№ 1928
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100508824 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД срещу решение № 5894/02.04.2024г., постановено по гр. д. №
24359/2022г. на СРС, 26 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ
„ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ 89Б, е осъдено да заплати на „ЕЙ ПИ
ЕМ-СПОРТ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
Несебър, к.к. Слънчев бряг, зона Запад, ж.б. Грамада ****, сумата от 878,38
лв., представляваща непогасена част от дължимо застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за настъпило
застрахователно събитие на 26.09.2021 г. в гр. Каблешково, при което са
причинени щети на лек автомобил „Мерцедес Бенц“, модел „GL 320 CDI
4MATIC”, с ДКН А****КК, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.05.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 36,14 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 14.12.2021 г. до 10.05.2022 г.
1
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и
искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд намира следното.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение, съгласно чл.405, ал. 1 КЗ, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен
по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ.
Основателността на иска предполага доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие,
представляващ покрит застрахователен риск, вида и размера на тези щети,
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния
резултат, както и че ищецът е изправна страна в правоотношение със
застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е
изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за
увреждането и да му представи необходимите документи.
2
Застрахователният договор е сключен по клауза „Каско +“. Съгласно
тази клауза застрахователят покрива щети по застрахованото МПС в следствие
на описаните в полицата и общите условия събития.
По делото не се спори, че е налице валиден договор за имуществено
застраховане между страните за процесния автомобил. Не се спори, а и това се
установява от събраните по делото доказателства, че е настъпило
застрахователното събитие в срока на действие на застрахователния договор,
както и че са причинени вреди в резултат на застрахователното събитие, като
не са налице основания за отказ на застрахователя от изплащане на
обезщетението.
Единствения спорен по делото въпрос е относно размера на дължимото
обезщетение.
Съобразно чл. 405, ал.1 КЗ вр. чл.400, ал.1 и ал.2 КЗ застрахователното
обезщетение по договор за имуществено застраховане се съизмерява със
стойността, за която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, респективно със средните пазарни средства, необходими
за отстраняване на увреждането (материали и труд), изчислени към момента
на настъпване на застрахователното събитие. Смисълът е да бъде реализирана
в пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато
обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му, вследствие на
настъпилия застрахователен риск. Съгласно чл. 405 от КЗ застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. По приложението на посочената правна норма
съществува трайна практика на ВКС, която поддържа разбирането, че
присъжданото на застрахователно обезщетение за вреди по имуществена
застраховка трябва да съответства на реалния размер на вредата към деня на
събитието, за да може да покрие действителната или възстановителната
стойност на увреденото застрахователно имущество.
Законът се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна
стойност към момента на настъпването им. Обемът на отговорността при
деликт се определя от закона – той е в размер на действително причинените
вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а обезщетението трябва да съответства на това,
което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото
увреждането състояние.
3
Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за
поправка на МПС, съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с
оглед възрастта на автомобила, тъй като независимо от амортизацията на
частите към момента на настъпване на произшествието, собственикът на
автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира със също толкова
амортизирани и овехтели части.
В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение
№155/05.12.2016г. по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че
не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е
заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява
застрахователно покритие за поетия застрахователен риск.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, а за
възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други. В случая приложима е възстановителната стойност, тъй като не се
установява тотална щета. Съгласно практиката на ВКС, при изчисляване
размера на застрахователното обезщетение не следва да се прилага
корекционен коефициент за овехтяване.
Настоящият въззивен състав споделя мотивите на СРС относно
нищожността на клаузите в общите условия на застрахователя, която
предвижда застрахователното обезщетение да се определя съгласно ремонта в
негов „доверен сервиз“ без посочен конкретен механизъм, по който да се
определи размерът на този ремонт. Такава клауза е неравноправна, респ.
неприложима в отношенията със застрахования, тъй като така разрешаването
на този въпрос реално се поставя изцяло на усмотрението на търговеца. Ето
защо, подобна клауза е неравноправна по смисъла на чл. 142, ал.2, т.20 от ЗЗП,
тъй като същата не е индивидуално уговорена със застрахования /потребител
по смисъла на ЗЗП/съгласно чл. 146, ал.2 ЗЗП , тъй като са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
4
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия,
какъвто е настоящият.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този
смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.
290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010
г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II
т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение
№ 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение
№ 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при
действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която
за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали
и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от
същото качество и количество като увредената вещ. Ето защо, именно
средните пазарни цени са действително претърпените и доказани по размер
вреди.
Видно от заключението на вещото лице стойността, необходима за
отстраняване на вредите на пазарна база значително надвишава определеното
обезщетение по експертна оценка. Следователно така определената репарация
не обезщетява вредите в пълен размер, каквото е изискването на закона.
Същевременно методиката на застрахователя за определяне стойността на
щетите не намира приложение. Методиката се прилага като минимална долна
граница в случаите, когато между страните не е налице спор относно размера
на дължимото застрахователно обезщетение. При съдебно предявена
претенция за плащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи обезщетението, съобразявайки законово установения принцип за
обезщетяване на вредите.
В случая, по делото не се спори, че процесният автомобил е бил
5
отремонтиран в избран от застрахования доверен сервиз и не е било взето
предварително съгласие от застрахователя. В същото време обаче,
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ е императивна и уреденото в нея правило за
поведение не може да бъде изменяно по съгласие на страните.
Сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното
ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на
части, боя, материали и труд, поради което неоснователни са изложените във
въззивната жалба възражения в тази връзка.
СРС е възприел стойността по САТЕ по средни пазарни цени с влагане
на оригинална нова степенка, поради изложените по – горе съображения, и
въз основа на нея е определил обезщетението, като е изчислил и процента на
самоучастие, съгласно договора и общите условия.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва
да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер
на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5894/02.04.2024г., постановено по гр. д. №
24359/2022г. на СРС, 87 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 89Б, да заплати на
„ЕЙ ПИ ЕМ-СПОРТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, зона Запад, ж.б. Грамада ****, на
основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв., представляваща
направените във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.
6
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7