Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261902
31.12.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на първи декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8211 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Образувано е по искова молба на Р.Д.Л.,
ЕГН **********,*** против ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление:
гр. София , район р-н Люлин, ж.к, Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру" № 28,
ет. 2, ап. 40-46 представлявано от П...Б...Д... - у...., с която е
предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 600
лева /шестстотин лева/, представляваща част от общо 1639.54 лева недъпжимо
платена сума по Договор за потребителски кредит № ……, ведно със законната лихва
от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане на
дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на …. между ищцата Р.Д.Л. и ответника
ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК … (с
предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД) бил сключен Договор
за потребителски кредит № ….., по силата на който ответникът се задължил да предостави
на ищцата сумата от 1500 лева
в заем, срещу задължението същата да бъде върната на равни седмични вноски,
ведно с уговорените лихви и други вземания по договора. Договорът бил сключен
при фиксиран лихвен процент в размер на 56 % годишно, с общ размер на дължимата лихва 542,59
лева и ГПР,
равняващ се на 138,40 %.
Освен лихва, в
договора е предвидено и заплащането на различни такси, а именно: такса за
оценка на досие в размер на 75 лева,
такса за администриране на кредита - 274,95 лева и
такса „Домашно посещение“ в размер на 747 лева.
Общият размер на
цялата дължима сума, заедно с предвидените такси, възлизала
на 3139,54 лева. Кредитът бил изцяло погасен.
Сключеният между
страните договор представлява договор за потребителски кредит по см. на чл. 9,
ал. 1 от ЗПК, а ищцата имала качеството „потребител“, доколкото
при сключване на договора е действала извън рамките на своята професионална и
търговска дейност, поради което отношенията между страните следва да се уреждат
съгласно разпоредбите на ЗКП и ЗЗП.
Посоченият договор
страдал от съществени пороци, водещи до неговата
недействителност, респ. включва клаузи, които сами по себе си са нищожни.
Предвид това, ищцата била платила повече от действително дължимото,
поради което е налице основание за връщане на получената от
ответника без основание сума по договора. Платената в повече сума се равнява на
1639,54 лева и представлява разликата между цялата стойност на дължимия кредит
- 3139,54 лв. и главницата от 1500 лева. В настоящото производство се
претендира частично сумата от 600 лева, представляваща
част от общо 1639,54 лева - недължимо платени от ищцата суми за
периода от 13.05.2015г. до датата на последното плащане, с което кредитът е
погасен.
Съображения
за недействителност на Договор за потребителски кредит № … са следните:
Недействителност
на договор за кредит поради неспазване
предвидените в чл.
11. ал, 1, т. 9 от ЗПК (в действаща към момента на
сключване на договора редакция) изисквания:
Съгласно чл. 11, ал.
1, т 9 от ЗПК (редакция към ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г.) в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа лихвеният процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. Действително в сключения договор между страните било
предвидено, че годишната лихва е фиксирана и се равнява на 56 %. Въпреки това
обаче, не са разписани никакви условия за приложението на лихвения процент,
например каква е базата, върху която се начислява- дали върху цялата дължима от
потребителя главница или върху оставащата непогасена такава. При това положение
не може да се установи дали посоченият лихвен процент действително е в този
размер или го надхвърля. По този начин значително се нарушава равновесието в
отношенията между кредитор и потребител, поради което и законодателят изрично е
въздигнал неспазването на това изискване до толкова съществено нарушение,
водещо до недействителност на целия договор за потребителски кредит.
Не били спазени изискванията на чл.
11. ал. 1. т. 10 от ЗПК (редакция към ДВ. бр. 18 от 05.03.2010 г./, според който в
договора задължително се посочва годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 от
Закона начин. В сключения между страните договор е
предвиден ГПР в размер на 138,40 % годишно. Същият включва такса оценка на
досие, общия размер на фиксираната лихва, както и такса за администриране на
кредита. Според чл, 19, ал. 1 от ЗПК (Редакция към ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г.)
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Според ал. 3 при изчисляване на годишния процент
на
разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит; разходите, различни от покупната цена на
стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или
предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит и разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за
потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент,
позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на
кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако
откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката,
са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
От
посочените разпоредби става ясно, че ГПР следва да
включва всички разходи по
кредита, като не се прави разлика дали същите са факултативни
(т.е. предоставени „по изрично искане“ на кредитополучателя), или са
задължителни (като дължимата възнаградителна лихва). В този смисъл, посоченият
в договора ГПР не отговаря на законовите изисквания, тъй като не включва всички
разходи по кредита, доколкото начисляваната такса „домашно посещение“ не е
включена в тях. Предвид това всъщност се оказва, че действителният ГПР по
кредита не е 138,40 %, а близо двойно повече (тъй като такса „домашно
посещение“ е с малко по-малка стойност от сбора на останалите такси и лихви по
договора за кредит). При това положение, предвидения ГПР на практика не
отговаря на действителното правно положение, което следва да се приравни на
липса на ГПР (още повече, че общата дължима сума, посочена от кредитодателя
включва и въпросната такса за домашно посещение), което е самостоятелно
основание за недействителност на договора за потребителски кредит.
Съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК (редакция към ДВ. бр. 18 от 05.03.2010 г.).
договорът трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Посоченото
изискване било императивно. Към процесния договор не бил
изготвен и предоставен на потребителя погасителен план. Действително в договора
е посочена падежната дата на първото седмично плащане -…
а като ден, в който се дължат плащанията е посочен с…
Според чл. 28 от Договора (приложим към определяне на падежната дата) първото
седмично плащане е дължимо в срок от …календарни
дни от сключване на договора, а следващите плащания стават дължими през
следващите седмици на същия ден, на който първото плащане е било дължимо. Тук
следва да се обърне внимание, че … е ден в….,
а като „ден от седмицата, в който се дължат плащанията“ е посочен с…
Всичко това, в съвкупност с липсата на погасителен план, в който да са отразени
падежните дати на дължимите плащания, води до недействителност на договора за
потребителски кредит, тъй като очевидно не е спазено посоченото по-горе изискване
на закона. Уточняването на падежа (независимо дали отразено цифром като
конкретна дата или чрез посочване на ден от седмицата) е от съществено
значение, за да се прецени от кой момент биха могли да възникнат евентуални
негативни последици спрямо потребителя (например начисляване на лихви за
забава; възникване правото на предсрочна изискуемост на кредита и
т.н ), поради което липсата на
погасителен план е настоящия случай е съществен
порок, който следва да бъде санкциониран.
Според чл. 11, ал. 1,
т, 20 от ЗПК (Ред, към ДВ. бр. 18 от 05.03.2010 г.) договорът за потребителски
кредит следва да съдържа уговорки относно наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.
29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
Според чл. 29, ал. 4
от ЗПК когато потребителят упражни правото си на
отказ от договора за кредит, той връща на кредитора главницата и заплаща
лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до
датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30
календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за
упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в
договора лихвен процент.
В чл. 14
от Договора е предвидено, че потребителят има право да се откаже от договора в
14- дневен срок от неговото сключване, независимо от причината за отказа. Също
е предвидено обаче, че „кредитът следва да бъде изплатен изцяло в срок
най-много 30 календарни дни от датата на уведомяването“. От така посоченото не
става ясно какво се има предвид под „кредит“ - дали само заетата сума (която в
случая се равнява на 1500 лева) или включва и уговорените лихви и други такси.
В случай че се възприеме последното, то е налице абсолютно противоречие със
закона, доколкото, както вече бе посочено, при отказ от договора се дължи лихва
само за дните, през които заетата сума е била в притежание на потребителя.
Именно поради тази причина, законодателят изрично въвежда изискване за
посочване на размера на лихвения
процент на ден, което е необходимо с оглед извършване на правилна и адекватна
преценка от страна на потребителя при упражняване правото му на отказ.
Следва да се имало
предвид, че липсата на предвидени условия за упражняване правото на отказ, респ.
разписването на противоречащи на закона такива, съществено нарушава правата на
потребителя, като последният остава незапознат с предоставените му възможности
или пък бива въведен в заблуждение, че ще дължи целия размер на кредита
(3139,54 лева), дори и да се откаже от него в 14- дневния срок. При това
положение естествено е потребителят да пренебрегне тази възможност, тъй като
така или иначе дължимата от него сума в случай на разсрочено плащане ще бъде
същата.
Предвид всичко
гореизложено и на основание чп. 22 от ЗПК (Редакция към ДВ. бр.
18 от 05.03.2010 г./, договорът за
потребителски кредит бил недействителен. По арг. от чл. 23 ЗПК,
когато договорът бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
сума по кредита, без да дължи лихви и други разноски. Полученият потребителски
кредит е изцяло погасен от доверитепката ми, поради което и на основание чл.
55, ал. 1 от ЗЗД, ответникът дължи връщане на всичко получено без
правно основание. Ето защо и следва да бъде осъден да заплати сумата от 600
лева, представляваща част от общо дължимата сума от 1639,54 лева - недължимо
платена от доверителкагга ми за периода от ….. до датата
на последното плащане.
В случай че не бъдели
възприети основанията за цялостна недействителност на Договор за потребителски
кредит от …., в условията на евентуалност
следва
да бъдат съобразени основанията за нищожност на отделни клаузи от договора,
което било самостоятелно основание за присъждане на
претендираната сума на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Съображенията за това са
следните:
Клаузите, с които е
предвидено начисляване на такси за оценка на досие, администриране на
кредита и „домашно посещение“, били нищожни на основание
чп. 26. ал. 1 от ЗЗД.
Предвидените такси
касаят основни задължения на кредитодателя, свързани с управлението на кредита.
Именно чрез оценка на платежоспособност на лицето, неговите финансови
възможности и надеждност, кредиторът извършва преценка относно параметрите и
условията по отпуснатия кредит. Същото се отнася и до администрирането на
кредита, доколкото именно за да се породят правата и задълженията между страните е необходимо
извършването на действия по придвижването, одобряването и осчетоводяването на
договора за потребителски кредит (ако може да се приеме, че „администриране“
означава това). Освен това, дори да се възприеме, че е възможно да бъдат
начислявани подобни такси, то с оглед изискването за предоставяне на информация
на потребителите при сключване на договори за потребителски кредит, същите
следва да бъдат описани по съдържание, като бъде указано изрично какво се
включва в тях. При това положение очевидно се цели единствено да бъдат
начислени и събрани определени парични суми, които да увеличат печалбата на
кредитора.
Що се отнасяло
до таксата „домашно посещение“ следва да се имало предвид,
че според описанието на дейностите, включени в нея, се установява, че същата е
свързана единствено с изпълнение на основното задължение на кредиполучателя, а
именно плащането на кредитните вноски. В този смисъл, такъв тип услуга се
отнася изцяло до управление на кредита, като за предоставянето й не следва да
бъдат начислявани каквито и да било суми. За пълнота следва да се посочи, че
само няколко месеца след подписване на договора, включването на подобни такси в
договорите за потребителски кредит е изрично забранено с приемането на чл. 10а
от ЗПК. Казаното означавало, че е било налице значително неравновесие в
правата на потребителите, което е довело до необходимост от законодателни
промени, целящи регулиране на този тип обществени отношения. Освен това и
независимо, че в договора е упоменато, че услугата се предоставя по изрично
желание на клиента, на практика кредитодателят отказва предоставянето на
потребителски кредити без подписване на посочената клауза, което
може да се установи при оспорване на това обстоятелство от страна на
ответника).
Всичко изложено води
до категоричен извод за нищожност на клаузите, предвиждащи начисляване на такса
оценка на досие, администриране на кредита и домашно посещение. Предвид това, платените
от страна на ищеца суми са получени при начална липса на
основание, поради което следва да бъдат
върнати от ответника. При това положение, на възстановяване подлежат сумата от 75
лева, предсталвяваща такса за оценка на досие, сумата от 274, 95 лева,
представляваща такса за администриране
на кредита и сумата от 750 лева - такса за домашно посещение“. Общият размер на
получените без основание суми по Договор за потребителски кредит от …,
по нищожни клаузи за начисляване на такси (при положение, че не бъдат възприети
доводите за цялостната недействителност на договора за кредит), се равнява на
1096,95 лева.
Извън това, нищожна е
и клаузата за начисляване на възнаградителна лихва, доколкото уговореният
лихвен процент е в размер на 56%, което противоречи на добрите нрави.
Поради това се моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен
отговор със становище за неоснователност на предявения иск. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва да са налице сочените от ищеца основания
за недействителност на договора за заем. Неоснователни
били твърденията, че са налице нарушения
на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК
По
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗПК фиксиран лихвен процент по кредита е
лихвеният процент, предвиден в клауза на договор за кредит, по силата на която
кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок
на договора, а съгласно § 1. т. 5 от ДР на ЗПК лихвения процент по кредита е
лихвения процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се
прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. В сключения договор
бил посочен фиксиран ГЛП, а при положение, че лихвения процент е точно фиксиран
в договора и е ясен за страните, то не може да се приеме, че са нарушени
изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК /Решение № 1285 от 27.10.2017 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 1764/2017 г.1. При фиксирана лихва липсва
задължение в договора да се съдържа информация но чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК.
На
следващо място, липсват нарушения н на чл. 11. ал.1, т. 10 ЗПК.
ГПР
бил посочен ясно в сключения договор за заем и е в размер на 138.40
%. Не би следвало
съдът да взема предвид голословното твърдение на ищцовата страна, че не е
спазено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 и по-конкретно, че не е посочена общо
дължимата сума по кредита и как тя се формира. В случая сключеният договор
обективира ясно, разбираемо и достъпно съществените условия по кредита, респ.
ищцата е имала възможност да се запознае със същите при проявено желание и
грижа към собствените си дела. Начинът на формиране на погасителните вноски е
посочен на стр. 1 от договора в буква Ж, където освен, че е
посочена общата стойност на плащанията, а именно 3 139.54 лв., също така са изброени на компонентите,
от които се състоят (сбор от букви А, Д и Е) - главница, такса за оценка на
досие + фиксирана лихва и такса за услугата .Домашно посещение“. В този смисъл
следва да се приеме, че всеки относително осведомен и съобразителен потребител,
е могъл да установи договорното съдържание, потенциално значимите за него
икономически последици и общата себестойност на сключения договор.
Не
би следвало да се кредитират твърденията на процесуалния представител на ищеца,
че е налице нарушение, поради невключването на таксата за домашно посещение,
дължима по Договора за потребителски кредит. По повод възражението за
невключване на такса за услугата ,Домашно посещение“ в изчисляването на годишния
процент на разходите, счита същото за ирелевантно. В случай, че се касае за
допълнителна услуга по кредита, която не е задължителна, то същата не следва да
бъде включвана в годишния процент на разходите. Услугата ,Домашно посещение“ е
допълнителна, тя не условие за усвояването на кредита, съответно същата не
участва при изчисляването на общите разходи по кредита, респективно - в
годишния процент а разходите. Тъй като договорът би бил сключен при същите
условия, дори ако потребителят избере да не се ползва от тази допълнителна
услуга, а също така евентуален отказ от услугата не би повлиял на условията на
договора, то няма причина същата да бъде включвана в общите разходи по кредита.
Процесният договор за потребителски
кредит бил приведен в пълно съответствие с изискванията на чл. 11 ал. 1, т.11
от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК
погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността
на разпределението на вноските между различните неизплатени суми - само в
случай че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, В
изпълнение законовото изискване на гореспочената разпоредба, следва да
подчертаем, че е налице погасителен план, инкорпориран в договора за
потребителски кредит (букви 3, И, Й и К), в който са отразени размерът, броят и
периодичността на плащане на погасителните вноски, размер на седмичното
плащане, дата на първата погасителна вноска. Тъй като договорът е сключен при
фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за всички вземания по него
изискването за посочване последователността на разпределението на вноските е
неприложимо. В този смисъл - Решение № 900 от 22.03.2017 г. по гр.д. N9 5412/2016
г. на PC
Варна; Решение № 17 от 27.01.2017 г. по гр. д. № 2412/2015 г. на PC Видин;
Твърденията,
че таксите за оценка на досие, администриране на кредита и
„домашно посещение,
противоречат на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, не следва да бъдат кредитирани, поради следните
аргументи:
Освен това счита обективираното в исковата молба
твърдение, че таксата за оценка на досие и таксата за услуга ,Домашно
посещение“ са в противоречие на добрите нрави за неоснователно и поради това,
че в българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа
принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е
свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и
след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова
воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно
договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват
кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна
инициатива. Тази свободна инициатива е ограничена единствено от императивното
изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което в настоящия договор е спазено,
съгласно разборедбите на ЗПК, действащи към момента на сключването му. С оглед
на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се
съгласили да сключат договор за кредит с включени такса за оценка на досие и
доброволно избрана услуга за такса „Домашно посещение“. Кредитополучателят се е
съгласил с цената на тези услуги на преддоговорния етап с получаването на
стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и
към момента на сключването на договора, когато отново е получил и стандартен
европейски формуляр. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са
критерии там, където обществените отношения не са уредени с императивни правни
норми. В този смисъл считам процесния договор за действителен {така
Решение № 271416 от 17.11.2017г., постановено
по гр.д. № 2891/2016 г./
ГО, 32-ри
състав, СРС. потвърдено с Решение от 17.01.2019 г., постановено по в. гр. д. № 3825/2018
г., ГО, СГС)
Услугата „Домашно посещение“ не би могла да съответства
на чл. 10 ал. (2) ЗПК, тъй като същата не е дължима за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Кредитът би могъл да бъде усвоен и без
въпросната клауза. Същността на процесната
сума за услугата ,Домашно посещение“ е в съответствие с предвиденото от
законодателя в чл. 10а, ал. (1) ЗПК, а
именно: кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В ал. (4) е уточнено, че „Видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.“ Подписвайки договора,
кредитополучателят е удостоверил, че разбира и се съгласява, че услугата
.Домашно посещение" е
допълнителна и се предоставя единствено и само по негово желание срещу
определена в договора за кредит такса. Също
така, с подписа си кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 40% от
таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната
услуга. Домашно посещение" и предоставянето на кредита в брой по
местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите
на кредитодателя направени за събиране на седмичните вноски в дома на
кредитополучателя.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав,
след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Между страните по делото не се спори, а и от представените писмени доказателства
се установява, че ищецът в качеството на кредитополучател е сключил с Провидент
Файненшъл България ООД със сегашно наименование Файненшъл България ЕООД в
качеството на кредито Договор за паричен заем заем № ….. съгласно който на ищеца е предоставена сумата от 1500
лв. , със срок на издължаване 60 седмици,
както и обстоятелството, че общият размер на сумата, която е следвало да се
върне е в размер на 3139,54 лв. В договора е посочено, че предоставената в
заем сума е в размер от 1500 лв. Уговорена е такса за оценка на досие в размер
от 75 лв. и такса за администриране на кредита в размер на 274,95 лв. Посочено
е, че общият размер на формираната лихва е 542,59 лв., представляваща 56 % годишно. , Уговорена е такса за услугата домашно
посещение в размер на 747 лв. и годишен процент на разходите в размер от 136
%. Общият размер на дължимата сума е
3139,54 лв., срок на договора 60 седмици, размер на седмичното плащане с
изключение на последното 52,33 лв. и размер на последното плащане 52,07 лв.
Посочено е, че първото седмично плащане се дължи на 11.02.2014 г., като денят
от седмицата, в който се дължат плащанията се определя – вторник. Относно
услугата домашно посещение се посочва, че тази услуга се предоставя срещу
такса, като при нея Кредитът се предоставя в брой по неговото местоживеене и
погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на клиента.
Освен посоченото, ответникът представя
и Справка за извършени плащания по горепосочения договор, от която се установява,
че ищецът е заплатил сумата от 2759,54
лв. по процесния договор за заем от …, с която сума са погасени следните
задължения: 1258 лв. –главница,
66,25 лв. – такса за оценка на досие, 659,85 лв. – такса за услуга кредит у
дома, 242,74 лв. – административни такси.
Липсва
погасителен план към договора за кредит, като не се и твърди такъв да е
подписван от страните по делото.
Въз основа на така установените факти
по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства, а именно – че ищецът е заплатил
общо сумата от 2759,54 лв. по
процесния договор за заем от … с която сума са погасени следните задължения:
1258 лв. –главница, 66,25 лв. –
такса за оценка на досие, 659,85 лв. – такса за услуга кредит у дома, 242,74
лв. – административни такси.
Също така няма спор по делото за това, че
между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, което
обстоятелство се установява както от твърденията на страните, така и от
събраните писмени доказателства. В договора са посочени конкретните условия и
параметри на заема.
Налице е спор относно действителността на
договора и неговото съответствие със сочените от ищеца разпоредби на ЗПК, както
и действителността на договора за кредит. Ответникът е направил и възражение за
погасяване по давност на исковите претенции.
Настоящият съдебен състав приема, че
процесният договор от …. по свята правна същност е договор за потребителски
кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази
недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не
отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите
разходи по кредита.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията
за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита(т.9); годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т.10); условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) и наличието или липсата на право на отказ на потребителя
от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, както и за размера на
лихвения процент на ден(т.20);.
Съдът счита за неоснователни възраженията
на ищеца за недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на
чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото това условие е приложимо при променливи
лихвени проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено, че се касае за
фиксиран годишен лихвен процент.
На следващо място, ищецът се позовава
на нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК
(ред. ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), във вр. чл. 11, ал.1,
т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че годишният
процент на разходите е 138 %. Липсва обаче, каквото и да било уточнение какви
точно разходи се включват в този процент. Посочената годишна фиксирана лихва от
56 % не е ясно как точно се съдържа и
как е изчислена по отношение на общия ГПР.
Предвид предвидените допълнителни такси, то не може да стане ясно от
отразеното в договора дали същите се включват в ГПР или са допълнителни
разходи, които не са включени в него. По този начин потребителят –
кредитополучател, е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Бланкетното посочване в
договора, че заемателят се задължава да върне на заемодателя изцяло и в срок
заемната сума заедно с договорения годишен процент на разходите (ГПР), които
заедно представляват общия размер на всички плащания, също не изпълнява
законовото изискване.
От телеологическото тълкуване на
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва, че простото посочване с цифрово
изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата
на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, в договора трябва да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР,
но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на годишния
процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК.
В смисъл, че изискването за посочване
на ГПР включва в себе си и задължение за изрично и изчерпателно посочване на
разходите, отчетени при формирането му е и трайната практика на Окръжен съд
Пловдив - решение №…от … по гр. д. № … на Окръжен съд – Пловдив, VI състав,
решение № 1561 от 30.11.2016 г. по гр. д. № 2355 /2016 г. на VI състав на
Окръжен съд Пловдив, решение № 656 от 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/ 2017 г. на
VII състав на Окръжен съд Пловдив, решение № 336 от 13.03.2018 г. по в. гр. д.
№ 3025/ 2017 г. на VII състав на Окръжен съд Пловдив, какот и по- новата
практика- Решение № 1167 от 17.10.2019
г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1385/2019 г., Решение № 1095 от 1.10.2019 г.
на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1183/2019 г., Решение № 980 от 19.07.2019 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 805/2019 г.
С оглед приетите по-горе принципни
постановки и доколкото, както вече се констатира в процесния договор липсва
уточнение кои разходи включва посоченият процент на ГПР, то следва да се
приеме, че договорът е нищожен и на това самостоятелно основание.
Съгласно чл. 22 ЗПК (ред. ДВ, бр. 18
от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), във вр. чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК договор за
потребителски кредит е недействителен, ако същият не съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В представения от ответника погасителен план е посочена само
общата сума на дължимата месечна вноска. Липсва обаче разпределение на вноските
във времето между отделните компоненти - главница, лихва и други разходи. Не е
ясно седмичната вноска в размер на 52,33 лв. и респективно 52,07 лв. какви
компоненти включва, каква част от нея е главница, каква част е лихва. Това
създава затруднение за потребителя да разбере заплащаните от него вноски по
погасителния плана какви компоненти включват. Неяснота съществува и досежно
това кои суми по кредита се погасяват и какъв е техният остатъчен размер.
Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за недействителност на
договора за потребителски кредит. В този смисъл е и трайната практика на
Окръжен съд Пловдив - решение № 526 от 02.05.2017 г. по гр. д. № 393 /2017 г.
на VIII състав на Окръжен съд Пловдив, решение № 1435 от 20.11.2017 г. по гр.
д. № 2283 / 2017 г. на VI състав на Окръжен съд Пловдив, Решение № 1167 от
17.10.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1385/2019 г.
Липсва
яснота относно включените компоненти в седмичната вноска не само към датата на сключване на кредита, но и в по – късен момент, като не се представиха
доказателства по делото как са били погасявани дължимите суми с извършените от
ищцата плащания. Тоест, така твърдяната яснота по извършване на погашенията,
която била налице при сключване на договора, не се проявява при реалното
разпределение на сумите. За длъжника не е едно и също как ще се погасява
кредита – дали равномерно ще се изплаща главницата, както и на каква база ще се
определя дължимата лихва. Затова законът поставя тези строги изисквания към
съдържанието на погасителния план, които в случай, че не са спазени, поставят
потребителя в положение да не знае при извършване на плащане какви компоненти
погасява, както е в настоящия случай.
По изложените по-горе съображения,
съдът намира, че процесният договор за паричен заем № … е недействителен на
основание чл.26 ЗЗД, във вр. чл.22 ЗПК (ред. ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от
12.05.2010 г.), във вр. чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът
за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Видно от
представената от ответната страна справка за извършени плащания по процесния
договор, ищцата е заплатила сумата от общо 2759,54 лв. Предоставената в заем
сума е размер на 1500 лв., поради което всички платено над нея се явява
недължимо платено т.е. сумата от 1259,54 лв., платена в периода от 12.02.2014
г. до 25.06.2017 г.
Предвид установяването по основание и
размер на исковата претенция, следва да бъде разгледано и своевременно
релевираното възражение от ответника за изтекла погасителна давност за
вземането.
Съгласно Постановление № 1 от
28.V.1979 г., Пленум на ВС при неоснователно обогатяване, в първия предвиден в
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, състав – даване без основание, погасителната давност
започва да тече от деня на получаването на престацията.
В чл.110 ЗЗД е предвидено, че
вземанията, за които със закон не е предвиден друг срок, се погасяват с
изтичане на 5-годишна давност, която разпоредба съдът намира, че е приложима по
отношение на вземанията, престирани като платени без основание, какъвто е
настоящия случай, доколкото в закон не е предвиден друг срок.
В случая престацията по нищожната
клауза и съответно недействителния договор е получена от ответника на части,
като част от погасителна вноска по заема, като
от приложената и приета като доказателства справка за извършени плащания
се установява, че първото плащане от ищеца е направено на дата….. а последното
на дата …, като към датата на
предявяване на иска -… е изтекъл предвидения в закона 5-годишен давностен
срок по отношение на вноските платени
преди … Доколкото от отразеното в справката не става ясно каква част от
месечната вноска е за главница и каква част за други плащания – лихва, такси и
други, а възражението за погасяване по давност се доказва по основание, то на
основание чл. 162 ГПК съдът определеня неговия размер. от приложената от
ответниак справка за извършени плащания се установява, че за периода от
13,04,2015 г. до 25,06,2017 г. ищцата е платила общо 1413,54 лв. Съпоставяйки
общо извършените от ищцата плащания – 2759,54 лв. с платената главница по
кредита – 1258 лв. се устаноява, че главницата представлява 45,59 % от
задълженията по кредита. С останалите 54,41% се погасяват други задължения по
кредита, които не са дължими от ищацата. Съпоставяйки това съотношение към
непогасените по давност суми – 1413,54 лв. , се получава, че ищцата е платила
сумата от 769,11 лв. /1413,54х54,41%/, която касае други плащания по договор за
кредит, различни от главницата, които не са дължими от ищцата и не са погасени
по давност.
Наличието на договор за цесия сключен
между отвтеника и трето за спора лице, с който отвтеникът прехвърля вземанията
си, породени от процесния договор за кредит
не променя горния извод. Това е така, защото предмет на предявения иск е
недължимо платена сума по нищожен договор, която сума е била получена от
ответника, а не съществуване правото на вземане. А страни по правоотношението,
възникнало по силата на този договор, са именно страните по делото. Евентуално
извършена от ответника цесия, би прехвърлила вземания, но не би променила
страните по договора за кредит.
Ето защо осъдителния иск
за връщане на сумата от 600 лв. представляваща
част от общо 1639.54 лева недъпжимо платена сума по Договор за потребителски
кредит № *********/04,02.2014г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – … до окончателното изплащане на вземането, следва да се уважи, като основателен и
доказан.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК. . Същият е доказал
заплащането на държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение –
300 лв.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК …, със
седалище и адрес на управление: гр. София , район р-н Люлин, ж.к, Люлин 7, бул.
Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46 представлявано от
П...Б...Д... - у....
да заплати на Р.Д.Л., ЕГН **********,***
сумата от 600 лева /шестстотин лева/,
представляваща част от общо 1639.54 лева платена при начална
липса на основание по Договор за потребителски кредит № … ведно със законната
лихва от 13.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК … със
седалище и адрес на управление: гр. София , район р-н Люлин, ж.к, Люлин 7, бул.
Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46 представлявано от
П...Б...Д... – у.... да заплати на Р.Д.Л., ЕГН **********,*** сумата от 350 лв.,
представляваща направените по делота разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов.
Вярно с оригинала.
М.Х.