№ 453
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110110993 по описа за 2022 година
Предявен е конститутивен иск по чл.30 ЗН.
В исковата молба от името на ищцата Г. Д. П. нейният пълномощник твърди , че
доверителката му и ответницата са законни наследници на Д.Г.П. , починал на
10.11.2021г. , който е бил техен баща. Посочва, че запазените й 2/9 части от наследството
на Д.Г.П. са накърнени със съставеното на 21.07.2004г. от наследодателя завещание на
притежаваната от него 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ
№ ** , находящ се в град София, ж.к. „**** с площ от 89,85 кв.м. Посочва , че в
наследството няма останали други недвижими имоти.
Искането към съда е да възстанови запазените 2/9 идеални части на ищцата от
наследството на баща й Д.Г.П. чрез намаляване на съставеното от него завещателно
разпореждане , рег. № ****г. на нотариус А.И. , обявено с протокол от 30.11.2021г. на
нотариус А.И., в полза на ответницата на 1/2 идеална част от недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № ** , находящ се в град София, ж.к. „**** с
идентификатор *** , с площ от 89,85 кв.м. , с принадлежащо мазе № 27 , заедно с
принадлежащите 4, 338 % идеални части от общите части на сградата .
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцата поддържа предявения
иск. При устните състезания в заседанието на 11.12.2024г. адвокатът на ищцата е пледирал за
уважаване на иска. Доводи за основателността му са посочени и в представената на
19.12.2024г. писмена защита от адвоката на ищцата.
Ответницата Д. Д. П. оспорва изцяло предявения иск видно от изявленията на
1
пълномощника й в представения на 12.08.2022г. отговор на исковата молба. Твърди се , че
към датата на откриване на наследството на общия наследодател на страните Д.Г.П. –
10.11.2021г. в него не е била включена 1/2 идеална част от правото на собственост върху
процесния апартамент , тъй като целия имот е бил придобит по давност от ответницата
преди смъртта на баща й , тъй като тя го е владяла от 2005г. непрекъснато и явно и без
противопоставяне на съсобствениците му (родителите й) с намерение да го свои. Посочва се
, че с процесното завещание не е нарушена запазената част на ищцата , защото в
наследствената маса се включват парични средства на наследодателя , дарения на парични
средства на ищцата и на майка й Ю.Г.С. , както и вещни права върху сграда и дворно място
в село Мала църква , община Самоков.
В хода на съдебното производство ответницата и пълномощникът й поддържат
оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 11.12.2024г. пълномощникът
на ответницата е пледирал за отхвърляне на иска. Аргументи за неоснователността му са
обосновани и в представената на 20.12.2024г. писмена защита от адвоката на ответницата.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на ищците по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Предявеният иск по чл.30 ЗН е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По настоящото дело не е спорно , а и се установява от представеното с исковата молба
удостоверение, изх. № 20225/19.11.2021г. за наследници, издадено от длъжностно лице в
район "Младост" при СО , че ищцата Г. Д. П. и ответницата Д. Д. П. са сестри и наследници
по закон на техния баща Д.Г.П. , починал на 10.11.2021г. , заедно с третия наследник – техен
брат и син на наследодателя Даниел Димитров Пашов (който не е страна по делото- б.с.).
Тъй като ответницата е наследник по закон на наследодателя , за предявяването на иска по
чл.30 ЗН не е необходимо приемане на наследството по опис от ищцата (чл.30 ,ал.2 ЗН).
По делото не се спори , а и е доказано чрез представените от страните писмени
доказателства - Договор за покупко-продажба на жилище , сключен по реда на чл.117
ЗТСУ/отм./ с рег. № 8 от 06.07.1987г. , том ХІІІ от 1987г., и бракоразводно съдебно
решение от 10.12.1991г. на Втори районен съд в град София , 3 състав по гр.д. № 284/1990г.,
че Д.Г.П. и неговата съпруга Й.И. П. са закупили процесния апартамент по време на брака
им , който е прекратен с развод , като този имот , който е бил тяхно семейно жилище , е
станал съсобствен между тях при равни квоти, и е бил предоставен за ползване от съда на
Й.И. П. , заедно с децата Д. (ответницата по настоящото дело- б.с.) и Даниел.
Като писмено доказателство по настоящото дело е прието представеното с исковата
молба Саморъчно завещание с нотариално заверен подпис , рег. № 2619/21.07.2004г.на
нотариус А.И. , което е обявено с протокол от 30.11.2021г., съставен от нотариус А.И..
Съставянето на завещанието, неговото съдържание и обявяването му не са спорни по
делото факти, доколкото никоя от страните не изразява възражение относно автентичността
на завещанието.
2
Със завещанието от 21.07.2004г. завещателят Д.Г.П. е завещал на дъщеря му Д. Д. П.
(ответницата) притежаваната от него 1/2 идеална част от АПАРТАМЕНТ № ** , находящ се
в град София, ж.к. „**** с площ от 89,85 кв.м.
Доколкото с процесното завещание е завещана определена част от имущество - ½
идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент , то представлява
частно завещателно разпореждане по смисъла на чл.16, ал.2 ЗН , т.е. то е завет и
придава на ответницата качеството заветник, като негов предмет е определена вещ -
процесния недвижим имот.
Съгласно чл.19,ал.1 ЗН заветът на една определена вещ е недействителен, ако
завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството.
По настоящото дело е доказано , че към датата на откриване на наследството–
10.11.2021г. в наследството на Д.Г.П. не е било включено правото на собственост върху 1/2
идеална част от процесния имот, което е предмет на процесното завещание , тъй като това
право е било погасено поради придобиването на имота от ответницата по давност
преди смъртта на наследодателя.
Предявеното от ответницата възражение за придобиване по давност на процесния
имот е основателно. Това е така по следните причини :
За да се придобие по давност правото на собственост върху имот е необходимо
непрекъснато владение в продължение на 10 години съгласно чл.79 , ал.1 ЗС. Съгласно
чл.68, ал.1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ , която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя, като според чл.69 ЗС предполага се ,
че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже , че я държи за другиго.
Според чл.83 ЗС който докаже , че е владял в различни времена, предполага се , че е владял и
в промеждутъка, ако не се докаже противното.
Лицето, което претендира, че е владелец (в случая ответницата) следва да установи
обективния елемент на владението (т.нар. corpus) - упражняването на фактическата
власт върху съответната вещ, тъй като вторият субективен елемент (т.нар. аnimus) на
владението- намерението да държи вещта за себе си се предполага според изричната
презумпция , установена в чл.69 ЗС.
За да е налице първият обективен елемент на владението по чл.68,ал.1 ЗС във връзка с
чл.79,ал.1 ЗС (т.нар. corpus), необходимо е упражняването от владелеца на фактическата
власт върху вещта да отговаря на няколко допълнителни изисквания (признаци), които са
общоприети във вещно-правната доктрина и в съдебната практика - трябва владението да е :
1)постоянно, 2)непрекъснато , 3) несъмнително , 4) спокойно и 5)явно (изрично в този
смисъл- проф. В.Т., "Владение" , изд. 1991г. стр.15 и 16). При упражняването на
фактическата власт владелецът не само трябва да извършва действия върху вещта,
изразяващи волята му да я държи като своя, но и да обективира това пред собствениците.
По настоящото дело ответницата твърди , че от началото на 2005 г. до настоящия
момент тя живее в процесния апартамент, поддържа го и плаща разходите за обитаването
3
му , като това не се оспорва изрично от ищцовата страна.
В съдебното заседание на 10.04.2024г. по настоящото дело като свидетел е разпитана
майката на ищцата – Ю.Г.С. (която не е майка на ответницата-б.с.), която посочва, че тя е
живяла в процесния апартамент със съпруга й Д.П. до април 2000г. , като след това там са
живели трети лица – наематели , които са плащали наем на Д. и на майка й , но не и на
Д.П.. Свидетелката разказва , че ищцата Г. е ходила в този апартамент „на гости” на сестра
си Д. през една лятна ваканция , когато е била на 10-12 години , като изрично свидителката
уточнява, че Д. живеела в имота с детето и с мъжа й Л В същото заседание на
10.04.2024г. като свидетел е разпитана и С.А Т. , живееща в съседен блок на този , в който се
намира процесния апартамент. Тази свидетелка твърди , че познава Д. от 2009г. , тъй като
децата им ходели в една и съща ясла , а след това и в една и съща детска градина. Според
тази свидетелка Д. и бащата на дъщеря й – Лса живели заедно в този имот от 2005г. до
2013г. , а след като тя се разделила с Лпрез 2013г. , останала да живее там с дъщеря си Й,
като и към настоящия момент те живеят там. Според свидетелката Д. е правила
ремонти на апартамента – на кухнята , на детската стая, на спалнята , на банята и
тоалетната , направила е външна изолация на имота , купила клматици за всички стаи.
Свидетелката твърди , че не знае бащата на Д. да й е давал пари , въпреки че те „са се
чували” и са „се разбирали прекрасно” . Според тази свидетелка Д. е извършвала
ремонтните дейности , когато е имала финансова възможност , като никой не й е помагал.
Според свидетелката ищцата Г. Д. е идвала в този апартамент „на гости” , когато е била 5-6
годишна , но не и след това.
В заседанието на 10.04.2024г. е прието заключението по съдебно-оценителната
експертиза, неоспорено от страните. В отговора на задача № 2 вещото лице посочва , че от
представените по делото документи (договори с дружества , извършващи ремонтни
дейности, представени от ответницата с отговора на исковата молба , неоспорени от ищеца-
б.с.) и от огледа на място в апартамента са установени извършени „редица ремонтни
дейности” , като : „основен ремонт на кухнята с усвояване на терасата, изграждането на нов
кухненски фронт , смяна на вратата на кухнята , тоалетната, нова настилка по под с
гранитогрес , шпакловка , боядисване с латекс , което е правено през 2020г.” , като „преди
това през 2019г. е сменена дограмата с ПВЦ, монтирани комарници през месец 12.2020г.”.
Констатирано е от вещото лице и, че „ в стаите е сменена настилката с ламинат , в антретата
с плочки , в баня с тоалетна са сменени плочки по под и стени с ново санитарно
обзавеждане, положена е топлоизолация по фасада с минерална мазилка м.04.2022г.”
Вещото лице посочва изрично : „След анализ на извършените подобрения се установява , че
основният ремонт на жилището, започнат някъде около 2005г., е бил завършен до
датата на смъртта на наследодателя – 10.11.2021г.”, като вещото лице добавя , че през
периода след 10.11.2021г. само е поставена външната изолация (м. 04.2022г.). Видно е , че
установеното от вещото лице по съдебно-оценителната експертиза е в съответствие с
показанията на свидетелката С.А Т. относно извършени в процесния имот ремонтни
дейности от 2005г. до 10.11.2021г.
4
Като писмени доказателства по делото са приети и следните документи: Договор за
откриване на домашен телефонен пост от 26.10.2005г. между ответницата и „БТК”АД с
адрес – процесния апартамент; Договор за предоставяне на услуги по кабело-
разпределителната мрежа на „Е.К.К.ЕООД от 05.04.2007г. между ответницата и
„Е.К.К.ЕООД с адрес –процесния апартамент ; два броя удостоверения за настоящ адрес с №
68/27.10.2011г. и № 99/10.09.2015г. , издадени от район „Връбница” при С.О. , в които е
вписано , че адреса на процесния имот е регистиран като настоящ адрес на ответницата
от 08.05.2009г. Тези документи , съпоставени със свидетелските показания по делото ,
доказват , че от началото на 2005г. ответницата е упражнявала фактическата власт
върху имота първоначално чрез наематели (според показанията на свидителката Ю.Г.С.) ,
а след това и като го е обитавала лично и със семейството й – дъщеря й Й и бащата на
дъщеря й Л като от тогава тя е извършвала дейности , които обитателят на един имот
осъществява – сключвала е договори за телефонни и интернет връзки , плащала е
консумативни разходи (за ток например) , данъци, извършвала е ремонтни дейности (като
поставяне на дограма , плочки, топлоизолация и др). Чрез посочените устни и писмени
доказателства по настоящото дело е доказано владението по смисъла на чл.68,ал.1 ЗС на
ответницата върху процесния имот през 10 годишен период преди откриване на
наследството.
По делото няма нито твърдения , нито доказателства съсобствениците на
процесния апартамент – Й.И. П. и Д.Г.П. да са се противопоставяли на владението на
ответницата върху процесния имот от 2005г. до 10.11.2021г. Според свидетелските
показания Д.П. се е разбирал добре с ответницата , посещавал я , т.е. знаел е , че тя
упражнява фактическа власт върху имота, но не е участвал нито в разходите за имота ,
нито е получавал доходи от него, нито се е противопостявал на фактическата власт на
ответницата върху този имот. Следователно по настоящото дело не е оборена
презупцията на чл.69 ЗС , т.е следва да се приеме , че упражняваната от ответницата
фактическа власт върху процесния имот е била владение по смисъла на чл.68,ал.1 ЗД , а не
държане по чл.68,ал.2 ЗС.
По настоящото дело не е доказано прекъсване на владението на ответницата върху
процесния имот през периода от началото на 2005г. до 10.11.2021г. Поради това следва да се
приеме с оглед чл.83 ЗС , че тя е владяла имота през целия този период.
Поради посочените причини следва да се приеме , че владението на ответницата
върху процесния имот през периода от началото на 2005г. до 10.11.2021г. ( а и след това ) ,
което е продължило повече от 10 години, е било постоянно, непрекъснато ,
несъмнително , спокойно и явно, което осъществява фактическия състав на
придобивната давност по чл. 79,ал.1 ЗС.
Според т. 2, in fine от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012г. по тълкувателно
дело № 4 / 2012г. на ОСГК на ВКС процесуалните последици на придобивната давност се
зачитат от момента на позоваването на давността , но считано към момента на
изтичане на законовия срок. Следователно въпреки че се е позовала на придобиването на
5
имота в настоящото съдебно производство, изявлението на ответницата поражда действие
считано към момента на изтичането на 10-годишния давностен срок , т.е. към началото
на 2015г. , което значително предшества откриването на наследството – 10.11.2021г.
Доколкото правото на собственост върху 1/2 идеална част от процесния имот не е било
включено в наследството на Д.Г.П., написаното от него завещание е недействително по
смисъла на чл.19, ал.1 ЗН, което според правната доктрина и съдебната практика означава
нищожно , т.е. не е породило правно действие.
Възстановяване на запазена част по реда на чл.30 и сл. ЗН може да се осъществи
само чрез намаляване на завещания или дарения , които са породили правно действие.
Поради недействителност на процесното заващание за ищцата не съществува право да
иска неговото намаляван .
Доколкото претендираното от ищцата право по чл.30 ЗН не е налице, предявеният
иск по чл.30 ЗН е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото:
Съдът не присъжда разноски на ищцата, тъй като няма правно основание за това,
доколкото искът е отхвърлен. Според ГПК разноски се присъждат на ищеца само при
уважаване на исковете (чл.78,ал.1 ГПК).
Ответницата претендира присъждане на направените от нея разноски по делото, които
се изразяват в платените депозити за съдебно-оценителната експертиза (500 лв) и за съдебно
–счетоводната експертиза (450 лв) , внесените държавни такси за издаване на съдебни
удостоверения по настоящото дело(общо 25 лв), на преписи и удостоверения от Районен
съд Самоков (общо 16 лв) , на преписи от КАТ (5,25 лв), на удостоверение от „У.К.АД (36 лв)
и адвокатско възнаграждение (750 лв).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД ,68 СЪСТАВ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от Г. Д. П. , ЕГН: ********** ,
гр.София, ж.к. „**** със съдебен адрес : град София, ул. „*** , чрез адв. Б. М., против Д.
Д. П., ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „**** ап.**, със съдебен адрес : град София, бул.
„**** чрез адв. В. Б., конститутивен иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазените 2/9
идеални части на ищцата от наследството на баща й Д.Г.П. чрез намаляване на
съставеното от него завещателно разпореждане , рег. № ****г. на нотариус А.И. , обявено
с протокол от 30.11.2021г. на нотариус А.И., в полза на ответницата на 1/2 идеална част от
недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № ** , находящ се в град София, ж.к.
„**** с идентификатор *** , с площ от 89,85 кв.м. , с принадлежащо мазе № 27 , заедно с
принадлежащите 4, 338 % идеални части от общите части на сградата .
ОСЪЖДА Г. Д. П. , ЕГН: ********** , гр.София, ж.к. „**** със съдебен адрес : град
6
София, ул. „*** , чрез адв. Б. М., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. П., ЕГН: **********, гр. София,
ж.к. „**** ап.**, със съдебен адрес : град София, бул. „**** чрез адв. В. Б., на основание
чл.78,ал.3 ГПК сумата от 1 782,25 лв (хиляда седемстотин осемдесет и два лева и двадесет
и пет стотинки), представляваща сбор от направените от ответницата разноски по
настоящото исково дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7