Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в открито съдебно
заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Нина Атанасова и с участието
на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията
Д.Недева КНАХД № 1830 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от жалба от ОД на МВР против Решение № 260695/24.6.2021г., постановено от Районен съд – Варна по
НАХД № 4415/2020г., с което е отменено НП
№ 20-0819-003542/13.10.2020 г. по пункт
2, с който на П.М.Н. е наложено наказание „Глоба”
в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1
от ЗДвП.
В касационната
жалба се излагат съображения, че въззивното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон,
поради което се претендира неговата отмяна и постановяване на ново по
съществото на спора, с което се потвърди процесното НП в отменената част.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция касаторът, редовно призован не се явява, не
се представлява. С писмено становище, чрез пълномощник с.д.№ 14622/06.10.2021 г. заявява, че поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът,
редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по
касационната жалба и по съществото на спора.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
С Решение №
260695/24.6.2021г., по НАХД № 4415/2020г., ВРС е отменил Наказателно постановление № 20-0819-003542/13.10.2020г. по
пункт 2, с който на П.М.Н. е наложено наказание „Глоба”
в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1
от ЗДвП.
От фактическа страна било установено,
че на 08.08.2020г. , около 09,07ч. Н.
управлявал л.а. „*** **” с рег . № *** **, като се движел в гр. Варна,
по бул.”Ц.О.” в посока центъра, като бил
без поставен обезопасителен колан. По същото време на този пътен участък, до автосалон „П.“, се намирали полицейски служители, един от
които св.Х.Г., които спрели водача за проверка, при която бил изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест дрегер 7510” с № **
**, което отчело 0, 70 промила
концентрация на алкохол. В 09, 25 часа бил издаден и талон за медицинско
изследване на кръвта, според който той следвало да се яви до 45 минути в МБАЛ
„Св.А.”-Варна. Поради извършените от Н. нарушения на чл.137 „а“ ал.1 от ЗДП и чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП - управление на МПС без поставен обезопасителен колан и след употреба на алкохол, срещу него бил съставен АУАН. Актът бил
предявен лично, но възражения не били направени, както и в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН. В 10,25ч. била взета кръв за изследване от медицински специалист при
МБАЛ „Св.А.“-Варна. От извършеното химическо изследване на кръвта било
установило, че съдържанието на алкохол в нея е било 0,27 промила. Това било
обективирано в Протокол за химическа експертиза № 760/10.08.2020г., като било
изрично отбелязано че пробата е била взета в 10,25 часа. Въз основа на съставения акт и след като били взети предвид показанията на техническото средство, било
издадено и процесното НП, в което наказващият орган изцяло възприел описаната
фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушенията- по чл.137
„а“ ал.1 от ЗДП и по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за които на въззивника били наложени
съответните наказания- „Глоба“ в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.7
пр.1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 500лв. и „Лишаване от право да управлява МПС
„за срок от 6 месеца. В постановлението изрично било посочено, че предвид
закъснението с петнадесет минути за даване на кръвна проба, резултата от
химическото изследване на кръвта не се зачита, като в хода на производството били изискани
справка и копие от журнала в МБАЛ „Св.А.“, от които безспорно било установено
допуснатото закъснение.
От разпита на актосъставителя св.Х.Г.се установило, че нарушенията са
констатирани визуално и при извършената проверка с техническо средство. Св.Г.
посочил, че в талона за кръвна проба бил посочен максимално предвидения срок
съгласно наредбата, както и че в автомобила освен Н. е имало още един мъж. От
показанията на св.И.Н.се установило, Н. и свидетелят били колеги, че
въззивникът отишъл в сервиза, в който Н.
работел, който се намирал след отбивката за с.Т. и го помолил да го откара до
спешния център за кръвна проба. Св.Н. се отзовал, откарал го до болничното
заведение към „10 без нещо“, видял, че изчаква на опашка поради пандемията, а
след това когато дошъл неговия ред, се оказало че не може да влезе, защото бил
без маска. Това наложило Н. да отиде до близката аптека да си купи маска и след
това да влезе и да даде кръв.
От приобщената по делото неоспорена от страните съдебно-медицинска
експертиза, се установява, че към 10.10ч. концентрацията на етилов алкохол в
кръвта на Н. е била 0, 0375 промила. Тази концентрация отговаря на субклинична
фаза на алкохолно опиване и свидетелства, че лицето е било употребила алкохол в
предходните часове, без да е било алкохолно повлияно към момента, когато е трябвало да бъде взета
пробата кръв.
За да отмени НП въззивният съд е кредитирал
заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-медицинска
експертиза, която безспорно установява, че съдържанието на алкохол в кръвта
на Н.
е било под 0,5 промила, то е
приел, че не е осъществено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП.
Настоящият състав намира решението за правилно,
по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав.
Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с
необходимия доказателствен материал. На базата на събраните в производството по
делото доказателства, съдът е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни изводи.
Касационният съд споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция,
като съответстващи на доказателствата събрани по делото и на материалния закон
и не намира за нужно да ги преповтаря.
ВРС е установил вярно и точно фактическата
обстановка, анализирал е всички събрани доказателства и относимите към
разрешаването на спора правни норми, като е стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност
на наказателното постановление.
Редът по който се определя употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на МПС е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 3а, т. 2 от Наредбата, с лабораторно изследване се
установява употребата на алкохол, когато водача не приема показанията на
техническото средство. В настоящия случай, водачът се е явил в посоченото в
издадения талон за медицинско изследване медицинско заведение, 15 минути след
посочения в талона часови интервал. От водача е взета кръвна проба и след
изследването й е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача не
е била 0. 70 промила, а 0,27 промила.
Всичко това сочи, че водачът не е приел показанията на техническото
средство. Приоритетът на резултатите от изследването на кръвта е регламентирано
в чл. 6, т. 9 от Наредбата, като ясно е посочено, че резултатите от проверката
с техническото средство се зачитат само в случай на отказ на водача да получи
талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или
отказ да даде кръв за изследване. Правилно ВРС е приел, че при обективна невъзможност лекарят да вземе кръв
за изследване в посочения срок той отразява причините за забавянето и часа на
вземането, както и че в случая липсва отразяване за наличие на обективни
причини за забавянето. Независимо от горното правилно ВРС се позовал на
приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза установяваща 0,3075 промила, т.е. под 0,5 промила съдържание на алкохол в
кръвта.
Доколкото в случая е налице горното съдът правилно е приел за недоказано
вмененото на Н. нарушение с оглед индивидуализиращите го белези, приети от
наказващия орган и нарушение на материалният закон, защото явно е приложен
такъв за по-тежко наказуемо нарушение.
С оглед на изложеното съдът намира, че съдебното решение
е правилно и законосъобразно, не е налице твърдяното нарушение на процесуалните
правила и материалния закон, допуснати от въззивния съд, поради което съдебният
акт следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260695 от
24.6.2021г., постановено от Районен съд – Варна по НАХД № 4415 по описа на ВРС за 2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: