и за да се произнесе, взе предвид следното: С Решение №312 от 18.05.2005 г., постановено по НАХ дело №340/2005 г., Кърджалийският районен съд е признал Виктор Стефанов Султанов от гр.Кърджали за виновен в това, че на 12.04.2005 г. около 15,40 часа в гр.Кърджали на ул.”Отец Паисий” зад блок “Девети септември” управлявал МПС – л.а. марка “Опел Кадет”, с д.к. № К 42 04 АВ, собственост на съпругата му Валя Койчева Султанова от гр.Кърджали, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 3,61 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 600 лева. На основание чл.78а, ал.4 във вр. с чл.37 т.7 от НК, с решението си съдът е лишил Виктор Султанов от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството за правоуправление по административен ред – 12.04.2005 год. Против така постановеното решение нарушителят Виктор Стефанов Султанов е подал въззивна жалба, с която моли да бъде намален размера на наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като това било свързано с работата му и застрашавало препитанието на семейството му. В съдебно заседание жалбодателят поддържа жалбата си. Не сочи нови доказателства. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита жалбата за неоснователна, а наложеното наказание за справедливо, тъй като първоинстанционният съд бил съобразил обстоятелството, че автомобила е нужен за препитанието на жалбодателя. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваното решение на основание чл.312 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 12.04.2005 г. около 15,30-15,40 часа Виктор Султанов се прибирал към дома си от свои близки живущи в кв.”Байкал” с лек автомобил марка “Опел”, модел “Кадет”, с ДК № К 42 04 АВ, който автомобил той управлявал, като преди това бил употребил алкохол - около 3 ракии. Като пристигнал до ул.”Отец Паисий” зад бл.”9-ти септември”, Султанов започнал да извършва маневри, за да паркира автомобила, при което ударил леко задната лява врата на друг паркиран автомобил “ВАЗ”, с ДК № К 95 30, собственост на св.Георги Чобанов. След удара спрял управлявания от него автомобил. Св.Николай Янев – полицейски служител в СПООР при РПУ – Кърджали, който се намирал в непосредствена близост забелязал случилото се и веднага се насочил към автомобила управляван от Султанов. Поискал му документи за проверка, като нарушителят му подал само регистрационния талон на автомобила, но не и свидетелството си за правоуправление на МПС. Свидетелят забелязал, че водачът е в явно нетрезво състояние и сигнализирал колегите си от КАТ – ПП при РПУ – Кърджали. Пристигналите свидетели Александър Момчев и Петко Кумчев – автоконтрольори извършили проверка за установяване наличието на алкохол в кръвта на Султанов с техническо средство Дрегер № 0037 със срок на валидност до края на м.май 2005 г., който отчел концентрация на алкохол 3,61 промила. На нарушителя бил издаден талон за медицинско изследване, но същият отказал да даде кръв за химически анализ, което било удостоверено върху самия талон. Бил му съставен и АУАН № 817/12.04.2005 г. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, която жалбодателят не оспорва следва извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд, че Виктор Султанов е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, за което е предаден на съд. В тази връзка правилни и законосъобразни са и направените от решаващия съд изводи за съставомерните признаци на деянието. В обжалваното решение подробно и задълбочено са анализирани събраните по делото доказателства, като съдът е изложил съображенията си защо кредитира едни и не дава вяра на други. Тези съображения са обосновани и се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо отново да бъдат повтаряни. Районният съд е направил също законосъобразна преценка за наличието на предпоставките на чл.78а от НК, поради което е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба, чийто размер съдът е определил към предвидения в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК минимум, а именно 600 лева, като е преценил обществената опасност на деянието и на извършителя, а също и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В тази насока изводите на първоинстанционния съд отново се споделят напълно и от настоящата инстанция, поради което и не следва да бъдат преповтаряни. Единственото оплакване посочено във въззивната жалба, че наказанието лишаване от правоуправление на МПС е завишено предвид обстоятелството, че правоуправлението на МПС било свързано с работата на Султанов и препитанието на семейството му, е неоснователно. При определяне размера на това наказание, районният съд е отчел това обстоятелство, въпреки че липсват каквито и да било доказателства в тази насока. Съдът е отчел също и това, че на Султанов от 1985 г. не са били налагани наказанÞя по ЗДвП. Установената изключително висока концентрация на алкохол в кръвта на жалбодателя, а именно 3,61 на хиляда дават основание на настоящата инстанция да направи извод, че първоинстанционния съд е проявил достатъчно снизхождение при определяне на наказанието лишаване от правоуправление на МПС, предвид, че за съставомерния признак на деянието по чл.343б, ал.1 от НК е достатъчно наличието на концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда т.е. три пъти по-малко от установената у жалбодателя. Или размерът от 1 година и 6 месеца на наложеното наказание лишаване от правоуправление на МПС е справедлив и намаляването му би било неоправдано с оглед постигане целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, а именно поправянето и превъзпитанието на дееца, и предупредителното въздействие спрямо него и другите членове на обществото. С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно, обосновано и законосъобразно, поради което като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл.336 във вр. с чл.332, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 312 от 18.05.2005 г., постановено по НАХ дело №340/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |