№ 35966
гр. София, 27.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20241110165397 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, вр. чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № **** г. с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ****** срещу Т. Д.
С. за следните суми, дължими на основание сключения между страните договор за
паричен заем ***“ № *** г.: 1/. за сумата 600 лв. – главница по договора за кредит,
ведно със законната лихва от 30.10.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/. за
сумата 132,09 лв. – възнаградителна лихва за периода 08.05.2023 г. – 08.02.2024 г.
3/. за сумата 163,56 лв. – лихва за забава за периода 01.08.2023 г. – 01.09.2024 г.; 4/.
за сумата 590,91 лв. – „договорна неустойка“, дължима на основание чл. 6.2 от
договора за паричен заем, ведно със законната лихва от 30.10.2024 г. до
окончателното й изплащане; 5/. за сумата 132,30 лв. – „неустойка за забава“,
дължима на основание чл. 7 от договора за паричен заем, вр. чл. 37 от Общите
условия към него и чл. 3 от тарифата за таксите и разходите, събирани от ******;
6/. за сумата 135 лв. – разходи за събиране на вземането поради забава в плащането,
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.),
съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и
добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски
кредит от 08.05.2023 г., който е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит и представлява договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като е сключен с физическо лице - потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
По отношение на претенцията за сумата 590,91 лв. заявителят твърди, че
същата представлява неустойка по чл. 6.2 от договора за потребителски кредит
и се дължи поради неизпълнение на задължението на длъжника по чл. 6.1 от
договора – да представи обезпечение в тридневен срок от сключване на договора,
като плащането на неустойката е разсрочено съобразно план за погасяване към
1
договора за потребителски кредит. Съдът намира, че клаузата на чл. 6.2 от
договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – като накърняваща
добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 и ал.
2 т. 19 ЗЗП.
Основното задължение на кредитополучателя по договора за потребителски
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства и да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им, а не да предоставя обезпечение.
Последното е само гаранция за постигане на дължимия по договора резултат.
Процесната клауза за неустойка не обезпечава пряко изпълнението на тези
задължения на кредитополучателя, а обезпечава изпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение, и същата се дължи независимо от своевременното
изпълнение на задълженията за връщане на главница и плащане на
възнаградителна лихва съобразно погасителния план. Клауза за неустойка с такова
съдържание не мотивира кредитополучателя да изпълни задълженията си по
договора за кредит нито обезщетява кредитора при такова неизпълнение – т.е. няма
присъщите за неустойката обезпечителна и обезщетителна функции, а само
товари длъжника с допълнителни парични задължения, независимо от изпълнение
на основните задължения по договора, което противоречи на добрите нрави.
Във връзка със служебната проверка за неравноправни (или вероятно
неравноправни) клаузи, съдът намира, че съществува обоснована вероятност
посочената от заявителя клауза за неустойка да е неравноправна по смисъла на чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като не позволява на потребителя
да прецени икономическите последици от сключването на договора. Тази клауза
предвижда косвен разход по кредита за длъжника, по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
поради което следва да бъде включена при изчисляването на годишния процент на
разходите, който от своя страна не може да надвишава размерите по чл 19, ал. 4
ЗПК. Изводът, че уговорената неустойка представлява разход по кредита следва и
от обстоятелството, че същата е включена в погасителния план. Невключването й в
разходите по кредита не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
За пълнота следва да се посочи, че клауза за неустойка с коментираното
съдържание е нищожна и на основание чл. 21 ЗПК, тъй като с нея се цели да се
заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Тази клауза
предвижда косвен разход по кредита за длъжника, по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
поради което следва да бъде включена при изчисляването на годишния процент на
разходите, който от своя страна не може да надвишава размерите по чл 19, ал. 4
ЗПК
Поради изложеното съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено
и в частта за сумата 590,91 лв. – „договорна неустойка“, дължима на основание чл.
6.2 от договора за паричен заем.
По отношение на претенцията за сумата 132,30 лв. – „неустойка за забава“ ,
дължима на основание чл. 7 от договора за паричен заем, вр. чл. 37 от Общите
условия към него и чл. 3 от тарифата за таксите и разходите, събирани от ******,
както и по отношение на претенцията за сумата 135 лв. – разходи за събиране на
вземането поради забава в плащането, съдът намира, че клаузата на чл. 3 от
2
тарифата, предвиждаща еднократно дължима неустойка за забавено плащане на
главницата по договора, и клаузата от тарифата, предвиждаща начисляване на
суми за разходи за събиране на вземането при забава в плащането на вноска, са
нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК – като заобикалящи забраните,
установени в императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Според чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Тоест, законът не допуска по
договор за потребителски кредит да се предвиждат в тежест на потребителя такси,
неустойки или други парични задължения за потребителя, които да възникнат при
забавено плащане на дължимите от него суми по договора. С посочените клаузи,
според които потребителят дължи еднократно дължима неустойка за забавено
плащане на главницата по договора, както и сума, представляваща размер на
разходи за събиране на вземането при забава в плащането, се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 ЗПК и се въвеждат допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана със забавата на длъжника, т.е. цели се присъждане на
още едно обезщетение за забава.
Поради изложеното съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено
в частта за сумата 132,30 лв. – „неустойка за забава“, дължима на основание чл. 7
от договора за паричен заем, вр. чл. 37 от Общите условия към него и чл. 3 от
тарифата за таксите и разходите, събирани от ******, както и в частта за сумата 135
лв. – разходи за събиране на вземането поради забава в плащането.
По отношение на претенцията за сумата 135 лв. следва да се посочи, че
същата подлежи на отхвърляне и поради неконкретизирането й. Посочено е, че
сумата 135 лв. представлява „разходи за събиране на вземането поради забава в
плащането“, но не е ясно как е начислена, доколкото представената Тарифа за
таксите и разходите, събирани от ****** предвижда начисляване на различни по
размер разходи според броя на дните забава. В този смисъл заявлението в тази част
не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно разясненията,
дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, заповедният съд няма право, при констатирана нередовност на
заявлението по чл.410, ал.2 ГПК съобразно с изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и
чл.128, т.1 ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля
заявлението. Даване на указания на заявителя се дължи само в изрично уредената в
чл.425, ал.2 ГПК хипотеза, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за
заявлението.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и за част от претендираните
разноски за заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от
заявлението, тоест за сумата над 17,89 лв. до пълния заявен размер от 35,08 лв. –
разходи за платена държавна такса и над сумата 132,60 лв. до пълния предявен
размер от 260 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на дружеството в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
3
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № **** г. с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ****** срещу Т. Д.
С. в частта за сумата 590,91 лв. – „договорна неустойка“, дължима на основание
чл. 6.2 от договора за паричен заем, ведно със законната лихва от 29.10.2024 г. до
окончателното й изплащане; в частта за сумата 132,30 лв. – „неустойка за забава“,
дължима на основание чл. 7 от договора за паричен заем, вр. чл. 37 от Общите
условия към него и чл. 3 от тарифата за таксите и разходите, събирани от ******; в
частта за сумата 135 лв. – разходи за събиране на вземането поради забава в
плащането, както и в частта относно претенцията за присъждане на разноски в
заповедното производство за държавна такса – над сумата 17,89 лв. до пълния
заявен размер от 35,08 лв. и за юрисконсултско възнаграждение – над сумата
132,60 лв. до пълния предявен размер от 260 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4