№ 10983
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110163021 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от ********,със седалище и адрес на
управление ********,представлявано от ******** и ********,против М. М.
П.,ЕГН **********,от ********,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в
размер от 47,21 лева главница за топлинна енергия за периода м.11.2019 г. до
м.12.2019 г.,13,44 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия
за периода 31.12.2019 г. до 29.03.2022 г.,15,44 лева сума за дялово
разпределение за периода м.05.2019 г. до м.12.2019 г.,3,92 лева мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди – за магазин 1,находящ се
на ******** с абонатен № ********,при което ответницата е длъжна да
заплаща стойността на доставена топлинна енергия в предвидения според
общите условия срок. Сочи се,че за периода м.11.2019 г. до м.12.2019 г.
стойността на доставена топлинна енергия възлиза на 47,21 лева и
съответства на реално доставено количество топлинна енергия. Ищецът
твърди,че предвид неплащане в срок е начислявал мораторна лихва. С
исковата молба са претендирани парични суми за сума за дялово
разпределеине и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по
реда на заповедното производство,но предвид подадено възражение е налице
правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда
1
да уважи исковете.
Ответницата М. М. П. не е подала писмен отговор,в открито съдебно
заседание изразява становище за неоснователност на исковете.
Третото лице помагач ******** не изразява становище по исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК ******** претендира от М. М.
П. сумите от 47,21 лева главница за периода м.11.2019 г. до м.12.2019 г.,13,44
лева мораторна лихва за периода 31.12.2019 г. до 29.03.2022 г.,15,44 лева сума
за дялово разпределение за периода м.05.2019 г. до м.12.2019 г.,3,92 лева
мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. до 29.03.2022 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 18923/2022 г. по описа на СРС,42
състав.
Видно от договор № ********/********,сключен на 20.01.2015 г. между
********,като продавач,и М. М. П.,като купувач,страните са постигнали
съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което продавачът
приема да доставя и продава до топлоснабдения имот топлинна енергия,която
купувачът се задължава да заплаща като адресът на топлоснабдения имот е на
******** с абонатен № ********. Договорът е сключен за срок от пет
години,считано от 20.01.2015 г.
С нотариален акт от 06.12.2006 г. М. М. П. се легитимира като
собственик на ½ идеална част от магазин със склад,находящ се на ********,с
площ от 43 кв.м.
Представен е документ за главен отчет от 18.06.2020 г.,носещ подпис за
абонат,съгласно който се установява,че е отчетена консумация на топла вода.
Представени са общи условия на ******** за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди.
По делото е приет договор от 28.05.2018 г.,сключен между ******** и
********,съгласно който ******** приема да реализира дейност по дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а
******** приема да заплаща възнаграждение.
Установява се от договор ********/13.11.2001 г.,че ********,като
изпълнител,и етажните собственици в сградата на ********,като
възложители,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което изпълнителят приема да реализира дялово
разпределение в сградата,а етажните собственици се съгласяват да поставят
индивидуални разпределители.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
2
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или заповедта за изпълнение е връчена при условията
на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер,за което е
издадена заповедта за изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да
докаже,че между страните съществува договорно правоотношение,да
установи доставеното количество топлинна енергия и цената на същата,а в
тежест на ответната страна е възложено доказването,че е изпълнила точно
своите договорни задължения или са налице обстоятелства,изключващи
дължимост на паричната сума. Законът регламентира фикция,че искът се
явява предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. на 08.04.2022 г.
Страните не спорят,а и от представения по делото писмен договор се
установява,че са обвързани от правоотношение,според което дружеството
ищец приема да доставя и продава топлинна енергия,докато ответницата П. се
съгласява да заплаща доставеното количество топлинна енергия.
Разпоредбата на чл.149,ал.1,т.3 от ЗЕ предвижда,че продажбата на топлинна
енергия се осъществява въз основа на сключен писмен договор. С оглед
това,че по делото е представен договор,сключен между страните,който е
действащ към процесния период,съдът намира,че ответницата П. е пасивно
легитимирана да отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна
енергия. Легалната дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия
за стопански нужди предвижда,че потребител е физическо или юридическо
лице,което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление,климатизация,водоснабдяване и технологични нужди за стопански
нужди. Предвид това,че топлоснабденият имот представлява магазин,както и
при съобразяване сключения между страните договор,ответницата П. е
задължена да заплаща стойността на доставена топлинна енергия. С
предявената искова претенция дружеството ищец претендира реално
изпълнение на задължението на купувача на топлинна енергия да заплати
доставената топлинна енергия. Доказването факта на плащане цената на
доставена топлинна енергия е възложено в тежест на ответницата П.,а в хода
на производството не са представени доказателства,че е заплатена цената или
част от същата,поради което съдът намира,че искът е доказан по основание и
по размер и следва да бъде уважен за сумата от 47,21 лева,за която е
предявен. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че
ответницата не е подала писмен отговор,не е възразила срещу начина,по
който е разпределено количеството топлинна енергия,а с изтичането срока за
подаване на отговор е преклудирана възможността на ответната страна да
възрази срещу формираната стойност на доставена топлинна енергия до
топлоснабдения магазин. При това положение и предвид липсата на
проведено доказване цената да е заплатена,съдът счита,че искът следва да
бъде уважен за сумата от 47,21 лева. Съгласно чл.40,ал.1 от общите условия
цената на топлинна енергия подлежи на заплащане в срок до двадесето число
на месеца,следващ месеца на доставката,а предвид това,че ответницата не
представя доказателства цената да е заплатена,искът за главницата подлежи
изцяло на уважаване. Софийският районен съд намира,че искът следва да
3
бъде уважен и за сумата от 15,44 лева за дялово разпределение за периода
м.05.2019 г. до м.12.2019 г.,за която парична сума се установява,че е
начислена – по 1,93 лева на месец според представено извлечение от ищеца,а
липсват доказателства да е заплатена,поради което искът подлежи на
уважаване. Начислената стойност за сума за дялово разпределение подлежи
на заплащане на купувача на топлинна енергия,който превежда същата на
дружеството,което реализира дялово разпределение,поради което при липса
на доказателства сумата за дялово разпределение да е заплатена,искът за
сумата от 15,44 лева подлежи на уважаване.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция за заплащане на
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия подлежи на уважаване,а
искът за заплащане на мораторна лихва върху сума за дялово разпределение
подлежи на отхвърляне. Уважаването на иск за мораторна лихва е обусловено
от доказване,че паричната сума не е заплатена и за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на мораторна лихва. Когато
задължението има срок или падеж,считано от датата,следваща падежната дата
или датата,следваща последния ден от срока длъжникът изпада в забава,а ако
задължението няма определена падежна дата или срок за плащане,за да бъде
поставен в забава длъжникът е необходимо кредиторът да му отправи покана.
Съдът намира,че искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия подлежи на уважаване – съгласно чл.49,ал.1 от общите
условия,ако купувачът на топлинна енергия не изпълни задължението си да
заплати паричната сума за топлинна енергия в срок,купувачът отговаря на
основание чл.86 от ЗЗД. При това положение съдът счита,че искът за сумата
от 13,44 лева мораторна лихва за периода 31.12.2019 г. до 29.03.2022 г.
подлежи на уважаване. Софийският районен съд приема,че искът за сумата от
3,92 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на
отхвърляне. Общите условия на дружеството доставчик не регламентират
срок за изпълнение на задължението за заплащане сума за дялово
разпределение,а ищецът не доказва да е канил ответницата,с което да я
постави в забава. В тази насока следва да бъде отчетено,че клаузата на чл.49
от общите условия се отнася до неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на топлинната енергия,а при липсата на предвиден срок за
плащане на сумата за дялово разпределение,не може да се счита,че
ответницата П. е поставена в забава,поради което и искът за сумата от 3,92
лева следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 71,25 лева за заповедното производство и
в размер от 166,25 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на М. М.
П.,ЕГН **********,от ********,че съществува вземане на ********,със
4
седалище и адрес на управление ********,представлявано от ******** и
********,в размер от 47,21 лева ( четиридесет и седем лева двадесет и една
стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.11.2019 г. до м.12.2019
г.,13,44 лева ( тринадесет лева четиридесет и четири стотинки ) мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия за периода 31.12.2019 г. до
29.03.2022 г.,15,44 лева ( петнадесет лева четиридесет и четири стотинки )
сума за дялово разпределение за периода м.05.2019 г. до м.12.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
08.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 18923/2022 г. по описа на СРС,като
отхвърля иска,предявен от ******** против М. М. П. за сумата от 3,92 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. М. П.,ЕГН **********,от ******** да заплати на
********,със седалище и адрес на управление ********,представлявано от
******** и ******** на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК сумата
от 71,25 лева ( седемдесет и един лева двадесет и пет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и в размер от 166,25 лева ( сто шестдесет и шест
лева двадесет и пет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
********.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5