РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
Гражданско отделение, І-18 състав в закрито
заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа гражданско дело № 16552 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от А.З.Н. срещу З. „А.Б.“, с която е предявен
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.). С Решение от 09.08.2019 г. съдът е отхвърлил
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70
000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди –телесни
увреждания, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 31.07.2015 г. от М.А.А.,
водач на лек автомобил „Ауди А 4“, с рег. № ********, застрахован със
застрахователна полица № BG/01/115001300705 като за сумата от 30000 лева съдът
е приел, че искът е неоснователен поради плащане в хода на производството.
С въззивната жалба ищецът е напрал искане да бъде
допълнено на основание чл. 250 от ГПК решението като бъде добавена
законната лихва върху сумата от 30000 лева от датата на застрахователното
събитие до датата на плащането.
Препис от жалбата е връчен на ответника, поради
което е спазен реда на чл. 250, ал. 2 от ГПК.
По
молбата за допълване на постановеното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал.1 от ГПК
страната може да поиска допълване на решението, когато съдът не се е произнесъл
по цялото й искане в 1-месечен срок от обявяване на решението с мотивите или от
съобщението до страната, че е изготвено.
Подадената молба (инкорпорирана във въззивната
жалба) е допустима, тъй като е спазен законоустановения срок.
Съдът намира, че не е необходимо провеждане на
открито съдебно заседание, тъй като произнасяне по искането не предполага събиране на доказателства.
С исковата молба ищецът е направил искане ответникът
да бъде осъден да заплати исковата сума ведно със законната лихва върху нея от
датата на застрахователното събитие до окончателното й изплащане. Установява
се, че на 06.03.2018 ответникът е платил сумата от 30 000 лева.
Искането за присъждане на законна лихва има
акцесорен характер и произнасянето по него е поставено в зависимост от
произнасянето по главния иск. За да се направи валидно искане за присъждане
законната лихва върху главницата, не е необходимо да се спазват изискванията на
чл. 214, ал.1 ГПК, както и доколкото не представлява самостоятелен иск не е
необходимо ищецът да посочва неговия размер и период на дължимост. По аргумент
от разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ГПК законна лихва може да бъде присъдена
от застрахователното събитие до датата на плащане, т.е. от 31.07.2015 г. до 06.03.2018
г. Размерът на дължимата законна лихва за този период е в размер на 17466,66
лева, определена по реда на чл. 162 от ГПК.
Предвид на изложеното молбата се явява основателна и
следва да бъде уважена като постановеното решение следва да бъде допълнено,
като бъде постановено ответникът да заплати на ищеца и законната лихва върху
главницата от 30000 лева в размер на 7920.74 лева за периода от 31.07.2015-06.03.2018
г.
Воден от горното, Софийски градски съд, І ГО, І-18 състав
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 5986/09.08.2019 г.,
постановено по гр.д. № 16522/2017 г. по описа на СГС, І-18 състав като към диспозитива се добавя:
ОСЪЖДА на основание чл. 214, ал. 2 от ГПК З.А.Д.„А.Б.“ АД, ЕИК –********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на А. З. Н., ЕГН-**********,*** сумата от 7920,74 лева, представляващи законна лихва върху платеното в хода на
производството обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лева за
периода от 31.07.2015 г. – датата на
застрахователното събитие до 06.03.2018 г. - датата на плащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: