в т*а положение, движейки се със скорост значително по-
голяма от разрешената за движение в населени места. Тъй като дори и в
9
резултат на предприетото внезапно спиране на мотоциклетиста, е увредено
друго лице, което не е участвало в създаване на опасността, и поради т*а
деянието не може да се определи като случайно и отг*орността на водача на
мотоциклета не отпада, в който смисъл са постан*ките на Тълкувателно
решение № 106 от 31.*.1983 г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК. Нещо п*ече, беше
устан*ено, че отстоянието на мотоциклета до мястото на удара към момента,
в който автомобилът навлиза върху пътното платно на ул. "***" е било 315,86
метра, т.е., в този момент водачът на автомобила не е имал техническа
възможност да възприеме мотоциклета.
Изложените по-горе аргументи мотивират съда да приеме, че заявената
претенция в размер на 731.00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило на 14.09.2016г., ведно със
законна лихва от 13.03.2019г. - датата на изтичане на тримесечния срок за
добр*олно плащане на претенцията до окончателно изплащане на сумата е
осн*ателна и следва да бъде уважена.
Съдът намира, че обстоятелството дали ищците са били с правилно
поставени обезопасителни колани / в който смисъл е възражението на
ответната страна/ е ирелевантно за причинния процес на настъпване на
противоправното деяние, доколкото вещото лице е посочило в заключението
си, че лек автомобил „*" * е снабден с обикн*ени /не инерционни/
обезопасителни колани, които не се самозатягат при напън на тялото, както и,
че ударът за лек автомобил „*" е тилен, и пътниците му не биха имали голяма
полза от поставените обезопасителни колани.
Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства,
включително и гласните такива са устан*ени претендираните неимуществени
вреди, представляващи неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага. Последните не биха могли да бъдат възстан*ени, поради което и
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно Постан*ление № 4/1968 г. на Пленума на
ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при
10
определяне на размера на обезщетението.
В конкретния случай при определяне размера на заместващо
обезщетение съдът съобрази събраните в хода на производството
доказателства, от които се устан*ява, че на ищцата са причинени увреждания
(кръвонасядане на кожата с тъмно морава среда и по светла периферия –
хематом в областта на десния крак), които носят белезите на лека телесна
п*реда по смисъла на Наказателния кодекс. Съдът съобрази, че болките и
страданията, причинени на ищците са били с умерен до незначителен
интензитет, че за възстан*яване на здравето им не са били необходими
медицински инте*енции. Съдът цени и показанията на свидетелите, от които
се устан*ява, че в следствие на инцидента, ищците са променили начина си на
живот, станали са по-затворени, не са излизали от дома си, срещали са
затруднения при самостоятелното осигуряване на потребности от бит*
характер. Безспорно е, че последиците от инцидента, при който е загинал
ч*ек са се отразили на психиката им, че с оглед възрастта на ищците напълно
логично и очаквано е да се отрази по-тежко, а емоционалното възстан*яване
да става по-бавно и продължително. С оглед на така приетите за
устан*ени правнорелевантни факти съдът приема, че заместващото
обезщетение на ищците за причинените им при настъпване на процесното
ПТП неимуществени вреди в претендирания размер от 2000 лева е
осн*ателно и следва да бъде уважено.
След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените неимуществени вреди на ищците от процесното застрах*ателно
събитие е осн*ателен, следва да бъде присъдена законната лихва върху
главницата от 13.03.2019г. / датата на изтичане на тримесечния срок за
добр*олно плащане на претенцията/, до окончателното й. От момента на
уведомяване на застрах*ателя и изтичането на срока за заплащане на
застрах*ателно обезщетение, което в случая е било сторено от страна на
ищците, застрах*ателят изпада на собствено осн*ание в забава за изпълнение
на задължението си за заплащане на застрах*ателно обезщетение. В този
смисъл е и практиката на Върх*ния касационен съд, формирана с Решение №
199/10.05.2016 г. по търг.д. № 3137/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на осн*ание чл. 78,
11
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото
разноски, съобразно уважената част от предявените иск*е. В производството
по делото ищците са сторил следните разноски: 50 лв. за държавна такса, 250
лв. за съдебни експертизи, 40.00 лева депозит за приз*аване на свидетели и
заплатено адвокатско възнаграждение, на осн*ание чл.38 ал.2 във вр. с ал.1,
т.3 от ЗА, вр. Пар.2А от НМАВ.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед цената на
предявените иск*е, определен на осн*ание чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в
общ размер от 1040.00 лева /сумата от 370 лв. за неимуществени вреди и
300.00 лева за имуществени вреди/.
Водим от изложеното, Троянски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн*ание ч чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ и по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.52 ЗЗД ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа" 2, представлявано от
Д.Н.М., К.С.В., М.П.И. И В.П.К.-М. -изпълнителни директори, да заплати на
Д. К. С., ЕГН ********** от гр.Л*еч, ул. ****“№* сумата в размер от 2 000
/две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, претърпени при настъпването на застрах*ателно събитие
по дог*ор за застрах*ка „Гражданска отг*орност”, а именно -
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.09.2016 г., около 16.45
часа, на път П-35, на км.71+800 в гр.Троян, община Троян, обл.Л*еч, ул. ***“,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.03.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 731.00
/седемстотин тридесет и един/ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени на л.а. „***“, с рег.№ * 5631АН, в следствие
на ПТП, настъпило на 14.09.2016г., ведно със законна лихва от 13.03.2019г. -
датата на изтичане на тримесечния срок за добр*олно плащане на
претенцията до окончателно изплащане на сумата.
12
ОСЪЖДА на осн*ание ч чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ и
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.52 ЗЗД ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа" 2, представлявано от
Д.Н.М., К.С.В., М.П.И. И В.П.К.-М. -изпълнителни директори, да заплати на
Е. М. С., ЕГН ********** от гр.Л*еч, ул. ****“№* сумата в размер от 2 000
/две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, претърпени при настъпването на застрах*ателно събитие
по дог*ор за застрах*ка „Гражданска отг*орност”, а именно -
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.09.2016 г., около 16.45
часа, на път П-35, на км.71+800 в гр.Троян, община Троян, обл.Л*еч, ул. ***“,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.03.2019г. до
окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА на осн*ание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа" 2,
представлявано от Д.Н.М., К.С.В., М.П.И. И В.П.К.-М. -изпълнителни
директори, да заплати на Д. К. С., ЕГН ********** и Е. М. С., ЕГН
********** сумата в размер от 1380 /хиляда триста и осемдесет/ лева –
съдебно-дел*одни разноски по гр.д. № 728/2020г. по описа на Районен съд –
Троян, съобразно приложен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските
/л.161/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Л*еч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
13