Р
Е Ш Е Н И Е
№………./17.10.2018г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и пети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при
секретаря Павлинка Славова, като разгледа т.д.
№ 3712 по описа за 2016г, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по възражение на Ю.Т.И. по реда на чл. 66, ал. 6 от ЗБН срещу
решение № ЗБН 66-18 и решение № ЗБН66-502 от 12.01.2016г на синдиците на „К.т.б.“
/в несъстоятелност/ по възражението й по чл. 66, ал.1 от ЗБН срещу списъка на
предявените и приети вземания на кредиторите на банката, публикувано в
Търговския регистър, с което вземането й е включено под №7178 на клиент №143519
като вземане по чл. 94, ал.1 т.4 ЗБН в размер на 24 413,84 лева.
„К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/ чрез синдиците оспорва възражението при твърдения, че не
са обвързани от изявлението за разваляне на договора за цесия и че единствения
начин да бъде вземането върнато в патримониума на кредитора ищеца е новото му
цедиране, каквито твърдения не са изложени. Ако евентуално се приеме, че
развалянето има характера на нова цесия, вземането следва да се приеме като
такова с привилегия по чл. 94, ал.1, т.7, а не по т. 4 от ЗБН, тъй като е
загубило качеството си на вземане по договор за влог.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
Между
страните не е спорно, а и събраните по делото доказателства установяват, че с
решение № 138/06.11.2014г на управителя съвет на БНБ на основание чл. 36 ал. 2,
т. 2 от Закона за кредитните институции е отнет лиценза на „К.т.б.“ АД, което
обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 07.11.2014г.
С
решение № 664/22.04.2015г постановено по т.д. № 7549/2014г на СГС, ТО, VI-4 спрямо „К.т.б.“ АД е открито
производство по несъстоятелност.
С
договор за продажба на вземане от 26.06.2014г сключен между Ю.Т.И., в
качеството й на цедент и „Е.****“ЕООД, в качеството му на цесионер, е
постигнато съгласие срещу задължението на цедентът да прехвърли на цесионера
вземането си към „К.т.б.“ АД в размер на 946 974,00 евро, заедно с лихвите
към 26.06.2014г произтичащо от Договор за преференциален безсрочен депозит №
26250/11.12.2007г, IBAN: ***,
последният да заплати на цедента сумата от 473 487,00 евро.
С
уведомление вх. № 11368/06.11.2014г, цедентът Ю.Т.И. уведомява „КТБ“ АД /в
несъстоятелност/, за сключения договор за цесия.
С
уведомление вх. № 11369/06.11.2014г, „Е.****“ЕООД, отправя до „КТБ“ АД /в
несъстоятелност/ волеизявление за прихващане на вземането придобито с договора
от 26.06.2014г към задължението си по договор за банков кредит 22.07.2011г.
С
анекс от 12.06.2015г към договора за продажба от 26.06.2014г. Ю.Т.И. и „Е.****“ЕООД
се съгласяват, че сключения между тях договор за продажба от 12.04.2014г се
разваля по право, считано от 12.06.2015г.
С
молба вх. № ЗБН 63-1306/22.06.2015г по реда на 63, ал.1 ЗБН, депозирана в КТБ
АД и молба по чл. 63, ал.1 ЗБН вх. № 81205/22.06.2015г, депозирана в
канцеларията на СГС, кредитора Ю.Т.И. предявява в производството по
несъстоятелност на банката вземането си произтичащо от Договор за
преференциален безсрочен депозит № 26250/11.12.2007г, IBAN: ***, в размер на 1 879 235,00
лева, от които 1 854 821,16 лева – главница и 24 413,84 лева, след приспадане на изплатените
гарантирани по ЗГВ 196 000,00 лева или 100 хил.евро.
В
списъка на предявените и приети вземания на кредиторите на банката, вписан в
Търговския регистър с вписване № 20160514095154, вземането на Ю.Т.И.
произтичащо от Договор за преференциален безсрочен депозит № 26250/11.12.2007г,
IBAN: ***
№7178 на клиент №143519 като вземане по чл. 94, ал.1, т.4 от ЗБН в размер на сумата
от 24 413,84 лева.
С
решение № ЗБН 66-18 и ЗБН 66-502 от 12.01.2016г, е оставено без уважение, възражението
на Ю.И. вх. № ЗБН 66-18/21.08.2015г и вх. 103792/21.08.2015г срещу списъка с
приетите от синдиците на КТБ АД /в несъстоятелност/ вземания на кредитори, с
доводите, че след извършената цесия от 26.06.2014г и изявлението за прихващане,
направено от цесионера „Е.****“ЕООД, последната не е кредитор на вземане за
сумата от 1 854 821.16 лева.
С
решение № 1344/25.07.2016г постановено по т.д. № 3608/2015 по описа на СГС, TO, VI-17 състав, са отхвърлени
предявените от синдиците на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ срещу „Е.****“ООД
искове с правно основание чл.3, ал. 3 от ЗБН за установяване недействителността
на извършените прихващания, обективирани в уведомления сред които и уведомление
вх. № 11369/06.11.2014г, както и искове
с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за прогласяване недействителността на
извършени прихващания, сред които и уведомление вх. № 11369/06.11.2014г. Решението на СГС е
частично отменено с решение №185/19.01.2017г постановено по т.д. № 4791/2016г
на САС, ТО, 9-ти състав, с което се обявява за относително недействителни по
отношение на кредиторите на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ по иска с правно
основание чл. 59, ал. 3 ЗБН на синдиците предявен срещу „Е.****“ООД извършените
от последния прихващания с уведомление вх. №
11369/06.11.2014г, по договор за цесия от 26.06.2014г, сключен с Ю.Т.И.,
като е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му част. Решението
на САС е оставено в сила с решение № 239/15.05.2018г по описа на т.д. №
986/2017г по описа на I т.о. на ВКС.
Въз
основа на така събраните по делото доказателства съдът намира от правна страна
следното:
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че ищцата е била кредитор на
„К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ за сумата от 946 974,00 евро, съгласно
Договор за преференциален безсрочен депозит № 26250/11.12.2007г, IBAN: ***. Следователно тя
има качеството на „вложител“ по смисъла на §1, т. 1 от ПРЗ на ЗБН, който в
14-дневен срок от обявяването на списъка в търговския регистър може да възрази
пред синдиците срещу списъка на приетите вземания. Подаденото от нея в срока по
чл. 66, ал.6 от ЗБН възражение срещу решението на синдиците, с което е оставено
без уважение възражението и срещу списъка с приети вземания е допустимо.
Установява
се и че след решението за откриване на производство по несъстоятелност, с договор
за продажба на вземане от 26.06.2014г Ю.Т.И. прехвърля на „Е.****“ЕООД
вземането си към „К.т.б.“ АД в размер на 946 974,00 евро, заедно с лихвите
към 26.06.2014г произтичащо от Договор за преференциален безсрочен депозит №
26250/11.12.2007г, IBAN: ***,
срещу насрещното задължение за цесионера да заплати сумата от 473 487,00
евро. С постигане на съгласието по договора за цесия вземането преминава в
патримониума на цесионера с всичките му обезпечения и привилегии, такива
каквито ги е притежавал и вложителя – така чл. 99, ал.2 ЗЗД. А след извършеното
уведомление от цедента Ю.Т.И., цесията придобива действие и спрямо длъжника „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/ - арг от чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
След
придобиване на вземането титуляр по него е новия кредитор цесионера, който с уведомление
вх. № 11369/06.11.2014г, „Е.****“ЕООД, отправя до „КТБ“ АД /в несъстоятелност/
волеизявление за прихващане на вземането към задължението си по договор за
банков кредит 22.07.2011г. По делото няма спор, че прихващането е осчетоводено
от длъжника„КТБ“ АД /в несъстоятелност/ и със сумата е намалено задължението на
цесионера към банката.
Спорът
между страните се концентрира относно правното действието на развалянето на
договора за цесия от 26.06.2014г., дали уведомяването на длъжника от цедента за
развалянето на договора за цесията го задължава да изпълни задължението към
цедента или е необходимо сключване на нов договор за цесия и какво е действието
на извършеното прихващане.
В
теорията и практиката няма спор, че договора за цесия може да бъде развален с
едностранно волеизявление отправено от изправната до неизправната страна – арг.
от чл. 87 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД развалянето на договора
за цесия може да бъде уредено и в споразумение между длъжника и кредитора. За
да обвърже последното длъжникът, той следва да бъде уведомен за развалянето на
цесията – арг. от чл. 99, ал. 4 ЗЗД. По аналогия с цитираната разпоредба,
уведомлението за развалянето следва да изхожда от предишния кредитор, т.е. от
цесионера по разваления договор за цесия. При наличие на такова уведомление
длъжникът, за да изпълни валидно и с погасителен за задължението ефект следва
да престира на цедента по разваления договор за цесия.
Поначало
развалянето на договора има обратно действие и задължава страните да си върнат
всичко, което са получи в изпълнението му. На плоскостта на договора за цесия
това означава, да се върне в патримониума на цедента цедираното вземане, заедно
с всичките му обезпечения и привилегии и последния отново да придобие
качеството на кредитор. За да е възможно връщането на вземането то следва все
още да съществува. Ако в периода на действие на договора за цесия задължението
е било изпълнено от длъжника, от последния е недопустимо да се иска повторно
изпълнение. Това е така, защото повторното изпълнение би довело до
неоснователното обедняване на длъжника и до неоснователно обогатяване на
цесионера, който е получил нещо, което с оглед на развалянето на договора за
цесия не му се следва. Именно за избягване на това неоснователно обогатяване, в
тези хипотези задължението на цесионера за връщане на даденото се трансформира
в задължение за връщане на получената от изпълнението престация. Ако такава
престация не е получена – в задължение да се заплати обезщетение за
претърпените от това вреди на цедента.
Въз
основа на изложеното съдът приема, че с анекса от 12.06.2015г към договора за
продажба от 26.06.2014г., страните по договор за цесия, постигат съгласие за
неговото разваляне. С разваляното на договора всяка от страните по него е
длъжна да върне на другата полученото по договора. Към този момент обаче,
цесионерът не е в състояние да върне полученото по договора вземане, тъй като
то не съществува. Това е така, защото в резултат на отправеното от него волеизявление
за прихващане на вземането към насрещното си задължение, което има към банката,
то е погасено. Прихващането е способ за погасяване на задълженията до размера
на по-малкото от тях, когато две лица взаимно си дължат пари или други
еднородни и заместими вещи и всяко едно от тях е изискуемо и ликвидно – чл. 103 ЗЗД. При наличие на горните предпоставки погасителния ефект настъпва с
достигане до насрещната страна на изявлението за прихващане. Двете насрещни
вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши – чл. 104 ЗЗД.
Извод
в различна насока не следва от проведеното производство по иска по чл. 59, ал.
3 ЗБН от синдиците на банката. Уважаването на иска за относителната
недействителност на прихващането, не оказва влияние върху погасителния му ефект.
Искът е средство за защита в рамките на производството по банкова
несъстоятелност на кредиторите, с което се преодолява непропорционалното
удовлетворяване на кредиторите. Решението по този иск не засяга отношения между
прихващащия кредитор и банката. Спрямо тях то запазва действието си.
С
оглед изложеното възражението следва да се отхвърли.
По разноските.
Предвид
неоснователността на възражението кредиторът следва да се осъди на основание
чл. 694, ал. 7 от ТЗ да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд на
държавна такса за производството в размер на сумата от 74 192,00 лева.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ възражение
вх. №1008/16.02.2016 подадено от Ю.Т.И., с ЕГН ********** и адрес: *** по реда
на чл. 66, ал. 6 от ЗБН срещу решение № ЗБН 66-18 и решение № ЗБН66-502 от
12.01.2016г на синдиците на „К.т.б.“ /в несъстоятелност/, с което е оставено
без уважение възражението й по чл. 66, ал.1 от ЗБН срещу списъка на предявените
и приети вземания на кредиторите на банката, публикувано в Търговския регистър,
с което вземането й Договор за преференциален безсрочен депозит № 26250/11.12.2007г,
IBAN: ***
№7178 на клиент №143519 като вземане по чл. 94, ал.1 т.4 ЗБН в размер на
24 413,84 лева.
ОСЪЖДА
Ю.Т.И., с ЕГН ********** да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ сумата от
74 192,00 лева – държавната такса за производството.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от обявяването му в търговския регистър, от който момент се счита връчено
на страните.
Решението
да се впише в книгата на актовете по несъстоятелността, а препис от него да се
изпрати за обявяване в търговския регистър на основание чл. 48 ЗБН по партидата
на „КТБ“ АД/в несъстоятелност/, ЕИК*******.
СЪДИЯ: