№ 992
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110208061 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена на 30.05.2023 г. от „***“ ЕООД, ЕИК:
***, представлявано от управителя Р. В. Х., срещу Електронен фиш №
0039871/15.12.2021 г., издаден от СДВР, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ вр. с чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, за което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 /две
хиляди/ лева.
В жалбата си „***“ ЕООД излага съображения, че електронният фиш е
незаконосъобразен, тъй като не съдържа задължителни реквизити, отразеното
в него описание не съответства на приложената санкционна норма, не е
посочено мястото на извършване на нарушението и административно-
наказващият орган неправилно е приложил разпоредбите на Кодекса за
застраховането, като неправилно е определил правната квалификация на
деянието.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява от
процесуалния си представител в съдебното заседание по делото. Постъпили са
писмени бележки от адв. Е., съгласно които електронният фиш бил издаден
при допускане на процесуално нарушение при съставянето му, което е
ограничило правата на жалбоподателя, тъй като не е била поставена правилна
правна квалификация на деянието и липсвало пълно, точно и ясно словесно
описание на нарушението.
Административно-наказващият орган, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, не се представлява от процесуален представител. По
делото са постъпили писмени бележки от юрк. П., която е поискала от съда да
остави в сила оспорвания електронен фиш като правилен и законосъобразен.
Изложила е съображения, съгласно които са били спазени разпоредбите на
1
ЗДвП и КЗ във връзка с установяване на нарушението, определяне на правната
квалификация на деянието и налагането на наказание. Направила е искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събрания и проверен по
делото доказателствен материал, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 15.12.2021 г., в 10:49 ч., в гр. ***, по бул. *** срещу магазин „***“ с
посока от ул. „***“ към гр. ***, с Автоматизирано техническо средство или
система /АТСС/ № SD2D0030, било установено и заснето управление на МПС
марка „***“, модел ***“, с регистрационен номер ***. Автомобилът е бил
регистриран в Република България, не е бил спрян от движение и по
отношение на него към онзи момент не е била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поради това на
дружеството „***“ ЕООД, ЕИК: ***, собственик на МПС, е бил издаден
електронен фиш Серия Г № 0039871 от органите на СДВР. С него на
основание чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 461, т.
1 от КЗ на дружеството – собственик на МПС е била наложен имуществена
санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева.
В деня на издаването на електронния фиш, Р. В. Х., законен
представител на „***“ ЕООД е превела сумата от 2000,00 /две хиляди/ лева по
сметката на Гаранционен фонд, като в основанието за плащане са били
посочени номера и датата на електронния фиш. По делото няма доказателства
обжалваният електронен фиш да е бил връчен на жалбоподателя.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът възприе изложената фактическата обстановка по делото въз
основа на събраните по делото писмени доказателства: електронен фиш Серия
Г № 0039871/15.12.2021 г., платежно нареждане, наредено от управителя на
„***“ ЕООД по сметката на Гаранционен фонд, снимка, направена с АТСС,
справка за собственост на МПС с рег. № ***, заповед № 8121з-172/29.02.2016
г., издадена от Министъра на вътрешните работи, удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 18.02.5133 и допълнение № 18.07.5133.1 към
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133, списък с
намерени фишове, издадени на името на жалбоподателя, справка от
Гаранционен фонд.
Съдът намира, че приобщените по делото писмени доказателства са
непротиворечиви, изчерпателни и взети заедно навеждат до единен и
недвусмислен извод за авторството, за времето, мястото, начина на
извършване на деянието, за компетентността на органите, издали електронния
фиш и за изправността на АТСС, с което е заснето нарушението. Поради това
съдът ги кредитира в цялост и следва да ги вземе предвид при постановяване
на решението по настоящото дело.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съдът установи, че обжалваният електронен фиш е издаден на
15.12.2021 г. - в деня на установяване на нарушението. От приложеното по
2
делото платежно нареждане (л. 9), е видно, че на 15.12.2021 г. Р. В. Х.,
управител на санкционираното дружество, доброволно е заплатила по
сметката на Гаранционен фонд сумата от 2000,00 /две хиляди/ лева, като в
основанието за плащане са посочени номерът и датата на обжалвания
електронен фиш. Следователно имуществената санкция е била заплатена от
санкционираното лице. Това навежда на извода, че на осн. 43, ал. 8 от ЗАНН
електронният фиш е бил надлежно връчен на жалбоподателя на 15.12.2021 г.
Следователно 14-дневният срок за обжалването му започва да тече от тази
дата и изтича на 29.12.2021 г. (включително). Предвид това, подадената на
30.05.2023 г. жалба се явява просрочена и съдът би следвало да я остави без
разглеждане като недопустима.
От друга страна обаче, в съпроводителното писмо от административно-
наказващия орган (л. 2) е посочено, че в информационните системи на МВР –
АИС – АНД няма отразена дата на връчване на електронния фиш, и в ОПП –
СДВР също няма доказателства за връчването на същия. Следователно не е
известно дали и кога е бил връчен електронният фиш на жалбоподателя.
Съдът установи, че разпоредбата на чл. 43, ал. 8 от ЗАНН е влязла в сила
на 31.03.2024 г. Нарушението е установено на 15.21.2021 г., а жалбата, както
бе посочено, е подадена на 30.05.2023 г. Поради това съдът намира, че следва
да се приложи правилото на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който „ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя.“ В случая разпоредбата следва да бъде тълкувано разширително
и да намери приложение и относно елетронния фиш. Като взе предвид тази
разпоредба, съдът намира, че по-благоприятно за жалбоподателя би било,
съдът да приеме, че обжалваният електронен фиш не е бил връчен на
15.12.2021 г. Следователно, с оглед на това, че жалбата е подадена от
правнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване и невлязъл в сила
акт, същата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Дружеството „***“ ЕООД е санкционирано за нарушение на чл. 638, ал.
4 вр. с ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането, като му е
наложено наказание – имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди
лева/. От обективна страна нарушението се състои в управление на МПС, за
което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Обстоятелството дали има,
или няма сключен такъв договор се преценява към момента, в който е
установено управлението на МПС. Нарушението е формално и е осъществено
чрез бездействие от страна на собственика на МПС, което МПС е надлежно
регистрирано в Република България и не е спряно от движение. За
довършването му е достатъчно да бъде установено, че се управлява МПС, по
отношение на което не е сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите – именно към момента на управление на
МПС.
По делото бе безспорно установено, че на посочените в електронния
3
фиш дата и място, е бил управляван лек автомобил марка „***“, модел ***“, с
регистрационен номер ***, собственост на жалбоподателя – „***“ ЕООД.
Установено бе още, че към 10:49 ч. не е съществувал валиден договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, със страна „***“
ЕООД и с предмет – горепосочения лек автомобил. Автоматизираното
техническо средство/система, с което е заснето нарушението, е било изправно
към момента на извършване на деянието, видно от удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 18.02.5133 и допълнението към него №
18.07.5133.1.
Съдът установи, че в деня на нарушението – 15.12.2021 г., е било
извършено плащане от „***“ ЕООД по сметката на Гаранционен фонд. Като
основание за плащането са били посочени номерът и датата на обжалвания
електронен фиш. Видно от справка от Гаранционен фонд от 15.12.2021 г.,
МПС с ДКН *** е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ към
тази дата. Посочено е обаче, че началният момент на покритието е бил
15.12.2021 г., 14:00 ч. – три часа след установяване на нарушението. Поради
това съдът намира, че към 10:49 ч., когато е било установено нарушението с
АТСС, не е имало валидно сключен договор за застраховка със страна ***“
ЕООД и с предмет автомобил марка „***“, модел ***“, с регистрационен
номер ***.
Съдът намира още, че след като жалбоподателят е решил да заплати
застраховката на описаното МПС след като е бил санкциониран, той би
следвало да е знаел, че преди това не е бил налице валиден договор за
застраховка. Ето защо съдът приема, че нарушението е извършено с форма на
вината пряк умисъл – жалбоподателят е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал настъпването им.
Предвид горното, съдът намира, че е доказано по безспорен и несъмнен
начин от обективна и субективна страна извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя „***“ ЕООД. Поради което обжалваният електронен фиш
следва да бъде потвърден.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С писмените бележки, приложени по делото от юрк. П., процесуален
представител на СДВР, осн. чл. 37 от Закона за правната помощ е поискано
присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода
на делото, липсата на фактическа и правна сложност, обстоятелството, че по
делото е проведено едно единствено открито съдебно заседание, като в това
заседание процесуалният представител на АНО не се е явил, съдът намира, че
на осн. чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания във вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр.с чл. 27а от Наредбата за
заплащането на правната помощ, на СДВР следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а именно –
80,00 /осемдесет/ лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-ти
състав,
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН
електронен фиш № № 0039871, издаден от Столична дирекция на вътрешните
работи, с който на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя Р. В.
Х., на основание чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл.
461, т. 1 от КЗ му е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 /две
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА ***“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя Р. В.
Х., на основание чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от
НЗПП да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата в
размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5