РЕШЕНИЕ
№ 1062
гр. Пловдив , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20205330110572 по описа за 2020 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл.225,
ал.1 от КТ, чл.215 от КТ, чл.213, ал.2 от КТ, и чл.86 от ЗЗД.
моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени
Заповед № 97/15.06.2020 г. на *** на ответното дружество, и да осъди ответника да му
заплати сумата 2 330, 41 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без
работа поради уволнението през периода 15.06 – 15.12.2020 г.; сумата 167, 60 лева,
представляваща дължим неплатен остатък от възнаграждението за командироване на ищеца
във *** през периода месец февруари – месец август 2019 г., заедно с мораторна лихва върху
тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на следващия
месец до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 11, 04 лева, и сумата 1 756,
54 лева, представляваща обезщетение за незаконно недопускане на ищеца на работа през
периода от 02.02.2020 г. до 15.06.2020 г., заедно със законната лихва върху трите главници,
по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му
адвокатско възнаграждение.
Ответникът ***” ** – ***, оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги
отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в
писмена защита съображения. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства и
1
показанията на разпитаната по делото свидетелка С.П. се установява, че действително
ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество, последно като „***“
от 15.02.2019 г. до 15.06.2020 г., считано от която дата с процесната Заповед на основание
чл.190, ал.1, т.7 от КТ – поради други тежки нарушения на трудовата дисциплина, на К.Д. е
било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и прекратено трудовото му
правоотношение за нарушения на трудовата дисциплина, подробно описани в Заповедта и
извършени през периода от 23.04.2020 г. до датата на издаване на Заповедта. Съдът
констатира, че посочената Заповед съдържа всички законоустановени реквизити по чл.195
от КТ, издадена е в рамките на преклузивните срокове по чл.194 от КТ, а преди налагането
на дисциплинарното наказание ответникът е поискал с писма от 23.04.2020 г. и от 16.05.2020
г. ищецът да се яви в офиса на дружеството и да представи дигиталната си карта за сваляне
на тахографски данни и даде обяснения за извършените от него дисциплинарни нарушения,
като с отговор от 04.05.2020 г. на писмото от 23.04.2020 г. ищецът е уведомил ответника, че
няма да предостави работната си карта, а на писмото от 16.05.2020 г. не е дал отговор.
подадено писмено заявление от ищеца, със Заповед № 00000482/10.01.2018 г. на *** на
ответното дружество – поради което съдът намира, че ответникът е изпълнил задължението
си по чл.193 от КТ преди издаването на Заповедта да изслуша ищеца или да приеме
писмените му обяснения, а също така – че така наложеното дисциплинарно наказание
съответства на тежестта на нарушенията и поведението на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че доколкото от събраните по
делото доказателства се установява, че действително ищецът е извършил посочените в
Заповедта тежки нарушения на трудовата дисциплина, поради което искът му за
признаването за незаконна и отмяната на тази Заповед като такава се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук – с оглед на акцесорния му характер и
неоснователността на главния иск, следва да се отхвърли и обективно съединения с него иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът твърди, че през горепосочения период незаконно не е бил допускан на работа от
ответника, но не е ангажирал никакви доказателства, от които да се установява, че
действително ответникът незаконно не го е допускал да работи, нещо повече – от
представените в тази насока писмени доказателства и показанията на свидетелката С.П. се
установява, че ответната страна многократно е приканвала ищецът в посочения период да се
яви на работа за изпълнение на работните му задължения – включително и за
командироването му в чужбина.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че доколкото от страна на
ищеца не са ангажирани каквито и да доказателства, от които да се установява, че
ответникът противозаконно не го е допускал на работа през процесния период, а именно
самият ищец по своя воля не се е явявал да изпълнява трудовите си задължения, и искът с
правно основание чл.213, ал.2 от КТ също се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли.
Същевременно, както се установява от представените в тази насока писмени доказателства и
заключението от 26.04.2021 г. на вещото лице по ССЕ З.М., действително през
2
горепосочения период ищецът е бил командирован във ***, като от полагащото му се
възнаграждение за командироването са останали неплатени 167, 60 лева, а мораторната
лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 11, 04 лева.
При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери
съвпадат с установените от ССЕ действително дължими, съдът намира, че обективно
съединените искове с правно основание чл.215 от КТ и чл.86 от ЗЗД се явяват доказани по
основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху
главницата от 24.08.2020 г. – датата на подаване на исковата молба.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за
производството по делото в размер - съобразно уважената част от исковете, на 150 лева –
платено адвокатско възнаграждение за един адвокат, а в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на съда – 100 лева ДТ за двата уважени иска и 80 лева депозит за ССЕ.
С оглед на изхода от спора и съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва да
заплати на ответника разноски по съразмерност в размер общо на 1 120 лева (1 000 лева
адвокатско възнаграждение и 120 лева депозит за ССЕ)- като с оглед фактическата и правна
сложност на спора и общата цена на отхвърлените обективно съединени искове, съдът
намира, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното (и особено –
присъденото от съда) адвокатско възнаграждение от ответника на пълномощника му, се
явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “***” **, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ** - ПИ *** -
Административна сграда, представлявано от ** Г.Б., със съдебен адрес: ***, **. И.Н., ДА
ЗАПЛАТИ НА К. П. Д., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, **. Г.С., СУМАТА
167, 60 лева, представляваща дължим неплатен остатък от възнаграждението за
командироване на ищеца във ** през периода месец февруари – месец август 2019 г.,
ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА ВЪРХУ ТАЗИ СУМА за периода от датата на падежа на
всяко едно вземане – първо число на следващия месец до 24.08.2020 г. В РАЗМЕР ОБЩО
НА 11, 04 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, начиная от
24.08.2020 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за
производството по делото В РАЗМЕР НА 150 лева, А в полза на бюджета на Съдебната
власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – ***– 100 лева ДТ И 80 лева депозит за ССЕ, КАТО
обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл.225,
ал.1 от КТ и чл.213, ал.2 от КТ т.2 от КТ, чл.213, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за признаване
за незаконна и отмяната като такава на Заповед № 97/15.06.2020 г. на Управителя на
ответното дружество, осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2 330, 41 лева,
представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението през периода
3
15.06 – 15.12.2020 г., и сумата 1 756, 54 лева, представляваща обезщетение за незаконно
недопускане на ищеца на работа през периода от 02.02.2020 г. до 15.06.2020 г., заедно със
законната лихва върху тези две главници, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА К. П. Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “***” **, с
посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес,
разноски по съразмерност В РАЗМЕР НА 1 120 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4