О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр. Ловеч 20 февруари 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешки окръжен
съд …… първи наказателен състав………………………………… в закрито
заседание на двадесети февруари двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ
ДАВИДОВ
при секретаря
……………и в присъствието на……………… прокурора……………………като разгледа докладваното от съдията…ДАВИДОВ…частно наказателно
дело………№ 49.....…….. по описа за
2020 година, и за да се
произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл.243,ал.4 и сл от Наказателно процесуалния кодекс.
С Постановление от 3 януари 2020 година на Павлинка Кръстинова,прокурор
при Окръжна прокуратура Ловеч е прекратено ДП №206/2018г. по описа на РУ на МВР
– Ловеч, образувано по реда на чл.212 от НПК от
дежурен разследващ полицай за това, че на 29.03.2018г. в с.Д., Ловешка област
при управление на автомобил „****”, рег.№ ****поради нарушаване правилата за
движение е била причинена по непредпазливост средна телесна повреда на Д.К.Х.,
ЕГН ********** от с.с. – престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” във вр. с чл.342
ал.1 предл.3 от НК.
Недоволни от това Постановление са останали жалбоподателите Н.Д.Х.,К.Д.Х.
и Н.И. ***.В жалба чрез процесуалния си представител адв.Р.М. от САК са
развиват съображения за непълнота на разследването и неизяснена фактическа
обстановка.Сочи се,че в обжалваното постановление не е направен анализ на
събраните факти в тяхната съвкупност и взаимна връзка.Сочи,че разследващите не
са иззели намиращи се в близост записващи камери,а са сторили това с
неколкомесечно закъснение.Твърди се в жалбата,че водача на лекия автомобил се е
движел с превишена скорост,което според жалбоподателите е причина за произшествието.Молят
съда да отмени обжалваното постановление за прекратяване на наказателното
производство.
От
съвкупната преценка на събраните на досъдебното производство писменни и гласни
доказателства ,съобразявайки и наведените в жалбата оплаквания съдът прие за
установено следното.
Частната
жалба е подадена в срока по член 243 от НПК и е допустима за разглеждане.По
същество е неоснователна.Видно от материалите по делото, ДП е било образувано по реда на
чл.212 от НПК от дежурен разследващ полицай за това, че на 29.03.2018г. в с.Д.,
Ловешка област при управление на автомобил „****”, рег.№ ****поради нарушаване
правилата за движение е била причинена по непредпазливост средна телесна
повреда на Д.К.Х., ЕГН ********** от с.с. – престъпление по чл.343 ал.1 б.”б”
във вр. с чл.342 ал.1 предл.3 от НК.
Пострадалият
от произшествието Х. е бил закаран за лечение в болницата в гр.Плевен. На
31.03.2018г. е починал в лечебното заведение. С постановление от 11.04.2018г.
ОП – Ловеч е приела за наблюдение досъдебното производство с оглед правилата за
родовата подсъдност. В хода на разследването е установено, че пострадалият Д.К.Х.
*** заедно с майка си свид.Н.А. . Работел във фирма „****” ЕООД, която ползвала
като база бившия стопански двор в с.Д.. Стопанският обект се намирал в края на
селото, в посока с.С. и имал два входа – горен и долен. На 29.03.2018г. Р.Ц.Б.
управлявал лекотоварен автомобил „****”, рег. №****. Превозното средство било
собственост на С.К.П.и се ползвало като служебен автомобил за нуждите на П.като
частен земеделски производител . По тази причина колата се управлявала както от
П., така и от негови работници. На 29.03.2018г. около обяд Б. отивал с колата
към базата на „****”. Движел се от центъра на с.Д. към стопанския двор. На
предната седалка до него бил свид.И.П.Ц./л.45/. Времето било хубаво за сезона –
с много добра видимост, положителни температури на въздуха, без валежи и вятър
/л.56/. Пътят, по който се движели бил с асфалтова настилка, без маркировка по
нея. По същия път с моторен велосипед се движел и Д.К.Х.. Ц. посочва, че Д. бил
на около 200-300 метра
пред тях, на прав участък от пътя. Когато колата била на около 20 метра след Х., Б. решил
да го изпревари. За да осъществи маневрата, насочил колата към лявата за него
лента за движение. Малко преди да се изравни с моторното колело, Д. без да
подава знак с ръка рязко завил наляво. Б. натиснал педала на спирачките и също
рязко завил наляво с цел да избегне удара с велосипеда, но не успял. Последвал
удар с дясната предна част на автомобила, който в процеса на спиране навлязъл в
затревения банкет. Х. останал зад колата, като в хода на удара свид.Ц. видял
как Д. и колелото му преминали покрай дясната врата на автомобила. Всичко това
станало за няколко секунди. След като Б. спрял, Ц. слязъл от колата и отишъл до
пострадалия, който бил паднал на земята. Б. бил в шок от случилото се и в
първите една-две минути останал зад волана, стискайки го с ръце. Ц. повдигнал
главата на Х., който в този момент дишал трудно. При него дошъл и Р., който
останал при пострадалия до идването на линейката. Х. бил откаран в болницата в
гр.Ловеч, след което бил транспортиран до болницата в гр.Плевен. Още същият ден
бил опериран. Въпреки усилията на лекарите, починал на 31.03.2018г. в
болничното заведение в гр.Плевен. Видно от констатациите и заключението на
съдебно-медицинската експертиза непосредствената причина за смъртта на
пострадалия е тежката закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване
на черепа и излив на кръв под меките мозъчни обвивки, причинили притискане на
мозъчни центрове /л.73-л.76/. Увреждането на мозъка е резултат от тъпа травма
със значителна сила, която е била причинена от блъскане на моторния велосипед
от автомобила с последващо падане на пострадалия на пътната настилка. Ударът на
главата в асфалтовата настилка е довел до счупване на черепа. Пострадалият не е
бил с предпазна каска. Лечението е било съответно на получените увреждания, но
травмата е била тежка и в тези случаи фаталният изход много трудно би могъл да
бъде избегнат. Настъпилият общественоопасен резултат е в пряка причинна връзка
с ПТП. Видно от огледния протокол, фотоалбума към него, както и от
констатациите на тройната автотехническа експертиза скоростта на автомобил „***”
непосредствено преди удара е била 65,95 км/ч. /л.151-л.170/. Скоростта на
моторния велосипед към същия момент е била 36 км/ч. Пътната настилка е
била суха, с асфалтово покритие, без маркировка по нея. Произшествието е
станало в населено място и максимално допустимата скорост за движение е била от
50 км/ч,
т.к. в района на ПТП не е имало пътни знаци, указващи друга скорост. Безспорно
е установено, че пострадалият се е движел с моторно колело пред автомобила,
управляван от Р. Б.. Пътният участък е бил прав, с добра видимост, поради което
пострадалият е бил своевременно възприет от водача на автомобила. В процеса на
осъществяване на маневрата изпреварване, когато Б. вече е бил в лявата за него
лента за движение, пострадалият Х. е започнал промяна в посоката си на
движение. Насочил е управляваното от него превозно средство наляво, с което е
навлязъл в лявата, респ.насрещна лента за движение. Това е довело до пресичане
траекториите на движение на двете превозни средства и въпреки опита на водача
на автомобила да спре и да предотврати сблъсъка, се е стигнало до
съприкосновение на двете превозни средства. Първоначалният контакт при удара е
бил между предна дясна ъглова част на автомобила и странична лява част от
моторния велосипед в лявата пътна лента за движение по посока с.Д. – с.С..
Отстоянието на колата, когато велосипедът с предната си част е започнал да
пресича мислената осева линия на пътя до мястото на удара е било 25,65 метра . Опасната
зона за спиране при движение с 65,95 км/ч е 44,21 метра, а при
движение с 50 км/ч
е 29,44 метра.
Моментът, от който настъпва реална опасност за движението се преценява
съобразно конкретния казус и фактическа обстановка. Понятието „опасност за
движението” е от категорията на правните, с оглед на което се преценява
обективната възможност за предотвратяване на ПТП, а от там и кой участник в
движението е виновен за произшествието. В конкретния случай моментът, от който
е възникнала опасност за движението е пресичането на мислената осева линия от
страна на моторния велосипед, управляван от Х.. В тази ситуация, разстоянието
на автомобила до мястото на удара е било по-малко от опасната зона за спиране
както при движение с 50 км/ч,
така и при движение с 65,95
км/ч – 25,65
м е по-малко от 29,44 м и от 44,21 м. Това обуславя
извода, че нарушаването на чл.21 ал.1 ред 2 от ЗДв.П от страна на Б. – забрана
за движение в населено място със скорост по-голяма от 50 км/ч не е в причинна
връзка с ПТП, т.к. и при движение с тази скорост разстоянието до мястото на
удара е било по-малко от опасната зона за спиране. Този извод следва от
изчисленията на експертите, механизма на ПТП, намерените следи по пътния
участък, деформациите по двете превозни средства и показанията на свид.И. Ц.,
който е очевидец на произшествието. В показанията си от 26.04.2018г. /л.45/ и
от 20.05.2019г. /л.195/ свидетелят категорично заявява, че пострадалият е завил
много рязко наляво без да подава каквито и да е знаци за намерението си да
промени посоката си на движение в момента, когато Б. се е бил изравнил с него в
процеса на изпреварването му. До този момент той се е движел в своята лента за
движение, не е бил близо до мислената осева линия, с което по никакъв начин не
е давал признаци, че ще промени траекторията си на движение. Когато е направил
това – пресичане на мислената осева линия и завиване наляво, вече е попадал в
опасната зона за спиране на другия участник в движението – т.а. „***” и ударът
е бил неизбежен както при движение с 50 км/, така и при движение с 65,95 км/ч. Това
обуславя извода, че в случая е налице хипотезата на чл.15 от НК – т.нар.
случайно деяние, което изключва наличието на вина за извършеното деяние, а от
там и до липсата на престъпление, което би могло да се вмени на дееца, т.е. на
водача Б.. Наказателното производство следва бъде прекратено.
Така приетата от окръжна прокуратура Ловеч
фактическа обстановка и изложените правни изводи напълно се споделят от
настоящата инстанция.От внимателния анализ на установените факти се
установява,че действително се касае да случайно събитие по член 15 от НК. Съгласно чл. 15 от НК не е виновно
извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици.В конкретния казус
водача на лекия автомобил е извършвал разрешена маневра изпреварване на
движещото се пред него моторно колело,управлявано от пострадалия.За целта,след
като се е уверил,че липсва насрещно движение,законосъобразно се е изнесъл в
лявото платно,почти изравнявайки се с моторното колето на пострадалия.
Малко преди да се изравни с моторното
колело, Д. без да подава знак с ръка рязко завил наляво. Б. натиснал педала на
спирачките и също рязко завил наляво с цел да избегне удара с велосипеда, но не
успял. Последвал удар с дясната предна част на автомобила, който в процеса на
спиране навлязъл в затревения банкет. Х. останал зад колата, като в хода на
удара свид.Ц. видял как Д. и колелото му преминали покрай.Съдът споделя изцяло изводите на
прокуратурата - В
принципен план чл. 15 от НК може да намери
приложение при всички пътни обстановки, посочени в ЗДвП и в правилника за неговото
прилагане, ако са налице условията за това. Случайно е деянието, когато водачът
не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на
общественоопасните последици.Това личи от показанията свидетеля И. Ц.,дадени на 26
април 2019 …” в момента в който приближихме Д.,без да подава светлинен сигнал
или с ръка,той рязко зави наляво към стопанския двор и ни пресече
пътя.Заслужава внимание и друг довод на защитата – аргумента,че самия водач на
лекия автомобил се е движил със скорост 65.95 км.в час вместо
разрешението 50 км.час.Тук
правилно представителя на обвинението се е позовал на съдебно автотехническата
експертиза,която е категорично сочи,че опасната
зона за спиране при движение с 65,95 км/ч е 44,21 метра, а при
движение с 50 км/ч
е 29,44 метра.
В тази ситуация, разстоянието на автомобила до мястото на удара е било по-малко
от опасната зона за спиране както при движение с 50 км/ч, така и при
движение с 65,95 км/ч
– 25,65 м
е по-малко от 29,44 м
и от 44,21 м,тоест съприкосновението между
лекия автомобил и колелото е бил неизбежен.Тук съдът намира,че не сме изправени
пред хипотезата,когато водача сам се е поставил в невъзможност на избегне удара
– заключението е категорично ,че същия би настъпл и при движение с 50 км.час.Това обстоятелство
прекъсва континюитета на пряката причинна връзка между поведението на водача и
настъпилия резултат – същия в конкретната ситуация не е бил длъжен и не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици Неоснователен е и довода на защитата досежно
непълнота и необоснованост на постановлението. Вътрешното убеждение следва да е основано
на доказателствата по делото, да бъде обективирано ясно, като се посочат
приетите за установени факти, доказателствата, въз основа на които са изведени
фактическите изводи и съображенията за съответстващите им правни изводи. В
процесния случай убеждението на прокурора е намерило добре мотивиран израз. Това е така, защото след изчерпване на всички способи за събиране и проверка на
доказателства и след подробна
аргументация, прокурорът е стигнал до извод, че са налице данни за случайно
деяние по смисъла на чл. 15 от НК, с оглед на което
и е прекратил наказателното производство – извод,споделян изцяло от съда.
Водим от горните съображения
и на основание член 243,ал.6,т.1 от НПК Ловешки окръжен съд,Наказателна
колегия,
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 3 януари 2020 година на
Павлинка Кръстинова,прокурор при Окръжна прокуратура Ловеч е прекратено ДП № 206/2018г.
по описа на РУ на МВР – Ловеч.
Определението може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд –
Велико Търново в седмодневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК…………………..