МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД
№ 486 / 2008 на ШОС
Подсъдимият
М.К.Р.,
ЕГН – ********** е предаден на съд с обвинение, в това че на 13.05.2008 година
в с. ****, обл. Шумен умишлено умъртвил Д.Р.Н. ***,
като смъртта е настъпила на 17.05.2008 година – престъпление по чл. 115 от НК.
По
делото не е предявен граждански иск.
Разпитан по време на досъдебното
производство обв. Р. е заявил, че разбира
обвинението, но е отказал да дава обяснения с мотив, че няма ясен спомен за
случилото се. Позицията
на подсъдимия М.Р. в хода на съдебното производство е, че не се признава за
виновен по обвинението, но подробно
разказва за извършеното от него. В съдебно заседание заявява, че е бил принуден
да нанесе удари на дядо си за да се предпази от неговото агресивно поведение и
нападение. Заявява, че всичко се е случило неволно, не е действувал умишлено. В
последната си дума изразява съжаление за случилото се.
От събраните по делото доказателства, гласни и
писмени от изслушаните и приети експертизи, съдът приема следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М.Р. произхожда от непълно семейство,
баща му е неизвестен, а майката страда от психично заболяване и често отсъства
от дома си. Р. бил отгледан от баба си и дядо си по майчина линия – св. М.Д.Р.
и пострадалия Д.Р.Н.,*** – обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите Й.Р., С.Н., М.Р., В.П..
Преди няколко години подсъдимия Р. с финансовата
помощ на дядо си и баба си, които продали имота си в с. Дойранци,
закупил къща в с. ****, общ.****, обл. Шумен на ул****, където тримата се преместили да живеят. Подсъдимият
започнал работа в ЖП участъка в гр. ****
като общ работник. При събирания с приятели и колеги Р. употребявал алкохол. В
пияно състояние подсъдимия ставал агресивен и често физически малтретирал
близките си. Често обект на агресията на
подсъдимия ставал дядо му Д.Р.Н. -
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Й.Р., С.Н., М.Р., В.П..
На 13.05.2008 година, след работа, подсъдимия Р. и
колегите му – свидетелите Д.Д.С. *** и С.С.С. ***, се събрали в дома на С. да
се почерпят. Р. и С. изпили около литър домашна ракия. По тъмно С.С. и М.Р. си
тръгнали с лекия автомобил на С.. Свидетеля С. откарал подсъдимия до дома му и
го оставил пред пътната врата – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Д.С., С.С., М.Р..
Свидетелката М.Р. чула шума от автомобила и виждайки
внука си, излязла да го посрещне. Подсъдимия М.Р. се качил в стаята си на
втория етаж на къщата, но бързо слязъл при баба си и дядо си в обитаваната от
тях стая на първия етаж. Р. започнал да милва пострадалия Н. с ръце по лицето. На
Н. не му било много приятно, тъй като някои от милувките били по груби. Помолил
подсъдимия да ги преустанови и да отиде и да си легне. Това не се понравило на
подсъдимия и той започнал да нанася на Н. силни шамари по лицето. Постепенно
шамарите прераснали в удари с юмруци и ритници. Пострадалия паднал до леглото. М.Р.
продължил да рита силно дядо си в областта на главата, гръдния кош и горните
крайници и не преустановил действията си въпреки започналото силно кървене от
главата на Н.. Като видяла това баба му М.Р. се изплашила от агресивното му
поведение. Избягала от къщата да
предпази себе си и тръгнала да търси помощ. Свидетелката Р. най-напред отишла
да търси помощ от техен съсед – свидетеля В.Г.. Пред него заявила, че М. е бил
и ритал дядо си, като пред Г. непрекъснато повтаряла: „Уби го, уби го”. Г.
съобщил за инцидента в полицейското управление гр. ****. След това Р. отишла в
дома на съселянката си А.Р.. Свидетелката А.Р. също телефонирала на полицията. Докато
Р. се прибирала към дома си, срещнала по улицата линейка на „Спешна помощ”,
екипът на която транспортирал към болница съпругът й – Д.Н. и патрулен полицейски автомобил, отвеждащ внука
й. Д.Н. *** и приет за лечение в ОАРИЛ. Въпреки оказаната му медицинска помощ и
проведеното лечение, на 17.05.2008 година Н. починал – обясненията на
подсъдимия, отчасти показанията на свидетелите М.Р., А.Р., В.Г., Й.Р., С.Н., съдебно медицинската
експертиза, допълнителна съдебно медицинска експертиза, комплексна съдебно
психиатрична и съдебно психологична експертиза, медицински документи, препис
извлечение от акт за смърт.
Приетата фактическа обстановка се доказва от обясненията на подсъдимия М.Р.. В подкрепа на това са и свидетелските показания на свидетелите М.Р., А.Р., В.Г.,
Й.Р., С.Н., В.П., Д.С., С.С.. Тези показания са в унисон и от приложените писмени
доказателства: съдебно медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп,
тройна съдебно медицинска експертиза, съдебно психиатрична експертиза и съдебно
психологична експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към
него, протокол за доброволно предаване, медицински документи, препис извлечение
от акт за смърт, удостоверение за смърт и наследници. Всъщност така описаната
фактическа обстановка не се оспорва от страните. Защитата на подсъдимия оспорва само формата на вината
и умисъла.
От съдебно медицинската експертиза за оглед и
аутопсия на труп № 60 / 2008 - л. 52, е
установена съчетана травма на глава, лицева травма. Тежка гръдна травма.
Масивно кръвонасядане на меките черепни обвивки, оток
на мозъка, оток на белите дробове. Счупвания на долна челюст, на ребра в ляво.
Контузия на белия дроб. Множество кръвонасядания по
местата на счупване, на лице, на крайници. Охлузвания по гръден кош и коремна
област. Стар инфаркт на сърцевия мускул. Смъртта
на Н. се дължи на съчета травма на
главата, лицето и тежката гръдна травма довели до развитие на остра дихателна и
сърдечна недостатъчност. Травматичните увреждания са в причинно следствена
връзка с настъпилата смърт. Настъпилия травматичен шок /масивна кръвозагуба/ и контузията на белия дроб са състояния, при
които се поражда опасност за живота на увредения.
От извършената допълнителна тройна съдебно - медицинска
експертиза - л. 60, е видно, че
констатираните при аутопсията травматични увреждания върху трупа на Н. са
причинени по общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи и ръбести
предмети и могат да бъдат причинени при нанасяне на множество силни удари с
ръце, юмруци и др. в различни части на главата, лицето, тялото и крайниците.
Морфологично уврежданията не дават основание да се идентифицира специфична
удряща повърхност. В този смисъл не може да се изключи да са нанасяни удари и с
някакви предмети, но е възможно уврежданията да бъдат причинени и само от
множествени удари с юмруци, ритници и др. Експертизата приема наличие на
нанесен много тежък побой на Н., от който той неминуемо е щял да почине. В
случая му е оказана специализирана терапия и реанимация и въпреки това смъртния изход не е бил
избегнат. Заключението приема за некоректно да се разглеждат поотделно
телесните повреди. Приема се наличие на пряка и непрекъсната връзка между побоя
и смъртта. Конкретната причина за смъртта на 73-годишния Н. се дължи на
развилия се травматичен шок, довел до срив на микроциркулацията.
Не може да се каже от коя причинена травма е настъпил шока, тъй като той е
обусловен от масивността и тежестта на всички травми, включително и от кръвозагубата от тях.
По делото е назначена комплексна психиатрична и
психологична експертиза – л. 75. Същата заключава, че подсъдимия М.К.Р. не
страда от психично заболяване. Установените особености на личностовата
структура и вредната алкохолна употреба не представляват такова заболяване. Непосредствено преди инкриминираното деяние Р.
се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване от средна степен, като
алкохолното повлияване е присъствало и по време на самото деяние и след това. В
поведението на обвиняемия не са установени патологични елементи, които да
налагат обсъждане на качествено разстройство на съзнанието. Р. е годен да
участва в наказателния процес и да изтърпява наказание. Не са налице клинични
или поведенчески отклонения, които да лишават подсъдимия
М.Р. от годността му да разбира и ръководи постъпките си по време на извършване
на деянието. В механизма на деянието не се очертават психопатологични феномени,
а реализиране на афективния заряд в афективна реакция от непсихотичен
тип на база нисък фрустрационен праг, скъсен
емоционален резонанс, улеснен от алкохола. При извършване на престъплението, подсъдимия
е бил улеснен от алкохола и от присъщите му личностови
особености, изведени в рамките на проведеното за нуждите на експертизата
психологично изследване, а именно: нисък фрустрационен
праг, нисък праг на раздраза с бърз интензитет на
негативните емоции, базово висока агресивност в разновидностите й – вербална,
физическа, агресивна раздразнителност и готовност. Съчетаването на личностовите особености и алкохолните злоупотреби при М.Р.
повишават базисния риск от агресивно и асоциално поведение.
Тук следва да се отбележи, че обясненията на
подсъдимия Р. за годни доказателствени средства. Същите са кредитирани в пълен
обем с изключение на частта, в която подсъдимия обяснява, че преди да започне
да нанася удари на дядо си, същият му посегнал с нож. В тази част обясненията на подсъдимия се приемат за
негова защитна версия, поради следното: подсъдимия е отказал да дава обяснения
в досъдебното производство. Безспорно това е негово
право. Но ако същият е бил ”нападнат” от дядо си е можел да съобщи за това
обстоятелство. Същото се отнася и за показанията на свидетелката М.Р. – баба на подсъдимия. В подробния и
разпит пред съдия, непосредствено след извършване на престъплението
свидетелката не е съобщила за такова обстоятелство. Това обстоятелство за първи
път се появява едва в съдебна фаза. Показанията и в тази част в хода на
съдебното следствие не се кредитират от съда. Съдът дава вяра на показанията и
пред съдия в досъдебното производство. Нейното
поведение и промяна в показанията са разбираеми. М.Р. е освободен 24 часа след
извършване на престъплението. Свидетелката и подсъдимия живеят в една къща,
дори в едно домакинство. Р. се грижи за баба си. Освен това същата е видяла
вече какво се е случило с пострадалия Д.Н.. Опасенията, че агресията на Р. може
да бъде насочена и към нея заедно със желанието
и да го защити обуславят
промяната в показанията и. В съдебно заседание свидетелката изрично заяви: “не
съм казала за защита на семейството.
Двамата съжалявам, но най много М. защитавам, защото той ми е защита
през цялото време ... “. Във връзка с
това обстоятелство, че М.Р. е бил провокиран от посягането с нож от дядо си
съдът не дава вяра и на свидетелите В. Д.
и А.Р.. На първо място същите не са очевидци на станалото, а пресъздават
разказаното им от свидетелката М.Р. и подсъдимия М.Р.. За това обстоятелство
подсъдимия е разказал на свидетелката Д. значително след инцидента. Очевидно е че на
свидетелите са им разказани тези обстоятелства за да може да бъде изградена
защитната теза на подсъдимия.
Състоянието в което се е намирала
свидетелката М.Р., когато е обикаляла от къща на къща да търси помощ,
надали и е позволило да разказва спокойно и в подробности на свидетелката Р. за
това което се е случило. Безспорно това е разказано на свидетелката в доста по
късен етап за да се лансира развитата защитна теза на подсъдимия. На второ
място – свидетелите С.Н., К.Р. и В.Г. не съобщават за това обстоятелство. А те
са хората, на които свидетелката М.Р. непосредствено след деянието на внука си
се е обадила и от които е потърсила помощ. Свидетеля В.Г.: “ ..... тя се качи
при нас на терасата и започна да вика “Убиха го, убиха го” Тя каза “ М. бие
дядо си и ще го убие”, каза да извикам чичо му. ...... Бабата спомена, че първо М. започнал да го
целува и след това започнал да го бие, той паднал, а тя хукнала...” Свидетелката
Й.Р.: “ ...... Буля ми каза, че влязъл и започнал да милва брат ми и по едно
време започнал да го удря и брат ми паднал от дивана, защото той не е очаквал
явно..... Тя ми каза, че като видяла брат ми паднал на земята и М. започнал да
го рита с маратонките и тя се уплашила, защото той и казал да млъкне, че ще
започни и нея..... “ Свидетеля С.Н.: “....Каза “Докараха М. с една бяла кола
пиян и той започна да гали дядо си и докато го гали започна да го бие и аз му
виках “как може М. да правиш такова нещо, да биеш дядо си” А той и казал
“мълчи, че да не започна и тебе”. На следващо място -за нож подсъдимия не е разказал и на свидетеля Герчо
Н., който първи е посетил местопроизшествието и е снел сведение от него. Изобщо
в хода на цялото досъдебно производство продължило
почти една година нито един свидетел не разказва за такова обстоятелство и
никъде не се съдържа и дори май малка индиция за
същото. Поради тази причина и не е правен оглед на самото помещение, в частност
масата, никой не е търсил нож. Това обстоятелство се появява едва в съдебно
производство, при свидетели посочени и доведени от подсъдимия и услужливо
градят защитната му теза. Но и в тази част показанията са противоречиви. В
крайна сметка не става ясно, след като масата е била раздигната, от къде се е
появил този нож. Версията на подсъдимия и св. Р. са различни. Разлика има и в
големината и вида на ножа. Различие има и в действията и движенията “извършени”
от пострадалия с ножа. И разликите са не само между показанията на посочените
свидетели и подсъдимия, а се съдържат и в самите тях. И това се дължи на
посочените по горе причини, поради което и в тази им част не са кредитирани.
Освен това следва да се отбележи, че съдът не възприема подхода на
защитата по отношение на констатираните върху пострадалия увреждания. В тази
насока приема тезата на вещите лица. Не може всяко едно увреждане да бъде
разчленявано и разглеждано само за себе си, без да се държи сметка на
съвкупността. При такова сериозна общо въздействие върху организма, с множество
травми, довели до реално изразена опасност за живота е “некоректно” всяка да се дроби на телесно увреждане само по себе
си и да се квалифицира всяко от тях като телесна повреда. Това е “некоректно”
тъй като в крайна сметка
съвкупността от травмите е довела до крайния резултат. Поради което и съдът приема заключението на
допълнителната тройно съдебно медицинска експертиза за наличие на пряка и
непрекъсната връзка между побоя и смъртта. Конкретната причина за смъртта на Н.
е развилия се травматичен шок, довел до срив на микроциркулацията.
Не може да се каже от коя причинена травма е настъпил шока, тъй като той е
обусловен от масивността и тежестта на всички травми, включително и от кръвозагубата от тях.
Обектът на
престъплението е животът на пострадалия Д.Н., върху когото е въздействувано пряко и непосредствено, като по този начин
са увредени обществените отношения свързани с неприкосновеността на човешкия
живот, неговите качества, състояние, поведение. Убийството е най тежкото
престъпление против личността, защото засяга най важното благо на човека –
неговия живот. Човешкият живот е изключителна ценност, заради което се ползува
от засилена наказателноправна защита. Затова той не може да бъде отнет дори със
съгласието на пострадалия. По същите съображения е криминализирано не само
умишленото, но и непредпазливото убийство. В случая е без значение
здравословното състояние на Н., тъй като се посяга конкретно на правото на
живот, което е защитено от закона. Независимо от това в конкретния случай не са
констатирани болестни изменения на организма, които да причинят настъпването на
смъртта. Констатирания стар инфаркт на сърдечния мускул не се намира в причинно
следствена връзка с настъпилата смърт, нито по някакъв начин е спомогнал за по
бързото и настъпване. От обективна страна
убийството се изразява в умъртвяване на друг човек. Това умъртвяване
може да бъде извършено по различни начини. В конкретния казус изпълнителното
деяние е осъществено чрез активни действия върху организма на пострадалия.
Уврежданията са причинени чрез нанасяне на удари с юмруци и крака, бутане, ритане
така, че да се предизвика неговата биологична смърт. Деянието е довършено, като
е налице достатъчна по интензитет изпълнителна дейност, която обективно и
закономерно е довела до смъртта на жертвата – съдебно медицинската и тройна
съдебно медицински експертизи. Субектът на престъплението е всяко наказателно
отговорно вменяемо лице. Подсъдимият М.Р. е пълнолетен. Същият е вменяем. По
делото не са събрани доказателства, указващи че подсъдимият е имал или има
някакви психиатрични проблеми. Не са констатирани прекарани заболявания или
травми, имащи значение за възможността му правилно да възприема факти и
обстоятелства от значението за делото, за възможността му да разбира свойството
и значението на извършваното и да ръководи постъпките си или имащи значение за
правната квалификация на деянието и индивидуализацията на наказанието. Ето защо
по делото не съществува съмнение относно психическото му състояние и
вменяемост. Поради което и съдът приема, че подсъдимият М.К.Р. е пълнолетно
наказателно отговорно лице, което може да разбира свойството и значението на
извършваното и да ръководи постъпките си.
От субективна страна престъплението е реализирано при
евентуален умисъл, изразяващ се в съзнаване от дееца на общественоопасния
характер на деянието му, предвиждане настъпването на смъртта на пострадалия и
допускане / съгласяване с този резултат. Съдържанието на умисъла
се извежда от уязвимостта върху органите, върху които е насочено
посегателството, от броя и интензитета на нанасяните удари, от тяхната сила и
насоченост, както и от поведението на подсъдимия след реализиране на деянието.
В случая подсъдимия М.Р. е съзнавал, че със многобройността на нанесените
удари, тяхната сила и по начина по който действува може да причини смъртта на
пострадалия и въпреки това не се отказал от своите действия, защото се е
съгласил с този резултат. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на
деянието и е допускал настъпването на обществено опасните последици. Той е
съзнавал, че от неговите действия може да настъпи престъпния резултат -
смъртта, но се отнасял към него безразлично. Представата за неговото евентуално
настъпване, не го е възпряло да извърши предприетите действия. Той е съзнавал,
че с ударите, който нанася може да причини смъртта на пострадалия и въпреки
това не се е отказал от своите действия, защото се е отнасял безразлично към
този резултат. Деянието е извършено при евентуален умисъл и поради
обстоятелството, че в съзнанието на подсъдимия е съществувала представата, че
от нараняването може да последва смърт, т.е. налице е субективното отношение на
дееца към всички елементи от престъпния състав. Умисълът
е евентуален, тъй като обществено опасните последици не са пряко целени от
дееца, а са били възможен допълнителен резултат на неговото деяние, с
настъпването на които обаче той се е съгласявал, преследвайки другата цел, от
постигането на която въпреки това не се е отказал. Подсъдимият е съзнавал, че
нанасяните удари по сила, интензивност и местопопадения
засягат жизненоважни органи, чрез увреждането на което е възможно да настъпи
смърт, но въпреки това, увлечен от собствената си ярост е продължил побоя. Насоката на поведението му
не е била променена нито от виковете на пострадалия, нито от предупрежденията
на свидетелката М.Р. - Решение № 130 от
29.VII.1992 г. по н. д. № 82/92 г. ВС.
Съдът намира, че в случая не може да намери
приложение хипотезата на чл. 118 от НК вр. чл. 115 от НК, поради следното: За състава на престъплението по чл. 118 НК е необходимо да
се установи, че убийството е извършено в състояние на силно раздразнение, което
е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета против виновния
или неговите близки. За това престъпление е характерно, от една страна, че
решението за извършване на убийството възниква внезапно в състояние на силно
раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или
клевета против виновния или неговите близки, и, от друга страна, че то се
извършва в същото състояние. Под силно раздразнение се разбира такова
състояние, при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от
чувствата, че волята му се определя предимно от тях. Касае се до физиологически
афект, при който е налице само едно ограничение в значителна степен на
ръководене на постъпките по смисъла на чл. 13 НК, а не до патологически, при
който е изключена способността на дееца да ръководи постъпките си. Средствата,
с които се предизвиква състоянието на силното раздразнение, са изчерпателно
изброени в закона. Затова ако същото е предизвикано с други средства, а не с
тези, посочени в закона, съставът на чл. 118 НК не е налице. Ако състоянието на
силно раздразнение е предизвикано със средствата, посочени в закона, но от
друго лице, а не от пострадалия, или ако за това състояние има вина самият
деец, извършеното убийство не може да се квалифицира по чл. 118 НК. Насилието,
с което се предизвиква състоянието на силно раздразнение, може да бъде както
физическо, така и психическо. Насилието, тежката обида и клеветата, с които се
предизвиква състоянието на силно раздразнение, трябва обективно да съществуват.
Не всяка обида може да послужи като основание за прилагане на чл. 118 НК. Изисква
се обидата да бъде "тежка". А такава е тази обида, която от гледището
на морала дълбоко засяга и унижава достойнството и честта на дееца - Постановление № 2 от 1957 изм. и доп. с Тълкувателно
Постановление № 7 от 1987 Пленум ВС. Хипотезата на чл. 118 от НК
изисква на първо място дееца в момента на извършване на престъплението да е бил
в състояние на силно раздразнение. Силното раздразнение, което се изисква по
смисъла на закона не е това което се влага като общоприет разговорен термин.
Това е особено психическо състояние при което съзнанието е толкова стеснено, че
същото покрива или се доближава в максимален обем до признаците на физиологичен
афект. В конкретния казус и видно от съдебно психиатричната и психологична
експертиза подсъдимият М.Р. е могъл да
разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си. В
създалата се ситуация след употребения алкохол и натрупана емоционална нагласа
са се освободили потиснати в трезво състояние емоционални комплекси, без обаче
да се откриват прояви на афектно състояние или страх
застрашаващ живота му. Но така отреагирания агресивен
акт не носи характеристиките на физиологичен афект. Отсъствуват и каквито и да
е белези на патологичен душевен живот. На второ място, необходимо е това
състояние на силно раздразнение да е било предизвикано от пострадалия с
насилие, с тежка обида или клевета или по друг противоправен начин и то такива,
от които са настъпили или биха могли да настъпят тежки последици за виновния
или негови ближни. Установи се, че между пострадалия и подсъдимия понякога са
възниквали конфликти, свързани с възпитанието и развитието на М.Р. доколкото
дядо му го е отглеждал и изпълнявал
ролята и на негов баща. Независимо от това лично между тях двамата не е имало
съществени недоразумения. Не е имало спорни въпроси, недоразумения или конфликт
и на въпросната дата при среща им в стаята на пострадалия. Т.е. дори да се
приеме, че поведението на пострадалия да е било такова, че да е неприятно на
подсъдимият, то не са налице последващите изискващи се от закона последици – да
са настъпили или да е било възможно настъпването на тежки последици за
извършителя или негови ближни. Съдът приема, че не са налице доказателства за
възможни или действително настъпили последици на подсъдимия или неговите
ближни. Нещо повече закона изисква тези последици да не са каквито и да е, а
тежки. Т.е. изискват се последици които не са от кръга на обичайните и
ежедневните. В случая липсват последици от такова естество. На трето място това
поведение на пострадалия, както и последвалото силно раздразнение у подсъдимия
следва да са в логическа връзка и последователност, неразкъсани
във времето и пространството. В случая тази връзка изобщо не съществува. Доказа
се, че процесната
вечер подсъдимият и пострадалия не са влизали в пререкания, дразги
или свади. Т.е. първопричината за тази тяхна среща по никакъв начин не може да
бъде вменена като вина или като инициативност на пострадалия, за да може от
това негово поведение да се черпят по късно правни доводи в полза на
подсъдимият. Едва след забележката на пострадалия Н. към подсъдимия, че не са
му приятни отправените към него милувки подсъдимият се “ядосал” и започнал да
нанася удари на пострадалия. Упреците, отправени от 73 -годишния дядо към внука
си по повод на водения от него живот, не могат да се квалифицират като тежки
обиди и клевети, от които са настъпили или е било възможно да настъпят тежки
последици за виновния или негови ближни - Решение
№ 40 от 7.III.1996 г. по н. д. № 323/95 г., I н. о. Или в обобщение –
за да е налице хипотезата на чл. 118 от НК посочените три предпоставки следва
да бъдат кумулативно
изпълнени. В разглеждания случай настоящия състав приема, че това не е
така, нещо повече не е налице нито една от трите предпоставки. Поради изложените
съображение съдът приема че хипотезата на чл. 118 вр.
чл. 115 от НК е неприложима.
Неприложима е и разпоредбата на чл. 119 от НК. От
така приетата фактическа обстановка и изложени по горе съображения, съдът
приема че към момента на деянието не е имало нападение срещу подсъдимия Р. от
страна на Н.. Дори и хипотетично да се приеме, че пострадалия е взел нож и е
посегнал с него към подсъдимия, то подсъдимият е бил този, чието поведение е
било видимо агресивно, силно повлияно от употребения алкохол. При възрастовото
съотношение и отключената агресия пострадалия не е можело да бъде заплаха за
подсъдимия. Освен това след “избиване на ножа” / по думите на подсъдимия / не е
съществувала реална опасност пострадалия
да поднови действията си. В разглеждания казус подсъдимият Р. не е насочил
своите действия към “отблъсване”
на нападението. Съдът приема, че убийството не е извършено в състояние на
превишаване пределите на неизбежната отбрана. Това е така, тъй като пострадалия
по никакъв начин не е провокирал с активни действия нападение от подсъдимия. Дори и да е имало нападение “замахване с нож” същото
е било преустановено, прекратено, без да е имало реална и непосредствена
опасност да бъде продължено. За състава на престъплението по чл. 119 НК е
необходимо да е налице едно непосредствено, реално съществуващо противоправно
нападение срещу властта или срещу личността или имота на нападнатия или на
другиго, за отблъскване на което не се е налагало извършване на убийство. При
решаване на въпроса дали е налице, или не превишаване пределите на неизбежната
отбрана трябва да се вземат предвид не само силата и интензивността на
нападението и отбраната, но и характерът на защитеното и увредено благо,
средствата, с които се напада и отбранява, и обстановката, в която се намират
отбраняващият и нападателят. Ако при тази преценка в зависимост от
обстоятелствата се установи, че за отблъскването на противоправното нападение
не се е налагало извършването на убийството, ще е налице съставът на чл. 119 НК. Престъплението по чл. 119 НК е умишлено престъпление. Затова при
извършването му виновният трябва да съзнава, че превишава пределите на
неизбежната отбрана - Постановление №
2 от 1957 изм. и доп. с
Тълкувателно Постановление № 7 от 1987 Пленум ВС. Нападението
може да бъде извършено с едно или с няколко действия или бездействия.
Обикновено нападението се осъществява с активни действия, изразяващи се в
нахвърляне, връхлитане и др. Неизбежната отбрана предполага нападение, което не
е позволено от закона. Не може да се позовава на неизбежна отбрана този, който
провокира нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда
другиму. Нападението е непосредствено не само когато е започнало увреждането,
но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на
държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите.
Неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършило
нападение. Нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или
трети лица, когато нападателят сам не е отказал да го завърши, завършил го е и
др. Кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се
възобнови, не означава прекратяване на нападението. Съответствието между
защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи
се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на
защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия,
неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита,
мястото и времето на нападението и др. Превишаване пределите на неизбежната
отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на
нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво
съмнение - Постановление № 12 от 1973 на Пленум ВС. Но изложените съображения са само при
условие, че се приеме, че по отношение на подсъдимия е имало някакво нападение,
заплаха от страна на пострадалия. В случая настоящия състав категорично
отхвърля тази теза.
Съдът намира, че в случая не може да намери
приложение и хипотезата на чл. 122, ал.1 НК, поради следното: Хипотезата на чл.
122, ал.1 от НК може да бъда реализирана под формата на два вида
непредпазливост: 1/ несъзнавана непредпазливост и 2/ самонадеяност. Разликата
между евентуалния умисъл по чл. 11, ал. 2, предл.
последно НК и несъзнаваната непредпазливост по чл. 11, ал. 3, предл. 1 НК е в субективното отношение на дееца към
резултата от деянието: в първия случай в съзнанието на дееца има представи за
общественоопасния характер на извършваното от него, има представи за
общественоопасните последици, към чието настъпване директно той не се стреми,
не ги иска, но ги допуска и се съгласява с евентуалното им настъпване; във
втория случай - при несъзнаваната непредпазливост в съзнанието на дееца въобще
няма представа за настъпването на общественоопасните последици - деецът нито
иска, нито допуска настъпването на тези последици, но обективно е бил длъжен и
субективно е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последиците,
т. е. самата липса на представа за общественоопасните последици от деянието му
е наказателноправно укорима, щом като не е имало
обективни и субективни пречки да предвиди тези последици. Субективното
отношение на дееца, умисълът, се обективира
от извършеното от него. При нанасяне на многобройни удари, чиято сила и интезитет се увеличават самото действие очертава умисъл за убийство по смисъла на чл. 11, ал.
2, пр. 1 НК. За да е налице евентуален умисъл към
убийство, е необходимо не само допускане на резултата, което в случая е налице, но и съзнаване на общественоопасния
характер на причинителската дейност - чл. 11, ал. 2, пр. 2 НК. Този интелектуален елемент е бил налице по посочените вече причини. Тук
липсва незнание или грешка. Съдът не приема, че деянието е извършено и при
хипотезата на чл. 122, ал.1 от НК под формата на самонадеяност. Вярно е, че
разграничителната линия между тези две форми на вината - евентуалния умисъл и
самонадеяността е много близка, но именно това налага, при изследването на
въпроса дали се касае до евентуален умисъл или до самонадеяност да се
преценяват всички обстоятелства, влизащи в интелектуалния и волеви момент,
включително и освен на своите представи за ненастъпването
на престъпния резултат подсъдимият разчитал ли е и на нещо друго. Защото от
отговора на този въпрос може да се направи и обоснованият извод дали се касае
до евентуален умисъл или до престъпна самонадеяност. В конкретния случай по
делото има доказателства, че подсъдимият не се е отнасял безразлично към
евентуално настъпване на общественоопасните последици. Самонадеяност е налице,
и когато деецът се уповава, освен на определени обстоятелства, които с оглед на
интелектуалното му развитие създават у него, макар и необоснована увереност, че
в конкретния случай престъпният резултат няма да настъпи, и на такива, свързани
с поведението на пострадалия или са обективно закономерни. Настоящият състав
намира, че подсъдимият е допускал, че общественоопасните последици ще настъпят,
поради което и деянието е извършено при
условията на евентуален умисъл. Изводът, че убийството е извършено при
евентуален умисъл е фактически обоснован, тъй като се извежда от конкретните
доказателства. Ако деецът въздействува непосредствено върху лицето, ако
въздействува многократно, с значителна сила и интензитет, той съзнава, че
смъртта ще настъпи, затова деянието му е
умишлено убийство. В тази връзка са
Решение № 7 по н.д. № 5 / 98 на ВС, Решение № 523 по н.д.
468 / 99 ІІ н.о. ВКС, Решение № 183 по н.д. № 69 / 2000 І н.о. ВКС,
Решение 451 по н.д. № 393 / 2000 І н.о. на ВКС, Решение № 57 по н.д.
47 / 1979 ОСНК.
Съдът
счита, че не се касае и за деяние по чл. 124 от НК, както пледира защитата.
Това престъпление е със смесена форма на вина. Изразява се в причиняване на
умишлена телесна повреда и едновременно с това непредпазлива форма на вина за
смъртта на пострадалия. Разликата между умишленото убийство (чл. 115 НК) и
умишлената телесна повреда, от която по непредпазливост е последвала смъртта на
пострадалия (чл. 124 НК) се състои в различното психическо отношение на дееца
към смъртния резултат. В първия случай деецът проявява умисъл, а във втория
случай - непредпазливост по отношение на смъртния резултат. Субективната страна
на поведението обаче е само отражение на обективната страна в съзнанието на дееца.
Следователно съществува и обективна разлика между поведението в двете хипотези
- между деянието, с което умишлено се причинява смърт (чл. 115 НК), и деянието,
с което по непредпазливост се причинява смърт вследствие на умишлена телесна
повреда (чл. 124 НК). Двете деяния се различават по своята обективна
характеристика. За да се установи, какво
е било психическото отношение на дееца към причинения от него смъртен резултат,
трябва да се изследва обективната страна на поведението му: характера, насоката
и силата на извършеното действие; способа на извършването му; средствата,
използувани за засягане на пострадалия; органите на човешкото тяло, които са
засегнати; причинените непосредствени наранявания и др. В зависимост от всичко
това ще се прецени, дали смъртта е причинена умишлено или по непредпазливост
- Решение
№ 40 от 7.III.1996 г. по н. д. № 323/95 г., I н. о., В разглеждания
случай е безспорно установено, че подсъдимият М.Р. е нанесъл множество удари с
юмруци и ритници с крака на пострадалия, блъснал го е на пода на стаята, в
резултат на което му е причинил множество наранявания по лицето, гърдите,
корема и крайниците (вж. заключението на съдебномедицинската експертиза - л. 60
от досъдебното производство). Тези обективни
особености на поведението на подсъдимия (който нанесъл силни удари в главата и
тялото на възрастен мъж, на който е трудно да се защити) обективират
умисъла му да причини смъртта, а не телесна повреда
на пострадалия – Решение № 70 от
23.II.1990 г. по н. д. № 45/89 г., II н. о., Решение
№ 621 от 23.VIII.1991 г. по н. д. № 456/91 г., I н. о. Освен това при такова сериозно общо
въздействие върху организма, с множество травми, довели до реално изразена
опасност за живота е невъзможно да се приеме умисъл към телесна повреда.
В предвид съвкупността от всички тези обстоятелства и
анализът на така установената фактическа обстановка дават основание на съда да
приеме, че подсъдимия М.К.Р. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.115 от НК.
Причините за извършване на престъплението се
свеждат до незачитане на чуждия човешки живот, подценяване на правно защитени
интереси на човешката личност.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете
като отегчаващи отговорността обстоятелства високата степен на обществена
опасност на деянието и употребеното голямо количество алкохол, все повече
увеличаващата се агресия и посегателства срещу личността. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства отчете липсата на предходни осъждания – чисто свидетелство за
съдимост, младата му възраст, трудното му детство, добри трудови
характеристични данни. Съобразявайки изложеното, както и с оглед постигане
целите на наказанието съдът счита, че следва да му се определи наказание около
средата на предвиденото наказание към минимума, при условията на превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо определи наказанието на
подсъдимия М.Р. в размер на 13 – тринадесет години и 6 шест месеца лишаване от
свобода. С този размер на наказанието
съдът счита, че ще се постигнат целите на генералната и лична превенция, както
и ще въздейства върху дееца да спазва за в бъдеще установения в страната правов
ред. За поправянето на подсъдимия, а и с оглед на определения размер,
наложеното наказание следва да се търпи ефективно. Ето защо съгласно
разпоредбата на чл. 47, ал.1, б.”а” от ЗИН съдът определи първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимия М.К.Р. да заплати на държавата направените по делото разноски в
размер на 1154 – хиляда сто петдесет и четири лева, както и сумата от 5 -
пет лева за издаването на изпълнителен лист.
По делото
веществени доказателства няма. Няма предявен граждански иск.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател:
/ Н. Батанова
/