№ 78
гр. Шумен, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Д.
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д. Въззивно гражданско дело №
20253600500001 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Лев Кредит„ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Д.Г-Ф. срещу решение № 855/18.11.2024 г. по гр.д. №
1525/2024 г. по описа на ШРС в частта, в която е прогласен за нищожен договор за
потребителски кредит № ....08.05.2024 г., сключен между дружеството и ищцата.
Жалбоподателят намира решението за постановено в нарушение на материалния
закон и необосновано по съображения, изложени подробно в жалбата му, поради което моли
въззивният съд да го отмени в обжалваната част и му присъди извършените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата С. Д. К., действаща чрез пълномощника
адв. Д. М. от ПАК е депозирала отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и
моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото
разноски.
По жалбата не е представено становище от ответника в първоинстанционното
производство „Стик – Кредит„ АД, гр. Шумен, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор С.Т.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
1
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. №
1525/2024 г. по описа на ШОС е образувано по искова молба на С. Д. К. срещу „Лев Кредит„
ЕООД и „Стик – Кредит„ АД, с искане за прогласяване нищожност на договор за
потребителски кредит № ....08.05.2024 г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК,
вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, както и за прогласяване нищожност на договор
за издаване на гаранция № 8512 на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.2, вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗПП, като й бъдат присъдени и извършените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците по исковете са ги оспорили като изцяло
неоснователни и са поискали присъждане на направените по делото разноски.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
като с решението си е прогласил на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, във връзка с чл.22
от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК нищожността на Договор за
потребителски кредит № ********* от 08.05.2024г., сключен между С. Д. К. с ЕГН
********** и „Лев Кредит“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, ул.“.....“ № 5, представлявано от Д.Г-Ф.; прогласил е на основание
чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл.143 от ЗЗП нищожността на Договор за издаване на
гаранция № 8512 от 08.05.2024г., сключен между С. Д. К. с ЕГН ********** и „Стик
Кредит“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, пл.“.... № 5,
представлявано от С.Н.Т. и е осъдил „Лев Кредит“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
адв. Д. В. М. от АК-Пловдив, със адрес на кантора гр.Пловдив, бул.“.... № 81, ет.3, ап.Б, на
основание чл.38, ал.1 от ЗА, разноски за адвокатско възнаграждение определено от съда в
размер на 240 лева с ДДС, както и „Стик Кредит“ АД с ЕИК ********* да заплати на адв. Д.
В. М. от АК-Пловдив, със адрес на кантора гр.Пловдив, бул.“.... № 81, ет.3, ап.Б, на
основание чл.38, ал.1 от ЗА разноски за адвокатско възнаграждение определено от съда в
размер на 240 лева.
Решението е обжалвано и от двамата ответници, като въззивната жалба на „Стик
Кредит“ АД е върната като просрочена от първоинстанционния съд с влязло в сила
определение № 3416/17.12.2024 г. по гр.д. 1525/2024 г. на ШРС, с оглед на което предмет на
разглеждане в настоящото производство е само въззивната жалба на ответника „Лев Кредит„
ЕООД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По съществото, от събраните по делото доказателства се установява и не се спори
между страните, че на 08.05.2024 г. между ищцата и ответника „Лев Кредит ЕООД е бил
сключен договор за паричен заем № *********, за предоставяне на паричен заем в размер на
400 лева, със срок на погасяване 12 месеца, при договорен месечен лихвен процент от
50.40% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 63.84 %. Съгласно погасителния
план – Приложение № 2, представляващ неразделна част от договора задължението е
2
следвало да бъде изплатено на 12 равни месечни вноски, всяка от по 43.12 лева, като общата
сума подлежаща на връщане е 517.40 лева. Съгласно чл.24 от договора, задълженията на
кредитополучателя са били обезпечени с предоставена от него гаранция № 8512/15.05.2024г..
На 08.05.2024 г. между ищцата и ответника „Стик-Кредит“ АД е бил сключен договор за
издаване на гаранция № 8512, с бенефициент „Лев Кредит“ ЕООД, съгласно който гарантът
е предоставил в полза на кредитодателя гаранция за обезпечаване изпълнението
задължението на кредитополучателя по договор за паричен заем № ....08.05.2024 г. в размер
на 600 лева, за срок до 13.05.2025 г., при дължима такса за предоставяне на гаранцията
8.97% от гаранционната сума: 53.82 лева за всеки месец или част от него, както и еднократна
такса от 6 лева в момента на издаване на гаранцията.
С влязло в сила решение № 855/18.11.2024 г. по гр.д. № 1525/2024 г. по описа на
ШРС е прогласена нищожността на договор за издаване на гаранция № 8512 от 08.05.2024г.,
сключен между ищцата и ответника „Стик Кредит“ АД, на основание чл.26, ал.1, пр. 3 от
ЗЗД, във вр. с чл.143 от ЗЗП.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните изводи от
правна страна:
Предмет на настоящото производство е валидността на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, по отношение на който освен разпоредбите на ЗПК, са
приложими и нормите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съгласно чл.22 от ЗПК, за да е действителен процесният договор следва да отговаря
на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2, а именно: да е сключен в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора и да съдържа общия
размер на кредита и условията за усвояването му; стоката или услугата и нейната цена в
брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при
свързани договори за кредит; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент като, ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл.33а; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
3
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания като погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания и съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. Когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит; наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6, както и за размера на лихвения
процент на ден.
Съгласно чл.19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. При изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите: които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит; за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите
за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с
усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването
на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със
сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Клауза в договор, надвишаваща посочения
размер се счита за нищожна.
Съгласно чл.20, ал.1 от ЗПК всяка уговорка, с която предварително се изключват или
ограничават правата на потребителя е недействителна.
Съгласно чл.146 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Обстоятелството, че
4
някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към
останалата част от договора. Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено
условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него.
Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата
нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
Съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като в ал.2 са изброени примерно хипотези на
неравноправни клаузи.
В случая ищцата твърди, че сключеният между страните договор за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК.
В чл.8 – 10 от договора е било изрично посочено, че за предоставената главница
кредитополучателят заплаща на кредитора възнаградителна лихва в размер, посочен в
Погасителен план – Приложение № 2 към договора. Лихвата се начислява на дневна база и
се дължи на месечна база, като месецът се брои за 30 дни, а годината за 360 дни. Годишният
лихвен процент е 50.40%, месечният лихвен процент – 4.20%, а дневният лихвен процент –
0.14%. В чл.15 е било посочено, че главницата и договорната лихва по чл.8 следва да бъдат
изплатени от кредитополучателя в срокове и вноски съгласно Погасителен план –
Приложение № 2 към договора. В чл.13 е било посочено, че ако кредитополучателят
просрочи плащането на погасителна вноска по чл.8 и Погасителен план – Приложение № 2,
той дължи на кредитора законна лихва за забава, съгласно чл.20 от ОУ върху всяка
просрочена погасителна вноска. Към датата на сключване на договора законната лихва е в
размер на 13.79 % на годишна база. В чл.32 е било посочено, че при инфлация по-голяма от
1.00% на месечна база или 12.00% на годишна база, кредиторът има право да преизчисли
размера на остатъчното задължение с индекса на инфлацията за приложимия период,
съгласно чл.21 от ОУ. В чл.35 е било посочено, че кредиторът е уведомил кредитополучателя
за всички условия на потребителския кредит преди сключване на договора, както и, че
всички изменения и допълнения към сключения договор се извършват в писмена форма и се
подписват от двете страни по него.
От изложеното следва, че процесният договор е бил сключен при фиксиран лихвен
процент за целия срок на действието му, като в съдържанието на същия са били посочени
ясно условията за прилагането и индексирането му, както и условията и процедурата за
промяната му, което налага извод, че са били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.
На следващо място, за срока на действие на договора основният лихвен процент
определен от БНБ е 3.78%, като законната лихва за същия период е 13.78%, от което следва
че договорената между страните възнаградителна лихва надвишава само с 0.01% законната и
не е в противоречие с добрите нрави.
Съгласно сключения между страните договор за кредит, ГПР е посочен в размер на
5
63.84 %, с оглед на което не надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
към датата на подписване на договора, равняващ се на 68.95%. Макар така определеният
ГПР да отговаря формално на изискването по чл.19, ал.4 от ЗПК, от съдържанието на
договора за кредит и погасителния план към него не става ясно кои разходи са включени при
изчисляване на неговия размер и не са посочени допусканията, които са били взети предвид
при тези изчисления.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита на потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредит е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочената дефиниция
не съдържа изчерпателно изброяване на конкретните разходи, които се включват в общия
разход по кредита. Те са формулирани общо като "всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати". В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за
"Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита на потребителя.
В погасителния план към процесния договор като обща сума, която следва да бъде
върната е посочена сумата 517.40 лева, представляваща сбор от дължимите главница и
възнаградителна лихва, като е видно е, че в общата сума не е включено допълнителното
плащане по т.6.1 от договор за издаване на гаранция № 8512/08.05.2024 г., което
представлява общ разход по кредита и би следвало да участва при формиране общия размер
на задължението. Действително, възнаграждението по т. 6.1 от договора за гаранция се
дължи на лице, различно от кредитодателя, но е пряко свързано с договора за кредит и
съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК следва
да бъде включено при изчисляването на ГПР, като общ разход. Видно от съдържанието му,
договорът за гаранция и дължимото по него възнаграждение на гаранта са във връзка с
договора за кредит, като поръчителството по първия договор обезпечава вземането на
кредитодателя по втория договор и е учредено в полза на последния. В тази връзка,
договорът за гаранция не е сключен самостоятелно, има обусловено от договора за кредит
значение и правата и задълженията по него са свързани с тези по договора за кредит.
Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият
договор става част от съдържанието на другия чрез включването на цената на услугата и
оттук за договора за гаранция също ще са приложими общите правила на ЗЗД, както и тези
на ЗПК и ЗЗП. Договорът за гаранция и дължимото по него възнаграждение на гаранта е във
връзка с договора за потребителски кредит именно защото има за цел обезпечаване
6
вземането на кредитора по него. В тази връзка, съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че при сключване на договора не е знаел какви разходи е
направил кредитополучателя за да му бъде издадена визираната писмена гаранция, тъй като
в чл.24 от договора за кредит е било посочено изрично, че вземанията му този договор се
обезпечават от предоставената от длъжника гаранция № 8512/15.05.2024, със следните
характеристики: срок на валидност до 13.05.2025 г., гаранционна сума в размер на 600 лева,
възложител С. Д. К.. От изложеното следва, че още преди подписване на договора от
страните кредитодателят е могъл да се запознае със съдържанието на договора за издаване
на гаранция и да установи уговореното в него плащане в полза на гаранта, което
представлява разход за допълнителна услуга по договора за потребителски кредит, пряко
свързан с получаване на кредита и е следвало да бъде включено при определяне размера на
общата сума по кредита, съответно – размера на ГПР.
Въз основа на това и липсата на посочена в договора за кредит ясно разписана
методика за начина на изчисляване на ГПР и разходите по кредита, от които се формира,
следва, че посоченият в договора не отговаря на действителния и потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Горното налага извод, че при определяне на ГПР не са били спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.10. от ЗПК, както и, че клаузата за общия размер на сумата,
която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕО.
Като съобрази изложеното и, че при включване в ГПР и на възнаграждението на
гаранта по договора за гаранция, действителният размер на ГПР надхвърля максимално
допустимия петкратен размер на законната лихва, настоящата инстанция приема, че клаузата
от договора за кредит досежно определяне на ГПР е нищожна на основание чл. 19, ал. 5
ЗПК. Нищожната клауза в договора относно ГПР не може да бъде заместена по право от
повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би могъл да бъде
сключен без нея, с оглед възмездния характер на правоотношението и императивното
изискване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за задължителните му реквизити, поради което в
случая правилото на чл.26, ал.4 от ЗЗД е неприложимо и нищожността на посочената
клауза обуславя нищожност на целия договор, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.
чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради противоречие със закона.
В съответствие с изложеното и предвид съвпадане с крайните изводи на
първоинстанционния съд, въпреки погрешно посоченото цифрово основание за нищожност
на договора по чл.26 от ЗЗД, първоинстанционното решение е правилно и следва да се
потвърди в обжалваната част.
Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр. чл.38, ал.2
от ЗА, жалбоподателят следва да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. Д.
В. М. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 855/18.11.2024 г. по гр.д. № 1525/2024 г. по описа на
Районен съд – Шумен В ЧАСТТА, в която е
прогласена, на основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, / посочено при очевидна фактическа
грешка като предл.3 на ал.1, чл.26 от ЗЗД / във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и
чл.19, ал.4 от ЗПК, нищожността на Договор за потребителски кредит № ********* от
08.05.2024г., сключен между С. Д. К. с ЕГН ********** и „Лев Кредит“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“.....“ № 5, представлявано от
Д.Г-Ф. и В ЧАСТТА, в която „Лев Кредит“ ЕООД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на
адв. Д. В. М. от АК-Пловдив, със адрес на кантора гр.Пловдив, бул.“.... № 81, ет.3, ап.Б
разноски за адвокатско възнаграждение определено от съда в размер на 240 лева с ДДС.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Лев Кредит“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, ул.“.....“ № 5, представлявано от Д.Г-Ф., на основание чл.78, ал.3 от
ГПК, да заплати на адв. Д. В. М. от АК-Пловдив, със адрес на кантора гр.Пловдив, бул.“....
№ 81, ет.3, ап.Б, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, за процесуално
представителство на С. Д. К. във въззивното производство в размер на 480 лева с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8