Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 52

 

гр. Силистра, 08.03.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Силистренският районен съд, наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав Христов

 

при секретаря Кр.Петкова, разгледа докладваното от районния съдия АНД № 60/ 2019 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

 

Жалбоподателят М.Й.Ч. *** с ЕГН ********** обжалва наказателно постановление № 18-1099-000738/ 23.10.2018г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР- С, с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 200 / двеста / лева за извършено нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Ответникът – ОД на МВР- гр. С., надлежно уведомен, не се явява представител, не изпраща проц.представител, не депозира писмено становище по жалбата.

РП-С.-надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

Жалбоподателят Ч., редовно призован, явява се в съдебно заседание лично и с адв. Др.Ч. при САК. Заявява, че не са на лице нарушенията по чл. 20 ал.2 от ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно и излага доводи в тази насока.

По делото с оглед изясняване на обективната истина съда призова в качеството им на свидетели актосъставителя- Т.Д.Т. и свидетелите по акта- С.Т.К. и В.К.Е.. Актосъставителя не се яви, но съда и страните по делото счетоха, че обективната истина по делото би могла да бъде изяснена и без неговия разпит, поради което съда го изключи от списъка на свидетелите. Другите две лица се явиха и дадоха своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи като доказателствени средства към делото.

Преди даване ход на съдебното следствие от страна на проц.представител на жалбоподателя беше направено искане за допускане до разпит на свидетели-очевидци. Съда счете същото за допустимо и своевременно направено и допусна и разпита в качеството на свидетели С.Н.К. и И.Д. Г.- очевидци на нарушението.

От страна на проц.представител на жалбоподателя беше представено и ново писмено доказателство- снимка от местопроизшествието, която съда счете за относима спрямо предмета на делото и я прие като доказателство по делото.

От жалбата е депозирано искане да бъде изискано от АНО изготвените по време на огледа на местопроизшествието снимки, които съда изиска и приложи към делото като доказателствени средства.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

На 04.10.2018г. жалбоподателят Ч. около 09,00 часа управлявал служебен лек автомобил „Шкода Фавия“ в посока от гр.С към с.С. В колата му освен него пътували и негови колеги- св.С.К. и И. Г. и още един техен колега. Времето било сухо, слънчево, движението било слабо. В участъка между „Кълнежа“ и с. С жалбоподателя Ч. се движел със скорост от около 70 км/ч, когато срещу него внезапно изскочил сив автомобил. Автомобила се движел с висока скорост в пътната лента за движение по която се движел срещуположно на него жалбоподателя Ч.. За да избегне челен удар с него жалбоподателя Ч. успял да свие в дясно и задействал спирачната система на колата, но въпреки това се ударил почти челно с идващия след този автомобил, друг лек автомобил, а именно- „Рено Лагуна“, който се управлявал от св. В.Е..

В резултат на удара на место били изпратени автопатрул от РУ на МВР-С - св.С.К. и колегата му Т.Т.. Същите посетили местопроизшествието като по показания на св.К. на место заварили двата автомобила, които са се ударили. Водачът на единия автомобил- жалбоподателя Ч. не е бил на мястото на инцидента при пристигането на органите на КАТ, тъй като малко преди това бил откаран в болницата поради получени наранявания. Органите на КАТ след като се запознали с фактическата обстановка изготвили фотоснимки, които са приложени като доказателства по делото и преценили, че вина за инцидента имал водачът на лек автомобил „Шкода Фавия“- жалбоподателя Ч., поради което и му съставили АУАН № Д368638/ 04.10.2018г., който бил връчен на жалбоподателя в болницата и подписан от него с възражение, че ще изготви такова в писмен вид.    

Според показанията на св.В.Е.- водач на другия автомобил, действително пред него се движел друг автомобил, който той оприличил на „Тойота“ от рода на пикап. Пред този автомобил се движел трактор, който подал мигач за завиване на дясно по черен път като отклонение от пътното платно по което се движели. Автомобилът, който се движел пред св.Е. също подал мигач за изпреварване на трактора и с висока скорост се изнесъл в другата пътна лента за да изпревари трактора, но успял да избегне удара между него и автомобила на жалбоподателя Ч.. От своя страна св. Е. също последвал този автомобил и предприел маневра за изпреварване на трактора, но след като предния автомобил „Тойота“ успял да се прибере в своята пътна лента видял, че срещу него идвал автомобила, управляван от жалбоподателя Ч.. Разбрал, че ще последва сблъсък между неговия автомобил и този, управляван от жалбоподателя, поради което предприел маневра за избягване на удара чрез завиване на ляво и по този начин навлязъл в пътната лента на жалбоподателя. След като последвал удар между двата автомобила по показания на св. Е. неговия автомобил бил изхвърлен около 3 метра назад. Именно в това разположение и двата автомобила преустановили движението си.

По показания на св.К. и Г., които пътували в автомобила, управляван от жалбоподателя Ч. се движели със скорост от около 70 км/ч. Виждайки, че автомобил, описан като „Тойота“ навлиза в тяхната лента на движение в описания по-горе пътен участък, жалбоподателя Ч. предприел спасителна маневра като задействал спирачките на автомобила, но идващия след него автомобил, управляван от св.Е. не се виждал от пикапа. Той също навлязъл в пътната лента по която се движел техния автомобил и последвал удар между двата автомобила. Техните показания изцяло потвърждават обясненията на жалбоподателя Ч. и показанията на св.Е..   

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, а по същество- и основателна по следните съображения:

АУАН № ДД368638/ 04.10.2018г. и обжалваното НП № 18-1099-000738/ 23.10.2018г. са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл. 20 ал.2 от ЗДвП, за това, че на 04.10.2018г.  в 09,10ч. в по път втори клас № 21- км/ 98+255 в посока гр.Р. като водач на лек автомобил „Шкода Фавия” при неговото управление като при избиране скоростта си на движение навлиза в дясна крива с наклон с ограничена видимост, губи контрол и се блъска с насрещно движещия се автомобил „Рено Лагуна“ с което реализира ПТП с материални щети.

Тази процедура се оспорва от жалбоподателя изцяло, като същия счита, че е нарушен както материалния, така и процесуалния закон при издаването на акта и  обжалваното от него НП. На първо място се твърди, че атакуваното от жалбоподателя НП не отговаря на обективната истина като оспорва фактическата обстановка и констатациите, които мотивират вменяването на нарушението.

Видно от доказателствата по делото съда установи, че жалбоподателя се е движел в своята лента за движение при нормални пътни условия и сухо време. Срещу него се е движел друг лек автомобил, който е предприел маневра за изпреварване на движещ се пътното платно трактор, а след този автомобил се движел друг лек автомобил, който също последвал изпреварване на трактора веднага след първия автомобил. И двата автомобила са навлезли в пътната лента на движение на жалбоподателя Ч., което е провокирало у жалбоподателя реакция за задействане на спирачната система на управлявания от него лек автомобил с цел избягване на челен удар с движещият се с висока скорост срещу него пикап „Тойота“. Въпреки, че е успял да избегне този удар, то такъв е последвал с движещия се пикапа лек автомобил, който също предприел маневра за изпреварване на трактора при непрекъсната разделителна ивица и също е навлязъл в пътната лента на жалбоподателя. Тези данни се доказват и от приложените по делото снимки от които е видно, че автомобилът на жалбоподателя Ч. не е навлязъл в лентата за движение на идващия срещу него лек автомобил, напротив- този автомобил е навлязъл в лентата за движение на жалбоподателя и сблъсъка между тях е бил неминуем предвид описаната по-горе фактическа обстановка. Тези изводи се доказват и от показанията на водача на навлезлият в лентата за движение на жалбоподателя лек автомобил- св.Е., който потвърди, че в опита си да изпревари трактора и виждайки идващия срещу него автомобил е навлязъл в лентата за движение на жалбоподателя Ч., но след удара неговия автомобил е бил изхвърлен на около 3 метра от мястото на удара. Всичко изложено по-горе налага извода, че удара между двата автомобила е станал в лентата за движение на жалбоподателя Ч. и същия не е имал практическата възможност да го избегне. До този извод настоящия съдебен състав стигна анализирайки доказателствата по делото и най-вече снимките и свидетелските показания. От снимките е видно, че инцидента е станал в лентата на движение на жалбоподателя, а не както се твърди от АНО в лентата за движение на другия водач.

Действията на жалбоподателя Ч. не биха могли да бъдат причислени към нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП в никакъв случай, защото процесния случай следва да бъде причислен към внезапно възникнала опасност, създадена в следствие на неправомерното поведение на друг участник в движението. Тази опасност както стана ясно е била внезапна, пряка и непосредствена и не е могла да бъде избегната. Следователно в случая настоящия съдебен състав счита, че приложим следва да е текста на чл.44 от ЗДвП „ При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.” според ал.1 на този текст и според ал.2 „ Ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства”. Явно е в случая при тези данни, че вина за инцидента е имал другия водач, който не е спазил изискването на закона, визирано по-горе, тъй като преди да предприеме тази маневра за разминаване на трактор в неговата лента за движение е трябвало да се увери, че няма да създаде опасност за насрещно движещите се автомобили, дори при необходимост да спре и пропусне насрещно движещият се автомобил.

Действително при пристигането на служителите на реда и двата участвали в инцидента автомобила са били на място, но както стана ясно от самия удар автомобила на св.Е. е бил отхвърлен на около 3 метра назад, като по този начин се е върнал в своята лента на движение, която малко преди това е бил напуснал за да изпревари трактора. И вече след тези неверни изходни данни посетилия местопроизшествието автоконтрольор е нямало как да направи верни констатации. Тези неправилни констатации вписани в акта са се пренесли следователно и в обжалваното НП. Настоящия съдебен състав счита, че ако актосъставителя е бил установил, че участващият в инцидента автомобил, управляван от св.Е. е бил изместен в следствие на удара, а с оглед наклона надолу автомобила на жалбоподателя Ч. след удара е възможно да е мръднал леко напред, като по този начин да може да прецени, че вината в случая не е била на жалбоподателя Ч., а на другия водач, то той е нямало да състави АУАН на жалбоподателя.

Описаните в обжалваното НП нарушения не са били извършени от жалбоподателя Ч. и той не следва да носи административна отговорност за тях. Изходните данни от които актосъставителя е обосновал решението си и преценил вината на жалбоподателя са били манипулирани в следствие на самия удар между двата автомобила, поради което са се направили неправилни констатации и изводи за възникналата ситуация.  

По този начин съдът приема всички възражения на жалбоподателя като основателни, доказани и правилни поради посочените по-горе съображения и доводи и прие за доказани неговите твърдения. Задължение на административно-наказващия орган е да докаже вината на лицето, което наказва и тежестта за това е изцяло върху него, а в предвид на обстоятелството, че той не представя никакви доказателства в тази насока, съда следва да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно. Нарушението в което е бил обвинен жалбоподателя Ч. не е доказано по безспорен и категоричен начин, а в този вид процеси- административно-наказателно производство тежестта за доказване на нарушението е изцяло върху АНО. Липсата на доказателства за извършено нарушение е по правило неправилно приложение на материалния закон, което по своето естество е основание за отмяна на обжалваното НП.

В крайна сметка настоящия съдебен състав счита, че между кориците на делото няма категорични и безспорни доказателства, сочещи извършено нарушение от страна на жалбоподателят Ч., а от тук следва и извода, че след като не е нарушен материалния закон, административно наказващият орган не е следвало да прилага процесуалния закон и да налага административни санкции.

По този начин съдът счита, че обжалваното наказателно постановление се явява издадено при съществено нарушение на материалните правила, обуславящи неговата незаконосъобразност, поради което следва да бъде отменено изцяло.

Предвид така изложените съображения съдът счита, че жалбата е допустима и основателна и следва да бъде уважена изцяло.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 18-1099-000738/ 23.10.2018г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР- С., издадено въз основа на АУАН № Д368638/04.10.2018г. с което на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП на М.Й.Ч. ***, ЕГН ********** е било наложено административно наказание- глоба в размер на 200 / двеста / лева за извършено нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред Силистренски административен съд, считано от датата на съобщаването му.

 

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….

                                                                / М. ХРИСТОВ /