Решение по дело №15021/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262671
Дата: 29 декември 2021 г.
Съдия: Весела Петрова Кърпачева
Дело: 20205330115021
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 262671

 

гр. Пловдив, 29.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА

 

при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15021 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.109 ЗС, чл.59 ЗЗД и чл.45 ЗЗД, предявени от М.Х.И., Д.М.И. и В.М.И. против В.А.В..

Ищците твърдят, че са собственици на овощна градина, находяща се в местността „Т...“ в землището на село Б..., общ. Р..., представляваща ПИ с идентификатор № ……, при квоти – за М.Х.И. – 4/6 идеални части, за Д.И. и В.И. – по 1/6 идеални части. Посочват, че ответникът започнал да използва без тяхно разрешение имота от началото на ……, като засаждал същия с пшеница. Ищецът М.И. го поканил да спре да ползва имота, но ответникът продължил, като заявил пред органите на полицията, че обработва земята и желае да заплаща рента. Ищците поддържат, че посредством действията си по използване на имота ответникът им пречи да упражняват правото си на собственост. Предвид ползването на имота, ответникът дължал на ищците обезщетение за лишаване от ползването за периода от месец януари …. до месец ноември …. Сочат, че преди ответникът да започне да ползва имота, той бил с ясно очертани граници. Ответникът премахнал обозначенията на границите, което налагало ищците да извършат ново трасиране, за което следвало да заплатят сумата от 300 лв. на геодезист. Предвид изложените твърдения предявяват настоящите искове за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост по отношение на имота, като спре да го обработва. Ищецът М.Х.И. претендира ответникът да му заплати сумата от 1250 лв., частично от 3333,33 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от …….., както и сумата от 200 лв. – обезщетение за вреди, възникнали в резултат на премахването на обозначенията на границите на имота и необходимостта да бъде трасиран от геодезист. Ищците Д.М.И. и В.М.И. претендират ответника да им заплати сумата от по 833 лв. за всеки от тях – обезщетение за лишаване от ползване на имота за притежаваните от всеки от тях идеална част, както и сумата от по 50 лв. за всеки от тях – обезщетение за вреди. Молят за уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника В.А.В..

С молба, депозирана от ищците в последното по делото съдебно заседание, съгласно чл.214 ГПК се прави изменение на размера на предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.45, ал.1 ЗЗД, като същите да се считат предявени, както следва:

-за осъждане на ответника да заплати на ищеца М.Х.И. сумата от 402 лв., частичен иск от 5000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода от ……; както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца М.И.Х. сумата от 233,34 лв., представляваща обезщетение за вреди, възникнали в резултат на премахването на обозначенията на границите на имота и необходимостта същият да бъде трасиран от геодезист;

-за осъждане на ответника да заплати на ищеца Д.М.И. сумата от 100,50 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода от ….; както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца Д.М.И. сумата от 58,33 лв., представляваща обезщетение за вреди, възникнали в резултат на премахването на обозначенията на границите на имота и необходимостта същият да бъде трасиран от геодезист;

-за осъждане на ответника да заплати на ищеца В.М.И. сумата от 100,50 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода от …..; както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца В.М.И. сумата от 58,33 лв., представляваща обезщетение за вреди, възникнали в резултат на премахването на обозначенията на границите на имота и необходимостта същият да бъде трасиран от геодезист.

С молбата се претендира и присъждане на законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.11.2020 г., до окончателното изплащане на вземането. С протоколно определение на съда от 29.11.2021 г. така заявеното изменение на исковете е допуснато, като исковете се считат предявени по посочения по-горе начин.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.109 ЗС:

За да се уважи предявен иск с правно основание чл.109 ЗС следва да се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), както следва: 1)да е налице смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца; 2)действие на ответника, за което няма основание и 3)причинна връзка между първите две. Ищецът по предявения иск следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всяка една от посочените предпоставки. Съгласно т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС). В някои случаи извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът е осъществил действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на тези действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.

По делото се установява от представените писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № …, том …, дело № ….., удостоверение за наследници № …. издадено от Община С…. както и от решение № …, постановено по гр.д. № …. на Районен съд Пловдив, …., че ищците са собственици на процесния недвижим имот, представляващ овощна градина, имот пл. № 2075, с площ от 3,900 дка, находяща се в землището на село Б..., местността Т.... Имотът е придобит от ищеца М.Х.И., в режим на СИО със с…З….М….И.. След нейната смърт, се е прекратила съпружеската имуществена общност и притежаваната от нея ½ идеална е преминала в собственост на нейните наследници – тримата ищците, по равно, или по 1/6 идеална част за всеки. Така ищецът М.Х.И. е собственик на общо 4/6 идеални части от имота, от които ½ (или 3/6 ид.ч.) придобити в режим на СИО и 1/6 идеална част – по наследство. Другите двама ищци Д.М.И. и В.М.И. са собственици по наследство на по 1/6 идеална част от имота.

В качеството си на собственици ищците могат да претендират от всяко трето лице да прекрати неоснователните си действия, с които им пречи да упражняват правото си на собственост. Когато ответникът по иск, предявен от собствениците на имот, упражнява фактическа власт по отношение на този имот, но без да оспорва правата на ищците, то тяхната защита е именно по реда на чл.109 ЗС. Претенцията им се свежда до това ответникът да преустанови неоснователните си действия по ползване на техния имот, без да има основание за това. По делото се установи, че ответникът, считано от 2016 г. е започнал да обработва имота на ищците, за което данни се събрани, както от показанията на разпитания с…Д….. Ф…. М….така и от обясненията на ответника, дадени пред п…., по повод подадена жалба от ищеца М.Х.И. – л.13 от делото. Ответникът заявява, че обработва процесната земя, като твърди, че с ищеца М.Х.И. са имали уговорка за това и че има намерение да му заплаща рента. Посочените обяснения имат доказателствена сила, като съдът ги цени с оглед нормата на чл. 175 ГПК. Изявленията за знание на страните, които съдържат признание на неизгодни за тях факти имат материалната доказателствената сила на извънсъдебно признание – преценяват се по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото, в т.ч. обстоятелствата, при които е направено признанието. Когато изявлението е направено в друго производство, то се доказва чрез представения в това производство подписан документ, изходящ от страната или чрез съответния официален документ, съставен по реда на съответното производство. Така – решение № 198/ 10.08.2015 г., гр.д. № 5252 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о. В случая, съдът цени дадените обяснения от ответника и им дава вяра само досежно факта, че същият е обработвал процесния имот, доколкото в тази част е налице признание от страната на неизгоден за нея факт. По отношение на обстоятелството дали между страните е била налице уговорка за ползването на земята, обясненията не се кредитират от съда, а на същите съдът придава характер на твърдения.

Предвид изложеното, по делото се доказаха всички изискуеми предпоставки за уважаване на предявения негаторен иск, а именно - неоснователност на действията на ответника и създаването на пречки за собствениците да упражняват правото си на собственост в неговия пълен обем. Посредством обработването на земята чрез засаждането й с пшеница, ответникът създава пречки на ищците да ползват имота си по предназначение. Също така ответната страна няма основание да извършва тези действия в имота на ищеца, тъй като не разполага с облигационно, вещно и друго право за това. Твърденията на страната, дадени в обясненията пред полицейските органи, за наличие на „уговорка“ с ищеца М.Х.И., останаха изолирани и недоказани. Поради това предявеният иск по чл.109 ЗС следва да се уважи, като се осъди ответникът да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищците да ползват имота си, и спре да го обработва.

По иска с правно основание чл.59 ЗЗД:

Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ включва следните материалноправни предпоставики (юридически факти), а именно: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно основание за ползване на вещта; настъпило в резултат на ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника; да не е налице друг ред, по който обеднелият да защити правата си.

Както се посочи по-горе, по делото се доказа, че ищците са собственици на процесния земеделски имот, при квоти 4/6 идеални части за ищеца М.И.Х. и по 1/6 идеална част за ищците В. и Д. М… И…. Установи се също, че ответникът ползва имота, без да има основание за това, за периода от месец януари 2016 г. до месец октомври 2020 г. – исковия период. В този смисъл са показанията на разпитания по делото с…. Д….Ф… М…, който изяснява, че от 2016 г. насам нивата е засадена от ответника В. с пшеница, поради което ищците нямат възможност да я ползват. Поради това собствениците на имота имат право на обезщетение за ползите, от които са лишени, като то се равнява на средния пазарен наем за недвижимия имот, представляващ земеделска земя. Видно от заключението на СТЕ на вещо лице В.Р., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, размерът на средния пазарен наем за процесния период възлиза на общо 603 лв. за целия имот. Ищецът М.Х.И. в качеството си на собственик на 4/6 идеални части има право на сумата от 402 лв., в какъвто размер е неговата претенция, след направеното изменение на иска по реда на чл.214 ГПК. Другите двама ищци В. и Д. М….И….имат право на по 1/6 част от сумата, а именно – по 100,50 лв., до какъвто размер в предявен искът от всеки от тях. Като законна последица от уважаване на исковете е присъждането на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.11.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

По иска с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД:

         За основателността на заявената исковата претенция за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди, изразяващи се средствата за трасиране на имота след премахване на обозначенията на границите от ответника, следва да са се проявили в обективната действителност следните юридически факти: наличие на противоправно поведение на ответника, а именно – да е премахнал материализираните граници на процесния имот, реално претърпени вреди за ищците, причинна връзка между поведението на ответника и причинените вреди, вина, която се предполага съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, както и размерът на вредите.

По делото се установи противоправното поведение на ответника В. по премахване на поставените на границите на имота означения. В този смисъл са показанията на разпитания с…..Д….Ф… М…. който установява, че през …., когато посетил имот, последният бил очертан с метални колчета по четирите краища, до които имало поставени пластмасови бутилки. През….. г. ……нивата била засадена от ответника и липсвали така описаните означения. Поради изложеното съдът приема, че е настъпило в обективната действителност твърдяното поведение на ответника. Вследствие на него за собствениците са възникнали вреди, изразяващи се в необходимостта от ново трасиране на имота, посредством извършване на геодезическо заснемане и материализиране на място на границите на имота. Затова ответникът следва да бъде задължен за разходите, необходими за ново геодезическо заснемане в размер от 350 лв. (размер, определен съгласно заключението на вещото лице по СТЕ), като в полза на ищеца М.Х.И. се присъди сумата от 233,34 лв., съразмерно с притежаваните от него 4/6 идеални части, а в полза на всеки от ищците В. и Д. М…. И….– сумата от по 58,33 лв. Като законна последица от уважаване на исковете е присъждането на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – …. до окончателното изплащане на вземането.

По разноските:

При този изход право на разноски имат ищците на основание чл.78, ал.1 ГПК. Съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК се претендират разноски за ДТ, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. С оглед вида на исковете и защитаваните от всеки ищец права следва да се присъдят следните разноски, а именно: в полза на ищеца М.Х.И. – сумата от общо 773,34 лв. (включваща 153,34 лв. за ДТ, 500 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.06.2021 г. – л.73 от делото, 120 лв. – депозит за вещо лице), в полза на всеки от ищците В.М.И. и Д.М.И. – сумата от по 643,33 лв. (включваща 113,33 лв. за ДТ, 500 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.06.2021 г. – л.72 и л.74 от делото, 30 лв. – депозит за вещо лице).

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН: **********, адрес: ***, по предявения от М.Х.И., ЕГН: **********, Д.М.И., ЕГН: ********** и В.М.И., ЕГН: **********, иск с правно основание чл.109 ЗС, да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост по отношение на ПИ с идентификатор ……, находящ се в землището на село Б..., общ. Р..., местността „Т...“ с площ от 3,900 дка, като спре да обработва така описания недвижим имот.

ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на М.Х.И., ЕГН: **********, на основание чл.59 ЗЗД сумата от 402 лв. (четиристотин и два лева) – частичен иск от сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на собствените на ищеца 4/6 идеални части от ПИ с идентификатор № … находящ се в землището на село Б..., общ. Р..., местността „Т...“ с площ от 3,900 дка, за периода от …., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – … до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.45, ал. 1 ЗЗД сумата от 233,34 лв. (двеста тридесет и три лева и тридесет и четири стотинки) – обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на противоправното поведение на ответника по премахване на материализираните граници на ПИ с идентификатор № …. находящ се в землището на село Б..., общ. Р..., местността „Т...“ с площ от 3,900 дка, изразяващи се в заплащане на възнаграждение на геодезист за извършване на геодезическо заснемане и трасиране на имота, съразмерно с притежаваните от ищеца М.Х.И. 4/6 идеални части от имота, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ….., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 773,34 лв. (седемстотин седемдесет и три лева и тридесет и четири стотинки) – разноски пред районния съд за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.

ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на Д.М.И., ЕГН: **********, на основание чл.59 ЗЗД сумата от 100,50 лв. (сто лева и петдесет стотинки) – обезщетение за ползване без правно основание на собствената на ищеца 1/6 идеална част от ПИ с идентификатор № …. находящ се в землището на село Б..., общ. Р..., местността „Т...“ с площ от 3,900 дка, за периода от ……., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ….., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.45, ал. 1 ЗЗД сумата от 58,33 лв. (петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки) – обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на противоправното поведение на ответника по премахване на материализираните граници на ПИ с идентификатор №…… находящ се в землището на село Б..., общ. Р..., местността „Т...“ с площ от 3,900 дка, изразяващи се в заплащане на възнаграждение на геодезист за извършване на геодезическо заснемане и трасиране на имота, съразмерно с притежаваната от ищеца Д.М.И. 1/6 идеална част от имота, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – …. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 653,33 лв. (шестстотин петдесет и три лева и тридесет и три стотинки) – разноски пред районния съд за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.

ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на В.М.И., ЕГН: **********, на основание чл.59 ЗЗД сумата от 100,50 лв. (сто лева и петдесет стотинки) – обезщетение за ползване без правно основание на собствената на ищеца 1/6 идеална част от ПИ с идентификатор № …, находящ се в землището на село Б..., общ. Р..., местността „Т...“ с площ от 3,900 дка, за периода от …., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – …., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.45, ал. 1 ЗЗД сумата от 58,33 лв. (петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки) – обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на противоправното поведение на ответника по премахване на материализираните граници на ПИ с идентификатор №…., находящ се в землището на село Б..., общ. Р..., местността „Т...“ с площ от 3,900 дка, изразяващи се в заплащане на възнаграждение на геодезист за извършване на геодезическо заснемане и трасиране на имота, съразмерно с притежаваната от ищеца В.М.И. 1/6 идеална част от имота, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ….., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 653,33 лв. (шестстотин петдесет и три лева и тридесет и три стотинки) – разноски пред районния съд за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

 

                                                        

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Весела Кърпачева.

 

Вярно с оригинала.

М.Х.