Определение по дело №113/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Депозирана е въззивна жалба от пълномощника на “Г. Б.Т. Б.” със седалище в гр. С.и адрес на управление ул."В." №., .3 срещу решение №6436 от 10.09.2010г.,постановено по гр. дело № 1506 / 2010г. по описа на БРС. В жалбата се сочи единствено, че първоинстанционният акт е неправилен и необоснован, както и че при постановяването му са допуснати нарушения на процесуалните правила. Не са изложили съображения, подкрепящи това становище.

В срока за депозиране на отговор такъв не е постъпил от ответниците. Същите не се явяват и в съдебно заседание.

Не са направени искания от страните по реда на чл. 266 от ГПК .

Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, окръжният съд установи следното от фактическа страна :

Видно от договор за потребителски кредит № 308/07.08.2009 год., че той е сключен между страните в настоящото производство. По силата на същия "Г. Б. - Т. Б." е имал качеството на заемодател, а ответниците качеството на заемател(Г. М.) и на поръчител (А. М.). Договорът за заем е бил с предмет предоставянето на въззиваемия - заемател, заем в размер на 500лв. Сочи се в исковата молба, че към договора има и общи условия, уреждащи реда и условията, по които потребителя връща получените от кредитора средства. Такова писмено доказателство не е събрано по надлежния ред, поради което съдът приема, че този факт не е доказан. Договорът за кредит е обезпечен с поръчителство на втория ответник, което обуславя солидарната му отговорност по кредита.

Както се установява от представените писмени доказателства по ч.гр. дело № 840/2010 г. по описа на РС - Б., въззивникът в настоящото производство е предявил искане срещу въззиваемите за издаване на заповед за изпълнение. Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2217/ 26.03.2010 г. на РС- Б., е разпоредено длъжниците Г. Р. М. и А. Р. М., да заплатят солидарно на кредитора “Г. Близнасов-Т. Б.” сумата 500 лв., представляваща главница по потребителски кредит, както и сумата в размер на 46лв., представляваща мораторна лихва за периода 07.08.2009 г. до 19.03.2010 г., ведно със законната лихва от 25.03.2010 г. до изплащане на главницата, както и сумата 25 лв. за разноски по делото .

Видно е от възражение № 1955/13.04.2010 г. и от възражение № 1956/ 13.04.2010 г., че Г. Р. М. и А. Р. М. са възразили срещу издадената заповед, тъй като сочат, че не дължат сумата от 500лв. Въз основа на подадените възражения от длъжниците, е образувано настоящето производство за установяване вземането на заявителя в заповедното производство и основанието за това.

Изложените факти налагат следните правни изводи :

Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл. 141, ал.1 от ЗЗД. Със сключването на договора за заем заемодателят поема задължението да предаде на заемателя паричната сума, предмет на същия. От своя страна за заемателя и за поръчителя възниква солидарното задължение да върнат паричната сума, заедно с договореното възнаграждение, дефинирано като лихва. Съгласно постоянната и непротиворечива практика на ВКС, предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал.1 от ЗЗД, предоставената сума представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на паричната сума е доказване и на договора, а не само на изпълнението на задължението на заемодателя по чл. 240, ал.1 от ЗЗД (виж Решение №78 от 17.07.2009г. на ВКС по т.д.№29/2009г., І т.о., докладчик съдията Тотка Калчева). В представеното копие на договор за потребителски кредит № 308/07.08.2009 г. липсва отбелязване, че сумата предмет на същия е предадена от заемодателя на заемятеля. Заедно с това, не са представени общите условия, за които се твърди в исковата молба, че са част от същия, за да извлече съдът констатации от тях относно предаването на сумата. Ищецът в производството, въпреки коректно указаната му доказателствена тежест, не е представил доказателства като разписка, платежно нареждане или банков превод, с които е възможно да докаже предаването на сумата от 500лв. Липсват и писмени доказателства за внасяне на вноски по кредита от заемателя, които са индиция за изпълнението на задължението от заемодателя да предаде паричната сума. С предаването на паричната сума от заемодателя възниква задължението за заемателя по договора за заем да върне изцяло или на части(както е в случая) заетата сума и на договореното възнаграждение под формата на лихви. Като не е доказал “Г. Б.-Т. Б.” изпълнението на задължението си като заемодател да предаде паричната сума от 500лв., обосновано районният съд е приел, че липсва задължение за заемателя да върне заетата сума, ведно с произтичащите от това последици.

Поради недоказване на съществуването на задължение за заемателя по договора за заем да върне паричната сума, предмет на същия, следва да се приеме, че не е доказано съществуването на задължение и за поръчителя да стори това по аргумент от чл. 138, ал.2 във вр. с ал.1, изр.1 от ЗЗД. След като за заемателя не е възникнало задължение да върне сумата от 500лв. и лихвите по договор за потребителски кредит № 308/07.08.2009 г., такова не е възникнало и за поръчителя по същия договор.

Искът за заплащане на договорна лихва е акцесорен, поради което уважаването му зависи от произнасянето по главния иск. Предвид неоснователността на последния, като неоснователен следва да бъде приет и първият. Ето защо, окръжният съд прима, че и относно него първоинстанционният съдебен акт е правилен.

Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №6436 от 10.09.2010г., постановено по гр. дело № 1506 / 2010г. по описа на БРС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :