Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
гр. Елена, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Йорданка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 63
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „*****” ООД
гр. С., представлявано от Т.Л.Ш.и В.С.Г., чрез техния пълномощник адв. Р.Т.,
против „******” с. Р., общ. З., представлявана от М.Т.М.. В същата се твърди,
че на .....г. в гр. Плевен бил сключен Договор за наем на земеделска земя № .....между
ответника, в качеството му наемател, и Й.Й.Р., в качеството на наемодател. С НА
№ .., рег. № .., том 6, дело № .....г. на Служба по вписванията гр. Елена
ищецът придобил правото на собственост върху имота - предмета на договора за
наем, а именно: Поземлен имот с площ .....дка, имот с идентификатор № ....., в
местността „.....”, находящ се в землището на с. Р., общ. З.. Посоченият имот в
договора за наем фигурирал под № ..... и бил с площ .....дка. Ищецът счита, че
в качеството си на приобретател е встъпил в правата на старите собственици на
страната на наемодателя по действащия договор за наем, включително и с правото
да получи наемната цена. За промяната на собствеността ответникът бил уведомен
с уведомление № 7../08.11.2016 г., получено и разписано от него, поради което
следва да се направи извода, че последният дължи плащане на новия кредитор по
отношение на наемната цена за посочения имот. В договора за наем обаче липсвала
уговорка за дължимата наемна цена в пари. С т. 2 от Заповед № РД-14-356/30.09.2016
г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново било
определено средното годишно рентно плащане за отглеждане на едногодишни полски
култури за землището на с. Р., общ. З. в размер на 32.33 лв. на 1.000 дка. С
оглед на което следва да се приеме, че отдадената под наем земеделска земя с
площ .....дка е с наемна цена в размер на 293.94 лв. за стопанската 2016/2017
г. Длъжникът не заплатил посочената сума на ищеца, като падежът настъпил на
01.11.2017 г. С оглед на това ищецът подал в Районен съд - Елена заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ЧГД № 356/2018 г. по описа на Районен
съд – Елена. Издадена била заповед за изпълнение за претендираната сума.
Впоследствие длъжникът депозирал възражение, което обуславяло правния интерес
на ищеца от завеждане на иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответника, че последният му
дължи сумата 293.94 лв., представляваща неплатено наемно плащане по Договор № .....за
стопанска 2016/2017 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане. Претендира направените
разноски по делото в заповедното и в настоящото исково производство.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил отговор на исковата молба от
страна на ответника „******” с. Р., общ. З., представлявана от М.Т.М., чрез
неговия пълномощник адв. А.Ч.. В същия се оспорва предявения иск по основание и
размер, като се моли съда да го отхвърли и му се присъдят направените разноски
по делото. Излагат се следните съображения: На първо място, че ищецът не е
страна по договора за наем и не може да встъпи в правата на старите
собственици. Според ответника следва да има двустранно споразумение между
ищеца, наемодателя и наемателя, каквото в настоящия случай не е сключено.
Следователно ищецът не може да претендира заплащане на наемната цена. Договорът
за наем е облигационен и няма нищо общо с това кой е собственик на земеделските
имоти. На второ място ответникът е сключил договор за наем с Й.Й.Р., която
единствено е легитимирана да предяви иск при неизпълнение от негова страна. На
следващо място, за да заплати наемната цена ответникът следва да е ползвал
земеделските земи, а той не ги е ползвал по вина на наемодателя. На последно
място излага, че в договора за наем няма уредено заплащане на наемна цена и не
може ищецът да претендира заплащане на наемна цена в пари. Единствената уговорка
била заплащането на 65 кг. за 1.000 дка, като към момента не е уточнена
културата (пшеница, ечемик и др.) от наемодателя и наемателят не е изпаднал в
забава. Следователно искът е предявен преждевременно, няма яснота каква да бъде
престацията на наемателя и на това основание счита, че предявеният иск следва
да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът „*****” ООД
гр. С., се представлява от адв. Р.Т., който поддържа предявения иск. Същият
счита, че последният е доказан по основание и размер. Моли съда да го уважи.
Възразява срещу претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото,
тъй като не е представил списък. Счита, че заплатеното адвокатско
възнаграждение на адвоката на ответника е прекомерно и моли съда да го намали.
В съдебно заседание ответникът „******”
с. Р., общ. З., не се представлява. Пълномощникът на ответника адв. А.Ч. депозира
молба, в която заявява, че поддържа отговора на исковата молба с всички
направени в него оспорвания. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му се
присъдят направените разноски по делото.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от приложеното ЧГД № 356/2018 г.
на Районен съд - Елена в полза на ищеца по настоящото дело „*****” ООД гр. С.,
представлявано от Т.Л.Ш.и В.С.Г., против ответника „******” с. Р., общ. З.,
представлявана от М.Т.М., е издадена Заповед № **/10.10.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Присъдена е сумата 293.94 лв. –
главница, представляваща дължима за незаплатена наемна цена на земеделска земя
(нива с площ от .....дка, находяща се в местността „.....“ в землището на с. Р.,
общ. З., която нива е с идентификатор № ..... по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Р., общ. З. и номер по предходен план - .....) за
стопанската 2016/2017 г. по Договор за отдаване под наем на земеделска земя № ...../.....г.,
ведно със законната лихва върху главницата 293.94 лв., считано от 09.10.2018 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата 385.00 лв., представляваща
направени разноски по делото. Ответникът е получил по надлежния ред заповедта
за изпълнение. В срока по чл. 414 от ГПК същият е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. Заявителят по ЧГД № 356/2018 г. на Районен
съд - Елена е депозирал искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
От извършената справка в Търговския
регистър от 26.02.2019 г. се установява, че ищецът „*****” ООД гр. С. е вписан
в Търговския регистър и се представлява от Т.Л.Ш.и В.С.Г.. От извършената
справка в Търговския регистър от 26.02.2019 г. е видно, че ответникът „******”
с. Р., общ. З. е вписан в Търговския регистър и се представлява от М.Т.М..
Видно от Договор за отдаване под наем
на земеделска земя № ...../.....г., че Й.Й.Р. от с. Р., общ. З. е сключила договор
за наем с ответника „******” с. Р., общ. З., представлявана от М.Т.М.. Съгласно
договора същата е действала в качеството на наемодател и е предоставила на
последния за временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи,
находящи се в землището на с. Р., общ. З., както следва: 1. Нива с площ от .....дка
в м. „.....“, имот № ....., 2. Нива с площ .....дка в м. „.....“, имот № .....
и 3. Нива с площ от .....дка (.....) в м. „.....“, имот № ...... Договорът бил
сключен за срок от 5 стопански години, като под стопанска година се имало
предвид времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата
календарна година, и влизал в сила за 2015/2016 г. Негов обект била земеделска
земя за производство на земеделска продукция. Годишният наем бил 65 кг./дка. В
договора е предвидено, че същият може да бъде изменян или допълван само по
взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма.
От НА № 124, том 3, рег. № 2179, дело №
421/2016 г. на нотариус Йордан Цончев с № 321 в регистъра на Нотариалната
камара и с район на действие Районен съд – Елена се установява, че ищецът „*****”
ООД гр. С. е закупил от Й.Й.Р. и .....А. поземлен имот с идентификатор № .....
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р., общ. З., с площ
.....кв. м., находящ се в землището на с. Р., общ. З. в месността „.....“, с
трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване –
нива, 5 категория, № по предходен план ....., при граници и съседи: № ....., № .....,
№ ....., № ......
С уведомление № 7../8.11.2016 г. ищецът
„*****” ООД гр. С. е уведомил ответника „******” с. Р., общ. З., че е придобил
правото на собственост върху описания в НА поземлен имот, както и че е придобил
всички права и задължения по сключения по отношение на него договор за наем,
включително да получава дължимата наемна цена. Уведомлението е получено от
законния представител на ответника М.Т.М. на 11.11.2016 г.
От Заповед № РД-14-356/30.09.2016 г. на
директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново е видно, че
средното годишно рентно плащане за отглеждане на едногодишни полски култури за
землището на с. Р., общ. З. съгласно § 2е от ЗСПЗЗ е определено в размер на
32.33 лв./дка.
По делото са приложени Договор за
отдаване под наем на земеделска земя от 30.06.2016 г. и Договор за наем от
28.07.2016 г., от които се констатира, че обект на същите е процесният имот.
По делото са пред**и Договор за наем на
земеделски земи № ...../.....г., уведомление № **/**г., нареждане, Договор за
наем на земеделски земи № ВТ1110/.....г., уведомление № 297/**г. и нареждане,
които са неотносими към настоящия граждански спор.
По делото е разпитан в качеството на
свидетел **. Същият твърди в показанията си, че работи в „**” ЕООД, което
дружество обслужва собственици на земеделски земи „**” ООД, „**” АД, „**” ООД,
„*****” ООД и „**” ЕАД. Освен това познава представляващия ответника „******”
с. Р., общ. З. - М.Т.М. по повод извършваната от него работа. Заявява, че
съгласно утвърдената практика посочените дружества винаги получавали дължимата
наемна цена в пари.
От правна страна:
В конкретния случай е предявена по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК положителна
установителна искова претенция за съществуване и дължимост на вземане,
възникнало поради неизпълнение на договор за наем, призната в заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и индивидуализирана в заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК.
Предявеният иск е допустим, тъй като заповедта за изпълнение не е влязла в
сила, поради това, че длъжникът е депозирал възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Освен това съдът приема, че същият е неоснователен по следните
съображения:
При изложената по-горе фактическа
обстановка съдът приема за установено, че между Й.Й.Р. от с. Р., общ. З. и
ответникът „******” с. Р., общ. З. е възникнало валидно облигационно
правоотношение, а именно договор за наем на земеделски земи. Съгласно същия
първата от тях като наемодател е предоставила на ответника като наемател за
временно и възмездно ползване земеделски земи, находящи се в землището на с. Р.,
общ. З., сред които е и процесният имот, закупен впоследствие от ищеца на
20.09.2016 г. Договорът бил сключен на .....г. за срок от 5 стопански години и
влизал в сила за стопанската 2015/2016 г. Негов обект била земеделска земя за
производство на земеделска продукция. Уговореният годишният наем бил 65
кг./дка. Освен това в договора било предвидено, че същият може да бъде изменян
или допълван само по взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма.
Със закупуването на процесния имот от
ищеца на 20.09.2016 г. задълженията на наемодателя по сключения договор за наем
преминали върху приобретателя на наетия имот, т. е. ищеца по делото. Заедно с
това върху последния преминали и всички права на досегашния наемодател – Й.Й.Р..
Ищецът встъпил в правоотношението, породено от договора за наем, и добил
правното положение на наемодател и в това качество имал право да получава
наемната цена при условие, че на наемателя е било своевременно съобщено за
станалата продажба. С оглед на изложеното съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че ищецът не може да претендира заплащане на
наемната цена, тъй като не е страна по договора за наем и не може да встъпи в
правата на старите собственици, както и че следва да има двустранно
споразумение между ищеца, наемодателя и наемателя, каквото в настоящия случай
не било сключено. В тази насока е разпоредбата на чл. 237 от ЗЗД, която урежда
тези отношения и се опитва да гарантира интереса на наемателя, като разпростира
действието на наемния договор и по отношение на приобретателя на наетия имот.
Вярно е, че всеки договор има поначало действие само за тия, които са го
сключили, според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗЗД, но последната предвижда
и изключения в предвидени от закона случаи по отношение на трети лица.
Договорът за наем е именно един от тези предвидени от закона случаи, които имат
известно действие и за трети лица – приобретателя на наетия имот.
С оглед на изложените съображения съдът
счита, че ищецът има основание да претендира наемна цена от ответника. В тази
връзка съдът счита, че е неоснователно възражението на последния, че за да
заплати наемната цена следва да е ползвал земеделските земи, а той не ги е
ползвал по вина на наемодателя. Законът никъде не поставя изискване, съгласно
което заплащането на наемната цена да е обусловено от ползването на вещта –
предмет на договора за наем. На следващо място по делото липсват данни
наемодателят по последния да е препятствал наемателя да ползва процесния имот
по предназначение.
В конкретния случай обаче наемодателят
по договора за наем има право да претендира заплащане на наемна цена в натура,
т. е. 65 кг./дка, както е уговорено в чл. 4 от него. Плащане в пари не е
предвидено. Следва да се отбележи, че по делото няма данни страните да са
постигнали друга уговорка. Още повече, че в Раздел 4, чл. 1 е посочено, че
договорът може да бъде изменян и допълван само по взаимно съгласие между
страните, изразено в писмена форма. В тази насока липсват доказателства по
делото, поради което съдът приема, че ищецът не може да претендира от ответника
наемна цена в пари, защото такава не е уговорена, нито първоначално при
сключване на договора за наем, нито впоследствие с допълнително споразумение.
Съгласно чл. 20а от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги
сключили. По тази причина възраженията в тази насока, направени от ответника са
основателни.
По изложените съображения съдът намира,
че предявеният иск правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото ищецът следва
да заплати на ответника направените по делото разноски, които са в размер на
300.00 лв. - заплатено адвокатско възнагражение. Ответникът е представил
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., което е заплатено в брой. На
следващо място същият е представил списък на разноските съгласно разпоредбата
на чл. 80 от ГПК. Следва да се отбележи, че дори да не беше представил,
заплащането на разноски не е обусловено от представяне на списък. Последният
дава възможност на страната, която го е представила, да иска изменение на
решението в частта му за разноските. На последно място съдът намира, че няма
основание за намаляване на уговореното между ответника и адв. А.Ч. адвокатско
възнаграждение, тъй като последното е в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*****” ООД, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление гр. С. **, район **, бул. „**“ № **, ет**офис
** представлявано от Т.Л.Ш.и В.С.Г., против „******”, ЕИК ** със седалище и
адрес на управление с. Р., общ. З., представлявана от М.Т.М., иск с правно осн.
чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за
приемане на установено по отношение на „******”, че същата дължи на „*****” ООД
сумата 293.94 лв. (двеста деветдесет и три лв. 94 ст.) – главница,
представляваща дължима за незаплатена наемна цена на земеделска земя (нива с
площ от .....дка, находяща се в местността „.....“ в землището на с. Р., общ. З.,
която нива е с идентификатор № ..... по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Р., общ. З. и номер по предходен план - .....) за стопанската
2016/2017 г. по Договор за отдаване под наем на земеделска земя № ...../.....г.,
ведно със законната лихва върху главницата 293.94 лв., считано от 09.10.2018 г.
до окончателното й изплащане, за която е издадена Заповед № ** за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 10.10.2018 г. по ЧГД № 356/2018 г. по
описа на Районен съд - Елена, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „*****” ООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. С. **, район **, бул. „**“ № **, ет**офис **
представлявано от Т.Л.Ш.и В.С.Г., да заплати на „******”, ЕИК ** със седалище и
адрес на управление с. Р., общ. З., представлявана от М.Т.М., направените
разноски по делото в размер на 300.00 лв. (триста лв. 00 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: