Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
12 За да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на ГПК отменен. С Решение № 1059/30.10.2012г., постановено по гр. д. № 375/2002г. Великотърновският Районен съд е постановил да се изнесе на публична продан недвижим имот, подробно описан, допуснат до делба между страните по делото Т. А. Р. и Р. А. И. при равни права. Със същото решение е осъдена Р. А. И. да заплати на Т. А. Р. сумата от 11075лв. обезщетение за ползването, от което е лишена на 1/2 идеална част от съсобствения недвижим имот, допуснат до делба, за периода от 01.03.2002г. до 01.03.2012г., като е отхвърлен искът за горницата до 12000лв. по главницата и за сумата от 500лв., представляващи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от 20-то число на месеца, за който се дължи до 01.02.2012г. като неоснователен. Със същото решение е осъдена Р. А. И. да заплати в полза на Т. А. Р. сумата от 392лв., представляваща 1/2 от направените в недвижимия имот, допуснат до делба подобрения , като е отхвърлен искът за горницата до 1200лв. Със същото решение е осъдена Т. А. Р. да заплати на Р. А. И. сумата от 1823,50лв., представляваща 1/2 от направените в недвижимия имот, предмет на делбата разходи за подобрения. Присъдени са разноски съобразно уважените сметни претенции. С решението е оставено без разглеждане възражението на Р. А. И. за прихващане на вземането в общ размер на 2003,50лв., на сумите по изпълнителния лист, издаден за разноските по гр.д. № 375/2002г. със сумите, които Р. И. дължи на Т. Р. за извършените от нея подобрения. Против това решение са постъпили жалби от Т. Р. и Р. И.. Т. Р. обжалва решението в частта му, с която е уважена претенцията на Р. И. за заплащане на сумата 1823,50лв. за извършени от нея подобрения в процесния имот, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на 50лв. лихва върху обезщетението за лишаването на Р. от ползване на процесния недвижим имот. Обжалва се решението в частта му относно разноските. Претендира се да бъде отменено решението в частта му относно присъдените суми за извършени подобрения, понеже съдът необосновано е присъдел цялата стойност на претендираните разходи, а не само тези от тях, с които се е увеличила стойността на имота, като не е бил съобразен и фактът, че ремонтите са направени без знанието и съгласието на другия съсобственик на имота. Част от разходите не представлявали подобрения в имота и претенцията била незаконосъобразно уважена за тях. Възразява се, че подобренията касаят цялата сграда в режим на етажна собственост. По отношение присъждането на мораторна лихва от 500 лв. върху присъденото обезщетение се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на исковата сума, поради това, че изводите на съда противоречат на закона. Претендира се отмяна на решението в частта относно присъдените разноски. Р. обжалва решението в частта относно претенцията за обезщетение за ползване на имота, относно частта за присъждане на суми за подобрения извършвани в него, като се претендира да бъде отхвърлена изцяло претенцията за обезщетение за ползването на имота и да се измени обжалваното решение в частта относно присъдените суми за подобрения, като вместо 392 лв. на ищцата Т. Р. да бъдат присъдени 345 лв., представляващи половината от общия размер за извършеното. Претендира се да бъде извършено прихващане на вземанията на Р. И. в размер 1823,50 лв. в резултат на извършени подобрения в спорния имот, с вземанията за подобрения на Т. Р. в размер на 345 лв. Претендират се разноски за първоинстанционното производство по чл. 38, ал.2 ЗА, както и разноски за въззивната инстанция. Развити са подробни доводи в насока неправилността на решението в обжалваната му част. Сочи се, че съдът не е взел предвид депозираното възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за присъждане на обезщетение за ползване на процесния имот.Твърди се, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетението, тъй като И. не е ползвала процесния имот за периода, за който е предявена претенцията. Неправилно е определен и размерът на подобренията, извършени от Р. в имота, като съдът не се е съобразил със заключението на вещото лице, докато И. намалила своята претенция съобразно това заключение. Неоснователно било отхвърлено възражението за прихващан на дължими суми, при наличието на предпоставки за допустимост на това възражение. Неоснователно съдът е присъдил разноските за адвокатско възнаграждение в полза на И., вместо да ги присъди в полза на адвоката й. Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбите доводи, като изслуша становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: И двете жалби са подадени в срок, от легитимирани страни и против обжалваем съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими. Обжалваното решение е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част. По същество на подадените жалби: С решение № 203 от 22.03.2005г. по делото ВТРС е допуснал да се извърши съдебна делба между Т. А. Р. И Р. А. И. при равни права за всяка една от съделителките, на недвижим имот, находящ се в гр. В. Т., ул.”Д.”№.., подробно описан . В първото по делото заседание по допускане на делбата съделителката Т. А. Р. е предявила следните претенции: Претендира се сумата от 1200лв., представляваща половината от сумата, разходвана от Р. за извършване на ремонт в част от процесния имот, изразяващ се в подмяна на подова настилка на една от стаите чрез направа на бетонова плоча на пода, замазка върху нея, като се твърди, че ремонтът/подобрението / е бил наложителен, с оглед това, че стаята, която е ремонтирана, е била негодна за ползване. Тази претенция е призната по основание от страна на ответника по същата, чрез изявление на нейния процесуален представител в съдебно заседание на 01.03.2012г. Претендира се и сумата от 12 000лв., представляваща обезщетение за ползата, от която Р. била лишена за ползване на нейния дял от процесния имот за периода от 01.03.2002т. до 01.03.2012г., равняваща се на 1/2 част от пазарния помесечен наем на имота за процесния период. Претендира се и сумата от 500лв. мораторна лихва върху главницата, за целия период на забавата до предявяване на сметната претенция. По отношение на тази претенция се твърди, че спорният имот е ползван съвместно от двете съделителки до лятото на 2001г, като през юли-август същата година И. сменила бравата на външната входна врата на имота, с което лишила Р. от ползването му, като от този момент насетне имотът се ползвал само от И.. С нотариална покана от 13.02.2002г. , получена от И. на 14.02.2002г., Р. поискала от И. да й бъдат предадени ключове за достъп до имота. Наведено е твърдение, че ищцата по сметната претенция няма достъп до имота и към датата на предявяването й- 01.03.2012г. Тази претенция е оспорена от ответника по същата с изявление на процесуалния представител на същата в съдебно заседание на 01.03.2012г., като са депозирани възражение за изтекла погасителна давност и възражение, че ответницата не е ползвала спорния имот през процесния период, ерго, не е пречила на ищцата да упражнява правата си по отношение на този имот. В хода на устните състезания по делото процесуалният представител на Р. И. е депозирал възражение за прихващане на дължими суми, като моли съда да извърши прихващане на дължимите суми по изпълнителния лист, издаден въз основа на решението по допускане на делбата в полза на И. със сумата, която последната дължи на Р. за извършени в спорния имот подобрения. Р. И. е предявила против Т. Р. претенция за заплащането на сумата 3041,50лв., намалена в последствие на 1823,50лв. с твърдението, че е разходвала исковата сума за извършване на подобрения на процесния имот, с цел същият да бъде приведен в годен за обитаване вид. Твърди се, че към момента на откриване на наследството на общия наследодател на двете съделителки имотът не е бил завършен и не е можело да се обитава. Твърди се, че през периода 09.05.1997г. до 20.11.2002г. И. е извършила подобрения в спорния имот, подробно описани в справка, приложена към писмената молба, с която се предявява сметната претенция. Претенцията е оспорена от ответника по същата, чрез изявление на нейния процесуален представител в съдебно заседание на 04.04.2012г., като е наведено възражение, че част от ремонтните дейности касаят общи части на сградата / вертикален водопроводен щранг и тротоарна пътека/, а друга част представляват текущи ремонти, а не подобрения в имота. Фактическата обстановка по предявените сметни претенции, които са допуснати от съда във вида, в който са предявени, е изяснена обективно, всестранно и пълно от първоинстанционния съд. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства, като са направени правилни правни изводи относно това какви релевантни за спора факти се установяват с тях. Така установената фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивната инстанция и настоящият състав счита, че не следва да я възпроизвежда в своето решение. По същество на претенциите и по оплакванията в жалбите: По жалбата на Р. И.: Така депозираната жалба е неоснователна. По предявената сметна претенция: Оплакването на жалбоп¯дателката И. е, че съдът е присъдил сума, надвишаваща размера на разноските за подобрения в спорния имот които Р.- ищцата по сметната претенция -е направила при извършването им. Тази претенция не се оспорва по основание. По делото са налице достатъчно доказателства, установяващи извършването на подобренията, твърдяни от ищцата. Заключението на съдебно- техническата експертиза установява размера на разходите, направени от ищцата на 784лв. Съдът е присъдил половината от тази сума. Вещото лице е посочило, че намалява стойността на извършените подобрения с 12%, поради настъпило остаряване и е посочило , че тази стойност след извършеното приспадане е 690лв. Жалбоподателката претендира да бъде присъдена половината от тази сума. Настоящият състав счита, че правилно първоинстанционният съд е присъдил половината от разноските, направени за извършване на подобрения в имота, без да отчита овехтяване. В случая се касае за претенция по чл. 30,ал. 2 от ЗС, а не за такава по чл. 72,ал.1 от ЗС. След като всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно частта си в съсобствеността, следва разноските, направени за привеждане на имота в състояние годно за обитаване, да бъдат поети от двете съсобственици поравно, в размера, в който са направени. Претенцията се явява основателна до размера, посочен по- горе и присъден от първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение в тази си част се явява правилно и следва да се потвърди. По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за ползите от имота, от които ищцата Р. е била лишена: Тази претенция е основателна. Тя намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 31,ал.2 от ЗС. Съгласно този текст когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. С решението по допускане на делба по настоящото дело е разрешен със сила на присъдено нещо въпросът относно съсобствеността върху спорния имот, като е установено, че имотът е съсобствен между Т. Р. и Р. И.. С писмена покана, получена на 14.02.2002г. И. е била поканена от Р. да й осигури достъп до имота или да й заплаща обезщетение за това, че я е лишила от ползването му. Свидетелските показания, депозирани по делото, категорично установяват факта, че през целия процесен период- десет години / от 01.03.2002г. до 01.03.2012г./ Р. не е била допускана до спорния имот. Индиция в тази насока е и обстоятелството, че в съдебно заседание на 04.04.2012г. процесуалният представител на Р. И. е предприел действия по предаване на ключ от имота на Т. Р. от името на П. И., на която И. е прехвърлила правото на собственост върху целия имот след образуване на делото за делба на същия. Тази сделка е счетена от съда, разглеждащ въпроса за допускане на делбата, за относително недействителна по отношение на двете съделителки. При изяснената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, накратко възпроизведена и по- горе, настоящият състав намира предявената претенция за основателна и доказана. Налице е поведение от страна на един от съсобствениците- ответник по претенцията, с което същият е препятствал другия съсобственик- ищец по иска, да ползва общия имот съобразно правата, които той притежава. Налице е и писмено поискване от страна на лишения от ползване съсобственик такова да му бъде предоставено. С други думи, налице са всички предпоставки за уважаване на претенцията. Същата е установена и по размер, с оглед заключението на съдебно- техническата експертиза, което настоящият състав възприема изцяло като компетентно и обосновано в тази му част. Оплакванията на жалбоподателката И. по отношение на решението, с което се уважава тази претенция са неоснователни. Първото от тях е, че И. не е упражнявала фактическа власт върху спорния имот през процесния период, понеже е прехвърлила правото си на собственост върху имота на трето лице. След сключване на тази сделка И. не могла фактически да извърши предаване на спорния имот на Р.. Установено е по делото, че И. е живеела през по- голямата част от процесния период извън имота. През периода 2006-2007г. там е живяла нейната дъщеря-А., който факт се установява от свидетелските показания. Прехвърлителната сделка, с която И. е продала целия спорен имот на трето лице е възприета за относително недействителна между страните на основание чл. 76 от ЗНасл. с решението по допускане на делбата. Правните й последици не следва да бъдат зачитани що се касае до отношенията между двете съделителки, както при разрешаване на въпроса за допускане на делбата, така и при разглеждането на предявената сметна претенция по чл. 31,ал. 2 от ЗС. Самото прехвърляне на правото на собственост върху спорния имот в настоящия случай представлява действие, с което И. е възпрепятствала Р. да упражни правата си по отношение на имота. В този смисъл се произнася и постановеното на 02.11.2012г. ТР № 7/2012г. на ВКС. Що се касае до възражението, че претенцията за заплащане на обезщетение е погасена по давност, настоящата инстанция намира това възражение за своевременно депозирано, но абсолютно неоснователно. В конкретния случай въпросът за съсобствеността между двете съделителки по отношение на имота е бил спорен още при образуване на производството за делбата му. В самата искова молба се сочи, че ответницата се е снабдила с нотариален акт по отношение на целия имот и по този начин оспорва правото на собственост върху 1/2 идеална част от него, което ищцата твърди да притежава. Предявен е и установителен иск за собственост. Този спор е преюдициален по отношение на иска по чл. 31,ал. 2 от ЗС и е бил висящ между страните от самото завеждане на делото за делба /14.02.2002г./ до влизане в сила на решението по допускане на делбата, с което е прието за установено, че Р. е собственик на Ѕ идеална част от имота/ 05.11.2010г., когато е постановено Решение 0 676/05.11.2010г. на ВКС /. Едва от 05.11.2010г. насетне е започнал да тече давностен срок по отношение на претенцията за обезщетение по чл.32,ал. 1 от ЗС, макар и правото на ищцата да получи такова да е възникнало с получаването на писменото поискване от страна на ответницата. В случая би следвало да се приложи общата погасителна давност,/чл. 110 ЗЗД/ , която очевидно не е изтекла към 01.03.2012г., когато е предявена сметната претенция. По отношение претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, тя, като акцесорна спрямо главната претенция, следва нейната съдба и по тези съображения е основателна. Решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е правилно и следва да бъде потвърдено. По жалба та на Т. Р. : Тази жалба е частично основателна. По претенцията за присъждане на мораторна лихва върху присъденото обезщетение по чл. 31,ал. 2 от ЗС: Първоинстанционният съд е отхвърлил тази претенция с мотив, че ответникът не е поканен да заплаща обезщетение за забава преди датата на подаване на исковата молба в съда. Този извод не почива на доказателствата по делото, нито на разпоредбата на чл. 84,ал. 2 от ЗЗД . Ищцата е отправила нотариална покана до ответницата, в която е поискала заплащането на обезщетение за ползването на нейния дял от имота, като е посочила и срок за заплащането на това обезщетение. Изтичането на срока /20-то число на всеки текущ месец/ е достатъчно, за да изпадне длъжникът в забава. След като не е заплатила исканото дължимо обезщетение, ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение за забавата. При това положение претенцията се явява доказана по основание. С оглед разпоредбата на чл. 162 от ГПК настоящият състав счита, че претендираният от ищцата размер на обезщетението за забава от 500лв. следва да бъде присъден изцяло. Горните фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извод за неправилност на решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отхвърлен искът , предявен от Т. Р. против Р. И. за сумата от 500лв., представляващи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от 20-то число на месеца, за който се дължи до 01.02.2012г. като неоснователен. В тази негова част решението подлежи на отмяна. Що се касае до наведените в жалбата оплаквания по отношение на сметната претенция, предявена от Р. И. против Т. Р., въззивният съд ги намира за неоснователни. Решението в частта му, с която тази претенция е уважена изцяло, е правилно и следва да се потвърди. Касае се за претенция по чл. 30,ал. 2 от ЗС. Безспорно е установено по делото, че ищцата е вложила средства в извършването на строително ремонтни в имота, които са били необходими за да бъде приведен той в състояние, годно за обитаване. В този смисъл, както се посочи по- горе, понеже всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно частта си в съсобствеността, следва разноските, направени за привеждане на имота в състояние годно за обитаване, да бъдат поети от двете съсобственици поравно, в размера, в който са направени. Размерът на претенцията е доказан от заключението на съдебно-икономическата експертиза. Ищецът е намалил първоначално заявената от него претенция, като размерът на търсеното от него е по- малко от реално изразходваните средства, поради което искът следва да се уважи изцяло. Решението на първоинстанционния съд в тази му част е правилно и следва да се потвърди. Правилно е решението и в частта, с която е оставено без разглеждане възражението за прихващане на суми, дължими между страните, направено от процесуалния представител на Р. И.. Претендира се да се прихванат суми, дължими по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязъл в сила съдебен акт по делото, със сумите, които съдът ще присъди на Р. И. по настоящото дело. Подобно прихващане е недопустимо. При този изход на делото решението на първоинстанционния съд в частта му за разноските, касаещи сметните претенции, следва да се отмени само в частта му, с която Т. Р. е осъдена да заплати на Р. И. адвокатско възнаграждение по водене на делото пред първоинстанционния съд. Това възнаграждение следва на основание чл. 38 от ЗАдв да се присъди директно на процесуалния представител на И.- адвокат С. И. от ВТАК, като същевременно, с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция възнаграждението следва да се присъди в размер от 300лв. вместо 379,41лв., в какъвто размер то е определено от първоинстанционния съд. По отношение на определените от съда държавни такси и останалите разноски по водене на делото пред първа инстанция решението следва да се потвърди. При този изход на делото Р. А. И. следва да заплати на Т. А. Р. разноските по водене на делото във въззивната инстанция съобразно уважената част от жалбата, в размер от 100лв. възнаграждение за адвокат и 10лв. внесена ДТ. В полза на ВТОС Р. И. следва да заплати държавна такса в размер на 20лв. върху уважения размер на предявената против нея сметна претенция за заплащане на лихва за забава в размер на 500лв. По водене на въззивното производство Т. Р. не дължи разноски. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 1059/30.10.2012г., постановено по гр. д. № 375/2002г. на Великотърновския Районен съд в частта му, с която е отхвърлен искът ,предявен от Т. А. Р. против Р. А. И. за сумата от 500лв., представляващи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от 20-то число на месеца, за който се дължи до 01.02.2012г. като неоснователен, вместо което ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА Р. А. И., ЕГН * да заплати на Т. А. Р., ЕГН * сумата от 500лв./ петстотин лева /, представляваща обезщетение за забавено плащане върху присъденото обезщетение в размер на 11075лв. за ползването, на 1/2 идеална част от съсобствения между страните недвижим имот, от което Р. е била лишена, в размер на законната лихва, считано от 20-то число на месеца, за който се дължи до 01.02.2012г. ОТМЕНЯ Решение № 1059/30.10.2012г., постановено по гр. д. № 375/2002г. на Великотърновския Районен съд в частта му, с която Р. А. И. е осъдена да заплати на Т. А. Р. сумата от 379,41лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,ал.2 от ЗА , вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Т. А. Р., ЕГН * да заплати на адвокат С. Н. И. от Великотърновската адвокатска колегия, персонален номер * сумата от 300лв./ триста лева/ адвокатско възнаграждение за водене на делото пред първата инстанция. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1059/30.10.2012г., постановено по гр. д. № 375/2002г. на Великотърновския Районен съд в останаÙата му обжалвана част. ОСЪЖДА Р. А. И., ЕГН * да заплати на Т. А. Р., ЕГН * сумата от 100лв./ сто лева / адвокатско възнаграждение и 10лв. / десет лева/ внесена държавна такса, представляващи разноски по водене на делото пред въззивната инстанция съобразно уважената част от жалбата й. ОСЪЖДА Р. А. И., ЕГН * да заплати в полза на ВТОС държавна такса в размер на 20лв./двадесет лева/ съобразно размера на уважената спрямо нея сметна претенция, както и пет лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.. Решението, в частта му, с която е потвърдено Решение № 1059/30.10.2012г., постановено по гр. д. № 375/2002г. на Великотърновския Районен съд само в частта, с която е осъдена Р. А. И. да заплати на Т. А. Р. сумата от 11075лв. обезщетение за ползването, от което е лишена на 1/2 идеална част от съсобствения недвижим имот, допуснат до делба, за периода от 01.03.2002г. до 01.03.2012г., подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС. В останалата си част решението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:= ЧЛЕНОВЕ7 |