Решение по дело №2482/2018 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ................

 

гр. Кюстендил, 02.12.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2482 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба депозирана от „Топлофикация Перник“ АД против З.И.Д..

В исковата молба се сочи, че било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против настоящия ответник. По него било образувано ч.гр.д. № 2025/2018 г. на КРС и била издадена  заповед за изпълнение за сумите, предмет и настоящите искове, но в срока по чл. 414 от ГПК постъпило възражение, с оглед на което се поддържа искане за установяване на съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Твърди се, че между страните по делото съществувала облигационна връзка във връзка с доставка на топлинна енергия, при публично известни Общи условия. Ищцовото дружество изпълнило задълженята си да достави топлинна енергия до обект на ответника, но той не заплатил дължимите за това суми в срок. Поради това следвало да заплати и лихва за забава.

Ето защо се поддържа искане за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът има задължения към ищеца за консумирана топлинна енергия в размер на 669,23 лв. главница, дължима по доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в Перник, ул. В. **/*/** за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., законна лихва за забава в размер на 108,33 лв., за периода от 10.07.2016 г. до 28.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, за които суми в производството по ч.гр.д. № 2025/2018 г. на КРС, била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна е упражнила правото си на отговор, в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди се, че в имота, находящ се в гр.Перник, ул. В. 56/*/**, не е ползвана топлинна енергия за процесния период, т.к. по силата на съдебно решение. Заради това смята, че не дължи исковите суми.

Прилага писмени доказателства.

С определение на съда от 27.03.2019 г. на качеството на трета подпомагаща ответника страна е конституирана Р.З.И., като собственик на топлоснабдения имот, която в срока по закон не представя отговор на исковата молба, но с допълнително становище декларира, че ответникът е бил съдебно отстранен от имота и от 19.03.2015 г. не го обитава.

В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по съображенията в нея, а ответникът оспорва същата.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: 

В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 2025/2018 г. на КРС по заявление на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по силата на която ответникът следва да му заплати сумите: 669,23 лв. главница, дължима по доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в Перник, ул. Вардар 56/В/31 за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., законна лихва за забава в размер на 108,33 лв., за периода от 10.07.2016 г. до 28.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 17.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски по производството в размер на 25,00 лв. внесена от заявителя държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Тя била връчена на длъжника на 17.10.2018 г., като на 26.10.2018 г. той депозирал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, а в едномесечния срок от съобщаването – на 07.12.2018 г. (спр. пощенско клеймо) заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, в което се сочи, че в регистрите на доставчика за адрес гр. Перник, ул. В. **/*/** е открита партида на името на ответника с абонатен номер **********.

Приобщени са и извлечения от имотния регистър досежно ответника.

Приложена е и молба за откриване на партида от 22.03.2011 г. от името на ответника.

Видно от приложения нотариален акт имотът, за който се твърди, че са налице задължение към ищеца е собственост на третото лице помагач – Р.З.И.. С нейно молба е заявено искане към ищеца за смяна на партидата, поради това, че същата не живеела на адреса.

От приложените Решение по гр.д. № 2372/2018 на КРС и решение по гр.д. №132/2015 г. на ПРС се установява, че ответникът З.Д. и третото лице помагач Р.З. са баща и дъщеря, но отношенията им са изострени, като бащата е бил отстранен по реда на ЗЗДН от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. Перник, ул. В. **/*/**, считано от 19.03.2015 г. Налични са данни, че от тогава той обитава постоянно жилището си в гр. Кюстендил. В т.см. а са и събраните гласни доказателствени средства чрез показанията на свидетеля Г. Т., който е категоричен, че ответникът още от 20114 г. постоянно живее в гр. Кюстендил.

 

 

 

 

Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

  

 

 

Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземането по издадената в предходно заповедно производство заповед за изпълнение.

По допустимостта: С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Настоящите искове са допустими, т.к. са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

По основателността:

Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. До отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ през 2012г. потребител на енергия за битови нужди е физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.  

 

 

 

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията от 17.07.2012г. ЗЕ въвежда понятието "клиент на топлинна енергия".

От изложеното може да се изведе, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. (В този смисъл е и решение №35/21.02.2014г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д.№ 3184/2013 г.). При учредено ограничено вещно право на ползване, собственикът е лишен от правомощието да ползва имота, тъй като това правомощие е прехвърлено на ползвателя. (В този смисъл Решение №14/20.03.2015г. по гр.д.№5426/2014г. на ВКС, ІІ г.о.)

С оглед цитираните разпоредби от закона и съдебната практика ползвателят, притежаващ ограничено право на ползване, изключва собственика в правоотношението с дружеството – доставчик на топлинна енергия. Това е така, само когато ползвателят е носител на правото да използва вещта по предназначение и същият съгласно чл.56 и чл.57 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването й.

Въпреки това, за основателността на претенцията бе необходимо ищецът да докаже пълно и главно, че именно ответникът е упражнявал правомощието ползване на имота. В този смисъл е и съдебната практика – напр.Решение на ВКС на РБ по гр. дело № 3184/2013 г., която приема, че „потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или облигационно право на ползване.“.

В случая страните на спорят, че жилище, находящо се в гр. Перник, ул. Вардар 56/В/31, е собственост на Р.З., а ответникът, заедно със съпругата си – прехвърлители по договора в Нотариален акт №12/1991 г., са запазили за себе си пожизнено правото на ползване досежно него.

Исковият период тук обхваща времето от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., но от доказателствата по делото се установява, че ответникът, заедно със съпругата му, от месец март 2015 г. и до сега обитават жилище в гр. Кюстендил и не ползват изобщо жилището в гр. Перник, ул. В. **/*/**. В т.см. са приложените съдебни решения по ЗЗДН и събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Т. Или правомощията владение и ползване не са се упражнявали от него в качеството му на ползвател, чрез служене и получаване на доходите – чл.56, ал.1 ЗС, през целия исков период. Така не може да се установи, че той е получавал топлинна енергия и я използвал за собствени нужди именно чрез ползването на топлоснабдения имот, респ. не може да се възприеме като потребител на топлинна енергия. Затова и по аргумент на противното основание по чл.57, ал.1 ЗС в негова тежест не може да се възложат разходите, свързани с ползването на имота, в т.ч. тези за топлоснабдяване.

Дори и да не се споделя изложеното претенцията на ищцовото дружество е недоказана и по размер, и този извод на съда не се опровергава от приложените и изходящи от ищеца частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за издателя им факти и не носят подписа на ответната страна, поради което и не се ползват с обвързваща доказателствена сила, като не могат да се противопоставят на ответната страна, а подлежат на преценка. Преценката на съда и в посочения контекст е необходима, доколкото доказателствената тежест в т.см. е възложена на ищеца, а от данните по делото не може да се направи преценка на реално доставената и консумирана топлинна енергия до обекта, нито пък за размера на вземането, като е неясно как изобщо е формирана исковата сума.

Така се налага изводът, че не бе проведено нужното главно и пълно доказване досежно това, че за жилищния имот е била доставена топлинна енергия в количества и обем, за които се дължи заплащане именно на исковата главна сума.

При горните съображения претенцията се възприема за неоснователна и недоказана и като такава ще бъде оставена без уважение.

При този изход на делото неоснователна е и акцесорната претенция за установяване на вземането за лихва за забава.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По отговорността за разноски:

На осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват разноски, вкл. и сторените в заповедното производство – арг. от т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, но искане в т.см. не е заявено, заради което не се следва произнасяне за това.

Поискано е присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от Закона за адвокатурата за безплатно осъществяваната правна помощ на ответника, като видно от договора за правна защита и съдействие (л. 24 от делото), не е договорено възнаграждение поради това, че клиентът е материално затруднено лице. В такива случаи при уважаване на иска се дължи на адвоката възнаграждение, платимо от другата страна в определен от съда размер, който не може да е по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ал. 2  от ЗА. Тъй като според Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатът, а не представляваната от него страна, има право да получи определеното му възнаграждение, при спазване правилата на чл. 78 ал. 3 от ГПК на адв. С. се следва сумата от 300 лева (спр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата).

Поддържаното още с исковата молба възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да бъде разглеждано, поради определянето на възнаграждението по реда на чл. 38 от ЗА.

 

 

 

 

           Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът

                                                          Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на „Топлофикация-Перник“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303, кв. Мошино, ТЕЦ Република, представлявано от Л. С. – изп. директор, против З.И.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът има задължения към ищеца в размер на 669,23 лв. (шестстотин шестдесет и девет лева и двадесет и три стотинки) главница, дължима за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, ул. В. **/**, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и лихва за забава в размер на 108,33 лв., за периода от 10.07.2016 г. до 28.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 17.09.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми в производството по ч.гр.д. № 2025/2018 г. на КРС, била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303, кв. Мошино, ТЕЦ Република, представлявано от Л. С. – изп. директор, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К.С.,***, сумата от 300,00 лв. (триста лева и нула стотинки) - адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил, с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО ПРИ УЧАСТИЕТО на трета, подпомагаща ответника страна - Р.З.И., с ЕГН **********, са адрес ***.

 

След влизане в сила на този съдебен акт ч.гр.д № 2025/ 2018 г. по описа на КРС да се върне на съответния състав, като се приложи по него и заверен препис от решението.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: