№ 2157
гр. Пловдив, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330206569 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4874984, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на И.Т.С. е наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Видно от приложената справка от системата АИС-АНД, обжалваният
електронен фиш е връчен на 08.09.2021г. Жалбата е подадена на 21.09.2021г.,
поради което и същата се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок.
Жалбата освен това е подадена от легитимирано лице, против акт, подлежащ
на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 09.05.2021 г. в 16,21 часа в
гр. Пловдив, Кукленско шосе № 23, посока север, при максимално разрешена
стойност на скоростта от 50 км/ч, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч от
измерената скорост, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена
наказуема скорост- 65 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 15 км/ч.
Колата е била собственост на Ира Транс 2015 ЕООД, чийто законен
представител е жалбоподателката И.Т.С..
Изложената в електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост и на посоченото място се
доказва от приложеното по административната преписка статично
изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата,
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 68 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3км/ч,
установената от АНО наказауема скорост се явява в размер на 65 км/ч.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
2
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС, съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В случая обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен
поради грешка в процесуалния ред за налагането на съответния вид санкция.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗАНН за маловажни случаи на административни
нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в
закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на
местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. , като за наложената
глоба се издава фиш.
Чрез систематичното и граматическото тълкуване на двете разпоредби
се достига до извода, че законодателят предвижда реда за издаване на
електронни фишове да е приложим единствено при налагането на глоби в
размер над 50 лв. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН урежда специално
3
правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по
който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите
правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не
надвишава 50 лева. В случай, че нарушението предвижда наказването на
дееца с глоба от 50 лв. или по-ниска, процесуалният ред е издаването на фиш,
а при оспорването на същия съответно развиване на административно-
наказателната процедура чрез издаване на АУАН и НП.
Този извод следва и от изричната разпоредба на чл. 85а от ЗАНН, която
предвижда, че разпоредбите на ЗДвП се прилагат само доколкото в ЗАНН
няма особени правила за административнонаказатления процес при
нарушения, установени с техническо средство или система. Такова особено
правило се явява чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което не е било съобразено от
административно-наказващия орган.
В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер
точно на 50 лева, което е хипотеза по чл.39 ал.2 ЗАНН. Така процесният фиш
е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, поради което и същият се
явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Изрично в този смисъл е трайната практика на Административен съд –
Пловдив, изразена както в решения от предходни години - Решение № 2537
от 20.11.2013 г. по к. а. н. д. № 2342/2013 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к. а. н. д.
№ 170/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, така и в най-
новата трайна практика на касационната инстанция - Решение № 1831 от
21.10.2020 г. по к. а. н. д. № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив
и Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к. а. н. д. № 2561/2020 г. на
Административен съд – Пловдив, съгласно които „нормата на чл. 39, ал. 4
от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването й е
самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш, тъй като
изключва издаването му“, Решение № 1324 от 25.06.2021 г. на
Административен съд - Пловдив по к. а. н. д. № 1418/2021 г.,, Решение №
1031 от 20.05.2021 г. на Административен съд - Пловдив по к. а. н. д. №
740/2021 г., Решение № 986 от 14.05.2021 г. на Административен съд -
Пловдив по к. а. н. д. № 668/2021 г. и др.
С оглед на горното, процесният електронен фиш се явява
4
незаконосъобразен, като издаден не по установения в закона ред, и като такъв
следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер от 360 лв.
Същото се явява прекомерно, доколкото делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, без
разпит на свидетели и вещи лица, като обжалваемият интерес е в минимален
размер от 50 лв., който повече от седемкратно е надвишен от размера на
уговореното между страните възнаграждение. На основание чл. 18, ал. 2, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
минималното възнаграждение за защита от адвокат в конкретния случай се
явява в размер на 300 лв., поради което и възражението на въззиваемата
страна за прекомерност на хонорара се явява основателно, като следва
дължимото адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано до минимално
предвидения размер от 300 лв., която сума да бъде осъдена въззиваемата
страна да заплати на жалбоподателя за сторени разноски в процеса.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4874984, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на И.Т.С. е наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на И.Т.С., ЕГН **********,
сума в размер на 300 лв., представляваща сторени разноски в производството
пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6