№ 13
гр. Тополовград, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Х.в
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Х.в Административно наказателно
дело № 20242320200107 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Х. И. Ш. от гр.Т., област Хасково твърди, че
издаденото против него наказателно постановление № 24-0358-
000156/05.12.2024 г. на Началник РУ – Тополовград към ОД на МВР Хасково,
с което са му наложени 9 бр.глоби на различни основания, за различни
нарушения по ЗДвП, в общ размер на 350 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца е неправилно, издадено при съществено
нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.
В жалбата се твърди, че са допуснати различни процесуални нарушения, като
за съществено процесуално нарушение жалбоподателят сочи факта, че НП не
е мотивирано. Също така твърди, че са посочени текстове от закона, без да се
уточнява коя от двете хипотези има предвид органа и съгласно практиката на
ВКС изписването на абревиатурата на закона, а не цялото му заглавие
съществено нарушава правото на защита и е самостоятелно основание за
отмяна на НП.
В жалбата се твърди, че акта е съставен на 11.09.2024 г., а НП е издадено
на 05.12.2024 г., т.е. след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.52
ал.1 от ЗАНН и се твърди, че тази норма е императивна и ако НП не е
1
издадено в този срок, то се губи възможността да бъде сторено по-късно и в
случая НП е порочно и не може да повлече правни последици.
Жалбоподателят твърди, че с влязло в сила решение на РС –
Тополовград № 11/24.09.2024 г., постановено по АНД № 75/2024 г. на РС –
Тополовград за същото деяние и по същите установени факти по УБДХ му е
наложено наказание глоба в размер на 300 лева. Жалбоподателят твърди, че
предвид практиката на ВКС, върховните съдии са приели, че е недопустимо
лицето да бъде наказано втори път по административен ред, ако вече е било
наказано за това деяние по наказателно правна или административно
наказателна норма.
Поради това, жалбоподателят счита, че спорът не следва да се
разглежда по същество, а само на процесуално основание, НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят – редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание, заедно с пълномощникът му адв.М.К. от АК – Хасково, който
поддържа жалбата.
Наказващият орган - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител в с.з. и не вземат становище по жалбата.
РП – Ямбол – редовно призовани, не изпращат представител.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 11.09.2024 г. около 22.10 часа служителите на РУ – Тополовград
полицай Д. Н. и П. А. извършвайки обход на обслужваната територия в Т., на
площад Освобождение са забелязали лек автомобил „***********“ с №
*********** да излиза от улицата на община Т., като това е възбудило
съмнение у тях, че водачът може да е употребил алкохол и са решили да го
спрат и да му извършат проверка. Служителите са предприели действия по
спиране на автомобила, като са подали звуков и светлинен сигнал и водачът Х.
Ш. е спрял автомобила на ул.Б., до мандрата. Св.А. е започнал проверка, като
е изискал документи на Ш., но последният не ги е носил в себе си и им е казал,
че няма да даде документите. Същите са му разпоредили да остане в
автомобила до приключване на проверката, но същият, без тяхно разрешение
е потеглил по ул.Б., към дома си на ул.А.м.. Служителите на полицията са
2
тръгнали със служебния автомобил след него, подали са звуков и светлинен
сигнал, но Ш. не се подчинил и спрял автомобила си пред дома си на
ул.*********** в град Т.. Пред дома на водача полицаите са разпоредили на
Ш. да остане в автомобила си, но същият не се е подчинил, излязъл от
автомобила и се е държал неуважително и грубо към полицаите, като е
нарекъл св.А. „лайно такова“ и го е заплашил с думите: „Ще ти счупя нова,
ако още веднъж спреш въпросния автомобил за проверка или някой от
семейството ми“. Полицаите не са предприели действия по задържането на
Ш., тъй като на мястото са се събрали хора от съседните къщи и с цел да не
ескалира повече напрежението са му връчили призовка за явяване в РУ –
Тополовград. Въпреки връчената призовка Ш. е продължил да се държи
неуважително към органите на реда, като ги е псувал. Била е изготвена
докладна записка от св.П. А. и въз основа на тази докладна на 24.09.2024 г.
С.П.Д. ПИ“ТП“ е съставил Акт № 3 за констатиране на дребно хулиганство на
основание чл.2 от УБДХ против нарушителя Х. И. Ш., за това, че на 11.09.2024
г. около 22.10 часа при обход на обслужваната територия в Тополовград, на
улица Б. и ул.А.м., по време на извършваща се проверка на МПС и водачът –
горепосоченото лице е извършило скандални и непристойни действия, като е
отправяло закани и обиди спрямо орган на власт и използването
заплашителни изрази и обидни думи към полицаите : „Ще ти счупя носа ако
още веднъж провериш автомобила ми или някой член от семейството ми“,
наричал полицаите „лайнар“, оскърбително отношение на публично място,
пред повече хора, с което е нарушил чл.1 ал.3 от УБДХ. Актът е бил предявен
на нарушителя и същият го е подписал без да направи възражение, в
присъствието на двама свидетели, присъствали при установяване на
нарушението.
Същият ден на 11.09.2024 г. служителят на РУ – Тополовград П. А., на
длъжност „полицай“ е съставил против жалбоподателя Х. И. Ш. и АУАН №
408869 против жалбоподателя Х. Ш. за това, че като водач на лек автомобил
„***********“ № *********** по ул.“Б.“, с посока на движение
кръстовището с ул.“***********, управлява собствения си автомобил като
при проверка, че не носи документи. При поискване на техническо
оборудване, същият не е успял да отвори багажника и заявил, че е развален.
Потеглил е с личния си автомобил и осуетил полицейска проверка, не носи
СУМПС, СРМПС, не спрял за проверка, движил се с незначителна техническа
3
неизправност, не представил техническо оборудване – светлоотразителен
триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка, като тези
нарушения са квалифицирани по чл.103 от ЗДвП за отказа да предаде
документите си и осуетява извършването на проверка от органите за контрол;
втори път по чл.103 от ЗДвП затова че не спира плавно на посочено място или
в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от
контролен орган; по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, че се е движел с незначителна
техническа неизправност на МПС; по чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП – три и четири
колесно МПС се движи без светлоотразителен триъгълник; чл.139, ал.2 т.2 от
ЗДвП – три и четириколесно МПС се движи без аптечка; чл.139 ал.2 т.3 от
ЗДвП – три и четириколесно МПС се движи без пожарогасител; чл.139 ал.2 т.4
от ЗДвП – три и четириколесно МПС се движи без светлоотразителна
жилетка; чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП – не носи свидетелство за управление на
МПС от съответната категория и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП – не носи
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява и за тези нарушения на
основание чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец; т.4 - му е
наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от един месец; на основание чл.179 ал.6 т.1 от ЗДвП – глоба в размер
на 50 лева; четири глоби по чл.185 от ЗДвП – по 20 лева; чл.183 ал.1 т.1
предл.1-во от ЗДвП – глоба 10 лева и по предл.3-то – глоба 10 лева, всичко
глоба в размер на 350 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
два месеца.
АУАН е предявен на нарушителя, който е отказал да го подпише без да
направи възражение. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е постъпило
възражение и деянието не е маловажен случай.
НП е връчено на жалбоподателя Ш. на 12.12.2024 г. срещу подпис и е
било обжалвано от същия с жалба в деловодството на РУ – Тополовград на
19.12.2024 г.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събрания по
делото доказателствен материал – писмените доказателства и гласни такива.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като същата е подадена от лице имащо правен
4
интерес и в законно установения 14-дневен срок.
Разгледана по същество същата се явява основателна и доказана и
следва да бъде уважена, а НП следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно, издадено в противоречие на материалните и
процесуалните норми.
При издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение,
като наказващият орган не е мотивирал постановлението си, като
актосъставителят е записал в акта, а след това и АНО: „поискан от него ….
Същият заяви…..разпоредих да изчака……ние го последвахме и т.н.“ Също
така е недопустимо да се посочва текста от закона, без да се уточнява коя от
двете хипотези свързани със съюза или има предвид органа за т.1 и т.2 от НП.
Съгласно практиката на ВКС изписването само на абревиатурата на закона, а
не цялото му заглавие съществено нарушава правото на защита и е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Друго съществено процесуално нарушение представляващо
самостоятелно основание за отмяна на НП е факта, че актът е съставен на
11.09.2024 г., а НП е издадено на 05.12.2024 г., т.е. след изтичане на
преклузивния едномесечен срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН. Тази норма е
императивна и ако НП не е издадено в срока, то се губи възможността това да
бъде сторено по-късно и издаденото НП е порочно и не може да повлече
правни последици.
Друго процесуално нарушение – с Решение № 11 от 24.09.2024 г.
постановено по АНД № 75/2024 г. на РС – Тополовград, за същото деяние и по
същите установени факти по УБДХ, на жалбоподателя е наложено наказание
глоба в размер на 300 лева, което е влязло в законна сила. По този начин съдът
е приел, че в случая е извършено нарушение на УБДХ, а не за тези вменени
административни нарушения на жалбоподателя. Недопустимо е лицето да
бъде наказано втори път по административен ред, ако е било вече наказано за
това деяние по наказателно правна норма, каквато е тази по УБДХ или за
извършващо деяние по друга административно наказателна норма –
тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по ТД № 3 от 2015 г. на ОСНК на
ВКС.
Дребното хулиганство уредено в УБДХ представлява административно
нарушение, което характеризира процедурата по санкционирането му като
5
административно-наказателно по смисъла на нашето законодателство.
Класификацията на определено производство по националното
законодателство не е единствения релевантен критерий за определяне на
неговата природа по смисъла на Конвенцията за правата на човека. Естеството
на нарушението по чл.1 ал.2 от УБДХ го очертава криминална конотация.
Поради присъщата му степен на по-ниска обществена опасност, то не се
регулира от наказателното право, но като нарушение на обществения ред и
спокойствие засяга същият кръг на обществени отношения, защитени с
нормите на чл.325 от НК. Цитираната разпоредба е отправена към
неограничен кръг адресати – отнася се до всички граждани, която насоченост
също е характерен белег на наказателното обвинение. Проявата на дребно
хулиганство се дефинира като административно нарушение с наказателен
характер по смисъла на Конвенцията и с оглед стойността на предвидените от
УБДХ санкции, които включват задържане до 15 денонощия в структурно
звено на МВР – равнозначно на лишаване от свобода. Следователно,
санкционирането на дееца по реда на УБДХ е основано на наказателно по
природата си обвинение. ЕСПЧ в осъдителните решения по делата „Захари
Камбуров и Ангел Станчев срещу Б.“ е заключил, че нормата следва да бъде
схващана като забрана за преследване и наказване за второто деяние,
доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които по същество
са значително същите – сходни. При действаща регламентация на ЗАНН и
НПК, прекратяване на второто по ред производство, независимо дали е
наказателно или административно-наказателно, с характер на наказателно по
автономното значение на Конвенцията, не може да се избегне, тъй като се
явява единствения съобразен с правозащитните стандарти на ЕКПЧ,
процесуален инструмент за ефективно преодоляване на последиците от
нарушението на една от основните човешки права. – никой да не бъде
подлаган на повторно наказателно преследване за едно и също деяние. С
прекратяването по реда на чл.24 ал.1 т.6 от НПК на второто по ред
наказателно производство, образувано и/или проведено срещу дееца, след
окончателното приключване на административно-наказателно производство с
наказателен характер за същото деяние, националните власти признават и
цялостно компенсират допуснатото нарушение на забраната ne bis idem. В
аспекта на това правило отговорът на въпроса дали е допустимо дееца да носи
отделно наказателна и административно-наказателна отговорност за деяние, с
6
което се нарушават едновременно наказателна и административна норма,
логически се предпоставят от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за
понятието idem – че сама по себе си разликата в защитения обект не
предотвратява действието на принципа. От правна точка при определянето на
тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното
поведение. Преценката дали се касае за същото деяние се основава само на
фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на
класификацията му, като престъпление или административно наказание. Щом
деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни
производства – наказателно и административно с наказателен характер
представлява нарушение на чл.4 параграф 1 от Протокол № 7, независимо от
обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита. В случаите,
когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и
административно-наказателна норма, с един и същи обект на защита, по-
тежката наказателна отговорност поглъща административно-наказателната.
Върховните съдии са решили, че дееца не следва да носи едновременно
наказателна и административно-наказателна отговорност в случаите, когато с
извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и
административно-наказателна норма с различни обекти на защита. Фактите в
настоящият случай са не само сходни, но са и идентични и това се установява
от решението на РС – Тополовград по УБДХ. Следователно, нормата на УБДХ
с нейния наказателно правен характер има много по интензивно въздействие
върху дееца, предвижда се до 15 денонощия арест и след като тя е приложена
е недопустимо да се търси и административно-наказателна отговорност. По
този начин допуснатите нарушения в НП попадат в тази забрана и не следва да
се налага наказание и по тях.
Поради тези съображения, съдът счита, че жалбата е основателна и
следва да бъде уважена, а НП следва да бъде отменено като неправилно и
издадено при съществени нарушения процесуалния закон.
В случая не се претендират разноски от жалбоподателят и такива се
следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0358-000156 от 05.12.2024
г. на Началник РУ – Тополовград, към ОД на МВР - Хасково издадено против
Х. И. Ш. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.***********, с което са му наложени
следните наказания:
- На основание чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец;
- На основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец;
- На основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева;
- На основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева;
- На основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева;
- На основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева;
- На основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева;
- На основание чл.183 ал.1 т.1 предл.1-во от ЗДвП глоба в размер на 10
лева;
- На основание чл.183 ал.1 т.1 предл.3-то от ЗДвП глоба в размер на 10
лева;
Общо глоба в размер на 350 лева и лишаване от управление на МПС за
срок от два месеца,
за извършени от него нарушения:
- по чл.103 от ЗДвП
- по чл.103 от ЗДвП
- чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП
- чл.139, ал.2, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗДвП
- чл.100, ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП
Решението подлежи на касационно обжалване пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ЯМБОЛ в 14-дневен срок от съобщението
на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
8