№ 42
гр. Русе , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Палма Тараланска
Членове:Галина Магардичиян
Николинка Чокоева
в присъствието на прокурора Георги Димитров Георгиев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно административно
наказателно дело № 20214500600049 по описа за 2021 година
Про из во д с т во то е по глава ХХI от НПК.
С Решение № 260176/23.10.2020 г.по АНД № 1038 по описа за 2020 г. на
Русенския районен съд подс. С. Л. С., роден на 09.06.1971 г., български гражданин, със
средно образование, женен, неосъждан, ЕГН ********** е признат за виновен за това, че на
23.06.2017 г., в гр.Русе, при управление на лек автомобил марка „Ситроен С- 5“ с per. №
***, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.50 ал.1 от ЗДвП: "На кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство", като на кръстовище, движейки се по път,
сигнализиран с пътен знак Б1 "Пропусни движещите се на пътя с предимство!", непропуснал
движещия се по път с предимство мотоциклет "Хонда CBR 600" с per.№ ***, и по
непредпазливост причинил на МММ средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
левите напречни израстъци на първи, втори и трети поясни прешлени, довело до трайно
затрудняване на движенията на снагата за срок повече от тридесет дни – престъпление по
чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, поради което и на основание чл.378
ал.IV т.1 от НПК е освободен от наказателна отговорност и на основание чл.78 а от НК му
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. Подс. С. е
признат за невиновен и е оправдан за това да е извършил престъплението като е нарушил
чл.6 т. 1 и чл. 25, ал.1 от ЗДвП и чл. 79 от ППЗДвП.
Решението е обжалвано от обв. С., в частта относно признаването му за виновен
1
за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК и
определеното му административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Счита за
незаконосъобразни изводите на съда за това, че е извършил престъпление по чл.343 ал.1
б.”б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК и е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.
50, ал.1 ЗДвП. Акцентира, че в конкретния случай нито е бил длъжен, нито е могъл да
предвиди настъпването на обществено опасния резултат, още повече, че е безспорно
установено, че по посока на движение на управлявания от него автомобил е липсвал знак Б1
указващ му, че следва да пропусне движещия се по пътя с предимство. Развива доводи за
това, че твърденията на съда относно задълженията на подсъдимия да се съобрази с
гърбовата част на знак Б3 поставен на срещуположния край на кръстовището са в
противоречие с разпоредбите на чл. 9 и чл. 10 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци, указващи мястото, на което те следва да бъдат поставяни /чл.9/
и условията за тяхната валидност /чл.10/.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна и изразява становище,че
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и
правилно.
Срещу решение № 260176/23.10.2020 г., постановено по АНД № 1038 по описа за
2020 г. на Русенския районен съд, с е подаден и протест от ЯИ – районен прокурор на РРП, с
който се счита, че при постановяване на решението е нарушен закона, който е приложен
неправилно, а наред с това – наложеното наказание е явно несправедливо. Моли въззивният
съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което обв. С.С. да бъде
признат за виновен по обвинението, по което същият е предаден на съд, като му се наложи
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Излага допълнителни съображения за това, че не
споделя мотивите на решаващия съд,че нормите на чл.6 т. 1 и чл. 25, ал.1 от ЗДвП и чл. 79
от ППЗДвП се явяват специални по отношение на нормата на чл. 50,ал.1 ЗДвП дотолкова,
доколкото посочените норми регулират отделни аспекти от поведението на водачите, по-
конкретно – поведението на обв. С. преди и по време на причиненото от него пътно-
транспортно произшествие и счита, че всяка от посочените норми следва да намери
отражение в обвинението на лицето. Позовава се на това, че обв. С. въобще отрича при
преминаване през процесното кръстовище да е съблюдавал правилата за преминаване през
кръстовище, регулирано с пътни знаци, който факт С. мотивира с липсата на пътен знак Б1
"Пропусни движещите се на пътя с предимство" по ул. „Зорница“. По тези съображения и
оценявайки мащабно както пътната обстановка, така и поведението на отделните водачи и
конкретните възприятия на обв. С., счита, че следва да се приеме, че освен нормата на чл.
50,ал.1 ЗДвП, са нарушени и останалите норми посочени в обвинителното Постановление и
постановлението по чл. 78а от НК на РРП. Счита и, че неправилно съдът е приел, че по
делото липсват отегчаващи вината обстоятелства, и именно с този мотив, не следва да се
налага и наказание по чл. 37, ал.1 т.7 НК, каквато норма на чл. 78а, ал.4 НК вр.с чл. 343г НК
2
дава възможност да бъде наложено. Намира, че в тази връзка съдът не е отчел липсата на
каквато и да било критичност у обвиняемия за причиненото от него пътно-транспортно
произшествие, който факт би могъл да се разглежда и като предпоставка за неглижиране и
упорито неспазване на правилата за движение по пътищата за в бъдеще. Счита, че липсата
на адекватно на престъплението и справедливо наказание за дееца в никакъв случай не би
постигнало целените както индивидуална, така и генерална превенция. Моли с оглед на
изложеното и на основание чл. 378, ал. 5 във вр. с чл. 336, ал.1, т.1 във вр. с чл. 334, т.2 НПК
да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено ново, с което обв.
С.С. да бъде признат за виновен по обвинението, по което същият е предаден на съд, като
му бъде наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 500 лв и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В съдебно заседание протестът и допълнителните съображения към него, се
поддържа само в частта, с която се иска утежняване на положението на обв. С., с налагане
на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и извърши
служебна проверка на правилността на решението,Окръжният съд намира следното:
Жалбата и протестът са неоснователни.
От фактическа страна е прието за установено, че на 23.06.2017 г., около 09.30 часа св.
МММ се движел с управлявания от него мотоциклет „Хонда“ с рег. № *** по ул.
“Филип Станиславов“ в гр.Русе с посока към ж.к.“Родина“. Платното за движение по
упомената улица било двупосочно, с по две пътни ленти във всяка посока. Пред св.М. със
същата посока на движение се движели и два леки автомобила, които при приближаване на
кръстовището между улиците „Филип Станиславов“ и „Зорница“ подали светлинен сигнал
за завой надясно.В същото време, по ул.“Зорница“ с посока на движение от гробищен парк
„Чародейка“ към ул.“Филип Станиславов“ се движел лек автомобил „Ситроен С 5“ с рег. №
*** управляван от обв. С.. Установено е, че към този момент кръстовището, формирано от
улиците „Филип Станиславов“ и „Зорница“ е било регулирано с вертикална пътна
маркировка, като в посоката на движение на св.М. / бил поставен пътен знак Б3- „Път с
предимство“. В същото време, по ул.“Зорница“ липсвал пътен знак Б1- „Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“. Приближавайки към кръстовището, св.М. се
престроил с мотоциклета си в лявата пътна лента, тъй като пътуващите преди него
автомобили подали сигнал за завиване на дясно. Скоростта на движение на управляваното
от М. МПС била около 50 км/ч. В това време, след като възприел завиващите надясно
автомобили, идващи от ул.“Филип Станиславов“, обв. С. навлязъл в кръстовището със
скорост от около 10 км/ч на управляваното превозно средство и едва в този момент видял и
движещият се мотоциклет, при което предприел спиране. От своя страна, св.М., виждайки
автомобила на деец в кръстовището, също предприел спиране, но отстоянието от 13.28
метра до мястото на удара не му дало възможност да предотврати настъпване на
3
транспортно произшествие. При същото мотоциклетът се ударил с предната си част в задния
ляв калник на лекия автомобил „Ситроен С 5“ , в следствие на което св. М. изхвърчал от
мотора, преминал над автомобила и паднал на уличното платно, като спрял движението си в
тротоара в дясно. След инцидента бил подаден сигнал на спешен номер, като на място
пристигнал медицински екип, който отвел пострадалия в УМБАЛ „Канев“ Русе.
Според приетото и неоспорено заключение на изготвената СМЕ, в следствие на настъпилото
пътно - транспортно произшествие св. МММ получил счупване на левите напречни
израстъци на първи, втори и трети поясни прешлени, охлузвания по гърба, по двете
мишници, двете лакетни стави, лява длан, двете колена, лява подбедрица и
двете глезенни стави, като счупването на левите напречни израстъци на първи, втори и
трети поясни прешлени е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок
повече от 30 дни.
От заключението на неоспорената от страните автотехническа експертиза се установява, че
водачът на лекият автомобил е имал възможност да предотврати произшествието в случай,
че е изчакал до момент, в който да има видимост по ул.“Филип Станиславов“ в посоката, в
която е завивал.
Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена по
безспорен начин според показанията на свидетелите М. М., Н.Д. и Р.С., обясненията на
дееца, както и приложените писмени доказателства и доказателствени средства - справка за
съдимост, биографична справка, декларация за семейно и материално положение, протокол
за оглед на ПТП, СМЕ, АТЕкспертизи, документи на МПС, застрахователна полица, справка
за нарушител, както и събрани гласни доказателства, като е счел същите за непротиворечиви
помежду си и съпоставени със съвкупния доказателствен материал.
Въз основа на доказаните факти изводите на първоинстанцоинния съд за авторството и
начина на извършване на деянието и неговата съставомерност, са правилни и
законосъобразни. Обвиняемият С. Л. С. е осъществил от обективна страна признаците на
състава на чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, тъй като на 23.06.2017 г., около
09.30 часа в гр.Русе, при управление на МПС - л.а. „Ситроен С 5“ с рег. № *** нарушил
правилата за движение - чл.50 ал.1 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство,
преминавайки през кръстовище, непропуснал движещия се по път с предимство
мотоциклет "Хонда CBR 600" с per.№ ***, и по непредпазливост причинил на МММ средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на левите напречни израстъци на първи, втори и
трети поясни прешлени, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок
повече от тридесет дни. Нарушението на посочения текст от ЗДвП от страна на обвиняемия
е в причинно-следствена връзка с удара между л.а. и мотоциклетиста и настъпилите
обществено-опасни последици - причинената средна телесна повреда на пострадалия М..
По делото няма спор относно факта, че деецът се движел непосредствено преди
настъпването на произшествието по път без предимство, чиято обозначителна вертикална
4
пътна маркировка липсвала, но такава е била налице преди кръстовището, по
ул.“Филип Станиславов“, където бил поставен пътен знак Б 3 „Път с предимство“, видно и
от фотоалбум към огледен протокол за ПТП и това определя наличието на регулирано
кръстовище. Не случайно знаците от група „Б“ относно предимство, са с различна форма
или цвят, за да могат водачите да ги различават дори когато са на обратно или заснежени.
При това положение деецът е следвало да възприеме пътен знак Б 3, макар и от обратната
му страна и да пропусне пътното превозно средство - мотоциклет, управлявано от
пострадалия, преди да продължи своето движение - навлизане в кръстовището със завиване
на ляво. Както правилно е констатирал първоинстанционният съд наличието на други
движещи се превозни средства преди управляваното от св.М. е ирелевантно, доколкото обв.
С. е следвало да изчака момент, в който да има видимост по ул. “Филип Станиславов“ в
посоката, в която завива, тъй като навлиза от път без предимство в път с предимство.
Настоящият въззивен състав не приема изложената от обв. С. защитна теза за наличие на
така нареченото „правило за предимство на дясно стоящия“, тъй като последното се отнася
до нерегулирани кръстовища, кръстовища на равнозначни пътища и т.н. хипотези, които не
са налице в настоящия случай. Настъпилото транспортно произшествие, респективно -
получените от св. М. увреждания, явяващи се по юридически критерий средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 ал.ІІ от ЗДвП, са в пряка причинно - следствена връзка на
извършеното нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия по непредпазливост - не е
предвиждал настъпването на обществено-опасните последици - телесни увреждания на
мотоциклетиста, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, с оглед дългогодишния си опит
като шофьор и конкретната ситуация на кръстовището.
Законосъобразно и правилно обвиняемият е признат за невинен и е оправдан по
обвинението в частта му да е нарушил разпоредбите на чл.6 т. 1 и чл. 25, ал.1 от ЗДвП и
чл. 79 от ППЗДвП.
Настоящият състав споделя изцяло изложените от районния съд съображения,че нормите на
чл.6 т. 1 и чл. 25, ал.1 от ЗДвП се явяват общи спрямо специалната на чл.50 ал.1 от ЗДвП, и
тази специална разпоредба дерогира всички общи, които биха могли да бъдат отнесени по
фактически признаци към конкретни действия.
Правилно е приложен материалния закон като обвиняемият С. е освободен от наказателна
отговорност и е наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Законосъобразно и мотивирано е определен размера на глобата, като е съобразено
предвиденото в чл.343 ал. 1,”б” от НК наказание и разпоредбата на чл.78а от НК, като при
отчитане на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства наказанието е
индивидуализирано в минимално предвидения размер от 1 000 лева.
Изцяло се споделят и изводите на първоинстанционния съд за това, че спрямо обв. С. по
5
отношение на конкретното деяние не са налице отегчаващи вината обстоятелства и целите
на наказанието биха се постигнали и без определянето на такова, свързано с лишаване от
право да се управлява МПС, доколкото следва да се приеме, че е налице инцидентна
простъпка на водача, довела до престъпно поведение със съответните последици.
Настоящият въззивен състав намира, че така определеното наказание по вид и размер е
справедливо и с него ще се постигнат целите на личната и генерална превенция.
При извършената служебна проверка на решението не се констатираха допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на предварителното или съдебното
производство.
С оглед разпоредбата на чл.346 от НПК настоящето решение не подлежи на обжалване.
Мотивиран така и на осн.чл.337 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260176/23.10.2020 г.по АНД № 1038 по описа за 2020 г. на
Русенския районен съд .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6