О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1292
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на осемнадесети май
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова частно гражданско дело № 767 по описа
за 2020 година.
Производството
по делото е образувано по повод депозирана частна жалба от
„Профи кредит България” ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК *********, адрес на
управление: гр. София, бул. „България” №
49, бл. 45Е, вх. В против Разпореждане от 04.02.2019г., постановено по
частно гр. дело № 732/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище гр. София в
частта, с която се иска издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против длъжника М.И.А. от с. Свобода за следните суми – 33, 31 лева,
представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.06.2019г. до
15.12.2019г., 248, 71 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, дължимо до 15.12.2019г. и сума в размер на 30 лева – такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.06.2019г.,
както и в частта за присъждане на съдебно-деловодни разноски за размера над 39,
71 лева до претендирания размер от 175 лева. Частната жалба е депозирана в
рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК – препис от
атакуваното разпореждане е връчено на дружеството-заявител на 17.02.2020г., а
частната жалба е изпратена чрез куриер на 24.02.2020г. Същата е подадена от
лице с правен интерес да атакува постановеното разпореждане, допустима е и
следва да бъде разгледана по същество. С частната жалба се оспорва цитираното
разпореждане като незаконосъобразно. Оспорен е извода на съда, че клаузата за уговорения размер
на възнаградителна лихва е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави – надвишава
трикратния размер на законната лихва. В жалбата се твърди, че съгласно чл. 9 от ЗЗД има свобода на договаряне и всеки сам решава и се съгласява със
съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Посочва се, че с
оглед принципа на свобода на договарянето страните са се съгласили да сключат
договор с ГЛП в размер на 41, 17% и ГПР в размер на 49, 89%. Възнаградителната
лихва е цената за предоставянето на заетата сума и ЗПК е регулирал цената на
предоставените от търговеца кредитни услуги до пет пъти размера на законната
лихва. В конкретния случай размерът на законната лихва е 10%, а петкратният й
размер е 50% и в договора ГПР не надхвърля тази размер. Оспорен е и изводът за
нищожност на уговореното възнаграждение за предоставен пакет допълнителни
услуги поради противоречие с добрите нрави и на закона на основание чл. 10а,
ал. 1 и 2 от ЗПК. С подписването на споразумението за предоставени допълнителни
услуги длъжникът е приел по свое усмотрение задължението да заплати цената на
тези услуги, които са възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски, за смяна на датата
на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Сключването на това споразумение не е задължително за отпускане на
кредита, тези услуги не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а
са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско
положение.
Производството
по частно гр. дело № 732/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е образувано
по повод депозирано Заявление по чл. 410 от ГПК, подадено от „Профи Кредит
България“ ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение
против М.И.А. за сумата от 612, 02 лева, от които неплатена главница в
размер на 300 лева, неплатено договорно задължение в размер на 33, 31 лева,
дължимо за периода от 15.06.2019г. до 15.12.2019г., неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 248, 71 лева, дължимо до
15.12.2019г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 30 лева, начислени на 30.06.2019г., лихва за забава в размер на 51,
06 лева от 16.06.2019г. до 15.12.2019г., законна лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. В заявлението се сочи, че задължението
произтича от Договор за потребителски кредит № ***862, по силата на който на
длъжника е отпусната като кредит сума в размер на 300 лева, като договорената
възнаградителна лихва е в размер на 33, 31 лева, а
съгласно сключеното споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги се дължи възнаграждение в размер на 248, 71 лева. Връщането
на кредита е разсрочено на вноски, с всяка от които се
погасява главница, договорена лихва и възнаграждение по споразумението за
допълнителни услуги. Падежът на цялото задължение е 15.12.2019г. В уточняваща
молба на заявителя се сочи, че длъжникът не е погасил нито една
от дължимите погасителни вноски.
Въз
основа на депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение, Районен
съд – Бургас е постановил Заповед за изпълнение на парично задължение № 284 от
04.02.2020г. по чл. 410 от ГПК е издадена само за главницата в размер на 300
лева, за сумата от 51, 06 лева, представляваща мораторна лихва, дължима върху
главницата за периода от 16.06.2019г. до 15.12.2019г., за законната лихва върху
главницата, считано от 03.02.2020г. до изплащане на вземането, както и за
сумата от 39, 71 лева, представляваща част от направените от заявителя разноски
по делото.
Районен
съд – Бургас с Разпореждане от 04.02.2019г., постановено по частно гр. дело №
732/2020г. по описа на БРС е отказал издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сума в размер от 33, 31 лева,
представляваща възнаградителна лихва с мотив, че същата противоречи на добрите
нрави – надхвърля трикратния размер на законната лихва. С цитираното
разпореждане е отказано и издаването на Заповед за изпълнение на парично
задължение и по отношение на сума в размер от 248, 71 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги с мотив, че същото
противоречи на закона, а именно – на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, които
предвиждат, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и че видът,
размерът и действието, за което се събират такси и комисионни трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителския кредит, а в случая това
условие не е налице.
Разгледана
по същество, настоящата инстанция намира, че депозираната частна жалба е
частично основателна.
Видно
от представения Договор за потребителски кредит № ***862/13.05.2019г., страните
са се договорили предоставената сума в размер на 300 лева да бъде ползвана за
срок от 24 месеца, размерът на дължимата погасителна вноска е в размер на 83,
14 лева, като в същата е включен и дължимия пакет от допълнителни услуги, ГПР –
37, 04% и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 33, 00%. Така уговорения
годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване да не
надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4
от ЗПК. Настоящата инстанция не споделя изложените мотиви на Районен съд –
Бургас, че клаузата от договора, определяща размера на
годишния лихвен процент (възнаградителната лихва) е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер
на законната лихва. С оглед на прогласената свобода на договаряне в
чл. 9 от ЗЗД страните са свободни да определят съдържанието на
облигационните отношения, в които влизат, като са ограничени
единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В случай, че
уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и годишния
лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, както
изисква чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза, с
която страните да уговарят и по-голям от трикратния размер на законната лихва
размер на възнаградителната лихва. Поради това съдът счита, че следва да
се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против
длъжника – М.И.А. за сумата от 33, 31 лева, представляваща дължимо договорно
възнаграждение за периода от 15.06.2019г. до 15.12.2019г.
Настоящата
инстанция намира, че депозираната частна жалба е неоснователна против
атакуваното разпореждане в частта, в която е отказано да се издаде Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 248, 71
лева, представляваща възнаграждение по споразумение за
предоставяне на допълнителен пакет услуги. В жалбата се излагат
съображения, че така уговореният пакет допълнителни услуги не е задължителен за
отпускане на кредита и се подписва по избор на потребителя. Твърди се, че
подписването на споразумението дава възможност на потребителя да се възползва
от тези услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитирането.
Сочи се, че претендираното възнаграждение не е цена на услугите, а е дължимо за
наличието им, за възможността длъжникът да поиска промяна в договора за кредит
във всеки един момент. Следва да се отбележи обаче, че в депозираната частна
жалба не се твърди потребителят да се е възползвал от тези допълнителни услуги,
като такова твърдение не е налице и в постъпилото пред Районен съд – Бургас
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, а се установява дължимост на сумата по този пакет още от момента
на подписването му, като плащането е разсрочено и представлява част
от погасителната вноска по кредитира. Окръжен съд – Бургас не възприема
становището на дружеството – жалбоподател, че този пакет услуги не е
във връзка с дейността по кредитиране. Напротив, голямата част от тези услуги –приоритетно
разглеждане на кредита (не става ясно дали то е било такова в конкретния
случай), отлагане плащането на определен брой вноски, намаляване на
размера на определен брой вноски, смяна на датата на падежа на погасителните
вноски са свързани именно с отпускането и изплащането на задълженията
по договора за кредит. Поради това твърдението, че тези услуги не са пряко
свързани с договора за кредит е неоснователно. По отношение на услугата „улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства” липсва всякаква конкретизация в какво се изразява тя. Дори и
да се възприеме тезата на ищцовото дружество, че предоставените допълнителни
услуги и уговореното възнаграждение не представлява цената на услугите, а е
дължимо за наличието им, за възможността длъжника да поиска промяна в договора
му за кредит във всеки един момент, за да възникне задължение за заплащане на цената
на тези услуги, те следва да бъдат предоставени реално на потребителя. В
конкретния случай не са налице твърдения, че длъжникът се е възползвал от някоя
от посочените услуги и поради това, че услугата не е предоставена, не се дължи
и нейното заплащане. Наличната възможност за предоставяне на тези услуги не е
равностойна на реалното им предоставяне. Отделно от изложеното, в случай, че се
касае за възнаграждение за предоставяне на допълнителни услуги, то следва да
бъде включено в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за
потребителя по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал.
1 от ЗПК, но в случай това не е сторено и по този начин – заобикаляйки закона,
се достига реално до годишен процент на разходите, по-голям от петкратния
размер на законната лихва, което прави клаузата за уговарянето на тези
възнаграждения нищожна. Възнаграждението за услугите по допълнителния пакет не
попада в изключенията на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, регламентиращ кои разходи не се
включват в ГПР. Изключването на допълнителните услуги от ГПР по чл. 19, ал. 1
от ЗПК и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява
заобикаляне на закона по смисъла на чл. 21 от ЗПК и има за последица нищожност
на клаузата, с която са договорени тези услуги. Поради това, сумите, които са
начислени на това основание, са недължими и правилно и законосъобразно
районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 04.02.2019г., постановено по частно гр. дело № 732/2020г.
по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Профи
Кредит България“ ЕООД със седалище гр. София в частта, с която се иска издаване
на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника М.И.А. от с. Свобода
за сумата 33, 31 лева, представляваща договорно възнаграждение, дължимо за
периода от 15.06.2019г. до 15.12.2019г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА
се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза
на „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес
на управление гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
Светослав Николов, Цветелина Станева, Ярослав Чечински и Ярослав Чулак против М.И.А.,
ЕГН ********** *** за сумата от 33, 31 лева за период от 15.06.2019г. до
15.12.2019г., представляваща договорна лихва (договорно възнаграждение),
произтичащо от сключения между страните Договор за потребителски кредит №
***862.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 04.02.2019г., постановено по
частно гр. дело № 732/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в останалата
обжалвана част.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.