Р
Е Ш Е
Н И Е
№
261451 27.11.2020 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в
публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 14666 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 49, вр. с чл. 50 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.
Ищецът И.А.П., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адв. А. ***, ЕИК *********, с адрес: гр. П.,
***** искове за осъждане на
ответника да заплати сумата от 3614
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на направените
разходи за ремонт и подмяна на части на лек автомобил, марка „Пежо“, модел
„407-2,2И“, с рег. № *****, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба в съда 16.09.2019 г. до окончателното погасяване, както и сумата
от 300 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и
стрес, неудобства, безпокойство и нервно напрежение, безсънни нощи и
главоболие, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в
съда – 16.09.2019 г. до окончателното погасяване.
В исковата молба се твърди,
че ищцата е собственик на лек автомобил, марка „Пежо“, модел „407-2,2И“, с рег.
№ *****. Твърди се, че на 06.06.2019 г., предала личния си автомобил за
временно ползване от Я.И.В., който при управление на автомобила по ****,
попаднал в необезопасена и необозначена водосточна шахта на пътното платно, на
която липсвал металния капак, вследствие на което на автомобила били нанесени
материални щети по ходовата част. За настъпилото ПТП, водачът сигнализирал
органите на КАТ. След посещение на място и установяване на описаната фактическа
обстановка, бил съставен протокол за ПТП № **** от 06.06.2019 г. Твърди в
резултат на произшествието да са били нанесени имуществени вреди на автомобила,
изразяващи се в унищожена /разкъсана/ предна лява гума, деформирана предна лява
джанта, ляв праг, деформиран /изкривен/ преден ляв амортисьор, деформиран долен
ляв носач, ляв шарнир, ляв шенкелен носач, тампон, кора под двигателя,
биалета-лява, супорт, маншон, щипки 2 бр., 2 бр. нови гуми, джанти, като
стойността за отстраняването им възлизала на сумата от общо 3614 лева с вкл.
ДДС. В посочената сума, влизали – труд за ремонт на МПС, новите гуми и
изправянето на деформираната джанта, нови оригинални авточасти и др. Твърди се,
че ремонтът бил извършен от оторизиран сервиз, като ищцата заплатила изцяло
сумата за ремонта с ДДС.
Отделно се твърди, че при
настъпване на ПТП ищцата претърпяла неимуществени вреди, оценени на сумата от
300 лева, изразяващи се в притеснения и стрес и произтичащите от това
неудобства, безпокойство и нервно напрежение, продължило няколко дни. Ищцата
изживяла стрес и дискомфорт, при вида на увреденото си лично МПС, още повече и
когато е разбрала в какъв размер са нанесените щети. За едномесечен период от
време се изменил и начинът й на живот, като настъпилите промени били свързани с
мобилността й. Налагало й се да излиза от работа за да обикаля по сервизи, да
се интересува от цени на авточасти и стойността на ремонта. При информиране за
цената на авточастите и труда за ремонта, претърпяла няколко безсънни нощи,
като имала и главоболие.
С оглед изложеното се моли за
осъждане на ответника да заплати сумата от общо 3614 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди в размер на направените разходи за ремонт и
подмяна на части на автомобила, ведно със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба в съда – 16.09.2019 г. до окончателното погасяване, както и
сумата от 300 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения и стрес и произтичащите от това неудобства, безпокойство и нервно
напрежение, безсънни нощи и главоболие, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда – 16.09.2019 г. до окончателното погасяване.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове. Твърди, че не ставало ясно дали щетите са настъпили
единствено и само по твърдения с исковата молба начин, като не било отчетено и
поведението на водача на МПС при управлението на автомобила, както и дали той
също не е допринесъл за настъпването им. Оспорва механизма на настъпване на
твърдените вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка, като не било
налице причинна връзка между твърдяното бездействие и настъпилия резултат.
Счита, че единствено от протокола за ПТП не могат да се установят по безспорен
начин, както и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то, размерите на
препятствието и факта, че твърдените вреди на МПС са именно в резултат на
преминаването през това препятствие. Не са ангажирани доказателства за
съпоставимост между ПТП и действително настъпилите щети по автомобила.
По отношение размера на претендираните неимуществени вреди:
Оспорва твърденията в исковата молба относно наличието на притеснения,
безпокойство и нервно напрежение, включително, че са резултат от настъпилото
ПТП, респ. неизпълнение на задълженията на Община Пловдив по поддържане на
пътното платно. Счита, че обезщетение за неимуществени вреди не се дължи,
респ., че същото е завишено.
Заявява, че ако се докаже изложеното в исковата молба, то ПТП-то не е в
резултат от неизпълнение на нормативни задължения на Община Пловдив, респ.
нейни служители. Изпълнението на дейностите, свързани с почистване и поддържане
на дъждоприемни шахти на територията на Община Пловдив се извършва от избран
изпълнител – „КМД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Марица“ № 85, представлявано от И. Т., по договор от 22.04.2019
г. на основание сключено рамково споразумение № 17ДГ 577/16.06.2017 г. с
предмет: „Почистване и поддържане на дъждоприемни шахти и възстановяване на
решетки на дъждоприемни шахти на територията на Община Пловдив“. Твърди, че
срокът на изпълнение на договора е от датата на подписването му до 31.12.2019
г., като в чл. 22 от договора страните се уговорили, че за вреди, причинени на
трети лица, публично или частно имущество, при или по повод изпълнението на
договорните си задължения, отговорност носи изцяло Изпълнителя, а именно: „КМД“ ЕООД.
С оглед горното, се моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни.
Претендират се разноски.
С отговора на исковата молба, ответникът е направил искане за привличане в
процеса на своя страна на трето лице-помагач. Ето защо и с определение № 13378
от 28.11.2019 г., съдът е конституирал по делото „КМД“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 85, като трето
лице-помагач на страната на ответника Община Пловдив.
В срока по чл. 131 ГПК от третото лице-помагач на страната на ответника не
е постъпил писмен отговор.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени
събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От представения по делото протокол за ПТП №
****/ 06.06.2019 г. се установява, че на съответната дата 06.06.2019 г. лек
автомобил ****, управляван от Я.И.В. , преминава през необезопасена и
необозначена водосточна шахта с премахнат капак, в резултат на което по
автомобила са нанесени щети.
По делото е прието заключение на
автотехнична експертиза, според която стойността на ремонтните операции,
необходими за пълното възтанояване на процесния автомобил от нанесените му
повреди , настъпили в резултат на претърпяно ПТП на 06,06,2019 г. възлиза на
3623,35 лв. От техническа гледна е възможно увредите авточасти на процесния
автомобил да настъпят в резултат на удара на картера на двигателя и предния
мост на автомобила в метална шахта с остър ръб нагоре, следствие на което
настъпва ПТП с материални щети. От техническа гледна точка описания механизъм и
увредените авточасти е възможни да настъпят следствие на механизма описан в протокола
за ПТП.
Като писмено доказателство по делото са
приети свидетелство за регистрация на МПС, установяващо собствеността върху
увредения автомобил.
Разпитан е като свидетел Я. В.,
който е син на ищцата. От свидетеля се установява, че на 06.06.******“. По едно
време се е чул страшен удар. Колата на майка му направо спряла. Слязъл от
автомобила и видял, че е попаднал във водосточна шахта, която била без капак,
без никакво обозначение. Обадил се на
тел. 112. Изпратили патрул на „Пътна полиция“. Написали протокол за случилото
се. След удара, щетите били видими. Пръснала се лявата предна гума, спаднала.
Прагът бил ударен. При удара колата изгаснала. Сложил резервната гума, но
когато потеглил волана виел, чувал се някакъв странен шум. Закарали автомобила в
автосервиз. Шахтата се намирала в неговото платно за движение. Движел се в
колона зад камион, отсреща имало движение. Шахтата не била обезопасена, нямаше
знак за препятствие. Автомобилът бил с лети джанти. Шахтата била кръгла и се
намирала на пътното платно.
Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания на Я.В.,
преценени съобразно изискванията на 172 ГПК, като ги намира са последователни,
житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът намира следното:
Въз основа на така събраните доказателства
съдът приема за установено, че на 06.06.2019 г. е настъпило ПТП при
фактическите обстоятелства и механизма, описани в исковата молба, които
безпротиворечиво се установяват от протокола за ПТП, от свидетелските показания
и заключението на САТЕ, което съдът изцяло възприема като компетентно и
обосновано. Несъмнено се установи и
причинно-следствената връзка между повредите и настъпилото произшествие, както
и техния размер.
По делото се установи, че причината за
увреждането е било попадането на МПС- то в необезопасена и необозначена шахта
на пътното платно. Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено
място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по
смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив
(чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се
осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги
стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл.
167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената шахта
по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на
параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и
създава опасност на движението. Доколкото същата не е била обезопасена с
нарочен пътен знак пред нея, който да указва на водачите да я заобиколят, за да
продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), ответникът не е
изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно
оттук се налага изводът, че след като за поддръжката и ремонта на пътя е
отговорен собственика му- в случая ответната община, която с бездействието на
своите служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по
пътя и да ги отстраняват, за да обезпечават безопасността на движението,
правилно е ангажирана отговорността на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД,
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Текстът на
чл.45 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За да възникне отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия – в случая
на ищеца, вредите да са причинени от лице, респ. лица, на които отговорният по
чл. 49 от ЗЗД – ответникът е възложил работа; вредите да са причинени при или
по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът да има
вина за причинените вреди. В случая, вината се търси не у този, който е
възложил работата, а у този, който я изпълнява. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е
за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи
по-сигурното лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. В този смисъл -
Постановление №7/29.12.1958 год. на Пленума на ВС.
По чл.49 от ЗЗД
отговаря този, който е възложил на друго лице някаква работа. В случая общината
следва да отговаря за бездействието на работниците и служителите, на които е
възложила дейността по поддържането на пътя. Съгласно чл.167 ал.2, т.1 от ЗДвП,
служби за контрол, определени от кметовете на общините контролират в населените
места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения. В
горния смисъл Решение №1184/29.10.2009 год. на ВКС по гр.дело №5107/2007 год.,
ІІ г.о., ГК. По изложените съображения, съдът намира, че ответникът следва да
отговаря за претендираните от ищеца имуществени вреди и че искът му по чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл. 50 от ЗЗД - за поправянето на такива, чрез заплащане на
парично обезщетение, е основателен и доказан и следва да се уважи.
Относно размера на исковата претенция,
съдът счита, че искът следва да бъде уважен изцяло в претендирания с исковата
молба общ размер на щетите от 3614 лева, която сума безспорно се установи, с
приетата и неоспорена САТЕ.
Следва да бъде присъдена и законна лихва
върху сумата от 3614 лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.09.2019 г., до окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията за
неимуществени вреди, то същата се явява изцяло недоказана.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В
противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало, като по делото ищецът, чиято е доказателствената тежест не доказа да
е търпял неимуществени вреди от настъпилия инцидент, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, като притеснения, стрес и произтичащите от това неудобства,
безпокойство и нервно напрежение, безсънни нощи и главоболие.
Поради това искът за неимуществените вреди
следва да се отхвърли изцяло като недоказан.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора в полза на всяка от
страните по делото, следва да се присъдят разноски по съразмерност. Ищецът е
представил доказателства и претендира разноски в общ размер от общо 934,56 лв.,
от които 600 лв.- платено адв.ско възнаграждение, 194,56 лв.- държавна такса и
140 лв.- депозит за в.л.. Ответникът е направил своевременно възражение за
прекомерност на заплатения адв.ски хонорар. В случая с оглед на фактическата и
правна сложност на делото адв.ското възнаграждение не е прекомерно. На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност в общ размер от 862,93 лв.
На ответника му се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ, тъй като делото е със средна фактическа и
правна сложност. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
се присъдят разноски в размер от 7,66 лв. – съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
Община Пловдив,
ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от к.З.Д. ДА ЗАПЛАТИ на И.А.П., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 3614 лева
- главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на пътно- транспортно произшествие, настъпило на 06.06.2019 г., поради
попадане на лек автомобил „Пежо“, модел „407-2,2И“, с рег. № *****, в
необезопасена и необозначена метална шахта на пътното платно на ****, в гр. Пловдив, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 16.09.2019 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, както и сумата от 862,93 лв. – разноски по делото по съразмерност, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.А.П., ЕГН ********** *** , ЕИК: *********, иск за неимуществени вреди за
сумата от 300 лв., настъпили вследствие на попадане на лек автомобил „Пежо“,
модел „407-2,2И“, с рег. № *****, в необезопасена и необозначена метална шахта на пътното платно на ****, ведно със законна
лихва от 16.09.2019 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Община Пловдив,
ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от к.З.Д.
сумата от 7,66 лева, представляваща направени по делото разноски по
съразмерност.
Решението
е постановено при участието на „КМД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 85, като трето лице - помагач на страната на
ответника Община Пловдив, ЕИК: *********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ