Р Е
Ш Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 04.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на петнадесети октомври, две
хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №131 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.71, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от Закона
за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.
Ищецът М.С.С. твърди в исковата
молба и молба-допълнение
с вх.1771/13.02.2020 год. против ответника
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, че е бил в XI група на Затвора Ловеч,
считано от 02.07.1993 год. до 12.08.2015 год. В периода от 01.06.2014 год. до
09.08.2014 год. той, като лишен от свобода също е пребивавал в XI група на О.З.-Ловеч.
Пояснява, че на 09.06.2016 год.
депозира заявление чрез ИСУВР Й.М.С.до Началника на О.З.Ловеч -М.Т.К.№2036/09.06.2014
год., в което изразява желание да върне подробно описани под 12 пункта лични
вещи на предстоящо свиждане на дати 13.06.2014 год. или на 14.06.2014 год.
Въпросните вещи са разрешени по списък и са негово притежание, поради което и
неговото желание е да ги върне на близките си. Заявление №2036/09.06.2014 год.
е резюлирано от ИСУВР Й.М.С.и от Началника на Затвора Ловеч М.Т.К., като на
него не му е позволено въобще да върне личните си вещи, описани под №8
/телевизор/ и №9 /декодер/. Разбирайки за този факт ищецът своевременно подава
върната на дата 11.06.2014 год. друго заявление с №2102/11.06.2014 год. чрез
ИСУВР Й.М.С.до Началника на О.З.Ловеч - М.Т.К., в което изразява желанието си
да върне свои лични вещи, подробно описани, изключвайки тези под №8 и №9 от
първоначално подаденото заявление /телевизор и декодер/. Второто заявление
№2102/11.06.2014 год. отново е резюлирано от ИСУВР Й.М.С.и Началника на
О.З.Ловеч - М.Т.К., като този път не му е разрешено да върне нито една от
вещите на свиждането на 13 и 14 юни 2014 год.
Счита, че тези действия на
администрацията на Затвора Ловеч са в разрез със ЗЗДискр и задълженията на
администрацията на същия затвор, тъй като администрацията на Затвора Ловеч,
чрез своите служители, назначени от Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията”-гр.София разрешава на други лишени от свобода лица Д. Й. С., С. М.
Л., П. Д. П., които за периода от 01.06.2014 год. до 09.08.2014 год., са
пребивавали в XI група на
О.З.-гр.Ловеч, безпрепятствено на свиждане да върнат, респективно да получат
идентични, разрешени по списък вещи, каквото е било и неговото желание като
лишен от свобода. Нещо повече служителите на Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията”-гр.София към Затвора-гр.Ловеч разрешават това и на други лишени от
свобода лица от същия затвор, но пребиваващи в други групи, при положение, че
закона и условията са валидни за всички лишени от свобода лица без изключения и
привилегии.
При това положение намира, че
административните служители, назначени от Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията”-гр.София при О.З.-гр.Ловеч са допуснали и осъществили
дискриминация, изразяваща се в поставянето на лишения от свобода М.С. в
по-неблагоприятни условия и обстоятелства в сравнение с други лишени от свобода
лица в идентично на неговото положение.
Изтъква, че спрямо него е
осъществена и друга форма на дискриминация - „Тормоз” - нежелано поведение от
страна на лишения от свобода С. на основата на признаците по чл.4, ал.1 от
ЗЗДискр, изразено физически, словесно или по друг начин, като според него този
„тормоз” е с цел и резултата да нарани достойнството му.
Въз основа на
тази фактология ищецът смята, че за периода от 09.06.2014 год. до 09.08.2014 год. с отказа на служители на
ГД"ИН" да уважат искането му да предаде вещите си, чрез поставена
резолюция върху заявление, е осъществена дискриминация спрямо него, като
искането му е съдът да образува производство и след приключване на съдебното
дирене да постанови съдебен акт, по силата на който : 1. да установи нарушението на ЗЗДискр от
страна на длъжнистните лица, назначени към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”,
поставили го в неравностойно третиране; 2.да осъди ответника да ес въздържа в
бъдеще от подобни дискриминационни практики на неравностойно третиране; 3.да
осъди ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да репарира лишения
от свобода М.С. със сумата от 1 000 лева за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в унижение, отхвърленост, тормоз, невъзможност да се
ползва от благото да гледа телевизия ида върне свои лични вещи и да се ползва
от тях в съответствие с чл.1 от Протокол №1 от ЕКПЧОС за периода от 09.06.2014
год. до 09.08.2014 год., като претендираната сума се присъди със законната
лихва до момента на цялостното й изплащане от страна на ответника.
В законният едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен
отговор на искова молба от
ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез пълномощника й юрисконсулт Г.Г. - процесуален
представител на Главна дирекция „Изпълнение на назанията”-гр.София, в която от името
на доверителя си счита, че исковете по чл.71, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДискр са допустими, но
неоснователни. Счита
искът с правно основание
чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр за
недопустим, тъй като дори да се установи, че е проявено дискриминационно
отношение спрямо ищеца, както той самият е посочил в исковата молба, личните
вещи са върнати на близките на М.С. на 09.08.2014 год., което означава, че
действието, от който той претендира, че е претърпял вреди, е преустановено. Ищецът М.С. не е третиран
по-неблагоприятно в сравнение с други лишени от свобода в Затвора-гр.Ловеч. Неоснователен
намира и предявеният от него иск за обезщетение за причинени вреди, тъй като не
само не е налице дискриминационно отношение спрямо М.С., но и не са възникнали вреди, в резултат на
твърдяното дискриминационно отношение, нито е налице пряка връзка между
евентуално проявено неравно третиране и твърдяните от ищеца вреди.
Изтъква,
че не са
налице елементите от фактическия състав по чл.1, ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ за присъждане на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от него в резултат на дискриминационно третиране от страна на
администрацията на Затвора-гр.Ловеч, при и по повод изпълнение на
административна дейност, поради което исковата молба се явява неоснователна и
недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Счита за
неверни и твърденията на ищеца за упражнен тормоз върху него - нежелано
поведение на който и да е служител на Затвора-гр.Ловеч, основано на признаците
по чл.4, ал.1 от ЗЗД иск, изразено физически, словесно или по друг начин, което
да е имало за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване
на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. По тези
съображения моли съда да
отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана, като на основание
чл.78, ал.8 от ГПК, да присъди в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-гр.София разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на
300,00 лева, съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от НЗПП.
В
две поредни заседания ищецът, редовно призован, придружен от органите на
ОЗ”Охрана”-гр.Ловеч, се явява лично и със служебно назначеният му защитник адв.Н.,
който поддържа исковата претенция и моли съда да я уважи. Според адв.Н. по
делото има достатъчно доказателства, че е налице различно третиране на С.
спрямо другите лишени от свобода в процесният период от време, тъй като на тях
без проблеми е било разрешено веднага да върнат вещите си, а той два месеца не
е могъл да направи това без да има някакви обективни причини. Позовава се на
гласните доказателства - показанията на св.К. В., според които причина за това
отношение спрямо С. е било отношението му към Затвора-гр.Ловеч, тъй като той е
завеждал дела и съответно администрацията е имала негативно отношение спямо
него. Намира за доказани и вредите, които се претендират в размер на сумата от
1 000 лева, тъй като много време е минало от периода, в който се е случило
това, но никой няма вина. Налице са гласни доказателства, че С. доста тежко е
преживял този факт и обстоятелството, че е завел дело за такава фактология,
което не е често срещано, показва, че действително е претърпял негативни емоции
и затова му се дължи обезщетение за неимуществени вреди. Моли съда да се
произнесе с решение, с което да уважи претенцията, с която е сезиран като
изцяло основателна и доказана. Прави възражение за прекомерност относно
възнаграждението на юрисконсулта на ответника.
Ответникът
Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” се представлява от юрисконсулт Г.,
която от името на доверителя си поддържа отговора на исковата молба и счита, че
в хода на процеса не е доказано да е проявено дискриминационно отношения спрямо
ищеца в сравнение с други лица, лишени от свобода, на сравнени и сходни
обстоятелства и върху поставената резолюция на заявление от 09.06.2014 год., с
която му е отказано да върне вещите по т.8 и т.9, не може да се направи извод
за неравно третиране на лишения от свобода М.С. въз основа на някой от
признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Поддържа изложеното в отговора на исковата
молба становище за недопустимост на иска по чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр, тъй
като на 09.08.2014 год. вещите, които са предмет на настоящото дело са върнати
на близките на ищеца и към настоящият момент не е налице действие, което да
бъде преустановено и не е налице основание да се разпореди възстановяване на
вещите преди нарушението, както и да се осъди администрацията да се въздържа от
по нататъшни нарушения. Намира за неоснователен и иска с правно основание
чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр, защото не е доказана пряка връзка между твърдяното
от ищеца дискриминационно отношение и твърдените от него вреди. Моли съда да
отхвърли исковете, с които е сезиран като неоснователни и недоказани, като
присъди в полза на доверителя й разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на сумата 300 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.25
от НЗПП.
Съдът като
прецени
събраните по делото писмени доказателства : декларация
на ищеца от 05.02.2020 год., гр.д.№33504/2014 год. по описа на РС-гр.София,
Ч.гр.д.№1401/2015 год. на СГС, Ч.гр.д.№3938/2015 год. по описа на ВКС на
РБългария, адм.д.№12022/2015 год. по описа на Адм.съд-София-град,
адм.д.№1233/2016 год. по описа на ВАС на РБългария, адм.д. №2958/2017 год. по
описа на ВАС на РБългария, адм.д.№6598/2016 год. по описа на ВАС на РБългария, адм.д.№9471/2016 год. по
описа на ВАС на РБългария, адм.д. №56/2016 год. по описа на Адм.съд-гр.Ловеч,
адм.д.№8896/2017 год. по описа на ВАС на РБългария, гр.д.№81385/2018 год. по
описа на РС-гр.София, Ч.гр.д.№14/2019 год. по описа на ВКС и ВАС на РБългария,
смесен петчленен състав, гр.д.№202/2019 год. на РС-гр.Левски, гр.д.№20/2019
год. по описа на ВКС и ВАС на РБългария, смесен петчленен състав, справка рег.№ИЗ-1608/03.08.2020 год. на Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” Затвор-Ловеч I-ва кат., показанията на
св.Кязим А. Вейсялов, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и
обусловеност, съобрази
становището на страните,
по вътрешно убеждение, на основание чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, и съобразно нормите, регламентиращи
процесните отношения, приема за установени следните факти :
В приложеното като доказателство
адм.дело №56/2016
год. по описа на Адм.съд-гр.Ловеч, на стр.15 се съдържа заявление рег.№2036/09.06.2014
год., подадено от ищеца М.С.С., чрез чрез ИСДВР на ХI група при О.З.-гр.Ловеч до
Началник на О.З.-гр.Ловеч, в което е заявил желанието си да върне следните вещи
: 1.чаршаф-1 бр.; 2.калъфки-2 броя; 3.хавлиени кърпи-2 броя; 4.тениски;
5.ватирана блуза; 6.пласмасови кутии от храна; 7.панталони; 8.телевизор,
9.декодер; 10.долнище от анцунг; 11.риза; 12.документи. В долната част на
заявлението е поставена резолюция - Г-н началник предлага да разрешите, а в
горната част на същото е записано : - „Разрешавам, без вещите под №8 и №9.
В цитираното по-горе адм.дело, на
стр.16 е налице второ заявление рег.№2102/11.06.2014 год. отново подадено от
ищеца, чрез ИСДВР на ХI група при О.З.-гр.Ловеч до Началника на О.З.-гр.Ловеч,
в което М.С. е заявил желанието си на свиждането на върне следните лични вещи :
1.чаршаф; 2.калъфки; 3. хавлиени кърпи; 4.тениски; 5.ватирана блуза;
6.панталони; 7.риза; 8.долнище от анцунг; 9.документи; 10.пластмасови кутии. На
това второ заявление е поставена резолюция от ИСДВР на ХI група при
О.З.-гр.Ловеч - Г-н Началник предлагам да разрешите, но за следващо свиждане.
За предишното лишеният от свобода вече има заявление и разрешение. С резолюция
от 11.06.2014 год. Началникът на О.З.-гр.Ловеч е разрешил за свиждането, което ще се проведе
на 30.06.2014 год.
Видно е, че със заявление рег.№2159/16.06.2014
год. /стр.44 на адм.дело №56/2016 год. на Адм.съд-гр.Ловеч/, ищеът е направил
писмено запитване до Началника на О.З.-гр.Ловеч съобразно закона и
обстоятелствата, настъпили впоследствие, поради каква причина той не получил
разрешение да върне телевизора и декодера си със заавление рег.№2036/09.06.2014
год., а също така и другите описани от него вещи и документи в заявление с
рег.№2102/11.06.2014 год.? Посочил е, че на други двама лишени от свобода от
същата група ХI – С. М. Л. и Д. Й. С. им е позволено това. На базата на какъв
критерий, разпоредба или практика му е било забранено да върне личните си вещи
на свиждането на 14.06.2014 год. и каква е обективно оправданата цел, която
била необходима и осъществена. Това някакав вид дискриминация ли е или е плод
на витиеватите, екзотични безмислици, изложени в резолюциите на г-н Й. С.,
който чрез тях подтиква Началника на О.З.-гр.Ловеч да дискриминира М.С..
Свързано ли е всичко това с факта, че е мотивиран и си търси законните права и
интереси? Ищецът поискал да му се разясни защо не му е разрешено да си върне
вещите само на него, като в резюме е уведомил Началника на О.З.-гр.Ловеч, че
занапред ще адресира заявленията си до него, а не чрез ИСДВР Й. С.. Отговорено
е с резолюция върху заявлението на ищеца, че изнасянето на разрешените вещи
става след резолюция на затвора. Това е право, не е задължение.
На стр.50 от адм.дело №56/2016 год.
на Адм.съд-гр.Ловеч се съдържа и писмо рег.№8327/16.07.2014 год., с което
Зам.главен директор комисар С.Ц. е отговорил на П. Р. С. по повод нейна жалба, адресирана
до Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията”, че същата е разгледана и е
извършена проверка. Лишените от свобода могат да получават разрешената за
затворите техника, само след като изготвят писмена молба. Посочено е още, че на
14.06.2014 год. не й е било разрешено да предаде на сина си телевизор, тъй като
не е била изготвена молба с такова искане от него. До този момент осъдения С. е
притежавал и ползвал изправен телевизор. След този случай е проведен разговор с
лишения от свобода С., като въпроса е разрешен и на 12.07.2014 год. й е
разрешено и тя е предала в Затвора-гр.Ловеч въпросния телевизор. В този смисъл
е счетено, че по молбата й е взето отношение.
На стр.51 от адм.дело №56/2016 год.
на Адм.съд-гр.Ловеч с писмо вх.№13851/18.08.2014 год. е предоставена информация
за целите на друго гр.дело №33504/2014 год. по описа на СРС, образувано по
искова молба от лишения от свобода М.С.С., с което Началника на
Затвора-гр.Ловеч информира ГД”Изпълнение на наказанията”, Сектор
„Правно-нормативно обслужване”-гр.София, че лишеният от свобода С. е получил на
16.07.2014 год. по време на свиждане с майка си Пенка Станчева Бъчварова нов 19
инчов телевизор марка „Тошиба”. Старият телевизор е предаден за съхранение в
склада до предаване на близките му. На 09.08.2014 год. лишеният от свобода С. е
предал по време на свиждане с майка си стария си телевизор марка „Елит” и
декодер марка „Нео”.
Пред настоящата инстанция във връзка
с направените доказателствени искания от страна на ищеца М.С.,*** е уведомил
съда с писмо рег.№ИЗ-1608/03.08.2020 год. /стр.30 на делото/, че в периода от
09.06.2014 год. до 09.08.2018 год. не е имало длъжностно лице, определено да
проверява техниката при получаване от лишените от свобода по време на свиждане.
Проверката се извършва от надзирател при предаване на техниката. В списъка с
документи, водени от надзорно-охранителния състав в затворите, не фигурира
книга, в която се води отчетност за датите и проверката на техника, която се
внася/изнася на свиждане. За периода от 09.06.2014 год. до 09.08.2014 год. в
Затвора Ловеч не се съхранява информация относно това проверявана ли е
техниката при получаване или връщане по време на свиждане. Ако действително са
били иззети за връщане на свиждане, посочените от ищеца вещи, за изземването се
изготвя протокол и вещите се съхраняват в склад на Затвора. Поради кратките
срокове за съхранение на протоколите за изземване, не могат да изготвят
справка, затова дали посочените от ищеца вещи са били иззети за връщане по
време на свиждане за периода от 09.06.2014 год. до 09.08.2014 год. Посочено е
също, че екземпляр от протокола за изземване на вещите се предоставя на лишения
от свобода, който той съхранява и би могъл да предостави на съда, за да докаже
твърденията си.
С писмо рег.№ИЗ-1977/16.09.2020 год.
Началника на Затвора Ловеч е уведомил съда, че няма издадени методически
указания на Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” и на Министерство на
правосъдието относно реда за получаване и връщане на вещи по време на свиждане,
както и за процесният период от 09.06.2014 год. до 09.08.2014 год., така и към
настоящият момент /стр.53 на делото/.
От ангажираните гласни доказателства
- показанията на св.К. А. В. се установява, че той познава ищеца М.С. от
10.12.2015 год., кагато бил приведен в Затвора Ловеч и по-конкретно в ХI група.
В периода от м.юни 2014 год. до 09.08.2014 год. бил в Затвора Ловеч, където
били заедно с ищеца С.. За този период от време в Затвора Ловеч реда за
получаване на вещи бил следния : когато се излиза на свиждане се подава молба
до Началника на Затвора, която молба се одобрява от него и се оставя на
дежурния надзирател, който трябва да е на смяна по време на свиждане. Всички
имали право на свиждане по два пъти, като единият път с хранителна пратка, а
вторият - без хранителна пратка. В процесният период от време свидетелят си
спомни, че с ищеца се случила една неприятност с изкарването на негови вещи, а
в същия момент той бил получил на 10.06.2014 год. присъда. С. му споделил, че
иска да изкара стария си телевизор, защото имал някакъв дефект и да си внесе
нов телевизор, но за този телевизор му правили проблеми. Тогава отрядния Й. С.
му правил проблеми главно затова, че водил дела срещу Затвора Ловеч, а в същото
време били пуснати на още трима лишени от свобода такива вещи. Имало други
затворници, на които им било разрешено, които на другия ден си изнесли вещите и
си вкарали други вещи. Затова те същите затворници, когато излезли на карето,
се подигравали на М.С.. По думите на свидетеля тези тримата, на които било
разрешено били лица, които са все постоянно и системно наказвани за правилника,
а М.С. не бил наказван, но на него му се отказвало, т.е. според свидетеля ищеца
бил третиран по-много различен начин. С. бил много недоволен от тези неща и му
е споделял, че това го правят умишлено. Почти през целия период, през летния
сезон, С. останал без телевизор, а точно тогава се провеждало европейското
първенство по футбол, което той като страстен фен не можел да гледа. На
свидетеля не му е известно да е извършвана някаква проверка на техниката, за
сега знае, че се извършва проверка, защото сега, за разлика от преди са
вкарвала техника съответно с декларация, написана от лишения от свобода и ако
бъде счупена или са направени вреди този, който я отваря не носи отговорност,
което счита, че не е добре за лишените от свобода.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приема, че е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр за установяне на посоченото
от ищеца дискриминационно отношение спрямо него от страна на ответника, на
основание чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр за осъждане на ответника за преустанови
нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни подобни дискриминационни нарушения
и на основание чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДиск за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 1 000 лева за причинени неимуществени вреди,
представляващи унижение, отхвърленост, тормоз, че не може да се възползва от
благото да гледа телевизия и да върне свои лични вещи, да се ползва от тях, в
съответствие с Протокол 1 за времето от 09.06.2014 год. до 09.08.2014 год.,
като тази сума се присъди, ведно със законната лихва, считано от констатацията
на нарушението до момента на изплащането.
По обективно кумулативно съединения иск с
правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр.
Ищецът твърди, че служители на Главна
дирекция ”Изпълнение на наказанията” са осъществили спрямо него състава на
неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т.7 от ДР на ЗЗДиск, основано на
признаците „лично положение” и „гражданство” /за което съдът съобрази молбата
на служебния му защитник вх.№5583 от 22.06.2020 год./ за периода от 09.06.2014
год. до 09.08.2014 год. с отказа на служители на ответника, чрез поставена
резолюция върху заявление да уважат искането му да предаде вещите си на свои
близки. В този смисъл той поддържа в хода на процеса, че спрямо него е
осъществена пряка дискриминация, основаваща се на нарушение на чл.4, ал.1 от
ЗЗДискр.
За да е налице неправомерното
юридическо действие дискриминация, следва да се установи наличието на следните
кумулативни предпоставки : 1.различно /неравно/ третиране на лица на основата
на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност,
лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация,
семейно положение, имуществено състояние или на
всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор,
по който Република България е страна /арг. от чл.4, ал.1 от ЗЗДикр/; 2.това
различно третиране да няма правомерна цел и да няма обективно и разумно
оправдание, свързано със защита на обществения интерес и 3.липса на
пропорционалност между използваните средства и преследваната цел.
В § 1, т.7 от ДР на ЗЗДиск е дадено легално понятие на неблагоприятното третиране,
а именно това е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко
засяга права или законни интереси.
Законодателят в текста на чл.4, ал.2
е дал дефиниция на това що е пряка дискриминация, а именно всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства, а следващата ал.3 гласи, че непряка
дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл.4,
ал.1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с
първите търпят по-малко блогоприятно третиране или са поставени в особено
неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрална разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта
са подходящи и необходими.
Съдът намира, че при така
обсъдените, релевантни за казуса писмени и гласни доказателства, не се установи
в хода на настоящото исково производство, ответникът Главна дирекция „Изъпление
на казанията” да е допуснал твърдяната дискриминация спрямо ищеца М.С.С.. Събраните доказателства не дават основание да се
направи извод, че ищецът е бил неравностойно третиран на основата на визираните
от неговия служебен защитник признаци „лично положение” и „гражданство”.
Общото правило за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес /чл.154 от ГПК/ предвижда, че
страната, която претендира за себе си изгодните последици от определени факти,
трябва да докаже настъпването на тези факти. В отклонение от това общо правило,
чл.9 от ЗЗДискр размества доказателствената тежест, задължавайки ответника да
доказва отрицателния факт, че не е допуснал неравностойно третиране. За да настъпят
последиците от това разместване на доказателствената тежест, страната, която
твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да
се направи извод, че такава дискриминация е налице. Следователно разместването
на доказателсвената тежест, регламентирано в чл.9 от ЗЗДискр, настъпва едва
тогава, когато лицето, твърдящо, че спрямо него е осъществено нераноправно
третиране, успее до докаже, макар и при условията на непълно доказване,
обстоятелства, които правят вероятен такъв извод. Ако това не бъде сторено, за
ответника не се поражда задължение да оборва чрез пълно и главно доказване
твърденията за дискриминация.
В този смисъл следва да се приеме,
че ищецът следва да докаже наличието на такива факти, действия или бездействия
на ответника, които да водят до извод за нарушаване на неговото положение в
Затвора Ловеч за визирания период от време 09.06.2014 год.-09.08.2014 год.,
спрямо други лишени от свобода основани на признаците „лично положение” и
„гражданство”.
В случая ищецът не ангажира
доказателства, установяващи такива действия или актове от страна на служители
на ответника. Обстоятелството, че върху подаденото от него заявление
рег.№2036/09.06.2014 год. е поставена резолюция на Началника на
Затвора-гр.Ловеч, че отказва да върне конкретно посочени вещи - телевизор и
декодер, не може да се приеме от съда, като проява на дискриминационно
отношение от страна на администрацията на Затвора-гр.Ловеч и то основано на два
от визираните в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр признаци „лично положение” и
„гражданство”. Изцяло недоказано остана твърдението на С., че той е третиран по
различно и неблагоприятно, в сравнение с други лишени от свобода в
Затвора-гр.Ловеч, поради изтъкнатата от него причина, че си е търсил правата,
завеждайки дела в съда срещу администрацията на Затвора-гр.Ловеч, защото пред
настоящата инстанция са събрани безпорни доказателства, че той още на
16.07.2014 год. по време на свиждане с майка си П.С. Б. е получил нов 19 инчов
телевизор марка „Тошиба”, като старият телевизор е предаден за съхранение в
склада до предаване на близките му. На 09.08.2014 год. лишеният от свобода С. е
предал по време на свиждане с майка си стария си телевизор марка „Елит” и
декодер марка „Нео”, видно от писмо вх.13851/18.08.2014 год. на стр.51 от
адм.дело №56/2016 год. на Адм.съд-гр.Ловеч. Съдържанието на това писмо, дори и
дадено като информация, за друго гр.дело пред СРС, не бе оспорено от страна на
ищеца и неговия служебен защитник, поради което съдът се позовава на него и го
приема за достоверно и обективно отразяващо действителната хронология на
събитията, случили ли се през този период от време, още повече, че видно от
писмо изх.№ИЗ-1608/03.08.2020 год. на Началника на Затвора-гр.Ловеч предвид
кратките срокове за съхранение на протоколите за изземване, те не могат да
направят справка за това посочените от ищеца вещи дали са били иззети за
връщане по повод на свиждане за периода от 09.06.2014 год. до 09.08.2014 год.
Ако същите са били иззети и е имало съставен протокол за изземване на вещите,
то екземпляр от него е даден и на лишения от свобода М.С., като такъв пред настоящата инстанция не
бе представен от страна на ищеца, което е още едно основание за съда да се
позове на цитираното по-горе писмо.
Според съда недоказано се явява
твърдението на С. в допълнението към исковата молба, че други трима лишени от
свобода, а именно Д. Й. С., С. М. Л. и П. Д. П.,
които в периода от 01.06.2014 год. до 09.08.2014 год., са пребивавали в XI група на О.З. Ловеч,
безпрепятствено на свиждане са върнали, респективно получили различни вещи, тъй
като в хода на процеса не бяха изслушани тези лица като свидетели, за да
придобие съда непосредствени впечатления какви точно вещи са получили и върнали
на свиждане със свои близки, а освен това от ангажираните показанията на св.Вейсялов
не се цитират точно имената на тези лишени от свобода, а само се споменава, че
имало трима затворници, на които е разрешено да изнасят вещи.
Изцяло недоказано остана и
наведеното от ищеца твърдение, че спрямо него е упражнен тормоз от страна на
администрацията на Затвора-гр.Ловеч, основано на някой от признаците по чл.4,
ал.1 от ЗЗДискр, целящо накърняване на неговото достойнство и създаване на
враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда, тъй като от
фактите по делото е видно, че на неговите заявления е отговорено веднага и
адекватно от страна на Началника на Затвора-гр.Ловеч, което показва, че не
налице каквото и да е дискриминационно отношение спрямо него за процесния
период от време, основано на признаците „лично положение” и „гражданство”.
Предвид недоказване от страна на
ищеца на твърденията му за допусната спрямо него дискриминация, независимо от
наличието на чл.9 от ЗЗДискр, следва да се приеме, че не е налице неправомерно
поведение от служители на ответника спрямо него. Липсата на такова поведение
означава, че предявеният иск за установяване на нарушение на чл.4, ал.1 във
връзка с ал.2 от ЗЗДискр от страна на ответника следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По обективно кумулативно съединения иск с
правно основание чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр.
С този с обективно кумулативно съединен
иск, на основание чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр, ищецът иска от съда да се
произнесе с осъдително решение, с което ответникът да преустанови нарушението и
да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Според съда този иск се
явява изцяло неоснователен и недоказан, тъй като уважаването му зависи от това
дали е уважен главния иск за наличие или не на дискриминационно отношение
спрямо ищеца от страна ответника. Предвид извода на съда по главния иск с
правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр, че не се установява такова
нарушение на ответника, този осъдителен иск следва да бъде отхвърлен като изцяло
неоснователен и недоказан.
По
обективно кумулативно съединения иск с правно основание чл.71, ал.1, т.3 от
ЗЗДискр.
Този иск има за предмет осъждане на
ответника да заплати обезщетение на ищеца за нанесените му неимуществени вреди
от твърдяното от него в исковата молба нарушение на ответника. Касае се за
специален иск, чиито произход е в правилото на чл.45, ал.1 от ЗЗД, че никой не
може да вреди другиму и дължи обезщетение за вредите, които е причинил, ако е
нарушил това правило. Специалният закон не установява собствени правила относно
задължението за обезвреда. При твърдения
за осъществена дискриминация от служител при или по повод осъществяване на
възложената му работа, субсидиарно приложение намира разпоредбата на чл.49 от ЗЗД относно обективната отговорност на възложителя на работата. За да се
ангажира отговорсостта на възложитела по чл.49 от ЗЗД трябва да бъде доказано,
че от виновното и противоправно поведение на физическо лице - служител или
работник на възложителя, изразяващо се в действие или бездействие във връзка
или по повод на възложената работа /в случая нарушение на правилата за равно
третиране/, за ищеца в пряка причинна връзка са настъпили вреди. Предпоставките
трябва да са налице кумулативно. Отговорността на възложителя е
гаранционно-обезпечителна и безвиновна - той отговаря за действието или
бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работата.
Тежестта на доказване на тези предпоставки е на ищеца. В настоящият случай
съдът счита, че М.С. не доказа такива факти, от които да може да се направи
извод, че е налице дискриминационно отношение на служители на ответника спрямо
ищеца в сравнение с други лишени от свобода в Затвора-гр.Ловеч по признаците
„лично положение” и „гражданство”, в който смисъл и според съда този обективно
кумулативно съединен иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските.
С оглед изхода на
процеса разноски на ищеца не се дължат, още повече, че той се е възползвал от
правото си по чл.94-95 от ГПК за предоставяне на правна помощ, което е уважено
от съда и такава му е представена видно от определение №185/14.02.2020 год.
От своя страна ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата в размер на 100 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, включваща възнаграждение за юрисконсулт. В отговора
на исковата молба, а и в предоарията си по съществото на делото, съдът е сезиран
с искане за присъждане на сума в размер на 300 лева възнаграждение за
юрисконсулт, но с оглед възражението за прекомерност от страна на адв.Н., съдът
счита, че то е резонно и основателно, поради което и намира за справедливо да
определи минимално предвиденото в текста на чл.25, ал.1 от НЗПП възнаграждение,
а именно сумата 100 лева, а за сумата 200 лева, представляваща разликата до
пълния претендиран размер от 300 лева, искането на юрисконсулт Г. се отхвърли
като неоснователно и недоказано.
Съгласно чл.75, ал.2 от ЗЗДискр за
производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а
разноските са за сметка на бюджета на съда.
Водим от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.С.С., ЕГН-**********,***, V
група против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”-ГДИН, с адрес :
гр.София-1309, бул.”Ген. Н.Столетов”№21, обективно кумулативно съединен иск с
правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДиск, за установяване на претендираното
от ищеца дискриминационно отношение спрямо
него по признаците "лично положение" и „гражданство", за периода
от 09.06.2014 год. до 09.08.2014 год. с отказа
на служители на ГД"ИН",
чрез поставена резолюция върху заявление да уважат искането му да предаде вещите си на свои близки, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.С.С., ЕГН-**********,***, V
група против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”-ГДИН, с адрес :
гр.София-1309, бул.”Ген. Н.Столетов”№21, обективно кумулативно съединен иск с
правно основание чл.71, ал.1, т.2
от ЗЗДискр, за осъждане на ответника да преустанови твърдяното от ищеца нарушение, както и да се въздържа в бъдеще от по
нататъшни нарушения, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.С.С., ЕГН-**********,***, V
група против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”-ГДИН, с адрес :
гр.София-1309, бул.”Ген. Н.Столетов”№21, обективно кумулативно съединен иск с
правно основание чл.71, ал.1, т.2
от ЗЗДискр, за осъждане на ответника да му присъди обезщетение за
претърпените неимуществени вреди за периода от 09.06.2014 год. до
09.08.2014 год. в размер на сумата 1 000 лв.,
представляващи унижение, отхвърленост, тормоз, че не може да се възползва от
благото да гледа телевизия и да върне свои лични вещи, да се ползва от тях, в
съответствие с Протокол 1 за времето от 09.06.2014 год. до 09.08.2014 год.,
ведно със законната лихва, считано от констатацията на нарушението до момента
на изплащането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН-**********,***, V
група да заплати на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”-ГДИН, с адрес : гр.София-1309, бул.”Ген.
Н.Столетов”№21 сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски - възнаграждение за юрисконсулт, като претенцията на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА НАКАЗАНИЯТА”-ГДИН, с адрес : гр.София-1309, бул.”Ген. Н.Столетов”№21 срещу М.С.С., ЕГН-**********,***, V
група за сумата от 200 лева, представляваща разликата до пълния претендиран
размер на сумата от 300 лева ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Решението може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, като то
съгласно чл.235, ал.5 от ГПК се обявява в регистъра на съдебните решения, който
е публичен и всеки има право на свободен достъп до него.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :