Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/……..06.2019
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Петя П.
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 702 по описа на ВОС
за 2019год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по въззивна жалба
вх. № 2424/27.03.2019г. на
Прокуратурата на Република България , със седалище: гр. София, бул.
"Витоша" № 2 ,чрез Й.Я. – прокурор
при ДРП срещу Решение № 43/21.03.2019г. по гр.д. № 914/2017г. на ДРС, В ЧАСТТА
,с която съдът е ОСЪДИЛ ВЪЗЗИВНИКА да
заплати на Т.Г.Т., ЕГН ********** сумите от
7500.00 (седем хиляди и
петстотин)лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – 14.09.2017г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато
и поддържано обвинение по ДП № 2156/2016 г. по опис на ПУ Вълчи дол, НОХД
№256/2016г. на РС Девня, ВНОХД №1503/2016г. на ОС Варна, НОХД № 35/2017 г. на
РС Девня и ВНОХД №776/2017 г. на ОС Варна, за престъпление по чл.313, ал.1 НК,
през периода от 09.02.2016 г. до 24.07.2017 г., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ; и сумата от 837.50
лв. (осемстотин тридесет и седем лева, 50 ст.), представляваща обезщетение
за сторени разноски по гражданското дело, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Считайки обжалваното решение за неправилно и
необосновано, постановено при извършени
съществени нарушения на процесуалните правила, моли алтернативно: да бъде
отменено и делото върнато за разглеждане от друг състав на ДРС; да бъде
отменено и иска отхвърлен; да бъде изменено , като размера на обезщетението
бъде намален. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.
Излагат се съображения, че в хода на производството съда неправилно е отказал
включване на въпроси искани от ДРП към задачите на КСМЕ, както и,че е назначил
такава без ищеца да е направил конкретно такова искане.При образуване на делото
до прокуратурата е изпратено неподписано
разпореждане на съда,в което името на разглеждащия делото съдия е
сгрешено. Твърди се,че по делото ищеца не е доказал претърпените от него вреди
в резултат на водено против него наказателно производство, както и,че ако има
такива те са в пряка причинно –
следствена връзка с воденото досъдебно и
съдебно производство, като се излага аргумент, че за с цитираната присъда ищеца
е оправдан за едно от повдигнатите от
ДРП обвинения, но е осъден за друго. Излагат се съображения, че при определяне
на размера на претендираното обезщетение съда неправилно е приложил разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД за справедлива обезвреда. В жалбата няма направени
доказателствени искания.
В
съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде уважена, а обжалваното
решение отменено и иска отхвърлен. В условията на евентуалност – да бъде
намален размера на присъденото обезщетение.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК насрещната
страна е депозирала отговор на въззивната жалба, в която се излагат аргументи,
че постановеното решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
В
съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното
решение потвърдено като правилно и законосъобразно.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано
по предявен от Т.Г.Т., ЕГН ********** срещу ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 15000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в разстройство на психиката, чувство за страх, срам,
неудобство от семейството
и околните в с. Есеница, неудобство от
ловджиите от неговата ловна дружинка, промяна в характера, изразяваща се в затвореност, необщителност, отбягване на общуване
с приятели и съседи, тревожност, безсъние, сънуване на
кошмари, лишаване от възможността
за арендуване на земеделска земя, лишаване от правото да упражнява хобито си –
да ловува, в следствие на обвинение в извършване на престъпления по чл.313,
ал.1 НК, по което ищецът бил оправдан, ведно със законната лихва, върху
сумата, считано от 14.09.2017г. до
окончателното плащане на задължението.
В исковата молба
ищецът твърди, че Прокуратурата на Република България,чрез
Районна прокуратура гр.Девня му е повдигнала обвинение, по прокурорска преписка
№177/2014 г. по опис на РП Девня и бил привлечен като обвиняем по ДП №2156/2016 г. по опис на ПУ Вълчи дол,
като му били повдигнати обвинения по чл.316, вр. чл.309, ал.1
НК и по чл.313, ал.1 НК. Твърди, че с Присъда №23 от
29.05.2017 г., постановена по НОХД №35/2017 г. на РС Девня, потвърдена с
Решение №174 от 24.07.2017 г. по ВНОХД №776/2017 г. на ОС Варна, е признат за
невиновен по повдигнатото обвинение по чл.313, ал.1 НК. Излага, че по
повдигнатото обвинение по чл.316, вр. чл.309, ал.1 НК е освободен от
наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в
размер 1000.00 лв. Твърди, че в резултат на воденето
против него досъдебно и съдебно производство е получил сериозни здравословни проблеми, диагностицирани при
хоспитализация след предявяване на иска в УБ “Св. Марина” Варна, Катедра по
нервни болести с диагноза: “Исхемичен мозъчен инсулт-тромботичен инфаркт със
стволова локализация. ХКВБСН. Хронична съдова левкоенцефалопатия. Дислипидемия.
Пареза на ІІІ
ЧМН в ляво. Дискоординационен синдром (КП 50; МКБ 163.0). Изпитвал е и
разстройство на психиката, страх , неудобство от семейството си и хората от с.
Есеница и приятелите от ловната му
дружинка. Променил си характера, станал необщителен , затворил се в себе си и
спрял да общува.Страдал от безсъние. Хората престанали да му дават земя под
аренда,въпреки , че преди това бил добросъвестен арендатор.
В депозирания в
срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът Прокуратура на
Република България е изразила становище за допустимост и неоснователност на
предявената искова претенция.Оспорва
като прекомерен, несъобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната
съдебна практика, размерът на търсеното обезщетение. Сочи, че сам по себе си
фактът на водено наказателно производство не може да обоснове присъждането на
обезщетение.Твърди се, че проведеното наказателно производство срещу ищеца е
протекло в абсолютно разумен срок. Оспорва наведените от ищеца фактически
твърдения за настъпило влошаване на здравословното му състояние и за
накърняване честта и доброто му име в обществото в резултат на повдигнатите
обвинения. Изтъква, че по едно от възведените обвинения, ищецът е признат за
виновен с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание и твърди, че няма възможност за преценка, в каква
степен именно незаконосъобразното обвинение е допринесло за причиняване на
неимуществени вреди за ищеца.
Вследствие на изложеното, моли предявената искова
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна или в условията на евентуалност
обезщетението да бъде в размер на няколко стотин лева.
В съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат становищата си за основателност,
респективно за неоснователност на
предявения иск.
От
събраните по делото пред първа и въззивна инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа страна:
От приложените по
делото материали по НОХД №35/2017 г. на РС Девня, ведно с приложените ВНОХД
№776/2017 г. на ОС Варна, НОХД №256/2016 г. на РС Девня и ВНОХД №1503/2016 г.
на ОС Варна безспорно се установява и изяснява
следната фактическа обстановка:
Ищеца е привлечен в качеството му на
обвиняем и му е повдигнато обвинение по ДП №2156/2016 г. по опис на ПУ
Вълчи дол, на
09.02.2016г. за престъпления по
чл.316, вр. чл.309, ал.1 НК и по чл.313, ал.1 НК. Взета му е мярка за неотклонение „подписка“.
Видно от представения Протокол рег.№253р-2438
от 11.03.2016 г., на същата дата ищецът
Т. Т. е предал на ПИ по КОС при РУ МВР Девня законно притежаваното от него
ловно оръжие - двуцевна пушка „ИЖ 43“, кал.12, №9403463.
По внесения от ДРП на 12.09.2016г.
обвинителен акт е образувано НОХД 256/2016г. по описа на ДРС. С Присъда № 53 от
08.11.2016г. ДРС е признал Т.Т. за виновен и по двете престъпления , като на основание
чл.23 от НК е групирал наказанията по тях и му е наложил общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено с
3 години изпитателен срок. Осъдения е
обжалвал и с Решение № 15/01.02.2017г. по ВНОХД 1503/2016г. по описа на ВОС , присъдата е изцяло отменена и делото
върнато на ДРС за разглеждане от друг състав.
С Присъда №23 от 29.05.2017г. по НОХД
№35/2017г. на РС Девня, ищецът е признат за виновен по възведеното обвинение за
осъществено деяние по чл.316, вр. чл.309, ал.1 НК като е освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер 1000.00 лв.
при констатация за наличие на основанията по чл.78а, ал.1 НК, а по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.313,
ал.1 НК, ищецът е признат за невиновен. След протест на ДРП, присъдата е потвърдена с Решение №174 от 24.07.2017 г. по ВНОХД
№776/2017 г. на ОС Варна.
За установяване на твърдените в исковата
молба неимуществени вреди , както и причинната им връзка с повдигнатото
обвинение и воденото наказателно производство/съдебно и досъдебно/ ищеца е
ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Миланка Петкова без
родство със страните, чиито показания съда кредитира, като обективни и базиращи се на лични впечатления и Мария Жекова – съжителстваща от 2013 г. на
съпружески начала със сина на ищеца,чиито показания съда кредитира в условията
на чл.172 от ГПК.Съвкупно от показанията им се установява, че ищеца е арендатор
, като се ползва с доверие в селото и околността. След завеждане на досъдебното
производство против него и воденето наказателно такова част от арендаторите му – две жени – Добринка и Станка са
прекратили договорните си отношения с
него. Престанал да бъде приветлив, весел и общителен както обикновено, започнал
да страни от хората, затворил се в себе си, оплаквал се често от главоболие,
изнервял се, избухвал. Не се събирал в компании с приятели, както често правел
дотогава. Тежала му невъзможността да ловува редовно с приятелите си от ловната
дружина и не общувал с тях поради неудобство от коментарите по повдигнатите
обвинения.
По делото е приета Епикриза по ИЗ №40889 от
Катедра по нервни болести, Втора клиника по нервни болести с ОИЛНБ и отделение
за лечение на остри мозъчни инсулти при МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД Варна,от която е
видно,че от 12.10.2017 г. до 16.10.2017
г. ищецът Т. Т. е бил на лечение и е
изписан с диагноза: исхемичен мозъчен
инсулт – тромботичен инфаркт със стволова локализация хквбсн. хронична съдова
лебкоенцефалопатия. дислипидемия. пареза на III
чмн в ляво. дискоординационен синдром.
Пред настоящата инстанция е прието Експертно
решение № 024 от зас. № 12/24.01.2019г. със на валидност 05.11.2010г., с
което на Т.Т. е определена 50% трайно
намалена работоспособност, като последица от мозъчен инфаркт.
От заключението по назначената КСМПхПЕ, което съда кредитира,
се установява, че Т. е здрав в психично
отношение като при проведеното освидетелстване е обективно проявено усещане у
ищеца за ощетеност, породено от фрустриране на значимите за личността му
потребности от общуване в социума и от стабилност в дейността му като
земеделски производител в следствие на повдигнатите обвинения. При ищеца е
намалена гъвкавостта и адаптацията в нови условия, загубил е чувството си на
удоволствие и му е неприятно изпълнението на някои ежедневни дейности, усамотил
се е, не се събира с приятели, чувства се неудобно, неловко, има усещането, че
е престъпник и че така мислят другите за него, няма желание, когато контактува
в социума, да обсъжда темата за воденото срещу него дело, станал е затворен, и
по-малко гъвкав, с чувство за безполезност в единични моменти, а в други е
спонтанно агресивен и с улеснена раздразнителност, като тези оплаквания са със
значително намалена интензивност (без да са напълно отшумели) след приключилото
с оправдателна присъда наказателно производство. Не е налице пряка
причинно-следствена връзка между констатираната като преживяна психотравма
от воденото дело срещу ищеца Т. Т. и настъпилия исхемичен мозъчен инсулт през
м. октомври 2017 г. като може само да се допусне наличие на опосредствена
връзка между двете явления, без възможност да се определи нейната степен на
изразеност. В съдебно заседание вещите
лица са пояснили, че с оглед повдигнати обвинения по два текста от НК, не може
да се направи разграничение, кое е било по-травмиращо за ищеца.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :
Настоящият казус
попада в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ. Държавата отговоря за вредите
причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието и прокуратурата
и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление , ако лицето бъде оправдано.
Предявеният от ищеца иск е процесуално допустим, насочен срещу
надлежна страна. Съгласно Тълкувателно Решение № 3 от 22.4.2005 г. по т. гр.д.
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ се предявят
срещу Прокуратурата на Република България, когато е единно и централизирано
юридическо лице / чл.7 ЗОДОВПГ/.
В тези случаи обезщетението се определя
самостоятелно.
За да бъде уважен
предявеният от ищеца иск за неимуществени
вреди по чл.2 от ЗОДОВ ищецът
следва да установи и докаже, че е осъществен фактическия състав на визираната
правна норма: неправомерно предявяване
на обвинение, оправдаването на ищеца с
влязъл в сила съдебен акт, причинените неимуществени вреди и причинно- следствената връзка между
неправомерното привличане към наказателна отговорност и настъпилия вредоносен резултат .
От анализа на
събраните гласни и писмени доказателства се извежда извода, че ищецът е
установил твърдения от него факт, че за времето
от 09.02.2016г. до 24.07.2017г. спрямо него се е водело
наказателно производство в досъдебна фаза и съдебна фаза, приключило с
оправдателна присъда за престъпление по чл.313, ал.1 НК и осъдителна такава по
чл.316, вр. чл.309, ал.1 НК,за което е
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - глоба в размер 1000.00 лв. при констатация
за наличие на основанията по чл.78а, ал.1 НК.
Установено е, че
в посочения по – горе период от
време на
ищеца е повдигнато обвинение за престъпления от общ характер и с него са
провеждани и други процесуално – следствени действия.
Действията по
привличане към наказателна отговорност на ищеца са започнали по ДП и с
първото предявяване на обвинение и под контрола на наблюдаващият делото прокурор при РП-Девня.
Именно от датата на предявяване на първото обвинение за извършване на престъпление
от общ характер, ищецът е придобил процесуалното качество обвиняем по
досъдебното производство. Не само
предявяването на обвинение става под контрола и ръководството на
Прокуратурата.Същата е поддържала обвинението в
съдебна фаза пред първа инстанция, както и е протестирала оправдателната
присъда.
Въззивникът не отрича
и оспорва, че Т.Т. е имал качество на обвиняем и подсъдим, като воденето
срещу него наказателно производство е
приключило с оправдателна присъда за едно от престъпленията – т.е. налице е
първата от всички кумулативни предпоставки.
Възражението на въззивника
за недоказаност на претърпени от Т. вреди както и, че ако има такива те не са
от конкретното наказателно производство е неоснователно,по следните
съображения:
От ангажираните от
ищеца гласни доказателства се обосновава извод, че в резултат на
продължилото разследване по делото ищецът
е променил обичайния си ритъм на живот, ограничил е контактите си, лишил
се е от значими в социално отношение преживявания, както и е изпитал негативни
промени/ емоционални/ в обичайното си занимание – аренда на земеделски земи. Свидетелите
не твърдят, че състоянието на ищеца е било
такова, че да потърси медицинска помощ, но заявяват , че се е променил начина
му на живот – станал затворен, нервен, както и,че бил силно притеснен,страдал
от главоболие и безсъние.
Следва да се вземе
предвид и, че макар на ищеца да не е
налагана най-тежката мярка за
неотклонение „задържане по стража”, приложената
по отношение на него мярка „подписка„
му е причинила неудобства. От една страна всяка мярка за неотклонение
предвидена в НПК,макар и в различна степен има
ограничителен характер- личен или материален. Не следва да се неглижира
и факта, че в подобни случаи, с оглед нивото
на правосъзнание у околните, самия факт на повдигане на обвинение се приема
като равнозначен на извършване на престъпление. По делото не са събрани доказателства, че
наложената мярка е променила значително режимът
на живот на Т. и с нея е било ограничено правото му на предвижване.
Безспорно в теорията
и практиката, по подобен вид дела е, че обезщетение за вреди се дължи и в
случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, какъвто е настоящия.
Настоящият съдебен
състав намира, че е установена и доказана причинно-следствената връзка между
незаконосъобразното обвинение и претърпените на ищеца неимуществени вреди/ като изцяло кредитира
заключението на вещите лица, че
такава между констатираната като
преживяна психотравма от воденото дело и настъпилия исхемичен мозъчен инсулт
през м. октомври 2017 г.,не е налице/. Доказателства в посока на опровергаване
на тази връзка не са ангажирани от ответната страна.Тук следва да се уточни, че
доколкото ищеца не претендира имуществени вреди/пропуснати ползи от
несключването на договори за аренда, обстоятелството, че частни лица не са го
предпочели за арендатор на земите им, се цени единствено като негативен фактор в сферата на емоционалните му преживявания.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи на ищеца обезщетение за имуществените и неимуществените
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно или не от
длъжностно лице. Според § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданските и трудовите закони.
Съдът, при определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да приложи критерият за справедливост,
визиран в нормата на чл.52 ЗЗД.
Определянето на
размера на обезщетението по справедливост е
свързано с преценката на редица обективно съществуващи
обстоятелства които трябва да се вземат
предвид /Постановление № 4/68 на Пленума
на ВС/.
С оглед събраните и
обсъдени по делото доказателства
съда приема,че в хода на
производството ищеца е доказал,че е претърпял обичайните, характерни за всяка
личност, подложена на незаконно наказателно преследване неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни изживявания: чувствал се е неудобно, бил е притеснен;
нарушено било социалното му общуване в приятелската и колегиална среда и обществото, следствие от
обвиняването му в извършване на престъпление, за което е оправдан. От друга
страна следва да се отчете и факта, че успоредно с оправдателната присъда, Т. е
бил признат и за виновен за престъпление по чл. чл.316, вр. чл.309, ал.1 НК. В
тази връзка настоящия съдебен състав споделя изводите на ДРС, че ищеца
законосъобразно е търпял негативните последици от невъзможността да ловува.
Съобразявайки
изложеното в т.11 на Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, в което е
прието,че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по
справедливост - чл. 52 ЗЗД като се вземат
предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и
тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е
оправдан, преценявайки особеностите на конкретния случай, настоящия съдебен състав
счита, че сумата от 2 500.00 лева се явява справедлива обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди. С
оглед предвидените в НК наказания за деянията по чл. 313 ал.1 от НК – до три
години лишаване от свобода или глоба до 100 хил. лева и това по чл. 316 вр. чл.
309 ал.1 от К – лишаване от свобода до 2 години, настоящия съдебен състав
споделя изводите на ДРС , че деянието , за което Т. Т. е признат за виновен, се
явява с малко по-лека тежест спрямо деянието по чл.313, ал.1 НК, за което
същият е оправдан. От друга страна и двата текста не са от категорията на
„тежките“ престъпления, за които се предвижда лишаване от свобода над 5 години.
Безспорно е, че именно повдигането на незаконосъобразното обвинение по чл.313,
ал.1 НК е станало причина РП – Девня да
внесе пред РС - Девня, обвинителен акт, а не а предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“ по чл.78а, ал.1 НК. С оглед общественото правосъзнание обаче,
не може да се приеме,че именно производството по чл.313 от НК в по- силна степен е в пряка причинно следствена връзка с настъпилите
неимуществени вреди, доколкото същите се свеждат предимно до притеснения и неудобства
именно в отношението с/на околната среда
– съселяни, приятели- ловджии и други и познати спрямо ищеца. Така или иначе
ищеца е осъден/ признат за виновен, в извършване на престъпление, макар и да е
освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание.
С оглед формирания
извод за частична основателност на главния иск, основателен е и акцесорния
такъв за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 14.09.2017г.
Предвид частично съвпадане на изводите на
двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
обжалваната част за сумата над 2500.00
лева до присъдената сума в размер на 7500.00лева, както и в частта за
присъдените разноски.
В частта, с която съда е отхвърлил иска за
разликата от присъденото обезщетение от 7500.00 лева, до пълния претендиран
размер от 15000.00 лева, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Въззивникът в настоящото производство е
претендирал разноски и такива му се дължат съобразно отхвърлената част на иска
, но по делото не са представени доказателства
за сторени такива, поради което не се присъждат.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца
сторените по делото разноски пред първа инстанция съобразно уважената част на
иска и съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК в общ размер от 900.00
лева , от които 450.00 лева депозит за КСМПхПЕ и 450.00 лева заплатено
възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие
/от кочан/ серия Б № 321235. Възнаграждението по един адвокат съгласно договор
за правна защита и съдействие /от кочан/ серия Б № 321231 от 500.00 лева –л.41
от дело не е заплатено и поискано по чл.80 от ГПК, а представеното с писмените
бележки копие на същото, в което е
дописано заплащането на сумата, не следва да бъде зачетено. Останалите разноски
– държавната такса и пълен размер на депозита на КСМПхПЕ не фигурират в
приложения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ,
като
неоснователно Решение №
43/21.03.2019г. по гр.д. № 914/2017г. на ДРС, В ЧАСТТА ,с която Прокуратурата на
Република България , със седалище: гр. София, бул. "Витоша" № 2 е ОСЪДЕНА да заплати на Т.Г.Т. ЕГН **********, обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и поддържано
обвинение по ДП №2156/2016 г. по опис на ПУ Вълчи дол, НОХД №256/2016 г. на РС
Девня, ВНОХД №1503/2016 г. на ОС Варна, НОХД №35/2017 г. на РС Девня и ВНОХД
№776/2017 г. на ОС Варна, за престъпление по чл.313, ал.1 НК, на основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за размера над 2 500.00/две
хиляди и петстотин/ лева до присъдените 7 500.00/седем хиляди и петстотин/лева ; както
и за сумата от 837.50 /осемстотин
тридесет и седем лева, 50 ст./ лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Т.Г.Т., ЕГН ********** срещу Прокуратура на Република България, иск
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП № 2156/2016 г. по опис на ПУ
Вълчи дол, НОХД №256/2016г. на РС Девня, ВНОХД №1503/2016г. на ОС Варна, НОХД №35/2017 г. на РС Девня и ВНОХД №776/2017 г.
на ОС Варна, за престъпление по чл.313, ал.1 НК, в частта за разликата над 2 500.00/две хиляди и петстотин/ лева до
присъдените 7 500.00/седем хиляди и
петстотин/лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
43/21.03.2019г. по гр.д. № 914/2017г. на ДРС, В ЧАСТТА ,с която Прокуратурата на Република България , със седалище: гр.
София, бул. "Витоша" № 2 е ОСЪДЕНА
да заплати на Т.Г.Т., ЕГН
**********, обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП № 2156/2016 г. по опис на ПУ
Вълчи дол, НОХД №256/2016г. на РС Девня, ВНОХД №1503/2016г. на ОС Варна, НОХД
№35/2017г. на РС Девня и ВНОХД №776/2017г. на ОС Варна, за престъпление по
чл.313, ал.1 НК, за размер от 2 500
.00/две хиляди и петстотин/ лева, на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България , със седалище: гр. София, бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.Т., ЕГН **********,сумата
от 150.00/сто и петдесет/лева представляваща
сторени разноски пред ДРС , на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: