№ 142
гр. София, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16 в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Диляна Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100901096 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Диляна Тодорова разгледа докладваното от съдията търговско дело №
1096 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на Дирекция на природен парк „Б.“, Булстат *******,
със седалище и адрес на управление: общ. П., с. *******, представлявана от директора Д.Р.,
1
срещу ЗАД „Б. В.И.Г.“, ЕИК *******, със седалище гр. София, за заплащане на сумата
98207,58 лева – застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „Имущества“ №
2200171400000051 за вредите, причинени от мълния на автоматична наблюдателна станция,
разположена в поземлен имот № 000813 - частна държавна собственост, представляващ
горска територия, част от Природен парк „Б.“, в землището на с. Б., ЕКАТТЕ 03294, община
П., област Благоевград, представляваща част от интегрирана комуникационна система за
наблюдение и опазване на Природен парк „Б.“, изградена по Проект № DIR-5113326-7-101
„Изпълнение на дейности за устройство и управление на Природен парк „Б.“, осъществяван
с безвъзмездната финансова подкрепа на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013
г.“, съфинансирана от ЕС и сумата 24142,69 лева – обезщетение за забава върху главницата
за периода 29.07.2018 г. – 29.12.2020 г., заедно със законната лихва след предявяване на
исковата молба и разноските в производството.
В исковата молба се твърди, че ищецът сключил на 17.07.2017 г. с ответното
дружество застрахователен договор за имуществено застраховане, обективиран в
Комбинирана застрахователна полица „Имущества“ № 220017100000051, със срок на
действие 1 (една) година, считано от 00:00 часа на 18.07.2017 г. до 23:59 часа на 17.07.2018
г., по отношение на обект - Пожароизвестителна и за наблюдение кула на Природен парк
„Б.“, представляваща Автоматична наблюдателна станция (АНС), част от Интегрирана
комуникационна система за наблюдение и опазване на Природен парк „Б.“, изградена по
Проект № DIR5113326-7-101 „Изпълнение на дейности за устройство и управление на
Природен парк „Б.“, осъществяван с безвъзмездната финансова подкрепа на Оперативна
програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“, съфинансирана от Европейския съюз чрез
Европейския фонд за регионално развитие, с покрити рискове - клауза 001 „Пожар и други
опасности“, както и клауза 011 „Късо съединение и токов удар на електрически инсталации
и/или уреди“, при застрахователна сума 163660 лева. На 15.06.2018 г. в резултат на силна
гръмотевична буря била констатирана липса на връзка с интегрираната комуникационна
система и застрахователят бил уведомен за настъпил застрахователен риск. Бил извършен
оглед и установено, че системата не функционира в резултат на попадане (удар) на мълния.
Дефектиралите елементи следвало да бъдат подменени, като стойността на замяната им,
съгласно получена ценова оферта възлизала на сумата 98207,58 лева. Ответникът обаче
отказал да изплати обезщетение, като приел, че вредите не са резултат от покрит риск,
поради което ищецът предявява вземанията си в настоящото производство.
В отговора на исковата молба ответникът счита предявените искове за неоснователни,
като твърди, че вредите не били настъпили от застрахователно събитие удар от мълния, тъй
като този риск включвал пряко попадение върху оборудването, а следи за такова не били
налице. Дефектирането на оборудването не попадало в клаузи 011 и 001. Прави възражение
да е налице надзастраховане, тъй като пазарната стойност на АНС не била действителната
такава. Съгласно представена от ищеца оферта подмяната на увредените части възлизала на
сума в размер на 59178,71 лева без ДДС, до който размер счита, че евентуално са налице
вреди.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете и оспорва възраженията на
ответника. Претендираното обезщетение било за действително претърпените вреди към
момента на настъпването им. Оспорва покритите с клаузи 011 и 001 рискове да касаят само
пряко попадане на мълния върху застрахованото имущество, а въведеното от застрахователя
2
ограничение чрез дефинирането на риска удар от мълния, било нищожно като
противоречащо на добрите нрави.
В допълнителния отговор ответникът поддържа изложените в отговора възражения
срещу иска, като неоснователно твърди, че възражението за нищожност на ищеца е
преклудирано. Нищожността на договорна клауза се следи и служебно от съда, поради което
възраженията да е налице такъв порок на застрахователния договор не се преклудират.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 22.06.2021 г. за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията им, са отделени фактите, че помежду им на 17.07.2017 г. е
сключен договор за имуществено застраховане, обективиран в Комбинирана
застрахователна полица „Имущества“ № 220017100000051, със срок на действие 1 (една)
година, считано от 00:00 часа на 18.07.2017 г. до 23:59 часа на 17.07.2018 г., по отношение
на обект - Пожароизвестителна и за наблюдение кула на Природен парк „Б.“,
представляваща Автоматична наблюдателна станция, част от Интегрирана комуникационна
система за наблюдение и опазване на Природен парк „Б.“, изградена по Проект №
DIR5113326-7-101 „Изпълнение на дейности за устройство и управление на Природен парк
„Б.“, осъществяван с безвъзмездната финансова подкрепа на Оперативна програма „Околна
среда 2007 – 2013 г.“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за
регионално развитие, с покрити рискове - клауза 001 „Пожар и други опасности“, както и
клауза 011 „Късо съединение и токов удар на електрически инсталации и/или уреди“, при
застрахователна сума 163660 лева.
Съгласно представената Комбинирана застрахователна полица „Имущества“ №
220017100000051, възникналото правоотношение по имуществена застраховка при общи
условия, обхваща задължението на застрахователя да заплати обезщетение за вреди,
причинени на АНС, при настъпване на рисковете, включени в клауза 001 „Пожар и други
опасности“, която клауза включва „удар от мълния“ и клауза 011 „Късо съединение и токов
удар на електрически инсталации“, съгласно добавък 1 към полицата. В полицата страните
изрично посочили, че база за застраховане е действителната стойност на имуществото в
размер на сумата 163660 лева. В приложимите към застрахователното правоотношение
общи условия рискът удар от мълния е дефиниран като „пряко попадение на мълния върху
застрахованото имущество, предизвикващо запалване, опушване, стопяване, обгаряне“.
Не е спорно и от представеното писмо от Национален институт по метеорология и
хидрология се установява, че на 14.06.2018 г. в резултат на преминаване на студени
въздушни маси в района на АНС е валял силен дъжд, придружен от силна гръмотевична
буря.
В констативен протокол от 19.06.2018 г. представители на застрахования и на
застрахователя при проверка на място установили наличие на увредени и неработещи
елементи от системата за наблюдение. В изготвена от доставчика „Т.И.С.“ ЕАД оферта за
подмяна на дефектиралите основни елементи чрез доставка на нови и извършване на
монтаж е посочена стойност от 59178,71 лева, без ДДС, като по две от позициите стойност
на ремонтните дейности не е посочена, тъй като следвало да се установи дали тези елементи
3
подлежат на ремонтиране или на подмяна, което предполагало извършване на съответна
диагностика. Видно от протоколите за извършена диагностика, увредените елементи не
подлежат на ремонт и налагат подмяна с нови. В оферта на същия доставчик, включваща и
цената за доставка на диагностицираните като подлежащи на подмяна елементи, стойността
на офертата възлиза на сумата 81839,65 лева, без ДДС.
В писмо, изх. Л № 03659/12.07.2018 г. застрахователят ЗАД „Б. В.И.Г.“ обективирал
отказ да заплати обезщетение за настъпилите повреди на техническото оборудване, тъй като
нямало проявление на риск удар от мълния, а на риск „Електронно оборудване“, но тази
клауза не била включена в полицата и за същата не било осигурено покритие.
В заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, което съдът не
намира основание да не кредитира, но го преценява критично по отношение на пазарната
стойност на претърпените вреди, е посочено, че при огледа на АНС вещото лице е
констатирало, че обектът е инсталиран на относително най-високата точка от природен парк
„Б.“, за да изпълнява основното си предназначение. Стоманената кула с височина 25 м и
заварен към нея мълниеприемник с проектна височина 3 м (над върха на кулата), е
достатъчно основание да се счита, че обектът представлява добър мълниеприемник на
мълнии при мълниеносна дейност в района. При огледа на елементите, които са
демонтирани от АНС, и съхранявани в административната сграда на Природен парк „Б.“
вещото лице констатирало характерно опушване при въздействие на пренапрежения,
предизвикани от попадение на мълния.
Механизмът на увреждането на елементите на АНС, изяснен от вещото лице е
следният: В условията на интензивна мълниеносна дейност възникват т. н. низходящи
мълнии (разпространяват се от облак към земната повърхност), с отрицателна полярност на
тока. Основен параметър на мълниеносната дейност са характеристиките на тока на
мълнията — фронт и дължина на вълната и големина, достигаща до няколко стотин кА. В
конкретния случай ако мълниевият импулс бъде уловен от мълниезащитната инсталация на
АНС (мълниеприемника), през металната конструкция (кулата) ще протече ток.
Електрическото съпротивление на кулата сумирано със съпротивлението на заземление
определя възникването на пренапрежение с импулсен характер (атмосферно пренапрежение)
по-голямо от 50 кV. Този мълниеви напрежителен импулс се разпространява по всички
заземени части на съоръженията, които представляват елементи на АНС.
Така изградена АНС с извисяваща се метална конструкция на повече от 25 м. над кота
нула в мястото на изграждане, което е избрано да бъде най-високо, предполага всички
мълнии с близко попадение да бъдат уловени от кулата на съоръжението. По-малко
вероятни са мълнии, които попадат в близост до процесния обект. Механизмът на
увреждането на елементите обаче е същият. Токът на попадналата в близост до обекта
мълния предизвиква индуктирано пренапрежение в металната конструкция на кулата, което
може да надхвърли стойност от 50 кV, което по същия начин се разпространява по всички
заземени части на съоръженията, които представляват елементи на АНС.
Възникването на такива мълниеви импулсни напрежения по заземените части на
инсталираното оборудване довежда до повреда, а в много случаи до видимо опушване и
изгаряне. Мълниезащитната зона на вертикалния мълниеотвод с височина до 150 м съгласно
НАРЕДБА № 4 от 22 декември 2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и
4
открити пространства представлява кръгов конус, следователно зоната на защита (улавяне) е
с радиус над 30 м. от точката на монтаж на кулата на АНС. С помощта на математически
модели може да се докаже, че индуктираното напрежение би имало значително по-слабо
влияние при такива отстояния. Оттук следва заключението, че причината за увреждането на
оборудването от АНС е в резултат на „пряк удар от мълния“.
Вещото лице счита, че стойността в представената от ищеца оферта съответства на
пазарната стойност на вредите, но в съдебно заседание, уточнява, че има предвид офертата,
която не включва стойност за два от увредените елементи, който извод на вещото лице не
може да бъде кредитиран, тъй като АНС е съоръжение, което не би могло да функционира
без два от съществените си елементи, за които след проведената диагностика е установено,
че следва да бъдат заменени с нови, съответно стойността им е част от стойността на
настъпилите в резултат на удара от мълния вреди, затова следва като пазарна стойност на
вредите да се приеме офертата за доставка и монтаж на всички увредени елементи в размер
на 81839,65 лева без ДДС или 98207,58 лева с ДДС.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът
намира за неотносими.
Относно иска с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ.
Основателността на предявения осъдителен иск се обуславя от осъществяването на
фактически състав, включващ елементите: 1). наличие на валиден договор за имуществена
застраховка, сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет имущественото
право на собственост върху АНС; 2). настъпване в периода на осигуреното застрахователно
покритие на събитие, представляващо покрит от застрахователя риск и 3). причинени щети
на застрахования, настъпили в резултат на застрахователното събитие.
Принципно с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава
срещу заплащане на договорена застрахователна премия да поеме определен риск, при
реализирането на който да заплати на застрахования обезщетение за причинените на
застрахованото имущество вреди, в размер, равен на този на вредата към деня на събитието,
а съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който
не може да бъде по-дълъг от 15 дни.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищеца Дирекция на природен парк „Б.“, която трябва да проведе пълно и главно
доказване, като при липсата на доказателства, установяващи осъществяването на факт извън
всякакво съмнение, съдът в приложение на неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, е длъжен да приеме, че фактът не е осъществен. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума в
обезщетение на претърпените вреди, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва –
точно изпълнение. Такова обаче ответникът ЗАД „Б. В.И.Г.“ не твърди, тъй като оспорва
изобщо да е породено правото на ищеца да получи застрахователно обезщетение поради
5
това, че не е налице пряк удар от мълния и настъпилото събитие не е обхванато от
застрахователна защита.
Между Дирекция на природен парк „Б.“ и ЗАД „Б. В.И.Г.“ е сключен договор, който е
юридически факт, пораждащ правоотношение помежду им с типичното за застрахователния
договор за имуществено застраховане съдържание, включващо задължението на ответника
да заплати обезщетение за вредите от настъпило застрахователно събитие, съставляващо
покрит застрахователен риск, съгласно Комбинирана застрахователна полица „Имущества“
№ 220017100000051.
Страните не спорят, че на 14.06.2018 г. в резултат на силна гръмотевична буря,
застрахованото имущество – АНС било увредено, като спорът се концентрира върху това
дали уврежданията са резултат на пряк удар от мълния, в който случай биха били последица
на покрит риск или са резултат от непряк удар на мълния, в който случай не попадат в
обхвата на полицата.
Заключението на вещото лице е категорично, че вредите са резултат на пряк удар от
мълния, поради което е реализиран рискът, покрит от клауза 001. Този извод на експерта не
представлява предположение, както твърди в становището си по същество ответникът, а е
категоричен, с оглед височината на кулата, материалът от който е изработена (стомана) и
мястото на което е разположена (най-високата точка в района). Същата съставлява
мълниеприемник и привлича мълнии, като такива, които да попаднат в близост до обекта са
по-малко вероятни. Токът на мълнията (включително и на такива попаднали в близост)
предизвиква индуктирано пренапрежение в самата металната конструкция на кулата и
се разпространява по всички заземени части на съоръженията, което именно ги уврежда,
включително при огледа вещото лице е констатирало опушване. Следователно самата
метална АНС е провела мълниевото импулсно напрежение, което е причинило и повреди в
електронното оборудване. В този смисъл вредите са резултат от проявление на риска „пряк
удар на мълния“ върху застрахованото имущество, включително вещото лице е
констатирало при огледа опушване, което покрива дефиницията, съдържаща се в общите
условия на застрахователя.
Клаузите от общите условия, установяващи покритите рискове не са нищожни като
противоречащи на добрите нрави. Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са
неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна
последица като противоречието със закона - нищожност на договора или съответната част от
него. Групирането на определени случайни събития и обособяването им в покрити рискове
няма как да нарушава добрите нрави по дефиниция. Общите условия са публично
оповестени и съответно застрахованият има свобода на волята относно това дали да встъпи
в застрахователно правоотношение и с какво конкретно предметно съдържание,
включително за кои групи случайни събития да възложи носене на риска от застрахователя.
След като настъпилите вреди са резултат на покрития риск удар от мълния, включен в
клауза 001 на общите условия, то за ответника е възникнало задължение да обезщети
застрахования за настъпилите вреди.
По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ, която норма предвижда, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
6
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, се извежда принципът за реална обезвреда на вредите на
застрахованото имущество. В приложението му, съдът намира, че при застрахователно
събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение
следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на претърпяната вреда към момента на
настъпване на застрахователното събитие.
Надзастраховането, на каквото ответникът се позовава, не засяга приложението на чл.
386, ал. 2 КЗ и не води до намаляване на дължимото обезщетение за претърпените вреди.
Евентуално пропорционално обезщетяване е допустимо само в хипотеза на подзастраховане
– при несъответствие между застрахователната стойност и действителната
(възстановителна) такава като това е обективен факт (без значение дали този факт е известен
или не на страните). Въпреки наличието на това несъответствие обаче обезщетява се винаги
пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума, освен ако не е постигната
изрична уговорка за пропорционално обезщетяване, в който случай обезщетението ще се
изчислява при съотнасяне на застрахователна и действителна сума – чл. 389, ал. 2 КЗ. В
случая няма твърдения за подзастраховане, а единствено такива за надзастраховане, което
обаче не се отразява на дължимото обезщетение, което се определя от размера на
действително претърпените вреди.
В решение от 08.07.2010 г. по търг. дело № 652/2009 г. на І-во ТО, ВКС, е прието, че
при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие като ползва заключение на вещо
лице. В случая, съгласно кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза,
действителната (пазарна) стойност на увреденото оборудване на АНС съответства на
предложената от доставчика оферта, но съдът приема за релеватна тази, която включва
всички дефектирали елементи и възлиза на сумата 98207,58 лева с ДДС, което обуславя
извод за основателност на главния иск до пълния му предявен размер.
Относно акцесорния иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като правопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
В случая съдът възприе извод за основателност на предявения главен иск, което
означава, че в правната сфера на ответника е възникнало задължение за престиране на
сумата 98207,58 лева, което същият не оспорва, че не е погасил, т. е. налице е и
неизпълнение.
Разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ изрично предвижда, че при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение
в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ, а
7
именно до 15 работни дни от представянето на всички доказателства за обосноваване на
претенцията. Застрахователят се е произнесъл с отказ на 12.07.2018 г. по уведомлението за
щета, вх. № 32/18.06.2018 г., като не се установява да е изисквал допълнителни
доказателства, поради което е бил длъжен да заплати обезщетението до 06.07.2018 г.,
съответно от 07.07.2018 г. е изпаднал в забава и е породено задължението му да заплати
мораторно обезщетение в размер на законната лихва.
Кредиторът на главното задължение обаче претендира обезщетението от по-късен
момент – 29.07.2018 г. до предявяването на исковата молба – 28.12.2020 г., тъй като датата
на предявяването й по пощата не се включва в основанието на претенцията за претърпени
до сезирането на съда мораторни вреди.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта
(Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова обезщетението за забава
върху дължимата главница от 98207,58 лева възлиза на сумата 24115,42 лева, което обуславя
уважаване на акцесорния иск до посочения размер и отхвърлянето му за разликата до
предявения такъв от 24142,69 лева и за датата 29.12.2020 г..
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се
поражда за всяка от страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от
предявените осъдителни претенции.
Ищецът претендира заплащането на разноски от общо 10384 лева, съгласно представен
списък, към която сума следва да се включи и сумата 760 лева – допълнителен депозит, така
от общия размер на разноските (11144 лева) Дирекция на природен парк „Б.“ има право на
присъждане на сумата 11141,51 лева.
Ответникът претендира разноски в общ размер от 5266 лева, видно от представения
списък, която сума също следва да се увеличи с допълнително внесения депозит за
възнаграждение на вещо лице от 760 лева, от които разноски има право на сумата 1,34 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В.И.Г.“, ЕИК *******, със седалище гр. София, да заплати на
Дирекция на природен парк „Б.“, Булстат *******, със седалище и адрес на управление:
общ. П., с. *******, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата 98207,58 лева (деветдесет и осем
хиляди двеста и седем лева и петдесет и осем стотинки) – застрахователно обезщетение,
дължимо по застраховка „Имущества“ № 2200171400000051 за вредите, причинени на
14.06.2018 г. на автоматична наблюдателна станция, представляваща част от интегрирана
комуникационна система за наблюдение и опазване на Природен парк „Б.“, в резултат на
удар от мълния, заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата
8
молба – 29.12.2020 г. до окончателното й погасяване, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
24115,42 лева (двадесет и четири хиляди сто и петнадесет лева и четиридесет и две
стотинки) – обезщетение за забава върху главницата за периода 29.07.2018 г. – 28.12.2020 г.
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 11141,51 лева (единадесет хиляди сто четиридесет
и един лева и петдесет и една стотинки) - разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ
акцесорния иск за разликата над сумата 24115,42 лева до пълния предявен размер от
24142,69 лева и за датата 29.12.2020 г..
ОСЪЖДА Дирекция на природен парк „Б.“, Булстат *******, със седалище и адрес на
управление: общ. П., с. *******, да заплати на ЗАД „Б. В.И.Г.“, ЕИК *******, със седалище
гр. София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1,34 лева (един лев и тридесет и четири
стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9