Р Е
Ш Е Н
И Е № 47
Гр. Оряхово, 08.10.2018
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховския
Районен Съд, наказателна колегия в открито съдебно заседание на 05.09.2018г. / пети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Николинка Крумова
с участието на секретаря А.Бориславова, като
разгледа докладваното от съдия Крумова НАХД №65/2018г. по описа на Оряховски
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Е.И.Д. ***, с която е обжалвал наказателно постановление №17-0309-000734/25.09.2017г.
на Началник група към ОД на МВР – Враца, РУ – Оряхово, упълномощен със Заповед
рег.№8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи.
С
наказателно постановление №17-0309-000734/25.09.2017г. на Началник група към ОД
на МВР – Враца, РУ – Оряхово на Е.И.Д. *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50.00 лева / петдесет
лева / за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а именно, за това, че на 26.08.2017г.
около 18:45 ч. в гр. Оряхово по ул.„ Иван Вазов “ при площад „ 1300 България “
е управлявал лек автомобил „ Фолксваген Пасат “ с ДКН:ВР 8703 ВР, собственост
на Иван Д. ***, без да е поставил обезопасителен колан, с което МПС е
оборудвано.
С жалбата се оспорва
издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, неправилно и
издадено при явни нарушения на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание
са разпитани свидетелите – М.С.И., Д.М.Г., И.Й.К., И.Т.А., Г. М. Д., М.А. М., М.И.Д.,
Ц.Г.Ц., Д.М.Д. и К.М.К..*** на л.74 от делото е приложена справка, от която се
установява, че към дата 26.08.2018г. младши инспектор М.С.И. е заемал длъжността
младши автоконтрольор в група „ Охранителна
полиция “ при ОД на МВР - Враца, а към дата 25.09.2018г. старши инспектор П.С.П.е
заемал длъжността началник група „ Охранителна полиция “ към РУ на МВР -Оряхово
при ОД на МВР гр.Враца.
По делото е приложена
справка от Районен център 112 гр.Монтана с вх.№1137/11.04.2018г., от която се
установява, че на 26.08.2017г. на ЕЕНСП 112 са подадени два сигнала от гр.Оряхово
за неправомерни действия на полицейски служители както следва:
-
в
19.09.03 часа от мобилен телефон №**********, като подаващият сигнала се е
представил като Е.И.Д..Отразено е, че инцидентът е предаден на ОДЧ на ОД на МВР
- Враца в 19.15.09 часа;
-
в
19.32.24 часа от мобилен телефон №**********, като подаващата сигнала се е представила
като М.И.Д..Отразено е, че инцидентът е предаден на ОДЧ на ОД на МВР - Враца в
19.44.41 часа;
От представената от
РУ-Оряхово справка вх.№1403/09.05.2018г. се установява, че към 26.08.2017г. и
25.09.2017г. служителите на РУ на МВР – Оряхово, както следва:
-
Петър
Стоянов Попов, е заемал длъжността старши инспектор, началник група „ ОП “ при
РУ на МВР – Оряхово;
-
М.С.И.,
е заемал длъжността младши автоконтрольор първа степен в група „ ОП “ при РУ на
МВР –Оряхово;
-
Д.М.Г.,
е заемал длъжността полицай в група „ ОП “ при РУ на МВР – Оряхово;
От приложената от ОД
на МВР - Враца справка вх.№1975/20.06.2018г. се установява, че младши инспектор
Д.Г. не се е явявал на изпит по ЗДвП и КЗ, тъй като същият е назначен на
длъжност полицай ООР в група ОП при РУ на МВР - Оряхово и не попада в кръга на
полицейските органи, определени като длъжностни лица от МВР да издават фишове
за налагане на глоби, да съставят АУАН и да осъществяват контролна дейност по
ЗДвП.
Отразено е, че със
заповед с рег.№8121з-718/13.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи, с
която се изменя и допълва заповед №8121з-748/24.06.2015г., изменена и допълнена
със заповед №8121з-634/23.06.2016г., е разширен кръга на полицейските органи, определени
като длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят
АУАН и да осъществят контролна дейност по ЗДвП, а именно – полицейските органи
от звената „ Териториална полиция “ ( полицейски и младши полицейски инспектори
) в структурите на „ Охранителна полиция “ при СДВР и ОДМВР и районните
управления в състава им – в рамките на обслужваната територия, с изключение на
територията на градовете Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Плевен,
Пловдив, Русе, София, Стара Загора и Хасково.
В съдебно заседание
процесуалния представител на жалбоподателя прави следните констатации и възражения:
1.Относно нарушения
на чл.42 от ЗАНН:
-
в
АУАН не пише точната длъжност на актосъставителя ( на коя степен е назначен );
- не
пише точното място на извършване на нарушението и в каква посока се е движил
жалбоподателят с посочения автомобил;
-
не
са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и не е описано
самото нарушение;
-
в
АУАН не е изписана местоработата на нарушителя;
-
не
е изписан точния адрес на свидетеля, който е вписан;
-
при
съставянето на АУАН като свидетел е вписан само един такъв, който е полицай и
който е извършил проверката. Счита се, че той не е очевидец при нарушението или
при съставянето на акта, а е извършил проверката по акта и е установил
нарушението.Твърди, че е заинтересован орган на МВР и не е безпристрастен
присъствал при установяване на нарушението или при съставяне на акта.Счита се,
че в акта няма посочен втори свидетел – безпристрастен гражданин, който да свидетелства
за истинността на това, което се твърди в акта като нарушение;
-
в
акта не е описано точно какво са иззели от нарушителя, т.е. не е конкретизирано
точно какво е това „ КТ номер “, на кой е този номер, като не пише кому са
поверени или кому е поверено това, което е иззето, запазено;
-
в
акта не е отразено св.К.К. на какво е свидетел – дали
на отказа на нарушителя да подпише акта или на отказа на нарушителя да подпише
разписката за получаване на препис от акта, въз основа на който е издадено обжалваното
НП;
2.Относно нарушения
на чл.57 от ЗАНН:
-
нарушен
е чл.57 от ЗАНН, тъй като в НП не пише началник на каква група е издалият НП, а
групите в системата на МВР са различни.
-
не
пише точната длъжност на актосъставителя със степента му;
-
в
НП пише друг номер, различен от номера, който се намира в
административнонаказателната преписка на АУАН, а именно в НП се посочва АУАН №Д39317,
а действителният номер на АУАН е или №748 от 26.08.2017г. или 039317.Твърди се,
че това са разлиучни номера на акта, който се намира в делото, и които номера
са различни от номера посочен в НП на акта, въз основа на който е съставено то;
-
в
НП не е посочено място на нарушението или поне не е вярно посочено, като не е
посочена и посоката на движение на автомобила.
-
в
НП липсват обстоятелствата, при които е извършено нарушението и не са вписани
доказателствата, които потвърждават нарушението;
-
НП
е връчено 4 - 5 месеца, след като е издадено;
-
в
НП в реквизита за подпис пише единствено „ началник “, а не пише като какъв
началник на какво е подписано това НП, като няма и имена под подписа на
подписалия се;
Също така
процесуалният представител на жалбоподателя счита, че актосъставителят и
административнонаказващият орган в случая е следвало да се отведат, поради
обстоятелството, че още от нощта между 25.08.2017 г. и 26.08.2017 г. са били
извършени редица нарушения от полицай М. С. – син на актосъставителя
и Г.Г., и двамата полицаи в РУ на МВР – Оряхово срещу
племенника на жалбоподателя - И.А..Сочи се, че има основателни съмнения за
осъществено полицейско насилие спрямо него и именно поради това през процесния
ден жалбоподателят, майка му, сестра му и съпругът на последната са ходили в РУ
на МВР - Оряхово и спешния център за медицинска помощ, за да се интересуват какво
е станало с техния близък, внук, племенник и син и защо същият има рани по
тялото.Твърди се, че близките на И.А. – включително и жалбоподателя са
отправили предупреждение към полицейските служители, че ще сезират съответните
органи за това извършено насилие срещу И..В тази връзка заключава, че не може
да участва в разглеждането на административнонаказателното производство и в издаване на НП длъжностно лице, което е
заинтересовано от изхода му или има с нарушителя особени отношения, които
пораждат основателни съмнения в безпристрастността както на АНО, така и на
актосъставителя, а в случая са налице основателни съмнения за осъществено
полицейско насилие и отправено предупреждение към полицейските служители, че ще
бъдат сезирани съответните органи за извършено насилие по отношение на
племенника на жалбоподателя, което е и направено.
Счита се още, че
чл.137а, ал.1 от ЗДвП не е императивна правна норма, не задължава и няма
задължителен характер относно използването на обезопасителни колани, тъй като в
същият не пише, че водачът и пътниците са длъжни, когато са в движение да използват
обезопасителни колани.Счита се, че тази правна норма има препоръчителен, но не
императивен характер.Посочва се, че с оглед изяснената по делото фактическа
обстановка ясно и недвусмислено е доказано, че жалбоподателят е бил с поставен
обезопасителен колан, който явно не е бил забелязан от полицай Д.Г., който пък
не е имал законово право да извършва проверки по ЗДвП.
Счита се, че
жалбоподателят е бил спрян от некомпетентен, заинтересован и пристрастен орган.Твърди
се, че тази проверка на жалбоподателя е била своеволно извършена от двамата
полицаи Г. и С..
Изразяват
се съмнения, че поправките в приложените по делото доказателства подробно
изброени от процесуалния представител на жалбоподателя не са случайни, тъй като
има поправка на броя на актовете, които са изготвени.
На
следващо място като нарушение при издаване на АУАН се посочва, че е нарушено
правото на жалбоподателя да получи екземпляр от същия.
По
делото е депозирана и писмена защита от процесуалния представител на
жалбоподателя вх.№3039/14.09.2018 г., с която се поддържа жалбата против НП и
се иска неговата отмяна.
Моли съда да присъди на жалбоподателя
разноските за адвокатско възнаграждение, като осъди ответния орган да му ги
заплати в размера, посочен в приложения по делото договор за правна защита и
съдействие.
Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства
намери за установена следната фактическа обстановка:
На 25.08.2017г., св.И.Т.А.
бил задържан в с.Лесковец, обл.Враца и отведен в сградата на РУ на МВР -
Оряхово от двама полицейски служители, един от които син на актосъставителя М.С.И..На
А. на същата дата била издадена заповед за задържане за срок от 24 часа.
На следващия ден –
26.08.2018г., А., който все още бил задържан около 09.30 – 10.30 часа, поискал
да бъде откаран в спешния център на болницата в града, тъй като не се чувствал
добре.Същият ден на смяна застъпили актосъставителят М.С.И.
и св.Д.М.Г., които с полицейския автомобил тръгнали да закарат А. на преглед.Това
обстоятелство било отразено в информационната карта за дейността на наряда ППД
с №082601, като било записано, че между 09.30 часа и 10.30 часа е имало
отклонение от план – отвеждане на задържано лице за повторен медицински преглед
във фсмп – оряхово.В същото време жалбоподателят Е.Д., който с автомобила си се
бил насочил към сградата на полицейското управление, за да провери кога
племенникът му И.А. ще бъде осведен пресрещнал полицейския автомобил, който се
управлявал от актосъставителя.А. поискал да говори с
чичо си и полицаите спрели.В процеса на разговор А. съобщил на жалбоподателя,
че му е бил нанесен побой от полицейските служители, които го били задържали
предната вечер.След това полицейският автомобил се отправил към болницата, а
жалбоподателя го последвал.В болницата жалбоподателят заявил, че желае да се
запознае с медицинската документация от прегледите на А., като заявил, че ще
подаде жалба за побоя, нанесен на племенника му.
След прегледа в
болницата, А. бил върнат в полицейското управление, а жалбоподателят се прибрал
в с.Лесковец.По – късно същият ден жалбоподателят, заедно със сестра си – св.М.И.Д.,
съпругът й – св.Ц.Г.Ц., по – малкото им дете и майка си – св.И.Й.К. се
отправили към гр.Оряхово, като отишли в болницата, за да получат сведения за
състоянието на И..Дежурният лекар се обадил в полицията, като обаждането му
отново било отразено в информационната карта за дейността на наряда ППД с
№082601, като било записано, че в периода от 17.30 часа – 18.30 часа е получен
сигнал за съдействие на медицинския екип във ФСМП – Оряхово.Така подаденият
сигнал бил посетен на място в болничното заведение от актосъставителя
И. и св.Д.Г., които казали на жалбоподателя и близките му да отидат до
районното управление, за да получат информация за И..През полуцейските
служители жалбоподателя отново заявил, че ще подаде жалба за побоя, нанесен на
племенника му, след което всички се отправили към райононто
управление.Жалбоподателят паркирал автомобила си пред сградата на полицията.Тъй
като не позвололи на близките на А. да се видят с него, всички се качили
обратно в автомобила и потеглили за с.Лесковец.Автомобилът управлявал
жалбоподателят, до него на предна дясна седалка седнала майка му, а отзад
сестра му, съпругът й и детето.
Малко преди това актосъставителят М.И. заемащ длъжността младши автоконтрольор в РУ
на МВР – Оряхово и колегата му Д.Г. се били установили със служебния автомобил
в гр.Оряхово, обл.Враца, на площад „ 1300г. България „.Около 18.45 часа двамата
полицейски служители забелязали потеглилият от пред сградата на полицията и
движещ се по ул. „ Иван Вазов „ автомобил марка „ Фолксваген пасат „ с ДКН:ВР
87 30 ВР, собственост на Иван Д. ***, управляван от жалбоподателя.Последният
бил спрян от полицай Д.Г. за проверка, който подал сигнал със стоп палка, при
което водачът спрял.Св.Г. поискал на водача – жалбоподател документите за
проверка.
След проверката на
документите, на водача бил съставен АУАН №748/26.08.2017г., серия Д, бланков
№039317, за това, че на 26.08.2017г. около 18.45 часа в гр.Оряхово, обл.Враца,
по ул.” Иван Вазов „ при площад „ 1300г. България „, управлява лек автомобил
марка „ Фолксваген пасат „ с ДКН:ВР 87 30 ВР, собственост на Иван Д. ***, без
да е поставил обезопасителен колан.В АУАН било отразено, че същият е съставен в
присъствие на нарушителя.Видно от съдържанието на АУАН, като свидетели по същия
били вписани Д.М.Г., като очевидец, присъствал при установяване на
нарушението.Тъй като жалбоподателят Д. отказал да подпише акта, отказът му бил
удостоверен с подпис на св.К.М.К..В така съставения АУАН жалбоподателят вписал
следните обяснения и възражения – „ Бях спрян от патрула, след което изгасих
двигателя и излязох от автомобила, свалих колана да изляза.Имам свидетел, че
съм бил с колан „.
Междувременно, докато
полицейските служители търсели свидетел, който с подписа си да удостовери
отказът на Д. да подпише акта, Д. и сестра му – св.М.Д. подали сигнал на
тел.112 за неправомерни действия на полицейски служители както следва:
-
в
19.09.03 часа от Е.И.Д. от мобилен телефон №**********;
- в 19.32.24 часа от М.И.Д. от мобилен телефон
№**********;
Така извършената
проверка на жалбоподателя била отразена в в информационната карта за дейността
на наряда ППД с №082601.
На 28.08.2017г.
жалбоподателят и свидетелите – И.Й.К., М.И.Д. и Ц.Г.Ц. депозирали жалби до
началника на РУ на МВР – Оряхово.В същите било отразено, че АУАН е бил съставен
неправомерно и, че жалбоподателят е бил с предпазен колан, който откопчал след
като му били поискани документите за проверка.Също така било посочено, че при
тръгване жалбоподателят казал на всички в автомобила да сложат коланите си, тъй
като дежурният полица, който е на смяна е баща на полицая от нощната смяна,
който е задържал и е нанесъл побой над И.А..
На 05.09.2017г. под
вх.№43877, била заведена жалба, депозирана от И.А. до Главния прокурор на
Република България.В същата било отразено, че на 25.08.2017г. жалбоподателят е
бил брутално пребит с продълговат тъп предмет от полицейските служители М. М. С.
и Г.Ц.Г., след което бил задържан за 24 часа.В жалбата се твърди, че след като Е.Д.
заявил на следващия ден, че ще подаде жалба за полицейско насилие, актосъставителят М.И. се бил афектирал.
АНО, след като е
проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, е
установил, че нарушителят е извършил деянието виновно, в резултат на което в
законоустановения срок е издал обжалваното наказателно постановление №17-0309-000734/25.09.2017г.
на Началник група към ОД МВР – Враца, РУ – Оряхово.
НП е било връчено на
05.02.2018г. лично на жалбоподателя.
След като анализира събраните доказателства и взе в
предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
По приложението на
материалния и процесуалния закон:
Жалбата е подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което е допустима, като съдът
притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й.
Съдът намери, че
административно наказателното производство е протекло при съществени нарушения
на процесуалните правила на ЗАНН, които нарушения представляват абсолютни основания
за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
За възприемане на
описаната фактическа обстановка по делото съдът обсъди посочените в жалбата
възражения, доводите и становищата на страните.
В НП са посочени следните изискуеми от закона
в чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената и
длъжността на лицето, което го е издало,
има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени
са имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия,
данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл.57 от ЗАНН, описано е извършеното
нарушение, мястото на което е извършено, законовата разпоредба, която е нарушена,
вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и
пред кой съд.НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало.Същото е
издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и
чл.47 от ЗАНН, с оглед приложената като доказателство по делото Заповед №8121з
– 952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът счита, че
и АУАН също е издаден от компетентно лице – свидетелят М.С.И. – „ младши автоконтрольор
„ при РУ на МВР - Оряхово, който съгласно горецитираната заповед е оправомощен
да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.АУАН е
съставен в присъствие на нарушителя.Подписан е както от актосъставителя, така и
от свидетеля Д.Г., посочен като свидетел очевидец на посоченото за извършено
нарушение.
Както
самоличността на актосъставителя, така и административно – наказващия орган се
установява безспорно, като лицата са идентифицирани не
само с имената си, но и с местоработата си.Изрично
е посочено, че актосъставителят е младши автоконтрольор в РУ на МВР – Оряхово,
а АНО е началник група към ОД на МВР – Враца, РУ – Оряхово.Обстоятелството, че
не е посочено на коя степен е назначен актосъставителя, както и началник на коя
група е АНО, не води до наличие на съмнения с оглед приложените по делото
доказателства, че същите са действали в пределите на тяхната
компетентност.Обстоятелството, че под реквизита в НП „ Началник „ и положения
след него подпис не са посочени имената и длъжността на подписалия се, също не
буди съмнения, че подписалият се е лице, различно от посоченото по – горе в НП,
в което изрично е посочено, че издател на същото е „ Подписаният П.С.П.на
длъжност началник група към ОД на МВР –
Враца, РУ – Оряхово.
Съдът намира за
неоснователно възражението, че жалбоподателят е бил спрян от некомпетентен
орган, който не е имал законово право да извършва проверки по ЗДвП.Наистина, с
оглед събраните по делото доказателства се установи, че св.Д.Г. – полицай в
група „ Охранителна полиция „ към РУ – Оряхово при ОД на МВР – Враца, назначен на длъжност полицай
ООР в група ОП РУ – Оряхово, не попада в кръга на полицейските органи,
определени като длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби,
да съставят АУАН и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.Отделно от това
обаче, всички охранителни полицаи имат правомощия да спират МПС и да извършват
общополицейска проверка, включваща – установяване самоличността на водача и
пътниците в автомобила, проверка на автомобила и багажа в него, да извършват
проверка за издирвани лица и МПС и др..
По делото по
безспорен и категоричен начин се установява, че на 26.08.2017г. около 18.45
часа, на посоченото в АУАН и НП място, жалбоподателят е управлявал по ул.” Иван
Вазов „ в гр.Оряхово лек автомобил марка „ Фолксваген пасат „, с ДКН:ВР 87 30
ВТ, собственост на Иван Д. ***, както и, че същият е бил спрян за проверка от
полицейския служител – Д.Г. на площад „ 1300г. България „ в същия град.Спори се
действително ли по време на движение същият не е ползвал обезопасителен колан,
с какъвто автомобила е бил оборудван.
Съдът намира, че
деянието правилно е квалифицирано като нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и
правилно е подведено под санкционната норма на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3, N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.
Водач, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска, или превозва пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска, се наказва с
глоба в размер на 50.00 лева – чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
В конкретния случай,
съдът намира, че в АУАН и НП е налице посочване на датата и мястото на
извършване на нарушението, както и ясно описание на същото, като фактите,
изложени в обстоятелствената част на АУАН и НП са идентични.Като място на
нарушението недвусмислено е посочена ул.” Иван Вазов „ в гр.Оряхово при площад
„ 1300г. България „.Начинът, по който същото е описано не налага извод за липса
на установеност на мястото на извършване на нарушението.Управлението на МПС се
осъществява като продължаващо действие по определен път, отворен за обществено
ползване, а не в една негова конкретна точка.Посоченото
от наказващия орган в процесното наказателно постановление и в АУАН място на
извършване на нарушението съответства на действителната фактическа обстановка,
установена по делото, т.е. като място на извършване на нарушението не е
посочено място, несъответно на действителното и различно от посоченото в акта
за установяване на нарушението.С оглед горното, съдът счита, че не е налице
неопределеност или неяснота на обжалваното наказателно постановление по
отношение на мястото на извършване на нарушението, което да води до липса на
възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което наказващият
орган е наложил административно наказание, както и не е налице пречка да се
установи от наказаното лице и от съда къде точно е извършено нарушението.В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление подробно е описана фактическата обстановка.
В описателната част на АУАН и НП подробно е посочено нарушението откъм
фактическа страна, като изрично е отразено, че то се състои в управление на
МПС, без водачът да е поставил обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано.Последното покрива състава на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото
Наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и
в АУАН, въз основа на който се издава.В настоящият случай съдът счита, че това
съответствие е налице, както досежно текстовото описание на нарушенията, така и
досежно цифровата квалификация на същите.
Също така съдът намира, че в НП не е посочен различен номер
на АУАН, от този, посочен в самият АУАН.Видно от съдъбжанието на последния,
същият е с бланков №039317, което е идентично с №39317, посочен в НП.От
съдържанието на АУАН също така се установява, че същият е серия „ Д „, която
серия е отразена и в НП непосредствино преди изписването на бланковия номер на
АУАН.
От съдържанието на АУАН също така се установява и номера на
иззетият от органите контролен талон.Обстоятелството, че липсва по – подробно
описание на същия и, че не е посочено кому е поверен за пазене, не може да обуслови отмяна на НП само поради
това обстоятелство.Отмяна на наказателното постановление не може да обуслови и
обстоятелството, че не е посочен адреса на вписания в АУАН свидетел.
Също така,
разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в
зависимост от това, дали той се съставя от актосъставителя в присъствието на
свидетелите на нарушението или не.Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се
съставя в присъствието на свидетел на нарушението, актът се подписва от
актосъставителя и свидетеля.Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за
съставяне на АУАН в зависимост от това,
дали той се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на
нарушението или не.В случай, че при извършване на нарушението не е имало
свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40
задължава актът да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, които
са свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното
административното нарушение, като това изрично следва да се отбелязва в
акта.Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, необходимо е актът да бъде подписан поне от
един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.Критерият за същественост или не на процесуалното
нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези,
допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.Ролята на
свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява
правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок
на акта.Още повече, че в конкретния случай сме изправени пред хипотезата на
ал.1 на чл.40 от ЗАНН.В
случая, видно от административнонаказателната приписка, АУАН е съставен от М.С.И.
– младши - автоконтрольор при РУ на МВР - Оряхово в присъствието на свидетеля,
посочен като очевидец на нарушението – Д.М.Г., поради което не е нарушена
посочената по – горе процедура.
По отношение на
възражението, че в НП не са вписани доказателствата, които потвърждават
нарушението, настоящият съдебен състав намира, че процесното нарушение не се
установява с конкретни писмени или веществени
доказателства, които да намерят съответното описание в НП, а се
констатират пряко от извършващите проверката, които са ги възприели, а
актосъставителят и описал в АУАН, въз основа на който е издадено НП.
По отношение
направеното възражение, че НП е връчено 4-5 месеца след издаването му, съдът
намира, че въпросът за връчване на НП е технически и няма отношение към
законосъобразността на НП по същество, доколкото в случая не са изтекли
сроковете, предвидени в чл.11 от ЗАНН, вр.чл.82, ал.1, т.5 от НК.
Съществено
нарушение на административно производствените правила е налице, когато
допуснатото нарушение е ограничило правото на защита на нарушителя или когато в
случай, че не е допуснато, крайния резултат би бил различен.
По отношение на възражението, че не може да
участва в разглеждането на административнонаказателното производство и в издаване на НП длъжностно лице, което е
заинтересовано от изхода му или има с нарушителя особени отношения, които
пораждат основателни съмнения в безпристрастността както на АНО, така и на
актосъставителя, мотивирано, че в случая са налице основателни съмнения за
осъществено полицейско насилие и отправено предупреждение към полицейските
служители, че ще бъдат сезирани съответните органи за извършено насилие по
отношение на племенника на жалбоподателя, което е и направено, съдът намира същото
за основателно.
В настоящия случай се
установи, че непосредствено преди извършване на проверката жалбоподателя е
направил изявление пред полицейските служители – актосъставителя
М.И. и свидетеля по акта – Д.Г., че ще сезира със жалба компетентните органи за
извършено по отношение на племенника му полицейско насилие от страна на други
двама полицейски служители, измежду които и синът на актосъставителя – М. С..Това
се установява и от разпитите на актосъставителя и на свидетеля по акта.
Също така, както
жалбоподателят в депозираните пред съда обяснения, така и свидетелите И.Й.К., М.И.Д.
и Ц.Г.Ц. заявяват, че още с качването си в автомобила жалбоподателят ги е
предупредил да поставят обезопасителните колани, тъй като дежурният полицай е
баща на полицая задържал и нанесъл побой над И.А..Свидетелите твърдят, че както
те, така и жалбоподателят са били с поставени колани към момента на спирането
им за проверка.Твърди се още, че жалбоподателят е свалил колана едва при
извършването му на проверката от служителите на полицията.
В АУАН жалбоподателят
също е вписал възражение, твърдейки че е бил с обезопасителен колан и е отказал
да подпише същия.Твърди също, че актосъставителят е заинтересован по отношение
на него да бъде проведено производство по ЗАНН и, че същият е бил предубеден с
оглед на горепосоченото обстоятелството.
Подобни доводи са
наведени и в депозираните в последствие жалби до началника на РУ на МВР –
Оряхово и до Главния прокурор на РБ – България, като са изразени съмнения, че
актосъставителят се е почувствал лично засегнат от изявлението на
жалбоподателя, че ще бъдат подадени жалби, включително и спрямо сина му, поради
което му е било вменено процесното нарушение.
Извършилите
проверката полицейски служители обаче твърдят, че лично са възприели, че
водачът е бил без обезопасителен колан.
Наведени са доводи от
страна на разпитаните по делото свидетели за грубо и арогантно поведение както
от страна на жалбоподателя, така и от страна на извършилите проверката
полицейски служители.
Съгласно чл.51, ал.1,
б. „ В „ от ЗАНН, не може да участва в разглеждането на
административнонаказателната преписка и в издаването на наказателното
постановление длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода на
административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени
отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност.
От събраните по
делото доказателства съдът намира, че с оглед гореизложените отношения между
актосъставителя и жалбоподателя, възникнали непосредствено преди проверката и
съставянето на АУАН и обстоятелството, че действията на актосъставителя са
поставени под съмнение от жалбоподателя, винаги възникват основателни съмнения
относно безпристрастността на актосъставителя и същите са основания за
самоотвод по чл.51, ал.2, вр.ал.1 от ЗАНН, като едновременно с това в случая не
могат да бъдат установени по несъмнен начин спорните и неизяснени обстоятелства
по делото с помощта на свидетелски показания.
Именно поради това
съдът намира, че в случая не може да бъде направен безспорен и категоричен
извод дали деецът действително е бил без обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано.
Актосъставителят
извършва официална констатация за извършеното нарушение, а основополагащо за
административнонаказателното производство е съставянето на АУАН, поради което
съставянето на АУАН от лице, по отношение на което към датата на съставяне на
акта са били налице основания за отвод, съставлява абсолютно нарушение на процесуалните
правила.
За основателно съдът
намира и възражението на процесуалния представител на жалбоподателя – адв.В.И.,
че не се установява от съдържанието на акта св.К. на какво е свидетел – на
отказа на жалбоподателя да подпише акта или на отказът му да подпише разписката
за получаване на препис от акта.
В тази връзка съдът
намира, че отказът на нарушителя да подпише акта и
отказът му да получи препис от същия са две отделни процесуални действия, като
няма пречка същите да бъдат удостоверени с подписа на един и същи свидетел,
като е необходимо обаче това изрично да е отразено в АУАН.В случая се
установява безспорно единствено, че св.К.К. е
удостоверил с подписа си само отказа на нарушителя да подпише акта.В съдебно
заседание св.Д.Г. заявява, че жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на
АУАН, но тъй като е отказал да го подпише по закон не му се предоставяво
екземпляр от същия, както и, че на жалбоподателя било обяснено, че ако откаже
да подпише АУАН, няма да получи екземпляр от същия.Самият К. заявава, че си
спомня, че е станал свидетел на отказът на жалбоподателя да подпише АУАН, но
няма спомени дали на същия е предлаган екземпляр от съставения му АУАН, както и
дали е заявил, че не желае да получи екземпляр от него.
С оглед
гореизложеното не се установява да са предприети действия по връчването на АУАН
на жалбоподателя, същият да е отказал да получи препис от него и този отказ да
е удостоверен с подписа на свидетел, което е равносилно на липса на връчване и само
по себе си е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на издаденото
въз основа на него НП.
Дейността
по установяване на административно нарушение, включва установяването на всички
признаци от състава на административното нарушение, в т.ч. и на субектите на
нарушението.Ето защо преди да се произнесе по преписката АНО следва да провери
акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост / чл.54, ал.4 ЗАНН /
и по изключение, в случай на допуснати несъществени нередовности в него, същите
да се отстранят по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН.В случая това не е изпълнено и
допуснатите в АУАН нарушения са възпроизведени и в издаденото НП.До съставянето
на акта се стига чрез извършване на предварителна дейност по изясняване на
основните въпроси на производството относно наличие на деяние, съставлява ли
същото нарушение, кой е неговия автор и извършено ли е същото виновно, като
тази предварителна дейност е свързана със събирането по надлежния ред на
допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти.Именно
събраните по надлежния ред доказателства за обстоятелствата във връзка с
извършеното нарушение са основание за съставянето на акта, а самото му
съставяне е констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за
доказателствата, които го установяват.
Гореконстатираните
нарушения на ЗАНН са абсолютни основания за отмяна на атакуваното
постановление.Ето защо жалбата следва да се приеме за основателна, а
атакуваното НП следва да се отмени.
В ЗАНН не е уредена
отговорността за разноски на страните и съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила, за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване
на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и вещи лица, изчисляване
на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения
за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния
кодекс.
В производството пред
районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното
постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както
когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат
разноски срещу държавата. Разпоредбата на чл.
190, ал. 1 от НПК (чл. 170, ал. 1 от НПК
отм.) съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за невинен,
разноските остават за сметка на държавата, се отнася за направените разноски по
обвинението за свидетели и вещи лица, посрещнати от сумите, предвидени в
бюджета на съда.
Съдът
счита, че направеното искане за присъждане на разноски по делото, а именно
адвокатско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение поради
следното:Процедурата по обжалване на наказателните постановления пред районния
съд е уредена в чл.59 – чл.63 от ЗАНН.Съгласно чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се
произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени
наказателното постановление.В ЗАНН не е
уредена отговорността за разноски на страните, поради което същите се търсят по
реда на ЗОДОВ.Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
правила за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, се прилагат
разпоредбите на НПК.В конкретният случай жалбоподателят не е правил разноски за
свидетели и вещи лица, а само за заплащане възнаграждение на ангажирания от
него адвокат.Съгласно Тълкувателно решение №2 от 03.06.2009г. на ВАС по
тълкувателно дело №7/2008г. в производството пред районния съд по разглеждане
на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно
прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се
присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде
оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата.
В този смисъл са и Определение
№8076/01.08.2003г. по адм. дело №67038/2003г. на ВАС
и Определение №3465/25.03.2008г. по адм. дело
№3343/2008г. на ВАС.По настоящото дело други разноски от жалбоподателя, освен
заплащане на адвокатско възнаграждение не са правени, поради което съдът счита,
че направеното искане следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на
осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №17-0309-000734/25.09.2017г. на Началник
група към ОД на МВР – Враца, РУ – Оряхово, с което на Е.И.Д. *** на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на
50.00 лева / петдесет лева / за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното
искане от адв.В.И. ***, в качеството му на
пълномощник на Е.И.Д. ***, за присъждане на направени разноски по АНД №65/2018г.
по описа на Районен съд - Оряхово за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните, в 14 –дневен срок след получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: