Решение по дело №217/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик срещу решение №505 от 22.12.2023г., постановено по АНД № 1243/2023г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 13-2300220 от 30.06.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на С. Т. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на чл. 11, ал. 5, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.).

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено при нарушение на материалния закон. Излагат се съображения. Моли се да бъде отменено и наказателно постановление да бъде потвърдено.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща процесуален представител. Излага съображения в писмено становище, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на поискания от ответника по касация адвокатски хонорар.

Ответникът – С. В., чрез процесуалния си представител адв. У., счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно, с оглед на което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в с.з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК, жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд – Пазарджик е приел следното от фактическа страна:

С. В. е санкционирана за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като лице което възлага работа на обект „разрушаване на съществуваща сграда в УПИ-ХVIII-10022, кв.8, [улица], град Пазарджик, на 14.03.2023 г. не е документирала инструктажа по безопасност и здраве на лицето Ю. М. А., строителен работник, работещ по разрушаване на гореописания обект – къща, в книга за инструктаж, установен в обекта на контрол да престира труд като строителен работник. Нарушението било извършено на 14.03.2023 г. в град Пазарджик, когато лицето Ю. М. А., при извършване на строителни дейности по разрушаване на гореописаната къща, попада в подпокривното пространство на съществуваща в съседство сграда, представляваща фитнес клуб, след което бил откаран за преглед и лечение в ЦСМП – Пазарджик. Нарушението било установено на 20.03.2023 г. при преглед на изисканата документация в ДИТ – Пазарджик, представена от пълномощник на жалбоподателката, и по-конкретно от инструктажната книга, видно от която за лицето Ю. М. А. не е документиран инструктаж по безопасност и здраве при работа. Извършеното съставлявало нарушение на чл.11, ал.5 във връзка с чл.11, ал.1, т.6 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, за което на 11.04.2023 г. свид. А. Г. съставила против С. В. АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление (НП).

Горната фактическа обстановка съдът е възприел въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. След като ги е обсъдил поотделно и в съвкупност и е извършил цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление районният съд правилно е приел, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Административнонаказателната отговорност е лична и административнонаказващият орган е длъжен да изследва въпроса кое е наказателноотговорното лице, като в случая определянето на С. В. като „работодател“ е произволно и не се подкрепя от доказателствата по делото, в това число и НП № 13-2300216 от 30.06.2023 г., влязло в сила на 21.07.2023 г., с което С. И. А. в качеството му на „работодател“ е санкциониран за това, че не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма към 14.03.2023 г. с лицето Ю. М. А., което е заварено да престира работна сила в процесния по настоящото дело обект.

Нарушението не е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Отделно от това след постановяване на решението на РС е отменена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – деянието понастоящем не съставлява административно нарушение. Съдът е длъжен да приложи по-благоприятния за нарушителя закон, поради което този факт е самостоятелно основание за отмяна на НП.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №505 от 22.12.2023г., постановено по АНД №1243/2023г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на С. Т. В., [ЕГН], с адрес гр. Пазарджик, [улица], ет. 6, ап. 18 сумата от 450 лв. – разноски по делото.

Решението е окончателно.