Решение по дело №4460/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 435
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 3 юни 2020 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20192120204460
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                            Р Е Ш Е Н И Е

 

№435                                              25.03.2020г.                          град Бургас

 

                          В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,   наказателно отделение,     XII-ти състав

На шести март                                                                       година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                     Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                     Съдебни заседатели:

 

Секретар: К. Сл.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 4460 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.Н.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 22-0000317/20.09.2019г., издадено от началник ОО „АА“ –Бургас, с което за нарушение на чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер от 200 лева, на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП и за нарушение на чл. 21, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер от 200 лева, на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвтП.

С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото наказателно постановление, като се поддържа, че същото е издадено в нарушение на материалния закон, при нарушение на процесуалните правила и се излагат съображения в тази насока. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

В съдебно заседание пред настоящия съд, жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.

За ответната страна – ДАИ гр. Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Представят преписката по случая. В писмено становище, изпратено до Съда, оспорват жалбата и молят НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не ангажират доказателства. Не правят искане за разноски.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 13.09.2019 г., около 09:00ч, в гр. Бургас на летище „Бургас”, на сектор „Заминаващи”, проверяващи – служители към ОО „АА” Бургас установили, че водачът извършва таксиметров превоз на 3 бр. пътници с лек таксиметров автомобил, марка „Шкода Фабия”, с per. № А****МС, обозначен с опознавателни знаци за извършване на таксиметрова дейност по маршрут от гр. Царево до летище Бургас, по писмени сведения, взети от пътника Ч.А.според които, са били платени 90 лева за извършения превоз. При проверката били установени следните нарушения: Водачът не е попълнил пътен лист за деня в пътна книжка серия А № 05; Таксиметровият автомобил не бил обозначен със знак „такси”.

На жалбоподателя бил съставен АУАН, като актосъставителят квалифицирал гореописаното като нарушение на чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и чл. 21, ал. 1, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ. Актът бил подписан от жалбоподателя, с отбелязване, че има възражения, без да ги конкретизира.

Въз основа на съставения АУАН, впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което за нарушение на чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер от 200 лева, на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП и за нарушение на чл. 21, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер от 200 лева, на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвтП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По отношение извършените нарушения, Съдът намира следното:

В хода на административно наказателното производство, не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на НП. АУАН е съставен от компетентно лице и в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е бил връчен на нарушителя и той е имал възможност да впише в него своите възражения, както и да депозира писмени такива. НП е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Двата акта съдържат всички необходими реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя.

В съдебно заседание, жалбоподателят голословно заявява, че така направените от проверяващите констатации не отговарят на действителността и че самият той действително е превозвал двама пътници на сочената в АУАН дата, тъй като спешно им е трябвал превоз, но не е извършвал таксиметрова дейност, като не им е взел пари, тъй като към датата на проверката е прекратил таксиметровата си дейност. Тези негови твърдения се оборват категорично от събраните в хода административнонаказателната преписка писмени обяснения на лицето Ч.А.– пътник в автомобила, който заявява, че за превоза, на жалбоподателя е била заплатена сумата от 90 лева, както и от представеното от ТД НАП Бургас писмо, с информация за прекъсване на таксиметровата дейност на жалбоподателя от 01.09.2019 г., като към момента на проверката, автомобилът е бил обозначен с опознавателни знаци за извършване на таксиметрова дейност, независимо от подаденото заявление за прекратяване на таксиметрова дейност.

Съдът счита, че по категоричен начин се доказа осъществяването, както от обективна, така и от субективна страна на състава на административното нарушение, за което правилно и законосъобразно е наложено и съответното административно наказание.

Разпоредбата на чл. 40 на Наредба № 34/1999 г. на МТ поставя изискване към водача да попълва редовно и точно пътната книжка. Без вписвания, пътната книжка представлява само един набор от бланки, които, за да са валидни, следва да бъдат попълнени. Съгласно приложението № 12 към наредбата, където е посочен образецът на пътната книжка и упътването към нея, пътната книжка е основен документ за отчитане и контрол на работата на таксиметров автомобил и всеки водач попълва отделен пътен лист за своята смяна. Без записване и съответно оформяне с текстова и цифрова част, както и без подпис на водача, липсва изобщо частен документ – пътен лист. Приложение 12 извежда и детайлизира тези изисквания именно и във връзка с изискването на чл. 40 от Наредба 34/1999 г. на МТ за редовно и точно попълване на пътната книжка, която съдържа на всяка отделна страница отделен пътен лист. В конкретният случай, с бездействието си, жалбоподателят е осъществил състава на соченото в НП административно нарушение. Административно наказващият орган, правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, като правилно е приложил и съответната административно - наказателна разпоредба - чл. 105, ал.1 от ЗАвтП, доколкото няма специална санкционна разпоредба. Размерът на наказанието е строго фиксиран от Закона, поради което съдът е лишен от възможност да го ревизира. Санкционната правна норма на чл. 105, ал.1 от ЗАвтП е общ санкционен състав, който се прилага само в случай, че за дадено по вид нарушение не е предвидена специална санкция.

Нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид и НП следва да бъде потвърдено в тази част като правилно и законосъобразно.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ предвижда, че Лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря „на следните изисквания: ......... да е обозначен със знак „Такси”, светещ през тъмната част на денонощието, на който на бял фон с черни букви е изписано „Такси”, знакът „Такси”, трябва да бъде трайно закрепен по време на работа върху покрива на автомобила или специално монтирано за целта устройство. Осъществявайки превоз на пътници, за което е получил възнаграждение, управлявайки таксиметров автомобил след подаване на заявление за прекъсване на дейността, което съдейки от действията на жалбоподателя е формално, настоящият състав намира, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран. Административно наказващият орган, правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, като правилно е приложил и съответната административно - наказателна разпоредба - чл.105, ал.1 от ЗАвтП, доколкото няма специална санкционна разпоредба. Размерът на наказанието е строго фиксиран от Закона, поради което съдът е лишен от възможност да го ревизира. Санкционната правна норма на чл.105, ал.1 от ЗАвтП е общ санкционен състав, който се прилага само в случай, че за дадено по вид нарушение не е предвидена специална санкция.

Нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид и НП следва да бъде потвърдено в тази част като правилно и законосъобразно.

По делото няма направено искане за разноски, поради което Съдът не дължи произнасяне и те остават както са направени от страните.

Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                       Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000317/20.09.2019г., издадено от началник ОО „АА“ –Бургас против Г.Н.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, с което за нарушение на чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер от 200 лева, на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП и за нарушение на чл. чл. 21, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер от 200 лева, на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвтП.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ:М. БУШАНДРОВА

В.О.: К.СЛ.