РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Перник , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР Ц. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (РП-Перник)
като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211700600038 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С присъда №260019 от 08.12.2020 г., постановена по НОХД № 01724/2020 г.
Пернишкият районен съд е признал подсъдимия Р. В. Г. - род. на *** г. в ***, постоянен и
настоящ адрес: ***, българин, българско гражданство, работи, неженен, ***
образование,осъждан, л.к. № ***, изд. на ***г. от МВР-П., ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че в периода от м.Май-2017г. до м.Юни 2020г./включително/ в ***, след като е бил
осъден/Решение № 1074/11.Х.2016г. по Гр. дело № 2871/2016г. на ПРС, Влязло в сила на
11.Х.2016г/ да издържа свой низходящ– малолетния си син ***-ЕГН **********,съзнателно
НЕ е изпълнил задължението си в размер на повече от 2/две/месечни вноски, а именно
38/тридесет и осем/месечни вноски- поради което и на основание чл.183 ал.1 пр.ІІ-ро вр.
чл.57 ал.1 вр. чл.54 вр. чл.42”а” ал.2 т.1, т.2, ал.3 от НК, го е ОСЪДИЛ на наказание
“ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” с продължителност от 8/осем/месеца и периодичност от 2/два/ пъти седмично и
“Задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност от
8/осем/месеца .
Недоволен от постановената присъда е останал представителят на Районна
прокуратура гр.Перник , който в срок е депозирал протест. В протеста се навеждат доводи за
1
незаконосъобразност на постановения съдебен акт , поради допуснато на съдебната фаза на
процеса съществено процесуално нарушение изразяващо се в това ,че за насроченото
разпоредително заседание не е призована по реда на чл.247б от НПК пострадалата Д. П. Д. ,
която в това разпоредително заседание е могла да се конституира като страна в процеса,
както и да вземе становище по въпросите по чл.248,ал.1 от НПК.Твърди се в протеста ,че
накърняването на това право на пострадалата е довело до постановяването на
незаконосъобразен съд. акт.
В протеста са посочени решения на ВКС на РБ , видно от които в съдебното
производство за престъплението по чл.183 , ал.1 от НК е конституиран частен обвинител.
В съд. заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура
гр.Перник поддържа протеста.
Защитникът на подсъдимия- адв. А. е изразил становище ,че присъдата е
законосъобразна и обоснована и моли да бъде потвърдена.
Пернишкият окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства с оглед
на сочените в протеста доводи и изцяло служебно по реда на чл.314 от НПК намери за
установено следното: Не е спорно в правната доктрина ,че в наказателното производство за
престъпление по чл.183 , ал.1 от НК, конституирането като граждански ищец е недопустимо
, тъй като с приемането и уважаването на граждански иск в рамките на такова производство
би се получило повторно осъждане на подсъдимия , за задължение , за което той се явява
вече осъден.
На следващо място цитираните в протеста от представителя на държавното
обвинение решения на ВКС на РБ не са тълкувателни и не предлагат тълкуване на
понятието „ пострадал“ в съдебното производство по търсене на наказателна отговорност по
чл.183 , ал.1 от НК.
Резонен е обаче въпросът може ли да има пострадал в едно такова производство.
Съгласно разпоредбата на чл.74 , ал.1 от НПК пострадал е лицето,което е претърпяло
имуществени или неимуществени вреди от престъплението.
Както се посочи по-горе,лицето в чиято полза е присъдена издръжката не е
претърпяло имуществени вреди и не следва да се конституира като гр.ищец. Същото лице не
е претърпяло и неимуществени вреди ,за да може да с конституира като частен
обвинител.Престъплението по чл.183 , ал.1 от НК е престъпление на просто формално
извършване и по принцип от него няма пострадал.
В същото време обаче в разпоредбата на чл.183 , ал.3 от НК законодателят изрично
използва термина пострадал : „ Деецът не се наказва , ако преди постановяване на присъдата
от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици
за пострадалия..“
2
От тук следва изводът ,че и в производството по търсене на наказателна отговорност
за престъпление по чл.183 , ал.1 от НК пострадал може да има , ако за лицето в чиято полза е
присъдена издръжката в резултат на неплащането са настъпили други вредни последици./
Напр: липса на средства за закупуване на лекарства в резултат на което се е развило
заболяване и т.н./ Само в такава хипотеза лицето, в чиято полза е присъдена издръжката
може да претендира неимуществени вреди и да се конституира като частен обвинител в
качеството на пострадал.Разбира се тези други вредни последици следва да бъдат
конкретизирани в рамките още на досъдебното производство , за да може лицето да се
конституира като пострадал и да вземе участие в наказателното производство при
обсъждане на въпросите по чл.248 , ал.1 от НПК в разпоредително заседание.
Настоящият казус обаче не е такъв.Лицето в чиято полза е присъдена издръжката не
е предявило претенции за т.нар. „други вредни последици „ поради което и законосъобразно
РС-Перник не е призовал това лице за насроченото разпоредително заседание в качеството
на пострадал.
Със средствата и способите за доказване по чл.136 от НПК съдът е установил точно
фактическата обстановка.
Подсъдимия Р. В. Г.-род. на *** г. в ***, постоянен и настоящ адрес: ***,
българин, българско гражданство, работи, неженен, *** образование, осъждан, л.к. № ***,
изд. на ***г. от МВР-П., ЕГН **********.
Със Споразумение № 752/20.Х.2015г. по НОХД № 01483/2015г. по описа на
Районна съд гр.Перник, влязло в сила на 20.Х.2015г. подсъдимия Р. В. Г. е бил признат за
виновен за извършено от него престъпление по чл.343б ал.1 от НК,като му е наложено
наказание “ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” с продължителност от 6/шест/месеца и периодичност от 2/два/ пъти
седмично и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” с
продължителност от 6/шест/месеца, което би следвало евентуално да бъде реабилитирано
по чл.86 ал.1 т.2 НК /3години след изтърпяване на наказанието т.е към м.Май.2017г. същия
не е реабилитиран/ .
Подсъдимия Р. В. Г.-ЕГН ********** и свидетелката Д. П. Д.-ЕГН**********
имали сключен граждански брак-***г.
По време на съвместния им живот, се родил малолетния им син ***-ЕГН **********.
През ***г. подсъдимия Р. В. Г.-ЕГН ********** и свидетелката Д. П. Д.-ЕГН**********
се развели, като с Решение № 1074/11.Х.2016г. по Гр. дело № 2871/2016г. на ПРС, Влязло в
сила на 11.Х.2016г, малолетния останал при майка си, а подсъдимия Р. В. Г. бил задължен
да заплаща ежемесечно по 120лева.
Подсъдимия не изплащал редовно определените вноски,като частично заплатил
няколко такива,което несъобразяване със съдебното решение инициирало и настоящето
3
производство, чрез депозиране на съответната жалба от страна на бившата съпруга, майка
на малолетния ***-ЕГН **********.
Обосновано съдът е приел ,че събраните гласни,веществени и писмени доказателства
са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят и допълват, като изясняват
всестранно и пълно всички релевантни по делото обстоятелства.
Приетата по-горе фактическа обстановка НЕ се оспорва в с.з от подсъдимия Р. В. Г.
и защитника му,не се иска събиране на нови доказателства по делото, поради което
законосъобразно съдът е оценил обясненията и самопризнанието му, като годно
доказателствено средство.
Законосъобразно съдът е приел ,че направеното от подсъдимия самопризнание напълно се
подкрепя от събраните на досъдебната фаза на процеса доказателства, поради което и делото
е разгледано по реда на чл.371 т.2 от НПК:
Законосъобразно съдът е приел ,че гореустановената фактическа обстановка
налага извода,че подсъдимият Р. В. Г.,като не е изплащал дължимата издръжка е
осъществил от обективна и от субективна страна фактическият състав по чл.183 ал.1 от НК,
както следва:
За периода в периода от м.Май-2017г. до м.Юни 2020г./включително/ в ***, след
като е бил осъден/Решение № 1074/11.Х.2016г. по Гр. дело № 2871/2016г. на ПРС, Влязло в
сила на 11.Х.2016г/ да издържа свой низходящ– малолетния си син ***-ЕГН
**********,съзнателно НЕ е изпълнил задължението си в размер на повече от 2/две/месечни
вноски, а именно 38/тридесет и осем/месечни вноски-престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
От обективна страна-деянието е извършено, чрез бездействие, тъй като
подсъдимия Р. В. Г. НЕ е плащал дължимите издръжки повече от две месечни вноски.
От субективна страна–престъплението е извършено умишлено,тъй като Р. В. Г. е
съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е неговите обществено опасни
последици и е искал настъпването им.
Причини за извършване на деянието са нивото на правно съзнание на подсъдимия
Р. В. Г. и недобрите взаимоотношения с майката на низходящия, както и продължителен
период време без работа.
Съобразявайки се с визираните в чл.54 от НК обосновано съдът е анализирал
смекчаващите отговорността обстоятелства-подсъдимият е бил значителен период от време
без работа поради пандемията, трудовата му ангажираност, както и частично внесените
вноски в непълен обем, а от друга отегчаващи такива– наличното осъждане на Р. В. Г. за
извършено от него престъпление по чл.343б ал.1 от НК, относно което същия не е бил
реабилитиран към момента на процесното деяние,както и броя на невнесени задължения.
Законосъобразно съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл.57 ал.1 от НК най-
4
подходящо по вид и размер наказание за Р. В. Г. е наказание “ПРОБАЦИЯ”, а не
алтернативно визираното в чл.183 ал.1 от НК наказание “Лишаване от свобода”, предвид
НЕвисоката степен на обществена опасност на дееца, както и визираните и отчетени по-
горе смегчаващи отговорността обстоятелства.
Наложеното наказание “ПРОБАЦИЯ” със пробационни мерки:„Задължителна
регистрация по настоящ адрес” с продължителност от 8 /осем/месеца и периодичност от
2/два/пъти седмично, както и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител”
с продължителност от 8 /осем/месеца е справедливо и издържа критерия за съответност
по чл.35 , ал.3 от НК.
При така изяснената фактическа обстановка, районен съд Перник е направил
обосновани и законосъобразни правни изводи относно въпросът за наказателната
отговорност на подсъдимия. Изложените съображения налагат извода, че депозираният
протест е неоснователен, а обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна и
постановена при спазване на процесуалните правила, поради което липсват основания за
нейното изменяване или отменяване.
По тези съображения и на основание чл.338 от НПК Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260019 от 08.12.2020 г., постановена по НОХД
№ 01724 по описа на Пернишкия районен съд за 2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5