РЕШЕНИЕ
№ 10940
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110125942 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Ю. М. Х. срещу „фирма“ АД, с която
се иска да бъде признато за установено, че ответникът няма право на принудително
изпълнение срещу ищцата за следните суми, за които са издадени изпълнителен лист от
17.03.2015 г. по ч. гр. д. № 4126/2012 г. по описа на СРС, 68 състав, и изпълнителен лист от
10.02.2017 г. по гр. д. № 28968/2012 г. по описа на СРС, 68 състав, и е образувано изп. д. №
**** по описа на ЧСИ С. П., с рег. № **** на КЧСИ, а именно: 996.59 лв. – главница по
Договор за предоставяне на кредит „Транскарт“ на физическо лице от 28.05.2005 г., ведно
със законната лихва от 27.01.2012 г. до изплащане на вземането; 195.48 лв. – договорна
лихва за периода от 30.09.2010 г. до 30.11.2011 г.; 253.23 лв. – такса; 208.90 лв. – разноски за
двете инстанции. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че въз основа на издадените изпълнителни листове на 16.04.2022 г.
ответникът е подал молба за образуване на изпълнително производство, но към този момент
погасителната давност за вземанията по изпълнителните листи била изтекла и ответникът
нямал право на принудително изпълнение.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Излага, че изпълнителните листове са издадени въз основа на съдебни
решения, влезли в законна сила на 06.11.2014 г. Счита, че в случая приложима е 5-
годишната давност. Твърди, че на 10.05.2019 г. по негова молба е образувано изп. д. №
1855/2019 г. по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № *** на КЧСИ, като в молбата са посочени
изпълнителни способи и се съдържа възлагане на правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ,
поради което с подаването й давността е прекъсната. Излага, че на 17.11.2021 г. това
изпълнително дело е прекратено поради изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, едва
след което е образувано изпълнителното дело при ЧСИ Петров. Твърди, че в молбата за
образуване на второто изпълнително дело са посочени конкретни изпълнителни способи, а
1
съдебният изпълнител е извършил конкретни изпълнителни действия, включително е
наложил запор на банкова сметка в „фирма“ АД на 21.04.2022 г. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа страна следното:
С Определение № 19713/04.08.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че срещу ищцата се води изп. д. № **** по описа на ЧСИ С. П., с рег. № **** на
КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от 17.03.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 4126/2012 г.
по описа на СРС, 68 състав, и изпълнителен лист от 10.02.2017 г., издаден по гр. д. №
28968/2012 г. по описа на СРС, 68 състав, за следните задължения: 996.59 лв. – главница по
Договор за предоставяне на кредит „Транскарт“ на физическо лице от 28.05.2005 г., ведно
със законната лихва от 27.01.2012 г. до изплащане на вземането; 195.48 лв. – договорна
лихва за периода от 30.09.2010 г. до 30.11.2011 г.; 253.23 лв. – такса; 208.90 лв. – разноски за
двете инстанции.
Видно е от представените от ищцата документи, а и не е спорно по делото, че
изпълнителните листове са издадени срещу ищцата въз основа на влязло в сила на
06.11.2014 г. съдебно решение.
С протоколно определение от 29.09.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване образуването на изп. д. № 1855/2019 г. по описа на ЧСИ М.Б. за сумите по
изпълнителните листове. В този смисъл е и представената от ответника молба от 10.05.2019
г., която съдържа възлагане на съдебния изпълнител по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и искане за
налагане на запор върху сумите по банковите сметки на длъжника, запор върху неговите
моторни превозни средства и възбрана върху неговите недвижими имоти. Със съобщение с
изх. № 74360/12.07.2019 г. длъжникът е уведомен за наложения запор на вземанията му. С
постановление от 17.11.2021 г. изпълнителното производство по изп. д. № 2019***0401855
по описа на ЧСИ М.Б. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По молба на взискателя от 06.04.2022 г. е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ
С. П.. С молбата взискателят е поискал налагане на запор на всички банкови сметки на
длъжника, включително в „фирма“ АД, налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение, налагане на запор върху собствените на длъжника моторни превозни
средства и налагане на възбрана върху неговите недвижими имоти. Със Запорно съобщение
от 21.04.2022 г. е наложен запор върху всички сметки на длъжника в „фирма“ АД, банкови
касетки и вземания на длъжника по договори с банката.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те
са насочени към установяване незаконосъобразност на предприетото принудително
изпълнение срещу ищцата поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е
образувано изпълнителното производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищцата да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу нея за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство.
Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране
и/или прекъсване на погасителната давност.
В случая е безспорно по делото, че срещу ищцата е налице висящо изпълнително
производство за вземанията на ответника, за които са издадени 2 бр. изпълнителни листове.
Предвид това и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира,
2
че предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага
служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се
позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство
се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с
което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително
поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника
в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването на
отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното
събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищцата има правен интерес от
предявените отрицателни установителни искове.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, какъвто
е настоящият случай, срокът на новата давност е всякога пет години.
Давността за процесното вземане е започнала да тече с влизане в законна сила на
решението по в. гр. д. № 13226/2013 г. по описа на СГС, ІV-А състав, на 06.11.2014 г., а не
от датата на издаване на изпълнителните листове. В тази връзка съдът съобрази мотивите
към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в които е прието
следното: „Прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б.
„б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова
давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането
не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата
давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че
вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече… В
гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът
няма правна възможност да действа, давност не тече… Давността прекъсва с предявяването
на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на
вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да
иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност“. Следователно
релевантните факти за заявеното с исковата молба несъществуване на правото на
принудително изпълнение – изтекла погасителна давност, са тези, които са настъпили след
06.11.2014 г.
За основателността на предявените искове следва да се установи, че след 06.11.2014 г.
е изтекъл 5-годишният давностен срок за вземанията, без да са настъпили обстоятелства,
водещи до неговото спиране или прекъсване.
В мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС,
ОСГТК, е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични
вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
3
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото
тълкувателно решение е посочено също така, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Не прекъсва давността
образуването на изпълнителния процес, представляващо действието на съдебния
изпълнител, който с постановление /а сега с разпореждане съгласно чл. 434 ГПК, ред. ДВ,
бр. 86/2017 г./ образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това
обаче не важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а
такава е и молбата, съдържаща овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността.
Предвид изложеното съдът приема, че в случая на 10.05.2019 г. – датата на подаване на
молбата за образуване на първото изпълнително производство, съдържаща възлагане по чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ и искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, един от които –
насочване на изпълнението върху вземания на длъжника чрез налагане на запор,
впоследствие е и приложен, е прекъсната давността за процесните вземания на основание
чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
След посочената дата първото действие, годно да прекъсне давността, е насочването на
изпълнението върху вземанията на длъжника от „фирма“ АД чрез налагане на запор,
извършено по искане на взискателя от 06.04.2022 г., съдържащо се в молбата за образуване
на второто изпълнително дело. Това действие е извършено след изтичане на преклузивния
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по първото изпълнително производство, но преди изтичане
на 5 години, считано от прекъсването на давността на 10.05.2019 г.
За да прецени дали с посоченото действие е прекъсната давността по отношение на
длъжника, съдът съобрази следното:
С Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, са
дадени следните разяснения: „Перемпцията е без правно значение за давността. Общото
между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни институти с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/, а
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на
длъжника.“. Предвид изложеното съдът намира, че с проявената от взискателя активност
чрез образуване на ново изпълнително производство, по което е поискано прилагането на
конкретни изпълнителни способи, един от които е и фактически приложен, погасителната
давност за вземанията му срещу длъжника е прекъсната и е започнала да тече нова 5-
годишна давност, която към датата на подаване на исковата молба не е изтекла.
По изложените съображения предявените искове са неоснователни.
4
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, адрес,
срещу „фирма“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, адрес, искове
с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на
принудително изпълнение срещу ищцата за следните суми, за които са издадени
изпълнителен лист от 17.03.2015 г. по ч. гр. д. № 4126/2012 г. по описа на СРС, 68 състав, и
изпълнителен лист от 10.02.2017 г. по гр. д. № 28968/2012 г. по описа на СРС, 68 състав, и е
образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ С. П., с рег. № **** на КЧСИ, а именно: 996.59
лв. – главница по Договор за предоставяне на кредит „Транскарт“ на физическо лице от
28.05.2005 г., ведно със законната лихва от 27.01.2012 г. до изплащане на вземането; 195.48
лв. – договорна лихва за периода от 30.09.2010 г. до 30.11.2011 г.; 253.23 лв. – такса; 208.90
лв. – разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА Ю. М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, адрес, да заплати на
основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на „фирма“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: адрес, сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5