№ 567
гр. Бургас, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202356 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *9, чрез
пълномощник – адв. Б. Ч. – БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, срещу Наказателно
постановление № 02-0003527/26.04.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 13, ал. 1 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд (Наредбата) и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от
КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
В жалбата са изложени аргументи за неправилност на наказателното постановление
по съображения за липса на извършено нарушение, като в тази връзка се поддържа теза, че
установеното при проверката лице не е извършвало каквато и да е трудова дейност в обекта
на дружеството-жалбоподател. Изложени са аргументи за незаконосъобразност в
санкционната част на НП поради несъобразяване с изброените в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
обстоятелства и несъответствие с целта на закона по смисъла на чл. 12 от ЗАНН. При
условията на евентуалност се излага довод, че нарушението представлява маловажен случай
и са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. Претендира се отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание процесуалният представител-адвокат на жалбоподателя
1
поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира направените по делото
разноски. Представя писмени бележки.
Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна в съдебно
заседание пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Депозира писмени бележки.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 34 - НП е връчено на
представител на жалбоподателя на 28.04.2021 г., а жалбата е депозирана по пощата на
05.05.2021 г., видно от приложения на л. 21 плик с пощенско клеймо). Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
По повод постъпил в Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас сигнал за нелоялна
търговска практика на 05.02.2021 г. била извършена проверка в цех за малограмажен
препакетаж в гр. Бургас, *, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Проверката била
съвместна между няколко ведомства (полиция, БАБХ, ДИТ и др.) като всички контролни
органи пристигнали заедно пред обекта сутринта на 05.02.2021 г. Почукали и се опитали да
влязат в обекта, но никой не им отворил. Направили различни опити за влизане в контакт с
управителя, но те също били неуспешни. Най-накрая след около един час вратата на обекта
бил отворен от *, който се представил като търговски пълномощник на дружеството и
допуснал проверяващите вътре. В хода на проверката контролните лица от ДИТ
констатирали, че в момента не се извършва трудова дейност, но доколкото машините са
включени в електрическата мрежа и по тях има разпиляна захар, те предположили, че него
ден машините са работили, но в създалата се суматоха и през времето, в което контролните
органи са се опитвали да влязат в обекта, тези машини са били спрени. Предоставили на * да
попълни справка-декларация по чл. 402 КТ, в която той заявил, че е упълномощено лице, не
получава средства, а по своя воля посещава обекта когато е необходимо.
Водещият проверката от страна на ДИТ – св. Л.В. поканил представител на
дружеството – жалбоподател да се яви в Дирекцията и да носи различни документи, сред
които и Книгите за инструктаж. След извършена проверка на представените документи
свидетелят преценил, че дружеството, в качеството му на работодател не е осигурило
провеждането на инструктаж по безопасност и здраве на 05.02.2021 г. на *, който е бил
допуснат да полага труд в обекта.
Свидетелят преценил, че с поведението си дружеството е извършило нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 13, ал. 1 от Наредбата, поради което и на 11.02.2021 г. съставил
срещу него АУАН с бл. № 02-0003527, в който описал горните факти и им дал съответната
2
правна квалификация. Актът бил предявен на управителя на дружеството, който го
подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които се въвеждали доводи за
незаконосъобразност, аналогични с процесните.
Въз основа на АУАН на 26.04.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел, че горните факти,
нарушават разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 13, ал. 1 от Наредбата, поради което и
на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, наложил на жалбоподателя
„Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
Въпреки това съдът счита, че в случая е допуснато съществено нарушение на закона,
довело до ограничаване на правата на жалбоподателя, а отделно от това и нарушението е
останало недоказано.
Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в
административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета
на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от
обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл
предявяването на АУАН на нарушителя за запознаване е аналога в
административнонаказателното производство на привличането като обвиняем и предявяване
на обвинението в наказателния процес. От този момент възниква правото на защита на
обвиняемия и от този момент той може да използва всички средства - да прави възражения,
да ангажира доказателства, за да обори повдигнатото му обвинение. В този смисъл
посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение (изпълнителното
деяние) в АУАН и точната правна квалификация се явява същностен елемент от правото на
защита на нарушителя, доколкото с липсата на посочване на изпълнително деяние в АУАН
3
или с липсата на посочване на съответната правна квалификация нарушителят се поставя в
положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически и правни
рамки той не е запознат. Казано по друг начин – за да може АУАН и в последствие НП да
изпълнят функциите си – в тях следва точно, ясно и вярно да бъдат посочени в словесен вид
всички признаци на състава на вмененото нарушение, както и в цифров вид – съответната
правна норма, която е нарушена. Следва да е налице и корелация между съставомерните
признаци на нарушение и посочената като нарушена правна норма.
В случая в АУАН, а и в НП изрично е посочено, че нарушението се състои в това, че
дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател е трябвало да проведе
инструктаж на 05.02.2021 г. на *, който него ден е допуснат да полага труд в обекта – т.е.
въвеждат се твърдения, че лицето реално престира труд за дружеството, което поради това е
и негов работодател. Въпреки това при квалифициране на нарушението актосъставителят и
АНО са посочили разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредбата, съгласно която се дължи
инструктаж на - всички други лица (извън работещите), които ще посещават
производствени звена на предприятието – т.е. правната квалификация навежда на извод, че
се касае за лице, което не полага труд за дружеството, но по някаква друга причина ще
посещава неговите производствени звена и поради това следва да се инструктира за
безопасността в тях. Повече от очевидно е, че в случая се касае за разминаване между
описаните съставомерни факти и дадената правна квалификация, доколкото едновременно
се навеждат доводи за това, че Семерджиян е бил работник на дружеството („полага труд в
обекта“), а наред с това поведението на жалбоподателя се квалифицира под правна норма,
съгласно която би трябвало да се приеме, че лицето не е работник на дружеството, а само ще
посещава неговите производствени цехове. Това по мнение на настоящия състав е
съществено нарушение на производствените правила и води до извод на
незаконосъобразност на НП само на това основание.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва по време и на място на
проверката да се е осъществявала трудова дейност, която да е налагала провеждане на
инструктаж него ден. Видно от показанията на разпитаните служители на ДИТ – към
момента на влизането им в обекта машините не са работили и не са констатирали реален
производствен процес. Това, че същите тези машини са били включени в електрическата
мрежа и по тях е имало посипана захар е крайно недостатъчен, за да се приеме, че те са
работили и то точно този ден. Действително, възможно е поради дългото време, през което
контролните органи са се опитвали да влязат в обекта, присъстващите вътре да са
преустановили трудовия процес, който да е протичал до този момент, но това е просто едно
предположение, на което не може да почива НП. Също толкова възможно е машините да са
стояли включени в електрическата мрежа и с посипана захар от дълго време преди
проверката, поради което и съдът не възприема за доказан факта, че на 05.02.2021 г. реално
е бил извършван трудов процес в обекта, поради което и по мнение на настоящия състав –
задължението за провеждане на инструктаж на присъстващите не е съществувало за
4
дружеството в точно този конкретен ден. Да се приеме обратното би означавало дори в
неработни дни (в които не се очаква да има въобще работници или други лица, респективно
да не присъства представител н работодателя) за дадено предприятие да е задължително да
провежда инструктаж на персонала си, което по мнение на съда не съответства с логиката на
закона.
С оглед всичко казано по-горе съдът в настоящия му състав счита, че в хода на
производството е допуснато съществено нарушение на закона, а отделно от това
нарушението е останало и недоказано, поради което и издаденото НП следва да се отмени
изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото са
приложени доказателства за реално сторени разноски в размер на 460 лева. По делото не е
постъпило възражение за прекомерност от насрещната страна, поради което и сумата от 460
лева следва да бъде присъдена изцяло в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0003527/26.04.2021 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 6, вр. с чл. 13, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. и на основание чл. 416, ал. 5,
вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на „*” ЕООД с ЕИК: *9 е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ – гр. София да заплати на „*” ЕООД с ЕИК: *9 сумата в размер на 460
/четиристотин и шестдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6